Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (5)

4

Пери Мейсън си тананикаше, крачейки по коридора към кантората си. Не бързаше, но правеше типичните за него големи крачки. Идваше да посрещне предизвикателствата на поредния ден, готов да им се наслади.

Отключи вратата на кантората си и веднага забеляза усмивката на Дела Стрийт, която вдигна очи от купчината писма от днешната поща върху бюрото си.

— Здрасти. Започва още един ден — поздрави я Мейсън. — Как е днес доларът — министърът на финансите?

— Доларът ви очаква, господарю — кимна церемониално Дела Стрийт и се засмя.

Мейсън в миг забрави шеговития си тон.

— Да не би да имаме нов случай — попита съвсем сериозно.

— Пристигна потенциален клиент.

— В приемната ли е?

— Не. Не е от хората, които се задоволяват да чакат в приемните. — Дела Стрийт погледна към бележката върху бюрото си. — Това е някой си Винсънт П. Блейн, банкер и собственик на голям магазин в Кенвейл. В продължение на половин час се обади три пъти. Първите два пъти отказваше категорично да разговаря с когото и да било, търсеше единствено Пери Мейсън. Едва на третия път склони да се представи на секретарката на господин Мейсън.

Адвокатът прибра шапката си в шкафа, доближи се до голямото си бюро и запали цигара.

— Мисля, че не го харесвам — каза след това.

— Защо?

— Изглежда ми прекалено надут и високомерен. Какво иска?

— Зет му бил убит в някаква планинска къща миналата нощ.

Мейсън потърси кибрит, взе го от другия край на бюрото и запали цигарата си, преди да попита:

— И кой е основният заподозрян?

— Никой.

— Все пак има някакви съмнения.

— Дори съмнения няма.

— Какво тогава иска от мен този Блейн, дяволите да го вземат? Аз не съм детектив. Аз съм адвокат!

— Май няколко от членовете на семейството му са замесени в тази история — засмя се секретарката му. — Естествено господин Блейн не посмя да ми каже кой знае колко по телефона. Но и двете му дъщери са ходили до планинската къща вчера следобед. Самият господин Блейн също се е отбил… А освен това човекът разполага с доста пари.

— Май започвам да разбирам — обади се адвокатът. — Но ми изглежда нещо съвсем стандартно, от онези рутинни семейни убийства, които не крият никакви изненади.

Дела Стрийт отново погледна към бележките си.

— Е, все пак съществува и нещо интригуващо в случая — обяви, като му намигна многозначително.

— Какво криеш от мен, Дела? — попита настойчиво Мейсън.

— Не крия, просто оставих десерта за накрая.

— Тогава да преминем към десерта.

— Заровен часовник, който е изостанал с двайсет и пет минути — обяви тържествено тя. — Заровен е съвсем наблизо до мястото на убийството, малък будилник, прибран в метална кутия. Той…

Мейсън вече бе тръгнал към шкафа за шапката си.

— Това напълно променя нещата — извика на секретарката си, докато я поставяше на главата си. — Хайде, да тръгваме!