Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sins of the Father, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Греховете на бащата.

Английска. Първо издание

ИК „БАРД“ ООД, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-309-6

История

  1. — Добавяне

39.

— Кое да е първо? — попита Филис, държеше две писма. — Добрата новина или лошата?

— Добрата — без колебание отвърна Ема, докато размазваше масло по препечената филийка.

Филис остави едното писмо на масата, нагласи пенснето си и зачете другото:

Скъпа мисис Стюарт,

Току-що приключих „Дневникът на един осъден“ от Хари Клифтън. В днешния брой на „Уошингтън Поуст“ има великолепно представяне на книгата, което завършва с въпроса какво се е случило с мистър Клифтън, след като преди седем месеца е напуснал затвора Лейвънхам, където е излежал само една трета от присъдата си.

Поради причини, засягащи националната сигурност, не съм в състояние да навлизам в допълнителни детайли. Надявам се, че ще ме разберете.

Ако желае допълнителна информация относно лейтенант Клифтън, мис Барингтън, за която научих, че живее при Вас, е добре дошла да се свърже с този кабинет и аз с радост ще си уговоря среща с нея.

Доколкото това не нарушава Закона за държавната тайна, позволете да добавя колко много ми хареса дневникът на лейтенант Клифтън. Ако може да се вярва на слуховете в днешния брой на „Ню Йорк Поуст“, с нетърпение очаквам да науча какво се е случило с него, преди да бъде изпратен в Лейвънхам.

Искрено Ваш,

Джон Клевърдън (полк.)

Филис вдигна поглед и видя Ема да подскача като някаква тийнейджърка на концерт на Синатра. Паркър наля на мисис Стюарт втора чаша кафе, сякаш не се случваше нищо необичайно.

Внезапно Ема замръзна и попита:

— А лошата новина?

Филис взе другото писмо.

— Това е от Рупърт Харви. Втори братовчед, изваден от списъка на роднините.

Ема се изкиска в шепа. Филис я изгледа критично над пенснето си.

— Не се подигравай, дете. Да си член на голям клан си има своите преимущества, както скоро ще разбереш.

Скъпа братовчедке Филис,

Радвам се да получа вести от теб след толкова време. Беше много мило от твоя страна да насочиш вниманието ми към „Дневникът на един осъден“ от Хари Клифтън. Книгата ми достави огромно удоволствие. Братовчедката Ема явно е невероятна млада лейди.

За мен ще е удоволствие да помогна на Ема в нейната дилема. Във връзка с това — посолството има самолет, който ще лети до Лондон идния четвъртък, и посланикът се съгласи мис Барингтън да пътува с него и екипа му.

Ако Ема бъде така добра да се отбие през кабинета ми в четвъртък сутринта, ще се погрижа да подготвя всички необходими документи. Моля да й напомниш да не забрави паспорта си.

Искрено твой,

Рупърт

Филис сгъна писмото и го прибра в плика.

— И каква е лошата новина? — попита Ема.

Филис сведе глава, тъй като не одобряваше демонстрацията на емоции.

— Нямаш представа колко много ще ми липсваш, детето ми — тихо рече тя. — Ти си дъщерята, която никога не съм имала.

 

 

— Подписах договора тази сутрин — каза Гинзбърг и вдигна чашата си.

— Поздравления — рече Алистър и всички на масата вдигнаха чаши.

— Моля за извинение, но май аз съм единствената, която не разбира нищо — каза Филис. — Щом сте подписали договор, който не позволява на издателството ви да публикува по-ранната работа на Хари Клифтън, какво точно празнуваме?

— Фактът, че тази сутрин внесох сто хиляди долара на Сефтън Джелкс по сметката на фирмата — отвърна Гинзбърг.

— А аз получих чек за двайсет хиляди долара от същия източник — каза Ема. — Колкото е авансът на Лойд за работата на Хари.

— Не забравяй също и чека за десет хиляди за мисис Клифтън, който ти не взе, но аз се погрижих за него — напомни й Гинзбърг. — Честно казано, в крайна сметка всички спечелихме от това, а след подписването на договора хубавите неща тепърва предстоят за следващите петдесет години.

— Възможно е — не отстъпваше Филис, — но аз съм доста ядосана, че позволихте на Джелкс да се измъкне с убийството.

— Мисля, че все още ще го откриете сред смъртниците, мисис Стюарт — отвърна Гинзбърг. — Макар да съм съгласен, че му отсрочихме екзекуцията с три месеца.

— Още повече ме объркахте — призна Филис.

— В такъв случай позволете да обясня — рече Гинзбърг. — Разбирате ли, договорът, който подписах днес, не беше с Джелкс, а с „Покет Букс“ — издателство, купило правата да публикува всички дневници на Хари с меки корици.

