Майкъл Конъли
Законът на Бош (12)

12

На папката бе написано името на Марта Геслер. Извадих тетрадката си и го записах най-отгоре на празна страница, после прелистих папката, за да видя какво ми е оставил Линдъл. Предположих, че разполагам най-много с петнайсет минути, за да прегледам материалите от разследването.

Първо имаше празен лист с телефонен номер. Реших, че е сложен специално за мен, затова го сгънах и го пъхнах в джоба си. Останалото бяха доклади за разследването с името и подписа на Линдъл, който фигурираше там като служител в отдел „Професионална отговорност“, вариантът на ФБР на отдел „Вътрешни разследвания“.

Докладите бяха за безследното изчезване на специален агент Марта Геслер на 19 март 2000 година. Датата беше важна за мен, защото знаех, че Анджела Бентън бе убита в нощта на 16 май 1999 година. Геслер бе изчезнала десетина месеца по-късно, горе-долу по същото време, когато се бе обадила на Дорси за серийния номер на банкнотата.

Според материалите от разследването по време на изчезването си Геслер бе работила не като полеви агент, а като криминален анализатор. Отдавна бе прехвърлена от отдел „Банкови обири“, където работеше с бившата ми съпруга, в отдел „Кибернетика“. Геслер се занимаваше с разследвания на престъпления в Интернет и правеше компютърни програми за проследяването на криминални схеми. Предположих, че програмата, за която ми бе казал Крос, е свързана с тази задача.

Вечерта на 19 май 2000 година Геслер бе излязла от работа в Уестуд след тежък ден. Колегите й помнеха, че е била там най-малко до осем и половина. Но явно така и не бе стигнала до дома си в Шърман Оукс. Не беше омъжена. Изчезването й бе установено едва на другия ден, когато не бе отишла на работа и не бе отговорила на обажданията по телефона и пейджъра. Неин колега отишъл в дома й, но никой не отворил. Вътре било разхвърляно, но после агентът решил, че двете й кучета, обезумели от глад и липса на внимание, са вилнели цяла нощ. Забелязах, че агентът, направил това откритие, е бил Рой Линдъл. Не бях сигурен дали това означава нещо. Може би като агент от отдел „Професионална отговорност“ е бил изпратен да провери как е колежката му. Въпреки това аз записах името му под нейното в тетрадката си.

Личният автомобил на Геслер „Форд Таурус“, модел 1998 година, не бил намерен до къщата. Осем дни по-късно го открили на паркинг за дълъг престой на международното летище на Лос Анджелис. Ключът бил оставен върху една от задните гуми. На задната броня имало четирийсет и пет сантиметрова драскотина и единият стоп бил счупен. Агентът пишеше, че повредите са нанесени скоро.

Багажникът на колата бил празен и вътре нямало улики къде е Геслер или какво се е случило. Куфарчето с преносимия й компютър, който била взела от службата, също било изчезнало.

Експертизата на цялата кола не бе открила доказателство за нечиста игра. Никъде не бе записано, че Геслер е излетяла с някой самолет от международното летище на Лос Анджелис. Агентите бяха проверили полетите в летищата Бър-банк, Лонг Бийч, Онтарио и Ориндж Каунти. Тя не фигурирала в нито един списък с пътници.

Беше установено, че Геслер е носила карта АТМ, две кредитни карти за бензин, „Американ Експрес“ и „Виза“. В нощта на изчезването си бе използвала картата от „Шеврън“, за да купи бензин и диетична кока-кола от бензиностанция на Сепулведа Булевард, близо до музея „Гети“. Квитанцията показваше, че в 20:53 е взела дванайсет галона безоловен бензин. Резервоарът на колата й побираше максимум шестнайсет галона.

Покупката беше важна, защото показваше, че Геслер е Минала по обичайния си маршрут от Уестуд до Шърман Оукс по време, съответстващо на напускането на работното й място. Касиерът в „Шеврън“ бе разпознал Геслер на снимка като Редовна клиентка, купила бензин в нощта на 19 март. Била привлекателна жена и той я познавал и помнел. Казали, че не е необходимо да пие диетична кока-кола, и Геслер изглеждала доволна от комплимента.

Този факт беше важен поради няколко причини. Първо, ако Геслер бе отивала от Уестуд към международното летище, където по-късно бе намерена колата й, беше малко вероятно да е пътувала на север през прохода Сепулведа, за да си купи бензин. Летището се намираше на югозапад от сградата на ФБР, а бензиностанцията — на север.

Второто важно нещо беше, че картата й „Шеврън“ бе използвана още веднъж същата вечер на бензиностанция на магистрала 114 в северната част на окръга. С картата бяха купени двайсет и девет галона бензин, повече, отколкото можеше да побере резервоарът на колата на Геслер. Магистрала 114 беше главният път към пустинните райони в североизточната част на окръга и основен маршрут за камиони.

