Христо Ботев
Странник

Бързай, странник, върви скоро

къща бащина да стигнеш;

пред къщата играй хоро,

през хорото ти ще минеш.

 

„Добре дошел“, ще ти кажат

деца, баби и подевки^[1];

а момите — те играят

подир дружкини засевки.

 

Няма нищо! Други зема

тази, що си нявга любил,

но и за теб моми има:

бог не си с камъни бил.

 

Ще излезе стара майка

да посрещне мила сина,

ще заплаче, ще завайка:

„Син дочаках от чужбина!“

 

Ще прегърне мъжка снага,

а ти нейни стари кости;

ще чуйш майчина си тъга,

ще чуйш нежни думи прости.

 

Ще чуйш, ала недей плака,

първо либе че сгодили,

друга вест те тебе чака —

за баща и братя мили!

 

Турци тейка ти убиха,

братята ти и двоица,

полежаха, па изгниха,

отровени във темница.

 

Но то нищо! Ти да си жив,

баща скоро ще да бъдеш,

бог е добър и милостив,

а ти трябва род да въдиш.

 

На, че плачеш! Ех, жена си!

За жени е плачът даден,

за жени, за сиромаси:

ти не си ни гол, ни гладен.

 

Речи тамо: „Бог да прости“,

на попове по патрихил^[2],

на трапеза свикай гости,

пък бъди, какъвто си бил!

 

Земи жена хубавица

или грозна със имот;

народи рояк дечица

и с сюрмашки ги храни пот.

 

Тъй глупецът, тъй залита

да прекара добър живот,

и никога не се пита

човек ли е той или скот!