Откраднатият кон (Арабска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. — Добавяне

Веднъж един човек яздел кон. Не щеш ли, насред пътя конят му окуцял и не можел да тича.

А в това време на пътя се появил друг човек, също на кон. Когато той се приближил, първият конник му рекъл:

— Дай ми твоя кон!

Но човекът отказал.

Тогава първият конник извадил меча си и рекъл:

— Или ще ми дадеш коня, или ще ти отсека главата!

Собственикът му дал коня и тръгнал подир него на куция кон.

На другия ден те се срещнали на пазара в града. И оня, чийто кон бил откраднат, дотърчал при кадията, взел да му се оплаква от оскърбителя си и му разказал как станало всичко.

Кадията повикал обвиняемия и го попитал:

— Чий е този кон, човече?

Оскърбителят отговорил:

— Мой. Имам го още от дребничко жребче.

Тогава господарят на коня смъкнал ризата си, метнал я върху главата на коня и рекъл на своя оскърбител:

— А на кое от очите му има перде?

Обвиняемият бързо отговорил:

— На дясното.

Тогава господарят на коня смъкнал ризата от главата на коня и рекъл:

— Той не е имал никога перде на дясното око!

И кадията му върнал коня.

Край
Читателите на „Откраднатият кон“ са прочели и: