Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (56)

55.

— Качвай се в колата! Бързо! Паркър се огледа. Джек Гулд стоеше до него. Нямаше време за въпроси. Обърна се и седна зад волана. Джек се настани до него.

— Мислех, че си мъртъв — рече Паркър.

— И аз мислех същото за теб. Да се махаме оттук.

Паркър настъпи газта. В далечината се чуха полицейски сирени. Вече виждаше фаровете им. Зачуди се кому ли ще се падне тежката задача да обясни какво се бе случило и кого ще обвинят. Вероятно някой нещастен полицай както обикновено. А ИРА щеше да бъде изкупителната жертва.

— Как успя да се измъкнеш? — попита той.

— Бил Блеър получи предупреждението ти три минути преди атаката. Веднага дойде в стаята ми и ме изведе.

Джек беше само по риза и панталони.

— Хукнах по аварийното стълбище. Сетне се чу стрелба и Бил се върна. Каза ми да мина през предната врата и да се скрия, докато дойдеш. Така и направих. Какво става, по дяволите?

— И аз бих искал да знам. Предполагам, че Източният кръст показва мускули. Току-що се опитах да се свържа с базата в Челси, но линията беше прекъсната. Премахнали са екипа ни в Париж. Имам заповед да те закарам в Шотландия.

— А Мария? Как е тя? Къде е?

— В Париж. Но не зная как е. Ако установим връзка с Феликс…

— Как така не знаеш? Нали изпрати хора да я охраняват? Това беше екипът, който убиха, нали?

— Съжалявам. Не можем да предвидим всичко. Никой не очакваше такова развитие на нещата.

— И още как! Не можеш ли да ме закараш в Париж?

— Вече ти казах, че заповедта ми е да те заведа на север. Стигнем ли там, ще възстановим връзката.

— Спри.

— Какво?

— Нали чу?

Имаше много коли по пътя към магистрала А1. Паркър намери свободно място, отби и спря. Джек понечи да отвори вратата.

— Моля те, доктор Гулд. Не слизай от колата.

— Негодници! Пуснахте я да се върне при съпруга й. А сега ми казваш, че дори не можете да й осигурите охрана.

— Джек, това е война. Случилото се сега е продължение на събитията през 40-те. Едва ли ти е ясно какво става.

— Разбирам само, че Мария е в опасност. Трябва да отида в Париж.

— Не ставай глупав. Как мислиш, че ще стигнеш дотам? Нямаш нито пари, нито документи. Дори палто. Обещавам ти, че не всичко е свършило. Ще спасим Мария.

— Така говореше и преди.

Джек се обърна и отвори вратата. В същия миг чу изщракване зад гърба си. Погледна и видя, че Паркър държи пистолет.

— Казах ти да не се правиш на глупак. Трябва да участваш в играта. Задължен си ни.

Джек го изгледа продължително.

— Майната ти — каза той, слезе от колата и тръшна вратата.