Елиът Шрифер
Училище за лоши момичета (41)

Глава четиридесет и първа

Останахме в съблекалнята, докато не се стъмни. Нямаше как да разберем кога всички са заспали, затова се наложи няколко пъти да отваряме тихо вратата към салона и да оглеждаме ситуацията. През процепа навлизаше тънка ивица светлина и осветяваше спящите момичета в хамаците. Някои все още бяха будни и очите им блестяха в тъмнината като на диви животни. Бързо се шмугнахме през вратата на салона и изчакахме търпеливо очите ни да свикнат с тъмнината наоколо. Аз застанах на пост пред ключа за лампите, да не би някой да реши да светне и да провали целия ни план, докато Джун грабна няколко чорапогащника и потъна с тях към банята. След няколко минути видях силуета й бавно да се насочва към хамака на Калиста. Последва тихо боричкане в тъмнината, след което крясък. Чух подсвирването на Джун и светнах лампата.

Гледката беше плашеща. Джун беше вързала Калиста за хамака й с мокрите чорапогащници така, че тя не можеше да помръдне. След това се появи Райли. Не зная дали беше нарочно или не, но видът й можеше да изкара ангелите на всеки в подобен момент — беше нещо между демон и момичето от онзи филм „Предизвестена смърт“, сещате ли се? Болезнено слаба, с разпусната тъмна коса пред лицето и празни очи, тя се приближаваше към вързаната Калиста. Когато я видя, Калиста изпадна в истерия — започна да крещи и да заплашва, да псува и да вика, опитвайки ожесточено да се измъкне от примката на Джун. Няколко от момичетата й изкрещяха да млъкне, но повечето се надигнаха от хамаците си и се приближиха да гледат. Точно тогава Райли вдигна ръце и ги насочи към гърлото на Калиста. Гледката явно отключи пресния спомен на по-ранната случка и Калиста закрещя.

— Само да посмееш да ме докоснеш, изкукуригала кучко! Нямаш представа какво ще ти се случи, ясно ли ти е?

Шайла, Избела и Тереза стояха зад Калиста, наблюдавайки сцената с любопитство, но не помръднаха, за да й помогнат.

— Чуваш ли ме? Веднага ме отвържи откачалка такава, веднага, защото иначе ще видиш, не можеш да си представиш каква власт имам и какво мога да…

— Какво точно ще направиш? — сряза я Джун и белите й зъби блеснаха в усмивка, виждайки безпомощността в очите на Калиста. — Какво по-точно смяташ, че можеш да направиш? — повтори тя.

— Много добре знаеш какво мога.

— Кажи го, де — подкани я Джун, а Райли приближи ръце още малко към врата й.

— Какво да кажа!?! Че почти не изгорих малката ти приятелка до смърт и че няма да ми мигне окото да го направя отново ли? Смяташ ли, че ми липсва смелост да го направя и с теб, а?

— Така ли било? — обадих се аз от другия край на салона и най-после пристъпих в малкия осветен участък до хамака на Калиста.

Тя сякаш се сепна, когато ме видя, и се огледа наоколо. Когато съзря намръщените физиономии на момичетата около себе си, тя примигна няколко пъти на пресекулки, осъзнавайки какво беше казала току-що. Отвори уста, за да се поправи или да замаже положението, но оттам не излезе звук. Райли бавно сложи ръце върху врата й.

— Пусни ме — изпищя Калиста и смелостта й беше дотук. След това избухна в сълзи.

Точно тогава Джун отвърза примката, с която беше стегнала Калиста и тя скочи на крака, отхвърляйки Райли от себе си. Огледа се наоколо в морето от злобно вперени в нея погледи.

— Шайла, ела тук — нареди тя задавено.

Само че Шайла не помръдна.

— Изабела, Тереза!!!

Изабела не помръдна. Тереза също. Калиста бавно закуцука към вратата. Райли се опита да я спре, но аз й казах да я остави да прави, каквото иска. С поглед на уплашено животно Калиста стигна до вратата на салона и измъкна от джоба си… ключ! Виена й беше дала ключ! Знаех си. Тя се промуши бързо през вратата и превъртя ключалката зад себе си.

Всичко се развиваше според плана. За наш късмет, някои хора бяха толкова предвидими.