Майкъл Конъли
Законът на Бош (41)

41

Районното управление на Северен Холивуд беше най-новото в града. Сградата бе построена след земетресението и бунтовете по случая Родни Кинг. Отвън приличаше на тухлена крепост, направена да издържи на сеизмични и социални трусове, а отвътре бе пълна с модерна електроника и удобства. Настаниха ме на стол до маса в голяма стая за разпити. Не виждах микрофоните и камерата, но знаех, че всичко се записва. Трябваше да внимавам. Бях сключил неизгодна сделка. Ако двайсет и петте години в полицията ме бяха научили на нещо, това беше да не говоря с ченгета, без да се посъветвам с адвокат. А аз се готвех да направя точно това. Щях да се изповядам пред двама души, които бяха склонни да ми повярват и искаха да ми помогнат. Но това нямаше да има значение. Най-важното беше записът. Трябваше да действам предпазливо и да не казвам нищо, което може да се обърне срещу мен, когато записът се гледа от хора, враждебно настроени към особата ми.

Кизмин Райдър започна разпита, като съобщи за официалния протокол имената на тримата ни, датата, часа и мястото и после ми прочете гарантираните ми от Конституцията права — да се обърна към адвокат и да си държа езика зад зъбите, ако искам. После ме накара устно и писмено да потвърдя, че разбирам правата си и съм готов да ги спазвам. Бях я обучил добре.

— И така, Хари, в къщата ти има четирима убити, сред които федерален агент, плюс пети мъж в кома. Ще ни разкажеш ли какво стана?

— Убих двама от тях при самозащита. Мисля, че раних и онзи, който е в кома.

— Разкажи ни какво се случи.

Започнах историята от „Печения картоф“. Споменах Шугар Рей, квартета, портиера, барманките и татуировките им. Описах дори касиерката, на която платих кафето в „Ралф“. Разказвах колкото мога по-подробно, защото съзнавах, че детайлите ще ги убедят, след като ги проверят. От опит знаех, че устните свидетелски показания се основават на нещо чуто от други и са трудно доказуеми. Ето защо, ако ще разказваш какво са говорили хората и как са го казали, особено онези, които вече не са живи, тогава е най-добре да изпъстриш историята с неща, които може да бъдат проверени и доказани. Детайли. Безопасността и спасението са в детайлите.

Затова казах всичко, което си спомних. Описанието на татуировката на Мерилин Монро разсмя Рой Линдъл, но Райдър не видя нищо смешно.

Разказах им точно какво е станало, но не обясних как е започнало всичко, защото знаех, че това ще се изясни от въпросите, които ще последват. Исках да чуят всяка подробност на случилото се. Не излъгах, но пропуснах някои неща. Още не бях сигурен как да представя Милтън. Щях да чакам сигнал от Линдъл по този въпрос. Бях убеден, че преди да дойде в районното управление, той е получил заповеди.

Не споменах подробности за Милтън, нито за онова, което си бях представил, когато затворих очи, преди да натисна спусъка на пушката. Запазих за себе си образа на ръцете на Анджела Бентън.

— Това е всичко — завърших аз. — После дойдоха ченгетата и ето ни тук.

Райдър водеше бележки в тефтера си. Остави писалката и ме погледна. Изглеждаше потресена от разказа ми. Вероятно смяташе, че съм извадил голям късмет, като съм оцелял.

— Благодаря, Хари. Разминал си се на косъм.

— При това пет пъти.

— Мисля да си починем няколко минути. Ние с агент Линдъл ще излезем и ще поговорим, а после сигурно ще ти за-Дам още няколко въпроса.

Усмихнах се.

— Убеден съм.

— Да ти донесем ли нещо?

— Кафе. Не съм мигнал цяла нощ, а у дома не ми дадоха от собственото ми кафе.

— Добре.

Двамата станаха и излязоха. След няколко минути един детектив от районното управление на Северен Холивуд, когото не познавах, ми донесе кафе, каза ми да седя кротко и излезе.

Райдър и Линдъл се върнаха — в тефтера й имаше още бележки и тя отново поведе разпита.

— Първо трябва да изясним някои неща.

— Добре.

— Ти каза, че агент Милтън е бил в къщата ти, когато си влязъл.