Последен, но не и по важност, беше фактът, че никоя от картите на Геслер не бе намерена, нито използвана отново.

В докладите, които прегледах, нямаше обобщение или извод. Следователят — Линдъл — ги бе взел и запазил за себе си. Никой агент не пише доклад със заключение, че колегата му е мъртъв. Никога не казваш очевидното и винаги говориш за изчезналия агент в сегашно време.

Но от онова, което прочетох, ми стана ясно какъв би трябвало да е изводът. След като Геслер бе наляла бензин в прохода Сепулведа, някой я бе спрял и отвлякъл. Тя едва ли щеше да се върне. Вероятно бяха блъснали колата й отзад и Геслер бе отбила край пътя, за да види каква е повредата и може би да поговори за застраховката с другия шофьор.

Случилото се след това не беше известно. Но вероятно е била отвлечена насила, а колата й е била оставена на паркинга за дълъг престой на летището — ход, гарантиращ, че ще бъде намерена чак след няколко дни. Така следата щеше да изстине, а паметта на потенциалните свидетели да избледнее.

Втората покупка на бензин беше любопитна. Дали беше грешка — следа, водеща по посока на отвличането на агентката? Или заблуда, умишлен ход от страна на похитителите, за да насочат разследването в погрешна посока? А количеството на купения бензин повдигаше друг въпрос. Що за превозно средство издирваха, когато резервоарите на повечето коли не побираха толкова много бензин? Влекач? Пикап? Микробус?

Но каквото и да бе станало, Геслер бе изчезнала. Папката съдържаше кратките обобщения на тридневното претърсване на пустинята в североизточната част на окръга. Операцията беше все едно да търсиш игла в копа сено, но трябваше да бъде извършена. И се бе оказала безрезултатна.

Агентите бяха огледали и вероятните маршрути, които Геслер би използвала през прохода Сепулведа по пътя си за дома. Проходът минаваше през планина Санта Моника. Южният склон предлагаше няколко възможности за избор, а северният — мрежа от преки пътища, направени през петдесет години натоварено движение. Агентите бяха пътували по тези шосета и бяха търсили свидетели на инцидент със син форд „Таурус“ и сцена на катастрофа, която да изглежда обикновена, но всъщност да е място на отвличане на федерален агент.

Но не бяха открили нищо.

В прохода Сепулведа бяха ставали подобни престъпления. Синът на популярния комик Бил Козби бе ограбен и убит една нощ преди няколко години. А през последното десетилетие няколко жени бяха отвлечени и изнасилени, като едната бе наръгана с нож, след като бе отбила от пътя, когато колата й била блъсната отзад или се бе повредила. Не се смяташе, че тези инциденти са дело на един и същ човек. Но проходът привличаше престъпниците с хълмовете, криволичещите пътища и анонимността си. Там не се налагаше да чакат дълго. Проходът беше една от най-оживените пътни артерии в света.

Може би Геслер бе станала жертва на случайно престъпление — нещо, което се бе опитвала да категоризира и да превърне в смисъл на живота си. Вероятно бе привлякла престъпника на бензиностанцията, отваряйки чантата си твърде Широко, когато бе извадила кредитната си карта. Може би поради някаква неизвестна причина я бяха проследили. Тя беше привлекателна жена. Щом служителят на бензиностанцията бе забелязал това и го бе загатнал по деликатен начин, престъпникът сигурно също бе видял в нея каквото му трябва. Но агентите, работещи първоначално по случая, имаха съмнения, че Геслер се вмества в профила на предпочитаните жертви в прохода. Колата й не рекламираше лично богатство. Пък и Геслер би била силен опонент — беше висока почти метър и осемдесет и тежеше седемдесет килограма. Редовно бе посещавала фитнес клуба в Сепулведа и няколко години бе тренирала тай бокс. Картата й в клуба показваше, че не е имала нито грам излишни тлъстини. Тялото й е било мускулесто и тя е знаела как да го използва.

Освен това беше известно, че е носела служебното си оръжие, когато не е на работа. В нощта на изчезването си била облечена в черен панталон и сако и бяла блуза. Пистолетът й, деветмилиметров „Смит и Уесън“, е бил в кобур на десния й хълбок. Служителят си спомняше, че е видял оръжието, защото Геслер била без сако, когато наливала бензин в бензиностанцията на самообслужване. По-късно сакото било намерено окачено на закачалката над седалката зад шофьора на форда.

Всичко това означаваше, че когато онази нощ е била блъсната отзад в прохода, тя е слязла и пистолетът й се е виждал. Геслер е била компетентна и уверена във физическите си способности — комбинация, която по всяка вероятност би възпряла нападателя и би го принудила да търси друга жертва.

Ето защо хората от ФБР не вярваха във вероятността, че е станала случайно избрана жертва на престъпление. В същото време Линдъл бе оглавил паралелно разследване на вероятността, че е била специално набелязана мишена заради работата си във ФБР.

