Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sins of the Father, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Греховете на бащата.

Английска. Първо издание

ИК „БАРД“ ООД, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-309-6

История

  1. — Добавяне

17.

Когато на следващата сутрин Джайлс слезе да закуси, неколцина офицери, с някои от които не бе разговарял досега, дойдоха да му стиснат ръката.

Докато влизаше в столовата, много офицери се обръщаха и му кимаха с усмивка. Смутен, той си взе закуската и един стар брой на „Пънч“ и седна сам, с надеждата да го оставят на мира, но секунди по-късно трима австралийски офицери, които не познаваше, се настаниха на масата му. Джайлс обърна страницата на „Пънч“ и се усмихна на карикатурата на Е. Х. Шепърд на Хитлер, който се омита от Кале на пърдящ кон.

— Невероятно храбра постъпка — каза австралиецът отдясно.

Джайлс се изчерви.

— Така е — съгласи се глас от отсрещната страна на масата. — Направо забележително.

На Джайлс му се прииска да се махне, преди да…

— Как каза, че се казвал офицерът?

Джайлс се наведе над чинията.

— Фишър.

Джайлс едва не се задави.

— Та този Фишър, напук на всичко, повел взвода си през открития терен само с ръчни гранати и пистолет и превзел три окопа, пълни с немци.

— Просто да не повярваш! — възкликна третият австралиец.

Поне с това Джайлс можеше да се съгласи.

— А вярно ли е, че убил швабски офицер и после взел в плен петдесет кучи синове само с дванайсет души?

Джайлс махна капачето на първото си яйце. Не беше рохко. Беше твърдо сварено.

— Трябва да е вярно — каза гласът. — Защото е произведен в капитан.

Джайлс седеше и се взираше в яйцето.

— Чух, че щели да го предложат за кръст за храброст.

— Това е най-малкото, което заслужава.

„Най-малкото, което заслужава, е онова, което предложи Бейтс“, помисли си Джайлс.

— Някой друг участвал ли е в сражението? — попита офицерът от отсрещната страна на масата.

— Да, заместникът му. Но да ме вземат мътните, ако му помня името.

Джайлс бе чул достатъчно. Реши да обясни на Фишър какво точно си мисли за него, остави закуската, излезе от столовата и тръгна право към оперативната зала. Беше толкова ядосан, че нахълта, без да чука. В следващия миг застана мирно и отдаде чест.

— Извинявайте, сър. Нямах представа, че сте тук.

— Полковник, това е лейтенант Барингтън, моят заместник — каза Фишър. — Тъкмо той ми помогна във вчерашната акция, както вече ви споменах.

— А, да. Барингтън. Добре сте се справили. Може да не сте запознат със заповедите от сутринта, но сте произведен в старши лейтенант и трябва да ви кажа, че след като прочетох доклада на капитан Фишър, ще бъдете споменати в официалните съобщения.

— Поздравления, Джайлс — каза Фишър. — Напълно заслужено.

— Точно така — съгласи се полковникът. — И щом така или иначе сте тук, Барингтън, тъкмо казвах на капитан Фишър, че след като е установил евентуалния маршрут на Ромел към Тобрук, ще трябва да удвоим патрулите в западната част на града и да разположим танкова бригада, която да ви подкрепи. — Заби пръст в разстланата на масата карта. — Тук, тук и тук. Надявам се, че и двамата сте съгласни?

— Аз да, сър — отвърна Фишър. — Ще се погрижа взводовете незабавно да заемат позиции.

— Не бива да се бавим — рече полковникът, — защото имам чувството, че Ромел скоро ще се върне и този път няма да бъде само разузнавателен отряд, а целият Африкански корпус. Трябва да сме готови и да се погрижим да влезе направо в капана.

— Ще сме готови да го посрещнем, сър — каза Фишър.

— Добре. Защото ви слагам начело на новите патрули, Фишър. Барингтън, вие оставате заместник-командир.

— Ще ви предам доклада си по обед, сър — каза Фишър.