— Да.

— Искал си да го предупредиш, че са те проследили, когато предната врата е била разбита.

— Точно така.

— Той е влязъл в коридора, за да разследва, и веднага е бил прострелян с пушка, вероятно от Лайнъс Саймънсън.

— Да.

— Какво е правел агент Милтън в дома ти, след като ти не си бил там?

Преди да отговоря, Линдъл също зададе въпрос.

— Имал е разрешение да бъде там, нали?

— Може ли един по един? — попитах аз.

Погледнах Линдъл. Той наведе глава. Не можеше да ме погледне в очите. Доколкото можеше да се съди по въпроса му, който по-скоро беше твърдение, Линдъл ми подсказваше какво иска да кажа. Мисля, че ми предлагаше сделка. Сигурно си бе навлякъл неприятности в Бюрото заради помощта си за мен по време на разследването ми. И имаше заповеди да не замесва ФБР в тази история, защото в противен случай щеше да има лоши последици за него и може би за мен. Ето защо искаше да ми каже, че ако разкажа историята така, че да му помогна да постигне целта си, без да лъжесвидетелствам, тогава и за двама ни ще е най-добре.

Истината беше, че нямах нищо против да спестя на Милтън противоречивостта и срама. Що се отнасяше до мен, той вече си бе получил заслуженото. Разобличаването му би било отмъщение от моя страна, а не изпитвах желание да отмъщавам на мъртвец. Трябваше да се справя с други неща и исках да съхраня силите си, за да го сторя.

Оставаше и специален агент Пипълс със своя взвод ПАТ, но в действията им имаше прекалено много неясноти. Пък и бях записал с камерата Милтън, а не Пипълс. Използването на единия, за да разоблича другия, беше трудна работа. Реших да оставя мъртвия да спи спокойно вечния си сън.

— Какво е правел агент Милтън в дома ти, след като ти не си бил там? — повтори Райдър.

— Чакаше ме.

— Защо?

— Бях му казал да се срещнем там, но се забавих, защото на път за вкъщи се отбих да купя кафе.

— Защо трябваше да се срещнете толкова късно?

— Защото имах информация, която щеше да изясни някои неща за него.

— Каква беше информацията?

— За това как у терорист, замесен в случай, по който работеше Милтън, се е озовала стодоларова банкнота, дошла от обира на снимачната площадка, който разследвах и бях предупреден да зарежа. Исках да му кажа, че съм подредил парчетата от ребуса и не съм открил връзка между двата случая. Поканих го сутринта да дойде в кантората на адвокатката ми, когато щяхте да дойдете и вие, за да обясня на всички как стоят нещата. Но той не искаше да чака, затова му казах да се срещнем вкъщи.

— Остави ли му ключ?

— Не. Но сигурно съм оставил вратата незаключена, защото той беше вътре, когато се прибрах. Би могло да се каже, че е имал разрешение, защото го поканих, макар да не му казах точно да влиза. Но той е дошъл преди мен и е влязъл.

— Агент Милтън имаше няколко миниатюрни подслушвателни устройства в джоба си. Знаеш ли защо ги е носил?

Предполагах, че ги е изнасял от дома ми, но не го казах.

— Нямам представа.

— А колата му? Беше паркирана на една пресечка северно от къщата ти, на Удроу Уилсън. Всъщност беше оставена по-надалеч от къщата ти от колата на четиримата нападатели.

— Имаш ли представа защо Милтън е спрял толкова далеч от къщата ти, щом е бил поканен?

— Не.

— Добре.

Видях, че Райдър се разгорещява. Погледът й стана изпитателен. Тя се опитваше да разгадае погледите, които хвърлях на Линдъл. Разбираше, че се води някаква игра, но беше достатъчно умна, за да спомене нещо пред камерата и микрофона. Бях я обучил добре.

— Виж какво, Хари, ти ни разказа всяка подробност за случилото се снощи, но не и защо е станало. Преди да настъпи хаос, ти свика голямата среща за тази сутрин, за да ни разкажеш всичко. Направи го сега. Кажи ни какво знаеш.

— Отначало?

— Да.

Кимнах.

