Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (24)

23

Когато съдебното заседание бе възобновено в два часа следобед, Томас Л. Макнер седеше на масата на обвинението. Усмихваше се, макар че в погледа му този път не се долавяха подигравателни пламъчета.

— Съдебните заседатели вече са по местата си, обвиняемите също са в съдебната зала, господа. Готов ли сте да продължите, господин Макнер? — обърна се съдия Канфийлд към заместник-областния прокурор.

— Само за момент, ваша милост — обади се Мейсън, като пъргаво се изправи на крака. — Ще ви помоля за разрешение да представя извънредно едно важно доказателство.

— На какво основание правите това искане, господин Мейсън?

— На основание на факта, че по своя характер това доказателство се променя. То може да не е в същото състояние към момента, в който ще мога да го представя по надлежния ред.

— Защо да не е същото? — учуди се Макнер.

— Доста е трудно да ви обясня това, без да изясня за какво доказателство става дума — усмихна му се многозначително Мейсън.

— Добре, продължете, представете доказателството си — с лека подигравка отвърна заместник-прокурорът. — Наистина ми е интересно какво е това доказателство, което би могло да се промени.

Мейсън отново погледна към съдията.

— Става дума за един часовник, ваша милост. Часовник, който бе намерен заровен в земята близо до мястото на престъплението. Той…

— И какво общо може да има този часовник е делото? — прекъсна го саркастично Макнер. — Господи, ваша милост. В момента разглеждаме един напълно ясен случай на убийство, а адвокатът на обвиняемата изведнъж се появява в съдебната зала с някакъв си часовник, заровен близо до мястото на престъплението. Нещо съвсем неправомерно, защото това доказателство няма отношение към разглеждания въпрос. Затова смятам, че не би трябвало да се представя като доказателство.

— Уверявам ви, ваша милост, че когато настъпи подходящият момент, ще свържа това доказателство с разглежданото тук престъпление — заяви спокойно Мейсън. — Ако не успея да го направя, съдебните заседатели могат да получат инструкции да не го вземат под внимание при решението си.

— Но какво изменчиво може да има в един часовник? — продължи да упорства Макнер. — Нали разполагате с него и можете да го задържите, надявам се? Не може да се очаква, че ще се развали, все пак това не се случва на основата на предварителни предвиждания.

В залата изведнъж стана шумно, зрителите заговориха, някои от съдебните заседатели едва доловимо се усмихнаха, а заместник-прокурорът ги огледа и също се засмя.

— Часовникът ще продължи да работи, но показваното от него време ще бъде различно — възрази Мейсън. — Ако съдът ми позволи, ще кажа, че според информацията ми в момента тези часовник е точно два часа, четирийсет и четири и половина минути напред от нашето тихоокеанско военно време. И тъй като това наше време е с един час напред, това означава, че часовникът е с три часа, четирийсет и четири и половина минути по-напред от нормално отчитаното време.

Съдия Канфийлд се намръщи.

— И какво всъщност би могло да е значението на този факт за нашия случай, господин Мейсън? С други думи, защо трябва да бъде представено това доказателство?

— Защото към днешната дата звездното време се различава от нашето точно с три часа, четирийсет и четири минути и трийсет и девет и половина секунди — обясни адвокатът. — Това недвусмислено показва, че този обикновен будилник най-внимателно е бил сверен да отчита звездното време, а тъй като устройството му е такова, че трябва да се навива на всеки двайсет и четири часа, часовникът в най-скоро време ще спре и ако не бъде представен сега като доказателство и съдебните заседатели не се запознаят с него, след време това вече ще бъде невъзможно.

— И каква би могла да е евентуалната връзка между звездите и това убийство? — попита ядосано Макнер.

— Това е едно от нещата, които смятам да изясня, ваша милост, когато започна да излагам своята теза за хода на престъплението — отвърна Мейсън. — В момента настоявам единствено този часовник да бъде приет като веществено доказателство, за да се запази за по-нататък.

— Съгласен съм с вашето искане — обяви съдия Канфийлд.

След като се закле да говори истината и само истината, Харли Реймънд разказа, че за пръв път е открил часовника на първи октомври, в деня на убийството. Обясни, че доколкото си спомня, тогава часовникът бил изостанал двайсет и пет минути. Каза също, че отново го видял на втори октомври, а след това го търсил, но не го открил дни наред, докато най-неочаквано попаднал отново на часовника днес приблизително към единайсет часа сутринта, когато изведнъж доловил познатото му вече тиктакане. Заслушал се внимателно, определил точното място, откъдето идвал звукът и след като разровил почвата на това място, открил същия часовник, прибран в абсолютно същата кутия. Само че този път той бил с два часа и четирийсет и пет минути напред.

