Тери Брукс
Първият крал на Шанара (32)

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Бяха минали три часа от настъпването на залеза и наближаваше полунощ, когато Джърл Шанара поведе елфите към финалната битка. Беше оставил в тила болните и ранените и известна бойна сила, която да ги защитава и да действа като ариергард, а взе със себе си само най-невредимите. Елфите-преследвачи, Дворцовата стража, лъконосците и други пешаци, на брой над две хиляди души. Кавалерията наброяваше четиристотин ездачи. Събра ги в равнината на входа на долината, близо до мястото, където все още тлееха остатъците от машините на Северната армия, и обходи всеки отряд, за да им обясни, какво възнамерява да прави.

Щом свърши с това, Бремен също мина по редиците, понесъл малка купа, в която сияеше светлина. Беше синкава и излъчваше ярък фосфоресциращ блясък в мрака. Не изглеждаше нито като паста, нито като течност, а просто като сияещ въздух. Беше съставена предимно от Друидска магия, но и от други субстанции, които никой не можеше да разпознае. Гласът на Бремен беше нисък и окуражаващ, когато минаваше от войник на войник с купичката в ръка. Той маркираше елфите със светлината с помощта на пръчица, която потапяше в сиянието, и намазваше дрехата на всеки с малко от мистериозната субстанция.

Когато потеглиха в мрака към сърцето на Рен, всеки елф беше превързал парче плат върху светещия белег, за да скрие приближаването си от врага. Първи вървяха избрани членове на Дворцовата стража, разгърнати като ветрило пред главната ударна сила. Някои от тях се катереха по склоновете от двете страни на долината и после се спускаха напред, за да подсигурят височините при източния подстъп. Като им даде достатъчно време преднина, Джърл Шанара поведе основната част от армията напред. Самият той беше в центъра й, заедно с Прейа Старли и Бремен, Корморант Итруриън беше при левия фланг, а Ръстин Апт — на десния. Строени по цялата ширина, точно зад предните редици елфи-преследвачи, вървяха лъконосците на Ам Банда. Зад тях имаше още елфи-преследвачи, а още по-назад, държана в резерв за момента, в който всички пехотинци щяха да са въвлечени в битката, яздеше елфическата кавалерия под командването на Киър Джоплин.

Стратегията на краля беше проста. Елфите трябваше да се приближат възможно най-близо до позициите на северняците, без да бъдат видени, и тогава да ударят в мрака, използвайки преимуществото на изненадата и объркването. Трябваше да стигнат до сърцето на лагера и светая светих на Господаря на Магията. Там Джърл Шанара щеше да притисне друида отцепник до стената и да го убие. Това беше всичко. Толкова много неща в този план можеха да потръгнат не както трябва, че дори не си струваше да се мисли за тях. Бързината и изненадата бяха всичко. Останалото щяха да постигнат решителността и смелостта. Ако елфите изгубеха контрол над първото или не им достигнеше второто, щяха да бъдат погубени.

Но тази нощ, пазени от друидската магия и бронирани с непреклонната си вяра, те се бяха отдали изцяло в служба на своя крал и в ръцете на съдбата. Съмненията и страховете им се разсеяха още с първата стъпка напред, с осъзнаването, че атаката е в ход и няма връщане назад, както и с прилива на напрегнато очакване, който прогони всичко останало. Вървяха бързо надолу по пътя си в долината, безшумни, както могат да бъдат само елфи. Острите им погледи бързо съглеждаха препятствията, които лежаха на пътя им, и те навреме ги избягваха, а ушите им бяха нащрек за всеки признак на опасност. Нямаше светлина, която да ги води, небето отново беше покрито с облаци, а въздухът — изпълнен с дима от следобедния голям пожар. Пред тях лагерните огньове на врага просветваха в мрака като малки жълти точици.

Джърл Шанара дори не помисляше за провал, докато вървеше напред. Мечът на Шанара беше запасан на гърба му. Не мислеше за нищо, освен за предстоящата задача. Беше се абстрахирал от всичко друго, което нямаше връзка с нощната му офанзива. Прейа беше от едната му страна, а Бремен от другата, и в тяхно присъствие кралят на елфите се чувстваше странно непобедим. Не че не можеше да умре; никога не беше желал безсмъртие. Но в тези отчаяни мигове му се струваше, че провалът е немислим. Обграждаше го сила и вярност. Странна, но позната за краля смесица. Елфите щяха да дадат живота си за него, но той трябваше да е готов на същото за тях. Само с постигането и поддържането на този баланс можеха да се надяват да оцелеят, да упорстват, да постигнат победата, която търсеха.

Кралят огледа мрачните височини за стражи, които можеха да вдигнат тревога. Но такива нямаше.

Изглежда, Дворцовата стража ги беше обезвредила, без никой да забележи. Отзад, дълбоко в люлката на долината, се разнасяше слабото звънтене на хамутите и проскърцване на кожа от следващата ги кавалерия. Пред тях пламъците на лагерните огньове ставаха все по-ясно различими, а зад техния кръг беше Северната армия. Лагерът и изглеждаше като необятен, объркан лабиринт от палатки, складове и мъже. Приличаше на малък град. Все още са твърде много, помисли си кралят. Атаката на елфите трябваше да бъде уверена и бърза.