— Бих казал, че всичко е започнало, когато Рей Вон и Лайнъс Саймънсън са решили да отмъкнат парите за снимачната площадка. Между тях е имало някаква връзка. Според една от бившите им колежки в банката Вон е бил хомосексуалист и Саймънсън споменал, че го сваля. Все едно. Независимо дали Саймънсън е привлякъл Вон, или е било обратното, двамата са решили да вземат парите. Планирали са всичко и после Саймънсън е накарал четиримата си приятели да свършат черната работа. И оттам се е започнало.

— А Анджела Бентън? — попита Райдър.

— Ще стигна и до нея. Без да казват на другите, Вон и Лайнъс са решили, че им трябва някакво средство, което да накара ченгетата да мислят, че обирът е извършен от човек от филмовата компания, а не от банката. Затова са избрали Анджела Бентън. Тя е ходила веднъж в банката с документите, отнасящи се до заема. Знаели са, че е можело да бъде свързана с обира, след като е знаела за парите. Избрали са я и вероятно няколко дни са я следили, за да разберат кога е най-уязвима. Двамата са я убили и единият я е опръскал със сперма, така че на пръв поглед престъплението да изглежда извършено на сексуална основа и да не се отрази веднага на филмовата компания или на плана да се снимат сцени с истински банкноти.

— Твърдиш, че Анджела Бентън е била само средство — унило каза Райдър. — Животът й е бил отнет само защото се е вписвала в плана.

Кимнах мрачно.

— Какъв чудесен свят, нали?

— Добре. Продължавай. И двамата ли са я убили?

— Не знам. Може би. Саймънсън е имал алиби за онази нощ, но това е било изяснено от Джак Дорси. След малко ще стигнем и до него. Моето предположение обаче е, че са я убили заедно. Нужни са били двама, за да сломят съпротивата й без борба.

— Спермата — рече Кизмин. — Ще проверим дали е на някой от тях. Тъй като Вон беше убит по време на обира, а Саймънсън бе прострелян, не ни е минало през ума да сравним спермата им със събраната от сцената на престъплението.

Поклатих глава.

— Имам чувството, че няма да е на нито един от двамата.

— Тогава на кого е?

— Може би никога няма да разберем. Спомняш ли си начина, по който бяха паднали капките? Решихме, че спермата е донесена специално и изпръскана върху жертвата. Кой знае откъде са я взели. Може и да е била тяхна, но ако са били умни, не биха го направили. Защо да оставят пряка връзка с убийството?

— Отишли са при някой непознат и са го помолили да им капне малко в една чашка, така ли? — недоверчиво попита Линдъл.

— Не е толкова трудно да се намери сперма — каза Райдър. — Кривни в която щеш уличка в Холивуд и веднага ще видиш пълен презерватив. А ако Вон е бил хомосексуалист, може да е била взета от някой от сексуалните му партньори, без той да разбере.

Кимнах. И аз мислех същото.

— Точно така. И вероятно заради това е бил убит. Саймънсън го е прецакал. Казал е на хората си за го застрелят по време на обира. Това би означавало повече пари за останалите и елиминиране на връзката с убийството на Анджела Бентън.

— Господи, какви хладнокръвни копелета — отбеляза Линдъл.

Досетих се, че мисли за Марти Геслер и неизвестната й съдба.

— Саймънсън осигурява още по-добре операцията и бъдещата употреба на парите, като подменя доклада за банкнотите, който съставя заедно с друга служителка на банката.

— Как? — попита Райдър.

— Разговарях с нея. Може да го е направил по два начина, но мисля, че просто е съставил фалшив доклад на преносимия си компютър, където е изброил серийни номера, които е измислил. После се е подписал, фалшифицирал е подписа на колежката си и го е предал на вицепрезидента на банката. Докладът е бил изпратен на застрахователната компания и после на ченгетата, а накрая вероятно и на ФБР.

— Ти ми каза да донеса оригинала на срещата, насрочена за тази сутрин. Защо?

— Знаеш ли какво е фалшификаторско трепване? Това може да се забележи в подпис, който е фалшифициран чрез копиране. Саймънсън е копирал подписа на колежката си от оригинала или от истинския доклад със серийните номера. На фотокопието видях следи от колебание. Нейният подпис би бил гладък и написан без прекъсване. Но фалшификаторът е спирал и започвал отново почти след всяка буква. Това го издава и мисля, че оригиналът ще го покаже без никакво съмнение.

