Андрей Германов
Есен

Бързо лятото отлитна.

Тънка хладина повя

над лъки, градини китни,

над пожънати нивя.

Сутрин по полята равни

ходят сребърни мъгли

и из пътя скърцат бавни

с плод препълнени коли.

 

Слънчогледи се люлеят,

царевици шумолят,

сочни ябълки златеят —

откъсни, тръгни на път,

гдето знаците крайпътни

надалеч-далеч зоват,

гдето в далнините смътни

чисти ветрове текат…

 

Плодородна е земята,

а стопаните — добри.

За труда им тя богато

с тежък плод ги надари.

Сяха, жънаха, ораха

ден и нощ в полето, там

и сега под всяка стряха

срещат тоя плод голям.

 

И си спомнят дните жежки

с пълно, весело сърце

и почиват тия тежки

и попукани ръце,

гдето с мъдър труд създават

красотата на света,

гдето на човека дават

хляба бял и радостта.