Филипа Грегъри
Пленница на короната (6)

5

Крепостта в Кале, лятото на 1469

Джордж, женихът на Изабел, баща ми и всички мъже, които се събраха като гости на сватбата, се оказват войска от съзаклятници, заклели се във вярност помежду си, готови да нахлуят в Англия, и те отплават, слизат на суша в Кент, и поемат към Централните графства. От градовете излизат мъже и се присъединяват към тях, захвърлят лопатите си в нивята и бързат да последват армията на баща ми. Народът на Англия още го помни като предводителя, който освободи страната от проклятието на спящия крал, обичан е като военачалник, който владее Тясното море и държи както пиратите, така и французите далече от нашите брегове. И всички му вярват, когато казва, че иска само да научи младия крал как да управлява, и да го освободи от властта на съпругата му: още една решителна жена, още една лоша кралица, която ще донесе зло на Англия, ако мъжете отстъпят пред още една владетелка.

Народът на Англия се научи да мрази лошата кралица, Маргарет Анжуйска. При първото споменаване на още една жена, волева и решителна жена, която злоупотребява с положението си като съпруга на краля, за да се опитва да управлява кралството, те се надигат в яростен пристъп на накърнена мъжка гордост. Чичо ми Джордж, чийто пост на лорд-канцлер му беше отнет от краля и неговата съпруга, пресреща Едуард по пътя, докато той отива да се присъедини към войските си, пленява го, и го изпраща под стража в дома ни, в замъка Уорик. Татко пленява бащата на кралицата и брат й, докато те влизат в Уелс. Изпраща специален отряд в Нортхамптън и отвлича майката на кралицата от дома й. Събитията се случват едно през друго, твърде бързо за краля. Татко залавя семейство Ривърс, преди те да са осъзнали, че са преследвани. Това е краят на властта на краля, това е краят на лошите съветници за краля. Със сигурност това е краят на фамилията Ривърс. Във властта на баща ни са трима представители на многочисленото семейство на кралицата: баща й, майка й и брат й.

Съвсем бавно, с нарастващ ужас, осъзнаваме, че баща ми не отправя просто заплаха към тях, за да им даде урок. Това не са сродници, които сме пленили за откуп по обичайния начин; с тези действия ние обявяваме война на семейство Ривърс. Татко обвинява бащата на самата кралица и красивия й млад брат Джон в държавна измяна и дава заповед за екзекуцията им. Без да спазва закона, без истински процес, той нарежда да бъдат доведени от Чепстоу в нашата крепост, Ковънтри, и да бъдат екзекутирани без възможност за обжалване, без шанс за помилване, пред суровите сиви стени. Красивият млад мъж, женен за жена, достатъчно стара да му бъде баба, умира преди престарялата си съпруга, положил глава върху дръвника, а тъмните му къдрици са сграбчени от палача. Лорд Ривърс полага глава в кръвта на сина си. Кралицата, съсипана от скръб, ужасена за себе си, разделена от съпруга си, опасяваща се, че ще осиротее, се барикадира с малките си момичета в Тауър и изпраща да повикат майка й.

Но вестта не може да стигне до нея. Майката на кралицата, която бе се погрижила за подреждането на масата за децата по време на вечерята за коронацията и ми се усмихваше, е във властта на баща ми в замъка Уорик. Татко организира съд, за да я осъди, и води свидетели срещу нея. Един по един те дават показания за това как в стаята, където тя държи билковите си отвари, среднощ горят огньове, как тя шепне на реката, която тече недалеч от дома й, повтарят слуховете, че чувала гласове и че когато някой от семейството й щял да умре, тя била предупреждавана от пеене, призрачно пеене, идващо от нощното небе.

Накрая претърсват дома й в Графтън и донасят доказателства за магьосничество: две фигурки, направени от олово, свързани в дяволски съюз със златна тел. Явно едната трябва да представлява краля, а другата — дъщерята на Жакета, Елизабет Удвил. Тайната им женитба е била осъществена чрез магия, а крал Едуард, който се държи като безумец, откакто за първи път зърна вдовицата от Нортхамптън, е бил омагьосан през цялото това време. Майката на кралицата е вещица, която постигна тази женитба с магия, а самата кралица е дъщеря на вещица и самата тя е наполовина вещица. Явно баща ми ще се подчини на библейското предписание, което гласи: „Врачка да се не оставя жива“^[1] и ще я умъртви, вършейки Божието дело и своето собствено.

