Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (29)

28

Беше точно два и пет, когато съдия Канфийлд погледна към Пери Мейсън и попита:

— Готов ли сте да представите правни потвърждения в защита на вашата позиция, адвокате?

— Не, ваша милост — отвърна с усмивка той. — Реших да се откажа от искането си. Оттеглям своя въпрос.

Хамилтън Бъргър не можа да скрие учудването си, а Макнер злорадо се изсмя.

— Много добре — обяви съдия Канфийлд, без да издава никакви чувства. — Продължете нататък.

— Имам още няколко въпроса към този свидетел — каза Мейсън. — Вие вече подчертахте веднъж, че сте специалист по разчитането на следи, господин Бийтън.

— Не бих се определил като специалист, но съм отделил доста време на изучаването на различни следи.

— Добре. Освен това сте разположили няколко фотоапарата в пространството около вашата планинска къща, както и близо до къщата на Блейн, където бе извършено убийството?

— Да, сър.

— А сега бих искал да се върнем към момента, когато свидетелят Джеймсън откри доктор Мейкън в къщата на Блейн. Вие бяхте там по това време, нали?

— Да, сър.

— А какво правихте, преди да пристигнете в къщата?

— Обхождах и проверявах дали са се задействали фотоапаратите, тоест правех една от моите обиколки, както ги наричам.

— Сам ли бяхте?

— Не. Госпожица Стрейг беше с мен.

— А Бъртън Стрейг, братът на госпожица Стрейг, се присъедини към вас по-късно?

— Точно така.

— И обясни, че ви е търсил из цялата околност, но не е успял да ви намери?

— Да.

— Каза ви, освен това, че се е натъкнал на един от вашите капани с фотоапаратите, докато е обикалял да ви търси?

— Да.

— И спомена ли за кой по-точно фотоапарат става дума?

— Да, сър.

— А по кое време според обяснението му се е натъкнал на този ваш капан с фотоапарата?

— Не мога да си спомня дали посочи някакъв час. Но аз знам съвсем точно кога е станало това, тъй като си отбелязвам в бележника кога блесва всяка от светкавиците на задействания фотоапарат.

— Значи вие се намирахте на място, откъдето се вижда блесването на светкавицата?

— Да, сър. И ясно я видях.

— Винаги ли си отбелязвате часа на снимката?

— Имате предвид часа, когато видя блесването на светкавицата ли?

— Да.

— Винаги си записвам това време.

— Но когато ви помолих да определите точно времето, по което сте видели обвиняемата Милисънт Хардисти да изхвърля нещо като револвер надолу в пропастта, вие не можахте да го направите с категоричност.

— Понякога сверявам часовника си само по предположение, господин Мейсън — засмя се свидетелят. — Когато си отбелязвам момента на снимането с всеки от фотоапаратите ми, аз го правя просто за свое удобство, а не защото точното време има някакво значение. Става дума просто за относително време. С други думи, тези данни се използват единствено за моята лична документация. А за тази цел ми е необходимо приблизителното време на снимката. Всъщност ме интересува колко време след зареждането на фотоапарата той се е задействал, по каква причина и така нататък.

— Разбирам — кимна адвокатът. — Значи е възможно часовникът ви понякога да е дори с половин час напред от стандартното време?

— Ами възможно е, да.

— Проявихте ли вече снимката, която се е заснела, когато Бъртън Стрейг е задействал фотоапарата? — попита Мейсън.

— Да, сър — засмя се свидетелят.

— А да носите случайно копие от тази снимка у себе си?

— Не, сър, не нося.

— Но разполагате с тази снимка, нали?

— Да, сър.

— И какво се е запечатало на нея?

— Ами вижда се Бърт Стрейг, който пресича пътеката.

— Лицето му откроява ли се ясно?

— Да, сър.

— Към фотоапарата ли е извърнато то или гледа встрани от него?

— Към фотоапарата.

— А бързо ли се е движел в този момент според вас?

— Да, вървял е бързо право напред, сър.

— Нещо от околността отразено ли е на снимката?

— Не, сър. На моите снимки обикновено не се вижда нищо или почти нищо от околността. Обикновено нагласявам по такъв начин фотоапаратите, че с помощта на светкавицата и при максимално отворена бленда да получа снимка единствено на преминаващото животно на черен фон.

— А какво е оптичното стъкло на фотоапарата, с който е направена тази снимка, господин Бийтън?

— Техническата характеристика ли ви интересува?

— Да.

— Ами точно на този апарат е от типа Тайлър-Хобсън-Кук, с фокусно разстояние шестнайсет сантиметра.

Мейсън извади от портфейла си сгънатия лист индиго, който Дрейк бе намерил.

— Може ли да се каже, че диаметърът му е като на този кръг индиго?

Бийтън явно стана доста неспокоен.

— А вие откъде имате това?

— Моля ви, отговорете на въпроса ми — засмя се адвокатът.

