Разказ за Абу-Нувас (Арабска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. — Добавяне

Имало едно време един халиф. Той имал шут на име Абу-Нувас. Една зимна нощ халифът му рекъл:

— Искам да ти направя хубав подарък, но само ако преспиш нощта на покрива — гол и без огън, от който би могъл да се сгрееш.

— Добре, съгласен съм — отговорил Абу-Нувас. И прекарал нощта така, както се споразумели, а, когато настанало утрото, отишъл при халифа да си иска подаръка.

— А ти изпълни ли условието? — попитал го халифът.

— Изпълних го — отговорил Абу-Нувас, — прекарах нощта гол в лютия студ и видях огън само в една много отдалечена къща, а така ми се искаше да се посгрея на него!

Халифът рекъл тогава:

— Ти са нарушил условието. Щом си видял огън, безспорно си получил от него някаква топлина, колкото и малка да е. Затова нямаш право да получиш награда.

Абу-Нувас се ядосал много и решил да вразуми халифа.

След няколко дни той поканил халифа в къщи на обед. Халифът дошъл и взел да чака кога ще дойде време за ядене. Но нищо не му поднасяли. Тогава попитал Абу-Нувас.

— Къде са ястията?

Абу-Нувас отговорил:

— Още не са готови.

Минал още час. И пак никой не донесъл никаква храна.

А когато халифът попитал Абу-Нувас какво става, той повторил своя отговор. Най-сетне халифът се разгневил и поискал да види мястото, където се готви храната.

Тогава Абу-Нувас го завел до едно дърво и рекъл:

— Ястията са на върха на това дърво. А тук под неговите корени е огънят.

Погледнал го халифът и рекъл:

— Ти си луд. Как чакаш храната да бъде приготвена по такъв начин?

Абу-Нувас отговорил:

— А как постъпи ти? Каза, че съм получавал някаква топлина от огъня, който съм виждал в далечината! Сега е моят ред!

Халифът разбрал шегата и едва не умрял от смях, а после дал на Абу-Нувас обещания подарък.

Край
Читателите на „Разказ за Абу-Нувас“ са прочели и: