Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (20)

19

Пери Мейсън нервно хвърли вестника настрана. Дела Стрийт го погледна съчувствено.

— Почти беше успял, шефе.

— Почти не върши никаква работа — не и в този случай — отвърна той.

— Направи ми впечатление, че ти е „било разрешено да си тръгнеш, без да бъдеш претърсен“.

— Да бе, това е дебелашки начин да се намекне, че двамата с Пол Дрейк сме влезли и сме прибрали откраднатите деветдесет хиляди долара, които вероятно ще задържим за себе си като хонорар — отбеляза с горчивина адвокатът. — Поредният прекрасен пример за злонамерените инсинуации на полицията.

— Не можеш ли да направиш нещо по въпроса?

Мейсън поклати глава.

— В израза няма нищо обидно. Просто са ни пуснали да си тръгнем, без да ни претърсват. Това си е факт. Може би трябваше специално да настоявам да ни претърсят, но в момента така бързах да се измъкна час по-скоро оттам, че изобщо не се замислих за последствията.

— Ако убиецът наистина е разчитал на астрологията при избора на най-подходящия момент за деянието си, той е действал невероятно успешно — обади се Дела. — Този случай май се оказва твърде заплетен. Първо се получава една представа, после нещата съвсем се извъртат.

Мейсън си запали цигара.

— Разследването на престъплението прилича на подмяната на автомобилна гума. При едни случаи крикът работи безупречно, болтовете се развинтват без затруднения, новата гума пасва идеално и скоро отново си на път, все едно, че нищо не се е случило. Друг път всичко се обърква. Крикът не работи както трябва и дори когато най-накрая успееш да повдигнеш колата, тя най-неочаквано се изплъзва от него, старата гума не може да се измъкне, новата не влиза лесно… Този случай е точно като онези, при които всичко се обърква.

— Срещна ли се с госпожа Хардисти?

— Да.

— И какво ти каза тя?

— Нищо, абсолютно нищо.

— Искаш да кажеш, че не пожела да говори пред теб — своя адвокат?

— Не казва нито дума. Нито на полицията, нито на мен.

— Ами Адел?

— Адел Блейн се криеше, тъй като явно е знаела, че сестра ѝ е изпратила бележка на доктор Мейкън, която би могла да се нарече недискретна.

— Недискретна във викторианския или в правния смисъл на думата? — попита с усмивка секретарката му.

— И в двата.

— Но казала ли е за това на полицията?

— Нямам представа какво е казала на полицията. Съмнявам се, че го е направила. Накарали са я да говори, но доколкото разбрах, май е дала противоречиви показания. Доста се съмнявам обаче, че са успели да измъкнат кой знае какво от нея.

— А доктор Мейкън?

— Доктор Мейкън е влюбен. В същото време е самоуверен хирург, свикнал да се справя с всякакви ситуации — напълно е възможно той да е убил Джак Хардисти.

— Няма ли да се съгласиш да поемеш защитата му? — попита Дела Стрийт.

— В никакъв случай — отвърна адвокатът. — Ние представляваме госпожа Джак Хардисти и никой друг, освен нея. Тя вероятно е влюбена в доктор Мейкън, знае някои факти, които биха могли да насочат обвиненията към него, и точно затова не иска да говори дори с мен.

Другото, което ме тревожи, е областната прокуратура. Разбрах, че случаят е поверен на нов заместник-областен прокурор — казва се Томас Л. Макнер. Смятат го за истинска фурия в правораздаването. Дошъл е някъде от изток, където е имал невероятен успех още от началото на кариерата си. В девет от всеки десет случая е успявал да извоюва наказателна присъда за обвиняемите. Но не е само това, областната прокуратура като че разполага с някакви доказателства и с нетърпение ме очаква да ѝ падна в лапите.

Точно затова съм убеден, че този случай няма да е от онези, когато автомобилната гума се подменя лесно и без затруднения…

Мейсън поклати замислено глава.

— Предчувствам, че нещо не е наред — продължи тихо. — В този случай има някои аспекти, за които нищо не знам… Често си ми казвала, че може би ще е по-добре, ако си стоя в кантората и чакам хората сами да идват при мен с проблемите си, както правят повечето адвокати, а не да се хвърлям към фронтовата линия. Но виж този пример. Още от началото изостанах с една крачка и като наблюдавам начина на действие на областната прокуратура, вече съм напълно сигурен, че те очакват да осъдят лесно двамата обвиняеми.

— А кой ще защитава доктор Мейкън? — попита Дела Стрийт.

— Сам ще се защитава — засмя се адвокатът. — Този стар самонадеян хирург е убеден, че може да се справи. Готов е да застане сам там, където дори и ангелите не смеят да…

Вратата рязко се отвори. Влезе Пол Дрейк, който явно бе толкова развълнуван, че дори не си направи труда да почука.

— Изиграха те, Пери — извика веднага.

— Кой?

— Областната прокуратура.

— За кое?

— По случая Хардисти. Приключили са с разследването, разполагат с неопровержими доказателства за престъпление. Най-добре да се опиташ да потърсиш смекчаващи вината обстоятелства.

— Изтръгнали са признания?

— Не, но са открита нещо, което прави тезата им непробиваема. Нямам представа за какво точно става дума, но май е свързано с някаква инжекция. Това успях да разбера. Областният прокурор даде тази информация на един от журналистите. Спомена, че би искал да види изражението ти, когато бъде представено доказателството. Твърдеше също, че при всичките си досегашни случаи винаги си знаел с какви точно доказателства разполага обвинението, но този път те очаква изненада, така че ще изгубиш.

— При тези обстоятелства имам само една възможност.

— Каква?

— Да се доверя на добрия кръстосан разпит — засмя се адвокатът.

— Според мен ще е по-добре, ако признаеш вината на клиентката си в по-дребно престъпление, за да избегне обвинението в убийство. Но предполагам, че областният прокурор няма да ти позволи да го направиш. Отдавна очаква да му паднеш в ръчичките, а този път е убеден, че нямаш никакви шансове да го изиграеш. Все пак би могъл да опиташ със смекчаващите вината обстоятелства.

— Не ми се вярва да успея — призна Мейсън. — Не бих се опитвал дори, освен ако Милисънт Хардисти не ми признае, че е виновна и не ме помоли да действам по този начин… Ти какво разкри във връзка с парчето стъкло от очила, Пол?

Детективът не можа да скрие учудването си.

— Ами аз си мислех, че едва ли има основание да се съмняваме в заключенията на областната прокуратура в това отношение… — започна неуверено.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами те са направили анализ на парчето стъкло, което Харли Реймънд им е дал, оказало се, че то напълно съвпада със стъклата от очилата на Джак Хардисти.

— Ами парчето, с което разполагаш ти?

— То ще е от същите очила, предполагам.

— Нима изобщо не си го проверил?

— Не.

— Веднага го дай за анализ — разпореди адвокатът.

— Но то със сигурност ще е същото, Пери.

— Откъде би могъл да знаеш?

Детективът се замисли за миг, а след това се усмихна.

— Предполагам, че просто съм приел, че не е възможно да е другояче, Пери — призна той.

Мейсън кимна с разбиране и настоя:

— Непременно искам да го провериш.