— Какво по-точно означава „меки корици“? — попита Филис.

— Мамо, меките корици ги има от години — обади се Алистър.

— Също като банкнотата от десет хиляди долара, но аз никога не съм виждала такава.

— Майка ви има право — рече Гинзбърг. — Всъщност именно това може да обясни защо Джелкс се хвана. Мисис Стюарт е представител на цяло поколение, което никога не би приело издаването на книги с меки корици и не би се докоснало до такива.

— Какво ви накара да осъзнаете, че Джелкс не е напълно запознат с идеята за книги с меки корици? — попита Филис.

— Франсис Скот Фицджералд — каза Алистър.

— Как така?

— Алистър ни каза — обясни Ема, — че ако Джелкс е готов да се срещне с нас в кабинета си без присъствието на юрист, това означава, че не е съобщил на съдружниците си, че съществува липсваща тетрадка, и че ако тя бъде публикувана, ще съсипе репутацията на кантората повече и от „Дневникът на един осъден“.

— Тогава защо Алистър не дойде на срещата, за да запише всичко казано от Джелкс? — попита Филис. — В края на краищата този тип е един от най-хлъзгавите адвокати в Ню Йорк.

— Именно това е причината да не пожелая да присъствам, майко. Не искахме да има нищо записано и бях убеден, че Джелкс ще е достатъчно арогантен да си помисли, че си има работа само с някакво си момиче от Англия и с издател, когото със сигурност може да подкупи. Иначе казано, хванахме го по бели гащи.

— Алистър, що за изрази?!

Алистър вече беше в разгара си.

— Обаче наистина гениалният ход бил направен от мистър Гинзбърг малко след като Ема излязла ядосано от стаята.

Ема го погледна озадачено.

— Той казал на Джелкс: „С нетърпение очаквам да се срещнем отново, след като договорът е готов“.

— И Джелкс направи точно това — каза Гинзбърг. — Веднага щом прочетох договора осъзнах, че е съставен по модела на онзи, който е подготвил за Ф. Скот Фицджералд — писател, издаван единствено с твърди корици. Нищо в договора не намеква, че не можем да издаваме с меки корици. Така че допълнителният договор, който подписах тази сутрин, позволява на „Покет Букс“ да издаде по-ранния дневник на Хари, без с това да нарушавам споразумението с Джелкс.

Гинзбърг кимна на Паркър да напълни отново чашата му с шампанско.

— Колко направихте? — попита Ема.

— Има моменти, в които прекалявате, млада лейди.

— Колко направихте? — попита и Филис.

— Двеста хиляди долара — призна Гинзбърг.

— Ще ви потрябват до последния цент — заяви Филис. — Защото след като книгата излезе на пазара, двамата с Алистър ще прекарате следващите две години в съда, за да се защитавате срещу цял куп дела за клевета.

— Не мисля — рече Алистър, след като Паркър му наля бренди. — Всъщност, майко, готов съм да се обзаложа на една от онези банкноти по десет хиляди, които не си виждала, че Сефтън Джелкс в момента кара последните си три месеца като старши съдружник на „Джелкс, Майърс и Абърнати“.

— Защо си толкова сигурен?

— Имам чувството, че Джелкс не е казал на партньорите си за първата тетрадка, така че когато „Покет Букс“ издадат дневника, той няма да има друг избор, освен да си подаде оставката.

— А ако не го направи?

— Тогава ще го изхвърлят — рече Алистър. — От кантора, която е безмилостна с клиентите си, не може да се очаква да бъде хуманна към съдружниците. А и не забравяй, че винаги има някой друг, който ламти да стане старши съдружник… Така че трябва да призная, Ема, че твоят случай е много по-интересен от „Амелгамейтид Уайър“…

— … срещу „Ню Йорк Илектрик“ — довършиха останалите в един глас, докато вдигаха чаши към Ема.

— И ако някога промените решението си и предпочетете да се установите в Ню Йорк, млада лейди — рече Гинзбърг, — във „Вайкинг“ винаги ще има работа за вас.

— Благодаря, мистър Гинзбърг — отвърна Ема. — Но единствената причина да дойда в Америка бе да открия Хари, а сега научавам, че той е в Европа, а аз съм заседнала в Ню Йорк. Така че след като се срещна с полковник Клевърдън, ще отлетя за дома при сина ни.

— Хари Клифтън е страхотен късметлия да има до себе си човек като теб — с малко тъга рече Алистър.

— Ако някога се случи да го видиш, Алистър, ще разбереш, че късметлийката съм аз.