Докладите в тази насока на разследването съставляваха повече от половината от документите в папката пред мен. Макар очевидно да не разполагах с всички материали по случая, ми беше ясно, че агентите са търсили под дърво и камък евентуална връзка между изчезването й и работата й във ФБР. Бяха проучили случаите от първите й години в Лос Анджелис, търсейки връзка с изчезването й. Бяха разпитали партньори, опитвайки се да разберат дали е имала потенциални врагове, или е получавала заплахи. Сред тези доклади имаше резюме на разпит на бивш агент Елинор Уиш, бившата ми съпруга, проведен в Лас Вегас. Тя не бе разговаряла с Геслер почти десет години и не си спомняше За заплахи или нещо друго, което би помогнало на разследването.

Беше намерен и проверен всеки престъпник, когото Геслер бе изпратила в затвора или срещу когото бе дала показания в съда. Повечето имаха алиби. Нито един не бе изпъкнал като главен заподозрян.

Според докладите Геслер бе ценен агент, към когото можеха да се обърнат за всякакви разследвания на престъпления, свързани с компютри. Това би могло да се очаква в гигантска бюрокрация като ФБР. Повечето искания на агентите в Лос Анджелис за компютърна експертиза се изпращаха в офисите на ФБР във Вашингтон и Куонтико и понякога минаваха по няколко дни, докато бъдат одобрени, и после седмици, докато се получеха резултатите. Но Геслер беше една от постоянно увеличаващото се поколение агенти с бляскави компютърни умения, които обичаха да правят нещата сами. Специалният агент, завеждащ офиса в Лос Анджелис, бе разбрал за това и Геслер бе изтеглена от отдел „Банкови обири“, където бе работила от няколко години. Бяха я назначили в новосформиран компютърен отдел, където се занимаваше с исканията на оперативните агенти и разработваше собствени компютърни програми.

Това означаваше, че е била наясно с много разследвания по времето, когато бе изчезнала. Погледнах часовника си и набързо прелистих десетките доклади с подробности за различните случаи, с които се бе занимавала. Линдъл и агенти-Те от екипа му ги бяха проучили, търсейки улики за изчезването й. Най-горещата следа, до която бяха стигнали, беше Разследване на агенция за компаньонки, рекламираща по Интернет жени за услуги. Работата на Геслер беше част от Разследването на отдел „Организирана престъпност“ за връз-на мафията с проституцията в Лос Анджелис.

Геслер бе успяла да открие в интернет връзка между уеб-сайтове, рекламиращи жени, в повече от десет града. Жените се местеха от град на град и от клиент на клиент. Парите от агенциите за компаньонки отиваха във Флорида и после в Ню Йорк. Седем седмици преди изчезването й съдът бе издал присъди на девет души за изнуда и корупция. Точно седмица преди изчезването си Геслер бе свидетелствала на едно от предварителните дела, представяйки резултатите от разследването. Показанията й бяха описани като резултатни и се изказваше предположението, че тя ще свидетелства и на процеса. Но Геслер не беше ключов свидетел. Показанията й бяха част от връзката между уебсайтовете и обвиняемите. Главният свидетел беше един от членовете на бандата, който бе сключил сделка с обвинението, за да избегне строга присъда.

Версията, че Геслер е била набелязана за мишена, защото е била свидетел по делото, беше малко вероятна, но изглеждаше най-правдоподобната улика. Линдъл бе работил по нея, ако се съдеше по броя на докладите и съдържащите се в тях подробности. Но очевидно от това не бе излязло нищо. Последният доклад в папката — за рекет и корупция — описваше тази насока на разследването като „отворена и активна, но в момента без съществени улики“. Преведено от бюрократичния език на ФБР, това означаваше, че разследването е приключило в задънена улица.

Затворих папката и пак си погледнах часовника. Линдъл бе излязъл преди седемнайсет минути. В материалите не се споменаваше, че Геслер е подала доклад или е уведомила някой от шефовете или колегите си, че е сравнила на компютъра серийните номера на банкнотите в списъка, изпратен от Крос и Дорси. Не пишеше, че е попаднала на нещо и се е обадила на полицията в Лос Анджелис, за да докладва, че най-малко един от номерата на банкнотите в списъка съвпада с друг.

Прибрах тетрадката си, станах, протегнах се и направих няколко крачки в малката стая. Натиснах дръжката на вратата и установих, че не е заключена. Това беше хубаво. Не ме държаха като заподозрян. Поне още не. След няколко минуси ми омръзна да чакам и излязох в коридора. Огледах се наляво и надясно и не видях никого, дори Нунес. Върнах се в стаята, взех папката и тръгнах по пътя, по който бях до-щъл. Стигнах до чакалнята, без никой да ме спре или да ме попита къде отивам. Кимнах на секретарката през стъклото и се качих в асансьора.