Джефри Арчър
Греховете на бащата (20)

20.

Първото, което забеляза, бе, че десният му крак е в шина и гипсиран.

Смътно си спомняше дълго пътуване, по време на което болката бе станала почти непоносима и беше приел, че ще умре много преди да го отнесат в болница. И никога нямаше да забрави операцията — но и как би могъл, когато упойката свърши малко преди докторът да направи първия разрез?

Обърна много бавно глава наляво и видя прозорец с три решетки. После се обърна надясно. И го видя.

— Не, не и ти — промълви Джайлс. — За момент си помислих, че съм се разкарал оттук и съм на небето.

— Още не — отвърна Бейтс. — Първо трябва да минеш през чистилището.

— За колко време?

— Поне докато кракът ти не оздравее, а може би и по-дълго.

— В Англия ли сме? — с надежда попита Джайлс.

— Де да бяхме — отвърна Бейтс. — В Германия сме, в лагер за военнопленници край Вайнсберг. Докараха ни тук след падането на Тобрук.

Джайлс се опита да седне, но успя само да надигне глава от възглавницата — достатъчно, за да види снимката в рамка на стената — Адолф Хитлер с вдигната в нацистки поздрав ръка.

— Колко от момчетата оцеляха?

— Шепа. Бяха взели думите на полковника присърце: Ще пожертваме живота си, но няма да позволим на Ромел да отседне в „Маджестик.“

— Някой от нашия взвод оцеля ли?

— Ти, аз и…

— Не ми казвай, моля те. Фишър?

— Не. Защото ако го бяха пратили във Вайнсберг, аз щях да поискам да ме преместят в Колдиц.

Джайлс остана да лежи неподвижно, взираше се в тавана.

— Как ще избягаме?

— Чудех се кога най-сетне ще попиташ.

— И какъв е отговорът?

— Никакъв шанс, докато кракът ти е гипсиран. И дори след това няма да е лесно, но имам нещо наум.

— Естествено, че имаш.

— Планът не е проблем — рече Бейтс. — Проблемът е комисията по бягствата. Те контролират списъка с чакащите, а ти си в края му.

— Как да се прередя?

— Положението е като при всяка опашка в Англия. Трябва да си изчакаш реда… освен ако…

— Освен ако?

— Освен ако генерал-майор Търнбул, който е офицерът с най-висок чин, не реши, че има добра причина да бъдеш придвижен по-напред.

— Например?

— Например ако знаеш немски, и то добре.

— Понаучих това-онова в офицерската школа… де да бях внимавал повече…

— Е, имаме уроци по два пъти на ден, така че човек с твоя интелект едва ли би срещнал особени трудности. За съжаление дори този списък е доста дълъг.

— Какво друго мога да направя, за да се набутам по-напред?

— Да си намериш подходящата работа. Именно това ме премести на три места напред през изминалия месец.

— Как успя да го постигнеш?

— Веднага щом разбраха, че съм касапин, швабите ми предложиха работа в офицерската столова. Казах им да си го начукат, но генерал-майорът настоя да приема.

— Защо ще иска да работиш за немците?

— Защото от време на време успявам да отмъкна храна от кухнята. Но още по-важното е, че дочувам по някое и друго сведение, което може да се окаже полезно за комисията по бягствата. Затова съм в началото на опашката, а ти си още в края. А и трябва тепърва да проходиш.

— Имаш ли представа колко ще отнеме, докато успея? — попита Джайлс.

— Затворническият лекар казва, че ще ти трябва най-малко още месец, дори два, преди да може да махне гипса.

Джайлс се отпусна на възглавницата.

— На мен няма да ми предложат работа в офицерската столова. За разлика от теб, аз нямам необходимата квалификация.

— Напротив, имаш — отвърна Бейтс. — Всъщност в едно отношение можеш да се справиш по-добре от мен и да си намериш работа в трапезарията на коменданта на лагера, защото знам, че търсят сервитьор на вино.

— И какво те кара да мислиш, че ставам за сервитьор на вино? — попита Джайлс, без да се опитва да скрие сарказма си.

— Ако паметта не ме лъже — рече Бейтс, — имахте един иконом, Дженкинс, работеше за вас в Имението.

— И още го имаме, но това едва ли ме прави…

— А дядо ти, лорд Харви, е в търговията с вино. Честно казано, имаш дори по-голяма квалификация от нужното.

— И какво предлагаш?

— Щом се махнеш оттук, ще те накарат да попълниш формуляр, в който да изброиш предишните си професии. Вече им казах, че си бил сервитьор на вино в „Гранд Хотел“ в Бристол.

— Благодаря. Но ще им трябват само няколко минути, за да разберат…

— Повярвай ми, нямат си и представа. Трябва само да наблегнеш на немския и да се опиташ да си спомниш онова, което е правил Дженкинс. После, ако успеем да скроим свестен план и го представим на комисията, за нула време ще се озовем в началото на опашката. Има обаче една уловка.

— Разбира се, че има. Щом ти участваш…

— Аз обаче намерих начин да я заобиколим.

— И какъв е?

— Не можеш да си намериш работа за швабите, ако вземаш уроци по немски, защото те не са чак толкова тъпи. Правят списък на всички посещаващи уроците, защото не искат никой да подслушва личните им разговори.

— Нали каза, че си намерил начин да го заобиколиш?

— Ще трябва да се държиш като богаташ, за да стоиш настрана от хора като мен. Да вземаш частни уроци. Успях да ти намеря дори учител — едно момче, което е преподавало немски в гимназията в Солихъл. Само дето няма да ти е лесно да разбираш английския му. — Джайлс се разсмя. — И тъй като ще си на легло още месец и половина и нямаш какво по-добро да правиш, можеш да започнеш веднага. Под възглавницата си ще намериш немско-английски речник.

— Задължен съм ти, Тери — каза Джайлс и стисна ръката на приятеля си.

— Не, аз съм ти задължен, забрави ли? Все пак ти ми спаси живота.