— И какво направихте с будилника? — попита го Мейсън.

— Увих го в един пакет, написах името си отгоре върху опаковката, както ме посъветва господин Пол Дрейк. След това му предадох пакета и той също написа своето име точно над моето.

— Отворете, моля ви, пакета, който ви давам, за да видите дали е същият, който сте предоставили на господин Дрейк — подкани го адвокатът.

Съдебните заседатели се бяха навели напред и внимателно наблюдаваха.

— Ваша милост — скочи от мястото си Макнер. — Възразявам срещу това доказателство не само защото представянето му в този момент противоречи на утвърдената процедура, но и защото то няма нищо общо с делото.

— Съдът вече разреши на господин Мейсън да представи това доказателство сега, макар и в нарушение на процедурата — заяви съдия Канфийлд. — А решението на съда по вашето възражение за връзката на това доказателство с делото ще бъде отложено за по-късно, когато защитата представи своята теза. Или другояче казано, съдът ще приеме временно това доказателство, а ако то се окаже несвързано с предмета на делото, обвинението ще може да повдигне отново възражения срещу него.

— Това е всичко, което бих искал, ваша милост — усмихна се Мейсън.

Харли Реймънд разтвори пакета и извади малка дървена кутия. Махна капака и показа будилник, който работеше.

Адвокатът доста демонстративно погледна ръчния си часовник, като свери показваното от него време с това на будилника, после изви глава към електронния часовник на стената в дъното на съдебната зала.

— Ще си позволя да обърна внимание на многоуважаемите съдебни заседатели върху факта, че този часовник е два часа, четирийсет и четири минути и четирийсет секунди напред.

— Това ще бъде отбелязано в протокола — кимна съдия Канфийлд, който явно проявяваше интерес към необичайното доказателство.

— Ваша милост, аз бих предпочел да отложа кръстосания разпит на този свидетел за по-късно, след като се вземе окончателното решение за допустимостта на това доказателство — обади се Макнер, явно раздразнен, че основната работа по делото се е забавила.

— Съгласен съм — каза съдия Канфийлд. — Правена ли е някаква проверка за пръстови отпечатъци по този часовник, господин Мейсън?

— Очевидно не, ваша милост — усмихна се с благодарност адвокатът. — Бих помолил съдът да поръча на експертите от полицейското управление да направят необходимите тестове.

— Точно това разпореждам — съгласи се съдия Канфийлд.

— Готов ли сте да продължите с призоваването на вашите свидетели, господин Макнер?

— Да — отвърна малко троснато заместник-областният прокурор. — След като отделихме толкова време на хороскопите и астрологията, може би вече е крайно наложително да се върнем към реалните доказателства. Призовавам за свой следващ свидетел господин Уилям Н. Джеймсън.

Джеймсън се закле да говори истината и само истината и разказа за откритото от полицията тяло на Хардисти в планинската къща. Даде показания също така по техническите методи, за снимки, карти и за други неща, свършени от полицията, както при всички останали разследвания за убийство.

Но след като премина през всички тези рутинни подробности, Макнер постепенно започна да задава въпроси, които според познатата вече негова тактика трябваше да доведат до поредния драматичен връх.

— Бяхте ли с мен в Роксбъри на втори октомври тази година? — попита той свидетеля.

— Да, сър.

— И къде отидохте, когато пристигнахте в Роксбъри?

— В къщата на обвиняемия доктор Мейкън, където се намира също така и приемната му за болни.

— Видяхте ли се с доктор Мейкън?

— Да.

— Кой още присъстваше на срещата ви.

— Само той и вие, бяхме тримата.

— След този наш разговор имахте ли възможност да проверите и автомобила на доктор Мейкън?

— Да, направих го.

— Присъстваше ли някой друг по време на огледа?

— Никой. Вие останахте да разговаряте с него, а аз се измъкнах и отидох да огледам колата.

— Открихте ли нещо интересно там?

— Медицинската чанта на доктор Мейкън бе оставена на задната седалка. Проверих я набързо. В друга малка кожена чантичка в нея открих множество шишенца, между които и едно, което като че бе пълно с памук. Отворих го и издърпах памука. В него бе скрито малко листче.

Макнер погледна часовника си.

— Беше ли написано нещо на листчето? — попита след това.

— Да, сър.

— Бихте ли разпознали листчето, ако сега ви го покажа?

— Да, сър.

— Представям ви листчето, за да го идентифицирате — обяви с усмивка заместник-областният прокурор. — Утре ще призова на свидетелското място експерти по почерци, които ще потвърдят, че бележката е написана от обвиняемата Милисънт Хардисти. А междувременно, за да разберат съдебните заседатели за какво става дума, бих искал да прочета съдържанието на бележката.

