Филипа Грегъри
Пленница на короната (57)

55

Замъкът Мидълхам, Йоркшър, май 1483

После, в средата на май, получавам писмо от съпруга си, написано лично от него и запечатано с личния му печат. Занасям го в покоите си, далече от шума на домакинството, и го прочитам на ярката светлина, нахлуваща през прозореца от прозрачно стъкло.

„Ще научиш, че коронацията на моя племенник ще се състои на 22 юни, но не идвай в Лондон, докато не пиша лично, за да ти поръчам да го сториш. Лондон не е безопасен за никой, който не е дал клетва пред новия крал или не е сродник на Ривърс или техните приятели. Сега тя показва истинския си образ, и аз съм готов за най-лошото. Тя отказва да бъде вдовстваща кралица, надява се да превърне себе си във владетел. Трябва да се изправя пред нея като враг, и не забравям брат си Джордж, сестра ти или тяхното бебе.“

Отивам в готварницата, където големият огън стои запален денонощно, смачквам писмото на топка, бутвам го под сияещите в червено пънове и чакам, докато изгори. Няма какво друго да направя, освен да чакам новини.

В двора на конюшнята отвън децата гледат как ковачът подковава кончетата им. Всичко е спокойно и обикновено — огънят в ковачницата, димът, който се издига от копитото в лютив облак. Синът ми Едуард държи въжето на оглавника на новия си кон — хубаво, набито, късокрако животно — докато ковачът приклещва крака на коня между коленете си и зачуква гвоздеите. Преплитам пръсти в стария знак срещу магьосничество и потръпвам, когато от вратата на склада за сирене повява хладно течение. Ако кралицата показва истинското си лице, а съпругът ми е готов за най-лошото, тогава нейната враждебност към мен и близките ми ще стане очевидна за всички ни. Може би дори в този момент тя свири, за да призове носещ мор вятър, който да изпрати срещу мен. Може би дори сега тя проклина ръката, с която моят съпруг държи меча, кара силата му да отслабне, подчинява съюзниците му, трови умовете на хората против него.

Обръщам се и отивам в параклиса, падам на колене и се моля Ричард да съхрани силите си срещу Елизабет Удвил и срещу всички нейни сродници — мъже и жени — и силните роднини по сватовство, които е събрала. Моля се той да действа решително и властно, моля се да използва всички оръжия, които му попаднат под ръка, защото тя със сигурност няма да се спре пред нищо, за да постави сина си на трона и да види нас победени. Мисля си как Маргарет Анжуйска ме научи, че има времена, когато трябва да си готов да сториш всичко, за да защитиш себе си или положението, което заслужаваш и се надявам, че съпругът ми е готов за всичко. Не мога да знам какво става в Лондон, но се опасявам от започването на нова война, и този път верният брат на краля ще се изправи срещу вероломната кралица. И ние трябва, длъжни сме, да триумфираме.

Чакам. Изпращам един от стражите ни с писмо до Ричард, умолявайки го за новини. Предупреждавам го срещу зложелателството на кралицата.

„Знаеш какви сили владее тя, затова се пази от тях. Направи каквото е нужно, за да опазиш наследството на брат си и да осигуриш нашата безопасност.“

Сама в замъка Мидълхам, прекарвам всеки следобед с децата, сякаш единствено чрез постоянно бдение мога да попреча на горещия, разнасящ чума вятър да повее към тях от Лондон, да спра полета на изпратена стрела, да се уверя, че новият кон е добре обучен и че Едуард може да се справи с него. Ако можех да задържа сина си в обятията си като бебето, каквото беше някога, никога не бих го пуснала от там. Не се съмнявам, че сивите очи на кралицата са насочени към нас, че умът й е насочен против съпруга ми, че тя сигурно крои планове и замисля смъртта ни, че най-сетне е съвсем ясно — ние сме се изправили срещу нея.