Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 69 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

Издание:

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ЗАКОНЪТ НА БОШ

Американска, първо издание, 2003

Превод Юлия Чернева, 2003

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ — Петър Христов, 2003

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД

Линче Шопова

Формат 84/108/32

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II. тел. 943 76 59. http://www.bard.bg

ISBN 954-585-459-6

 

LOST LIGHT

Michael Connelly

LITTLE, BROWN AND COMPANY

© 2003 by Hieronymus, Inc.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

26

Тъй като номерът с Лас Вегас бе разкрит, отидох до летище „Бърбанк“, върнах наетата кола и взех мерцедеса си. Количката за ремонт на автомобили на Лотън Крос още беше в багажника. Извадих я и се вмъкнах под шасито. Махнах проследяващото устройство и топлинния сензор, монтирах ги на спрелия наблизо пикап и после седнах зад волана на мерцедеса. Докато давах на заден ход, видях, че регистрационният номер на пикапа е от Аризона. Ако Пипълс изпратеше някой да прибере двете устройства, агентът щеше да гони пикапа до съседния щат. Усмихнах се и подкарах към будката на паркинга, за да платя.

— Полетът ви сигурно е бил приятен — отбеляза служителката.

— Да, може да се каже. Върнах се жив.

Прибрах се вкъщи и веднага се обадих на Джанис Лангуайзър, която бе променила малко плана ми. Не искаше всяка вечер да оставям съобщение на телефонния секретар в кабинета й в кантората, а настоя дай се обаждам направо по клетъчния телефон.

— Как мина срещата?

— Ами, мина. Сега трябва да чакам. Дадох му срок до Утре вечерта. Предполагам, че дотогава ще знам.

— Той как го прие?

— Както очаквахме. Зле. Но мисля, че в края на разговора прозря истината. Смятам, че утре ще се обади.

— Надявам се. Играеш опасна игра.

— Може би. А ти? Готова ли си?

— Мисля, че да. Чипът е в сейфа на кантората. Ще чакам Да ми се обадиш. В противен случай знам какво да направя.

— Добре, Джанис. Благодаря. — Лека нощ, Хари.

Затворих и се замислих. Изглежда, всичко беше наред. Пипълс трябваше да направи следващия ход. Вдигнах отново телефона и се обадих на Елинор. Тя отговори веднага. Гласът й не беше сънен.

— Извинявай. Обажда се Хари. Играеш ли?

— И да, и не. Играя, но не ми върви, затова реших да си почина. Стоя пред „Беладжо“ и гледам фонтаните.

Кимнах. Представих си я как се е облегнала на перилата и наблюдава осветените фонтани. По телефона се чуваше музика и плисък на вода.

— Как беше в „Командърс Палис“?

— Откъде знаеш?

— Тази вечер имах посещение от Бюрото.

— Много са бързи.

— Да. Чух, че ресторантът бил хубав. Скаридите били меки като памук. Хареса ли ти?

— Да, но повече ми хареса онзи в Ню Орлийнс. Храната е същата, но автентичното си е автентично, нали?

— Да. Освен това не е много приятно да се храниш сам. — Едва не се наругах на глас заради тъпата си прозрачна забележка.

— Не бях сама. Поканих една приятелка. Ти не ми каза, че има ограничения в разходите, Хари.

— Няма.

Трябваше да отклоня разговора в друга посока. И двамата знаехме от какво се интересувам и положението ставаше тягостно.

— Забеляза ли някой да те следи?

Последва мълчание.

— Не. Надявам се, че не си ме забъркал в неприятности, Хари.

— Не. Всичко с теб е наред. Обаждам се да ти кажа, че измамата приключи. ФБР знаят, че съм тук.

— По дяволите, нямах възможност да отида да пазарувам и да си купя подаръка, който ми обеща.

— Все още можеш да го направиш.

— Всичко наред ли е, Хари?

— Искаш ли да поговорим за това?

Помислих си, че не трябва да говоря по телефона, но не го казах.

— Може би когато се видим следващия път. В момента съм много уморен.

— Добре, няма да те задържам. Какво да правя с кредитните ти карти? И знаеш ли, че забрави пътническата си чанта на задната седалка в колата ми?

Каза го така, сякаш го бях направил нарочно.

— Ами, нека засега да остане там. Може би когато приключа с онова, по което работя, ще дойда и ще я взема.

Тя отговори след дълга пауза.

— Само че този път ме предупреди по-рано. За да съм готова.

— Разбира се.

— Е, Хари, връщам се вътре. Може би разговорът с теб ще обърне късмета ми.

— Дано, Елинор. И още веднъж ти благодаря за онова, което правиш за мен.

— Няма проблем. Лека нощ.

Тя затвори.

— И успех — добавих аз, макар че Елинор не ме чу.

И аз затворих и се замислих за разговора. „Само че този път ме предупреди по-рано. За да съм готова.“ За какво трябваше да е готова?

Разбрах, че може да се побъркам, ако се притеснявам за това. Прогоних мислите за Елинор, взех бира от хладилника и излязох на задната тераса. Нощта беше хладна и ясна. Светлините на магистралата долу искряха като диамантена огърлица. Отнякъде се чуваше женски смях. Замислих се за Дани Крос и за песента, която нежно бе пяла на съпруга си. Нощта, винаги е свята, когато си влюбен или си загубил любим човек. Светът е чудесен само ако ти си го направиш такъв. Няма пътни знаци, които да сочат към шосе „Рай“.

Реших, че когато всичко това свърши, ще отида в Лас и ще остана там. Ще хвърля жребия. Ще отида при и ще си опитам късмета.