— Как е било пропуснато това?

Свих рамене.

— Може би не е било пропуснато.

— Дорси и Крос?

— Мисля, че е бил Дорси. Не знам за Крос. Той ми помогна в разследването. Всъщност ми се обади и ми даде начален тласък.

Линдъл се наведе напред. Приближавахме се до въпроса с Марти Геслер и той искаше да си изясни всичко.

— И така, Саймънсън е предал доклад с фалшиви серийни номера, а после приятелите му са откраднали парите и са убили Вон. Умишлено.

— Да.

— А Саймънсън? И той беше прострелян. И него ли са се опитали да прецакат?

— Не е трябвало да става така. Не и според Фазио. Поне така ми каза снощи, преди да го очистят. Струва ми се, че е станало случайно. Рикошет. Ако Банкс излезе от комата с неувреден мозък, може би ще ни каже. Имам чувството, че ще иска да говори и да прехвърли вината.

— Не се тревожи. Ако оцелее, ще бъдем там. Но лекарите казаха, че това е много съмнително.

— Рикошетът всъщност е помогнал на Лайнъс и му е дал повод да напусне банката. Не е предизвикал подозрения. После е скрил парите. Предполага се, че ремонтът на баровете е направен с парите от обезщетението му от банката. Истината обаче е, че сумата не е била достатъчна дори за нов хладилник за бира.

— Добре. Нека да се върнем на обира — обади се Линдъл. — Освен че Саймънсън е бил прострелян в задника, обирът е минал по плана. Всичко, с което ченгетата…

— Не съвсем — прекъсна го Райдър. — Хари е бил там и е прострелял един от крадците.

Кимнах.

— И той е умрял в микробуса по време на бягството. Саймънсън ми каза, че другите го сложили на лодка и го хвърлили в морето. Името му е Коузи. Един от баровете е кръстен на него.

— Ясно — рече Линдъл. — И когато нещата се успокоили, всичко, с което ченгетата са разполагали, е бил трупът на Анджела Бентън и списък със серийни номера, за които никой не е знаел, че са фалшиви. Минават обаче девет месеца и един от тези серийни номера съвпада с друг, когато Марти Геслер го вкарва в компютъра си.

Кимнах. Линдъл знаеше накъде води това.

— Чакайте малко — каза Райдър. — Тази част не ми е ясна.

Разказахме й за компютърната програма на Марти Геслер, която проверяваше серийните номера на банкноти, и какво означава откритието й.

— Разбрах — рече тя. — Геслер първа е стигнала до извода, че нещо не е наред. Попаднала е на несъответствие, защото въпросната стодоларова банкнота вече е била прибрана като веществено доказателство и не може да е била открадната по време на обира на снимачната площадка.

— Точно така — казах аз. — Един от номерата, които Саймънсън е измислил, е бил същият като на задържаната банкнота. Същото се случва и по-късно, когато арестуват Маусоува Азиз на границата. Една от стотачките, които е пренасял, съвпада с банкнота във фалшивия списък на Саймънсън. Това е замесило Милтън и вътрешната сигурност в цялата каша. Но истината е, че между двата случая няма връзка.

Това означаваше, че съм прекарал нощта във федералния затвор за нищо и Милтън бе убит, докато гонеше вятъра. Опитах се да не мисля за тези неща и продължих да разказвам.

— Марти Геслер е попаднала на съвпадението на номерата на банкнотите и се е обадила на Джак Дорси, защото името му е в списъка, разпространен до други агенции на силите на реда. И оттам е започнало всичко.

— Твърдиш, че Дорси се е досетил какво е станало и е отишъл при Саймънсън — каза Линдъл. — Може би е знаел за фалшификацията или за нещо друго. Но е знаел твърде много. Отишъл е при Саймънсън и е поискал дял от откраднатите пари.

Забелязах, че всички кимаме. Разказът ми беше достоверен.

— Дорси е имал проблеми с парите — добавих аз. — Следователят от застрахователната компания е направил рутинна проверка на финансовото състояние на всички ченгета, замесени в случая. Дорси е бил затънал до гуша в дългове, имал е две деца в колежа и други две по-малки.