Той пише всичко това на майка ни, докато чакаме в Кале, и тя го чете с равния си глас, докато дамите седят наоколо и забравят да шият, зяпнали от потрес. Разбира се, искам Миднайт да премине с горда стъпка през цялото кралство, но не мога да ликувам, когато си представям как младият Джон полага красивата си глава на дръвника. Спомням си как приличаше на агне, отиващо на заколение, на угощението по случай коронацията, когато го накараха да върви ръка за ръка с възрастната си съпруга — но сега той наистина е заклан жертвен агнец и умря преди старата дама. Баща ми отива против правилата както на природата, така и срещу кралския закон. Майката на кралицата, Жакета, която ми се усмихваше толкова мило вечерта на приема за коронацията, бе превърната във вдовица от палача на баща ми. Спомням си я как влезе на вечеря под ръка със съпруга си, как гордостта и радостта им сияеше от тях като светлината на свещ. И въпреки това баща ми уби нейния син, а също и съпруга й. Самата кралица вече няма баща; нима ще загуби и майка си? Нима татко ще изгори Жакета, лейди Ривърс?

— Тя е наш враг — казва сериозно Изабел. — Знам, че кралицата е красива и изглеждаше много мила, но близките й са алчни и са лоши съветници, и татко ще трябва да ги унищожи. Сега те са наш враг. Сега трябва да мислиш за тях като за врагове.

— Така и правя — казвам, но си спомням за нея в бялата й рокля и високата диадема и дантеления воал, и знам, че не мисля така.

През по-голямата част от лятото сме в състояние на постоянна възбуда, докато от Англия пристигат съобщения, че Едуард, бившият крал, живее като наш принудителен гост в замъка Уорик, че татко управлява кралството чрез него, а репутацията на всички от семейство Ривърс се унищожава. Татко казва на всички, че доказателствата от процеса срещу майката на кралицата показват ясно, че бракът на краля е осъществен с помощта на магьосничество, и че кралят е жертва на ужасно проклятие. Татко го е спасил, държи го на сигурно място, ще убие вещицата и ще развали проклятието.

Майка ми и преди е чакала новини в Кале; чакахме тук, когато баща ми водеше една след друга бляскави битки, за да победи спящия крал. Сякаш отново се повтарят онези победни дни и татко отново е неудържим. Сега той държи в плен втори крал и ще постави нова марионетка на престола. Френските слуги, които идват в Кале, ни разказват, че французите наричат баща ми „кралесъздателя“, и казват, че никой не може да владее престола на Англия без негово позволение.

— Кралесъздателя — промърморва майка ми, наслаждавайки се на думата. Усмихва се на дамите си, усмихва се дори и на мен. — Господи, какви глупости говорят хората — отбелязва тя.

После един кораб от Англия донася пакет писма и капитанът идва в замъка, за да се срещне с майка ми насаме и й разказва как из цял Лондон се носят слухове, че крал Едуард е незаконороден, че не е син на баща си, а извънбрачно дете на английски стрелец. Едуард никога не е бил наследникът на фамилията Йорк. Той е от низш произход. Изобщо никога не е трябвало да заема трона.

— Нима хората наистина говорят, че херцогиня Сесили е легнала с някакъв си стрелец? — питам на висок глас, когато една от дамите споделя шепнешком клюката. Майката на краля, нашата пралеля, е една от най-внушителните и властни жени в кралството, и само някой пълен глупак би повярвал на такова нещо за нея. — Херцогиня Сесили? Със стрелец?

С едно бързо гневно движение майка ми се нахвърля върху мен и ми удря звънка плесница, от която диадемата ми полита през стаята.

— Махай се от очите ми! — изкрещява тя разярено. — И мисли, преди да се осмеляваш да говориш за по-достойните от теб! Никога повече не изричай подобно нещо пред мен.

Налага се да притичам през стаята, за да си взема диадемата.

— Почитаема майко… — понечвам да се извиня.