— Нямам възражения — кимна Мейсън, забелязал учуденото изражение на съдия Канфийлд, който гледаше към него.

Макнер зачете:

Скъпи Джеф,

Джак е извършил нещо ужасно. Просто не можех да повярвам, че е способен на подобна низост, на такова непростимо предателство. Той е в планинската къща. Отивам там, за да приключим веднъж завинаги. Ако се случи най-лошото, сигурно никога няма да ме видиш вече. Не мисли лошо за мен. Просто не разбирам защо се позволява на хора като него да живеят…

Няма смисъл да ти казвам колко много означаваш за мен, Джеф, нито да припомням онова, което направи за мен. Независимо от това, което ще се случи в бъдеще, винаги ще те чувствам близък, както вярвам ще ме чувстваш и ти.

Надявам се да успея да вразумя Джак и да го накарам поне отчасти да компенсира злото, което причини на баща ми. Що се отнася до онова, което направи с мен, това изобщо не ме интересува. Макар да беше доста унизително, все пак мога да го понеса. Но не искам да приема спокойно онова, което причинява на баща ми. Тъй като може би това е последната ми бележка към теб, бих желала отново да ти кажа колко много, много означаваш за мен. Твоето мило търпение, твърдата ти вяра, приятелството ти и онова дори още по-важно нещо, което бе скрито зад всичко това, бяха истинско вдъхновение и опора за мен. Довиждане, скъпи.

Твоя:

Милисънт

Макнер подаде бележката на служителя.

— Моля това да се заведе под съответния номер като доказателство на обвинението — каза важно.

След това се извърна и погледна победоносно към Пери Мейсън, като кимна към часовника, явно опитвайки се да му покаже, че вестниците отново ще могат да отразят драматичния завършек на следобедното заседание.

— Приключихте ли с разпита на този свидетел? — попита съдия Канфийлд.

— Да, ваша милост. И без това вече наближава четири и четирийсет и пет и…

Съдията не обърна внимание на намека му.

— Започнете кръстосания разпит — кимна на Мейсън той.

В първия момент заместник-областният прокурор не успя да скрие разочарованието си, и то се изписа на лицето му. Без съмнение се бе надявал, че съдия Канфийлд ще закрие заседанието, а освен това не пропусна да забележи симпатията, с която негова милост погледна към адвоката.

Мейсън застана срещу свидетеля.

— Вие работите още от началото по този случай, нали, господин Джеймсън? — попита той.

— Какво точно искате да кажете?

— Че сте работили по откриването на доказателствата.

— Да, така е.

— Направили сте всичко възможно, за да откриете важни факти, които могат да дадат основания за съответни заключения?

— Да.

— Специално се погрижихте да се претърси пропастта, за да видите дали няма да откриете оръжието, което според някои свидетели обвиняемата госпожа Хардисти е хвърлила там?

— Това съвсем не беше необходимо — засмя се свидетелят.

— Защо? — попита адвокатът.

— Защото револверът бе намерен… там, където тя се бе опитала да го скрие след убийството.

— Разбирам — кимна Мейсън. — Значи не се е наложило да търсите нейния револвер в пропастта?

— Не се наложи.

— С други думи, след като сте открили револвера на госпожа Хардисти, вие сте сметнали, че няма защо да търсите друго оръжие?

— Точно така.

— Но вие сте знаели, че госпожа Хардисти е казала на сестра си, че е хвърлила револвера в пропастта?

— Твърдяла е, че го е направила — засмя се Джеймсън.

— И като следовател по този случай вие направихте ли проверка на мястото, където според нея е хвърлено оръжието?

— Не, защото по този начин тя просто се е опитвала да прикрие револвера, с който е извършено убийството.

— Но вие няма откъде да знаете, че точно това е оръжието на престъплението, нали?

— Да… разбира се… но не е възможно да е използвала друг револвер.

— Готов ли сте да се закълнете, че долу в пропастта, където госпожа Хардисти твърди, че е хвърлила револвера си, няма такова оръжие?

— Не бих могъл да се закълна, но съм готов да се обзаложа на един милион долара, че наистина няма.

— Свидетелят да отговаря на въпросите и да се въздържа от неуважителни забележки — сериозно предупреди съдия Канфийлд.

— Вие не знаете дали това е оръжието, с което е убит Хардисти. Не знаете дали госпожа Хардисти го е поставила там, където сте го намерили, и макар че отговаряте за разследването, изобщо не сте се постарали да проверите твърдението на госпожа Хардисти, че е изхвърлила револвера, който е държала в чантата си, долу в пропастта. Истина ли е това?

— Е, да… да не би да искате да кажете, господин Мейсън, че обвиняемата е разполагала с два револвера?