— Всеки има проблеми с парите — гневно отбеляза Райдър. — Това не е оправдание.

Думите й ни накараха да млъкнем за известно време, после продължих с разказа си.

— И тогава е възникнал проблем.

— Агент Геслер — каза Райдър. — Тя е знаела твърде много и е трябвало да изчезне.

Кизмин не знаеше за връзката на Линдъл с Марти, а Линдъл очевидно не желаеше да я разкрива: седеше мълчаливо с наведена глава.

— Според мен Саймънсън и приятелите му са разигравали Дорси, докато са се погрижили за проблема Геслер — продължих да разказвам аз. — Дорси е знаел какво са направили, но не е можел да каже нищо. Бил е затънал твърде много. После Саймънсън се е погрижил и за него в „Нат“. Крос и барманът са били простреляни, за да бъде инсцениран обир на бара.

Райдър присви очи и поклати глава.

— Какво? — попита Линдъл.

— Тук нещо не се връзва — отговори тя. — Геслер е изчезнала безследно. Минали са три години и още никой не знае къде е трупът й.

Сърцето ми се свиваше заради Линдъл, но се опитвах да не го показвам.

— Но почеркът в случая с агент Геслер е съвсем различен от този с Дорси, Крос и бармана. Два съвсем различни стила. Единият е абсолютно изпипан, а другият — кървава баня.

— В случая с Дорси те са искали да прилича на обир, в който нещо се е объркало — казах аз. — Ако Дорси просто изчезне, тогава очевидно ченгетата ще се върнат към предишните разследвания. Саймънсън не е искал това. Ето защо е режисирал големия удар така, че следователите да го помислят за обир.

— И въпреки всичко нещо не се връзва. Мисля, че случаите се различават. Не си спомням подробностите, но Марти Геслер не изчезна ли, докато се прибираше вкъщи през прохода Сепулведа?

— Точно така. Някой е блъснал колата й отзад и тя е спряла.

— Да, но е била въоръжен и добре обучен агент. Искаш да Кажеш, че Саймънсън и хората му са я накарали да спре, Като са блъснали колата й и после са преодолели съпротивата й? Не. Няма начин да е станало така. Не и без борба и без никой да види нищо. Мисля, че тя е спряла, защото се е чувствала в безопасност. Видяла е ченге.

Райдър ме посочи и натърти на последното изречение. Линдъл удари с юмрук по масата. Кизмин го бе убедила. Аз бях защитил теорията си, но сега видях пропуските в нея и започнах да мисля, че Райдър може би има право.

Забелязах, че гледа Линдъл. Най-после се бе досетила, че е имал връзка с Марти Геслер.

— Ти я познаваше, нали? — попита тя.

Той кимна, после се вторачи гневно в мен.

— Ти провали всичко, Бош.

— Провалил съм? Какви ги говориш?

— С изпълнението си снощи. Нахлу в клуба, сякаш си Стив Маккуин. Какво си мислеше? Нима смяташе, че ще се уплашат и ще отидат в Паркър Сентър да се предадат?

— Рой — каза Райдър. — Мисля, че…

— Искаше да ги провокираш, нали? Искаше да те погнат и да се опитат да те убият.

— Това е безумие — казах. — Четирима срещу един? Жив съм само защото видях, че ме следят, и защото Милтън отвлече вниманието им достатъчно дълго, за да изляза от къщата.

— Да, видял си, че те следят, защото си искал да стане така. Ти провали всичко, Бош. Ако онзи хлапак в болницата се свести с поражения в мозъка, никога няма да разберем какво се е случило с Марти или къде е…

Линдъл млъкна, преди гласът му да потрепери, но продължи да ме гледа.

— Хайде да спрем дотук, момчета — тихо каза Райдър. — Да престанем да поставяме под съмнение мотивите си и да се обвиняваме взаимно. Всички искаме едно и също.

Линдъл бавно и недвусмислено поклати глава.

— Не и Хари Бош. Винаги става онова, което той иска. Бош винаги е бил частен детектив, дори когато работеше в полицията.

Погледнах Кизмин. Тя не каза нищо, но отмести поглед-В очите й видях потвърждение.