— Да. Бих казал, че е точно с такъв…

Хамилтън Бъргър се изправи и започна:

— Ваша милост, от доста време се колебая дали да направя възражение. Все пак винаги съм искал защитата да получи пълна възможност да представи своите доказателства. А и освен това забелязвам, че споровете около повдигнатите възражения отнемат повече време, отколкото би се изгубило при отговор на някой дори и неправомерен въпрос. Но независимо от това смятам да направя възражение, ако защитата продължи да задава подобни въпроси на свидетеля, защото…

— Имам още само няколко въпроса и свършвам — прекъсна го Мейсън.

Съдия Канфийлд понечи да направи някакъв коментар, но след това явно се отказа и само измърмори:

— Добре, господин Мейсън, продължете.

— Като специалист по следите обърнахте ли внимание на следите, оставени от Бърт Стрейг по пътеката? — обърна се адвокатът към свидетеля.

— Да, забелязах ги.

— Можеше ли по тях да се направят някакви заключения относно скоростта, с която се е движел човекът?

— Сега вече, ваша милост, просто не мога да не възразя — намеси се Хамилтън Бъргър. — Този въпрос е неправомерен и няма връзка с делото. Нарушават се установените норми на кръстосания разпит.

— Искам да уверя съда, че в случая няма никакво нарушение — обясни Мейсън. — С този въпрос се прави проверка на способността на свидетеля добре да запомня определени детайли, така че са спазени нормативните изисквания кръстосаният разпит да изясни характеристиката на свидетеля. Съдът сигурно добре си спомня, че обвинението се опита да представи този свидетел като специалист по оръжия и по разчитане на следи.

— Възражението се отхвърля — обяви съдия Канфийлд. — Кръстосаният разпит е съвсем правомерен, в момента се изясняват качествата на свидетеля. Нека той да отговори на зададения въпрос.

— Отделните стъпки бяха доста раздалечени една от друга, което показва, че човекът се е движел бързо.

— През едно и също разстояние ли бяха?

— Да.

— А не видяхте ли нещо необичайно, което да ви е направило по-специално впечатление, господин Бийтън — усмихна му се адвокатът.

— Какво искате да кажете?

— Ами по отношение на разположението на стъпките през равни разстояния.

— Не.

— С други думи, господин Бийтън, според вас като експерт по следи няма нищо необичайно в следната ситуация: един човек си върви по пътеката, изведнъж се натъква на някакъв минаващ през нея конец и в резултат светва ярка светкавица. Не би ли било по-нормално при това положение да се очаква, че човекът е отскочил встрани или е отстъпил уплашено назад? Трудно е да се предположи, че след онова, което му се е случило, той е продължил да крачи равномерно напред, нали така?

Мускулите по лицето на Родни Бийтън потрепнаха от обзелото го вълнение.

— Можете ли да отговорите на този въпрос? — попита го Мейсън.

— Господи! Изобщо не се бях замислял за това! — извика свидетелят.

— Но нали като специалист в тази област сте забелязвали как реагират дивите зверове, когато неочаквано в очите им блесне светкавицата?

— Да, разбира се. Наистина… просто не мога да си го обясня, господин Мейсън.

— Но сте сигурен за следите?

— Да, сър. Абсолютно сигурен. Съвсем ясно ги забелязах, макар че тогава не си дадох сметка, че в тях действително има нещо необичайно.

— Точно така — кимна адвокатът. — Ще ви задам само още един последен въпрос. Значи механизмът на вашия капан се състои в следното: когато върху опънатия през пътеката конец се упражни някакъв натиск, апаратът се включва и снима обекта, така ли?

— Да, сър.

— И един наистина последен въпрос. Не е ли възможно някой да свърже будилника към фотоапарата по такъв начин, че той да се задейства в точно определено време и да направи снимка, а в някакъв друг момент да блесне само светкавицата?

Хамилтън Бъргър и Томас Макнер скочиха едновременно, възразявайки в един глас срещу въпроса. Съдия Канфийлд изслуша с ледена усмивка аргументите им и най-спокойно заяви:

— Възражението се отхвърля. Отговорете на въпроса.

Бийтън изглеждаше като замаян, но все пак каза:

— Да, сър. Това може да се направи.

— Смятам, че това е всичко, господин Бийтън — кимна му адвокатът. — Между другото, предполагам, че времето, отбелязано в бележника ви за снимката на Бъртън Стрейг, приблизително съвпада с онзи период, когато някой е нахълтал в къщата на Джак Хардисти в Роксбъри и е ударил с бухалката охраняващия къщата Джордж Крейн?

— Ами… възможно е да сте прав. Макар че изобщо не си бях и помислял за тази връзка до момента.

Мейсън кимна с подчертана почтителност към двамата представители на обвинението, които седяха и зяпаха с отворена уста свидетеля.

— Вие имате ли някакви допълнителни въпроси към господин Бийтън? — попита ги с усмивка.

Бъргър като че бе онемял от изумление. Премести очи от свидетеля към Мейсън, а след това се наведе напред, за да се консултира шепнешком с Макнер.

— Ваша милост — обърна се след няколко минути към съдията той, — свидетели сме на наистина необичаен обрат.

Последните показания не само налагат напълно нова интерпретация на повечето веществени доказателства по делото, но предполагат и възможност… ако съдът не възразява, бихме искали прекъсване на заседанието до утре сутринта.

— Нямам възражения — обади се Мейсън.

— Аз също съм съгласен — отсече съдия Канфийлд.