— Аз не искам нищо да кажа — отвърна адвокатът. — Просто задавам въпроси. Опитвам се да разбера как точно е водено разследването.

— Добре де, не сме проверявали в пропастта, нито надолу по склона.

— Но все пак вие знаете, че е възможно госпожа Хардисти да е хвърлила там револвера си?

— Да.

— И че е възможно това да е трийсет и осемкалибровият револвер, който според показанията на свидетеля Прингъл може да е бил използван за убиването на кучето?

— Е… не бих се съгласил с вас.

— Този въпрос внушава определен отговор — възрази веднага Макнер.

— Но все пак ми се струва, че той е напълно в рамките на правомерния кръстосан разпит. Като имам предвид, че адвокатът се опитва да открие известни предубеждения у свидетеля, възраженията се отхвърлят — обяви съдия Канфийлд. — Отговорете на въпроса.

— Ами… може би трябва да предположим, че тя е убила кучето и го е заровила отзад в двора на къщата на доктор Мейкън, след това е отишла с колата до отклонени то на пътя към планинската къща, слязла е там и е хвърлила револвера долу в пропастта — с подчертан сарказъм заяви свидетелят.

— Добре де, но не по-малко логично е да се реши, че тя е продължила малко нагоре по пътя, убила е кучето близо до планинската къща и е изхвърлила револвера. После доктор Мейкън може би е открил кучето, отнесъл го е в дома си и го е заровил близо до гаража си. Как ви се струва?

— Не вярвам да е станало по този начин.

— Значи не вярвате, така ли?

— Не.

— При това положение вие искате съдебните заседатели да произнесат присъда „виновен“ за убийство първа степен, основавайки се единствено на онова, в което вие вярвате, че се е случило?

— Е, не е точно така.

— Извинете ме. Може би не съм ви разбрал правилно. Но това бе позицията, която прозираше в направените от вас твърдения.

— В планинската къща нямаше никакво куче.

— Откъде знаете?

— Липсваха каквито и да било доказателства, че там е имало куче.

— А какви по-точно доказателства очаквате да намерите, господин Джеймсън, които биха ви убедили, че горе е имало куче?

Свидетелят се опита да измисли някакъв отговор, но не успя.

— Хайде, моля ви — подкани го Мейсън. — Наближава краят на следобедното заседание. Не можете ли да отговорите на въпроса ми?

— Ами… ами горе нямаше никакво куче.

— И откъде знаете?

— Просто знам, че нямаше.

— На какво се основава това ваше убеждение?

— Ами липсваха всякакви доказателства за наличието на куче.

— Това ни връща отново точно там, откъдето започнахме — въздъхва адвокатът. — Какви точно доказателства очаквахте да откриете?

— Нямаше следи от кучешки лапи.

— А вие търсихте ли внимателно за такива следи?

— Да.

— Точно за следи от куче?

— Да, сър — засмя се свидетелят.

— Дори още преди да е имало доказателства, че в случая е замесено куче?

— Предполагам… да.

— Значи специално сте търсили следи от кучешки лапи?

— Е… не точно.

— Следователно не сте търсили такива следи, така ли да ви разбирам?

— Не търсехме точно кучешки следи. Просто огледахме пътеката наоколо.

— И открихте ли следи от кучешки лапи?

— Не, сър.

— Ами следи от койот? Може би следите са били такива?

Джеймсън се замисли за миг.

— Може ли да изчакате малко… — започна след това. — Всъщност като си припомням ясно сега, май не бих се заклел, че нямаше и кучешки следи, господин Мейсън.

— Но не бихте се заклели също и че е имало, така ли?

— Да.

— С други думи, не сте обърнали внимание на кучешките следи, защото не сте се интересували от тях, така ли.

— Ами не. Като се замисля, следите на кучето и на койота доста си приличат, така че не мога да твърдя под клетва, че е имало, или не е.

— Вие вече заявихте тук, че сте готов да се закълнете за доста противоречиви неща — започна адвокатът. — Ту че горе не е имало куче, ту че сте търсили съвсем целенасочено следи от кучешки лапи, ту че не сте търсили такива следи, а също и че е възможно горе да е имало куче… Кажете сега кое е вярно?

— Добре де, карайте нататък, разбийте показанията ми — отвърна раздразнено Джеймсън.

— Свидетелят да отговори на въпроса — разпореди съдия Канфийлд.

— Кое всъщност е вярно? — повтори Мейсън.

— Не зная — отвърна полицаят.

— Благодаря ви, господин Джеймсън — усмихна се адвокатът. — Нямам повече въпроси.

Съдия Канфийлд погледна към часовника, а след това наведе глава към намръщения Макнер.

— Доколкото виждам — започна бавно и провлачено, — сега вече е моментът за закриване на следобедното заседание.