— Добре, Фишър. Ще оставя на вас да уточните подробностите.

— Благодаря, сър — каза Фишър и отдаде чест, докато полковникът излизаше.

Джайлс понечи да отвори уста, но Фишър го изпревари.

— Предложих сержант Харис също да бъде награден посмъртно с медал, а ефрейтор Бейтс да бъде съобщен в комюникето. Надявам се, че ще ме подкрепиш.

— Вярно ли чувам, че са те предложили и за кръст за храброст? — попита Джайлс.

— Това не го решавам аз, друже, но с радост ще се задоволя с онова, което командирът намери за уместно. А сега да почваме работа. Вече разполагаме с шест патрула под наше командване и предлагам да…

 

 

След онова, което във взводове А и В стана известно като Лъжата на Фишър, всички от полковника надолу си отваряха очите на четири. Шест взвода патрулираха западната част на града — четири на смяна, два в почивка, денонощно, без вече да се питат дали, а кога Ромел ще се появи на хоризонта начело на своя Африкански корпус.

Дори Фишър в новото си амплоа на герой трябваше да се появява от време на време по периметъра, макар и с единствената цел да запази мита за героичната си постъпка, но се задържаше само колкото да се увери, че всички са го видели. След това отиваше при командира на танкистите на пет километра назад в тила и дежуреше при телефоните.

 

 

Пустинната лисица избра 11 април 1941 г. за нападение срещу Тобрук. Британците и австралийците показаха чудеса от храброст при защитата на града от германската атака. Но докато месеците отминаваха и запасите от храна и муниции започнаха да се изчерпват, малцина се съмняваха — макар това никога да не бе казано на глас — че е само въпрос на време, преди огромната армия на Ромел да ги прегази.

Беше петък сутринта и пустинната мъгла тъкмо се вдигаше, когато лейтенант Барингтън огледа хоризонта с бинокъла си и видя безкрайните редици немски танкове, които продължаваха докъдето стигаше поглед.

— Мамка му — изруга той.

Грабна телефона точно когато един снаряд улучи сградата, която беше избрал с хората си за наблюдателен пост. Фишър се обади веднага.

— Виждам сто, може би двеста танка, движещи се към нас, плюс цял полк пехотинци — докладва Джайлс. — Мога ли да оттегля хората си на по-сигурни позиции, където да се прегрупираме и да организираме отбраната?

— Останете по местата си и когато врагът влезе в обхват, открийте огън — отвърна Фишър.

— Огън? — повтори Джайлс. — С какво? С лъкове и стрели ли? Фишър, това не е Азенкур. Разполагам само със сто души, изправени срещу цял танков полк. Имаме единствено пушки. За бога, Фишър, позволи ми аз да решавам кое е най-добро за хората ми.

— Останете по местата си — повтори Фишър — и открийте огън, когато врагът влезе в обхват. Това е заповед.

Джайлс тресна телефона.

— Поради някаква причина, известна най-добре на самия него, този човек не иска да оцелееш — каза Бейтс. — Трябваше да ми разрешиш да му светя маслото.

Втори снаряд улучи измазаната в бяло сграда и около тях се посипа мазилка и кирпич. Джайлс вече не се нуждаеше от бинокъл, за да види колко танкове приближават към тях и да разбере, че му остава още съвсем малко живот.

Внезапно си помисли за Себастиан, който щеше да наследи фамилната титла. Ако момчето беше наполовина добро колкото Хари, династията Барингтън нямаше причини да се страхува за бъдещето си.

Следващият снаряд улучи сградата зад тях.

— Огън! — заповяда Джайлс.

Помисли си за Ема, за Грейс, за брат си, за дядовците си и… От удара на следващия снаряд цялата сграда се срина. Джайлс погледна нагоре и видя огромно парче мазилка да пада, пада, пада… Скочи върху Бейтс, който още стреляше по приближаващия танк.

Последното, което видя, бе как Хари стига до спасителния бряг.