— Върви си в стаята! — нарежда тя. — А после иди при свещеника да ти определи покаяние, задето клюкарстваше.

Побързвам да изляза, стиснала диадемата си, и намирам Изабел в нашата спалня.

— Какво има? — пита тя, виждайки червен отпечатък от длан на бузата ми.

— Почитаемата ни майка — казвам кратко.

Изабел бърка в ръкава си и ми подава специалната си сватбена кърпичка, за да си избърша очите.

— Ето — казва тя тихо. — Защо те зашлеви? Ела и седни тук, а аз ще ти среша косата.

Потискам хълцанията си и сядам пред малкото посребрено огледало, а Изабел измъква иглите от косата ми и разресва оплетените кичури с гребена от слонова кост, който съпругът й, й подари след единствената им брачна нощ.

— Какво стана?

— Само казах, че не мога да повярвам, че крал Едуард е бил копеле, натрапено на баща си от херцогинята — казвам отбранително. — И ако ще да ме пребият до смърт, задето го казвам, пак не мога да го повярвам. Сестрата на нашия дядо? Херцогиня Сесили? Кой би посмял да каже такова нещо за нея? Тя е такава важна дама. Кой би изрекъл подобно нещо срещу нея? Няма ли да му отрежат езика? Какво мислиш?

— Мисля, че е лъжа — казва тя сухо, докато сплита косата ми и я прикрепва с игли на върха на главата ми. — И точно затова са те зашлевили. Майка ни ти се е ядосала, защото това е лъжа, която не бива да оспорваме. Не бива да я повтаряме, но не бива и да я оспорваме. Това е лъжа, която нашите хора ще повтарят из цял Лондон, а също из Кале, и ние не трябва да й противоречим.

Напълно съм объркана.

— Защо нашите хора ще я изричат? Защо да не им забраним да говорят, както е забранено на мен? Защо да допускаме подобна лъжа? Защо някой би казал, че херцогиня Сесили е изневерила на собствения си съпруг? Че се е опозорила?

— Помисли си — съветва ме тя.

Седя, взирайки се в собственото си отражение: кестенявата ми коса сияе с бронзови отблясъци, елегантно сплетена от Изабел, младото ми лице е сбърчено в намръщена гримаса. Изабел ме чака да проследя заплетения път на бащините ми кроежи.

— Татко позволява на мъжете да повтарят тази лъжа?

— Да — казва тя.

— Защото ако Едуард е незаконороден, тогава Джордж е истинският наследник — казвам накрая.

— И следователно истинският крал на Англия — казва тя. — Всички пътища водят до това Джордж да се качи на престола, с мен до себе си, а татко да управлява и двама ни завинаги. Наричат го „кралесъздателя“. Той създаде Едуард, сега го унищожава. След това ще издигне Джордж.

Лицето й в огледалото е мрачно.

— Бих предположила, че ще си доволна да бъдеш кралица — казвам предпазливо. — А татко да спечели трона за теб.

— Когато бяхме малки момичета, които си играеха на кралици, не знаехме цената, която плащат жените за това. Сега знаем. Кралицата преди Елизабет, лошата кралица, Маргарет Анжуйска, моли за помощ краля на Франция на колене, като просякиня, съпругът й е в Тауър, синът й — принц без владение. Сегашната кралица се крие в Тауър, баща й и брат й загинаха на ешафода, обезглавени като обикновени престъпници, майка й очаква смърт на кладата за магьосничество.

— Из, моля те, кажи ми, че татко няма да изгори Жакета Удвил! — прошепвам.

— Ще го стори — казва сестра ми с мрачно лице. — Защо иначе ще я арестува и съди? Когато исках да бъда кралица, си мислех, че това е приказка, като в легендите, мислех си, че означава само красиви рокли и храбри рицари. Сега виждам колко е безмилостно. Това е игра на шах и татко ме използва като една от своите пионки. Сега ме използва на дъската, в следващия миг може да бъда захвърлена настрани, и той няма дори да помисли за мен, докато вкарва друга фигура в играта.

— Страхуваш ли се? — прошепвам. — Страхуваш ли се, че ще бъдеш захвърлена?

— Да — казва тя.