Западняците бяха на петдесет метра от лагера, когато Джърл даде заповед да спрат и да залегнат извън светлините на огньовете. Стражите стояха и се взираха в нощта, а някои поглеждаха лениво през рамо какво става в лагера. Като че не се интересуваха особено дали нещо не се крие в мрака; явно не очакваха атака. Джърл Шанара усети в гърдите си горещ прилив на облекчение. Очевидно, преценката му бе правилна. Внезапно се замисли за всичко, което беше изтърпял, за да стигне дотук, и отново му се прииска Тей Трифънйъд да е с него. Заедно щяха да надделеят над всичко. Нищо вече няма да е същото без Тей, помисли си той. Нищо.

Направи знак с ръка и заповедта му за бойна готовност премина по елфическите редици. Банда нареди на стрелците си да се изправят и да заредят лъковете. Кралят вдигна своя меч и стрелите полетяха към небето в смъртоносен порой. А когато паднаха, поразявайки нищо неподозиращите си цели, елфите вече се бяха хвърлили в атака.

Бяха бързи и смъртоносни. За секунди пресякоха откритото пространство и навлязоха в периметъра на лагера. Всички стражи лежаха мъртви, поразени от стрели или копия. Северняците, които се бяха свили около огньовете, скочиха на крака, щом елфите връхлетяха отгоре им, посегнаха за оръжията си и нададоха предупредителни викове към останалите. Но войните на Джърл бяха толкова бързи, че избиха повечето от тях, преди да са успели да се защитят. Кралят водеше атаката, като си проправяше път през външните линии почти като по чудо, обграден от войници от Дворцовата стража. Прейа Старли се движеше до него — сигурно присъствие до рамото му. Бремен изостана, твърде слаб и бавен да ги настигне, но викаше след краля да продължава и да не го чака. На височините все още необезвредените вражески войници се бяха вкопчили в ръкопашна схватка с Дворцовата стража, която се бе промъкнала сред тях, докато спяха. В изпълнения с дим мрак само елфите можеха да се различават един друг. Знаците, положени от друида, проблясваха на раменете им. В целия лагер цареше суматоха.

Тогава внезапно кралят се озова насред група току-що събудили се скални троли. Огромните създания скочиха от постелките си, щом чуха тревогата, броните им бяха пръснати около тях, но оръжията бяха вече в ръцете им. Джърл Шанара се устреми към центъра на лагера, като се опитваше да не позволява да го забавят, но неколцина от тролите успяха да му препречат пътя и той бе принуден да спре и да се бие. Приближи се до най-близкия, мечът на Шанара описа искряща дъга и тролът се свлече на земята. Останалите се опитваха да стигнат до краля, вече разпознали го, и викаха другарите си с гърлените си гласове. Но дворцовите стражи се хвърлиха на пътя на контраатаката, заобиколиха тролите от всички страни, повалиха ги на земята и ги избиха.

От мрака зад гърба си кралят чу бойните рогове на Киър Джоплин и елфическата кавалерия се впусна в битката. Експлозия разтърси лагера и огнен стълб се издигна към небето. В накъсаната й светлина кралят зърна Бремен сред тълпа бягащи гноми и троли. Слаба, парцалива фигура с кокалести ръце, протегнати напред, и момчето Аланон, застанало до него.

Пред погледа на краля се появиха черните, украсени с черепи палатки на Господаря на Магията и неговите лакеи. Силно вълнение заля Джърл и той удвои усилията си да пробие през врага. Тогава от едната му страна в нощта се издигна нещо чудовищно и той беше принуден да се извърне, за да го посрещне. Приличаше на вълк, но зад пълните с остри заби челюсти главата му напомняше човешка. То се вряза сред елфите, излезли на пътя му, и ги запрати настрани. Замахна към Прейа Старли, но тя отстъпи, избегна удара му и остави меча си, забит във врата му. Звярът продължи, ранен, но неумолим, с щракащи челюсти. Джърл не успя да избегне напора му и бе съборен на земята. Бореше се безрезултатно да се измъкне от хватката му, докато елфите-преследвачи отчаяно сечаха чудовището с мечовете си. И тогава, когато звярът се вдигна на задните си крака, за да го разкъса, той заби Меча на Шанара дълбоко в сърцето му и чудовището падна бездиханно на земята. Кралят се изправи на крака.

— Палатките! — изкрещя той на всички елфи, които можеха да го чуят, и заедно с Прейа се втурна напред.

Отвъд подстъпа към Рен, от северната страна на лагера, Кинсън, Марет, Риска и джуджетата си проправяха път към източните височини, за да открият пролука в позициите на северняците. Когато атаката на елфите започна, те замръзнаха по местата си, несигурни какво точно става. Викове и писъци се издигаха от лагера на Северната армия и бързо настъпи хаос. Опитните в битките джуджета незабавно формираха защитен клин, насочен към нападнатия лагер и започнаха да наблюдават как най-близките до северния периметър войници скачат бързо от постелките си, сграбчват оръжията си и се оглеждат диво на всички страни.

— Какво става? — прошепна Марет в ухото на Кинсън Рейвънлок.

Тогава чуха над гълчавата да се издига елфическият боен вик.

— Елфите атакуват! — възкликна удивен Риска.

От височините към лагера полетяха стрели и заваляха над стреснатите войници. При подстъпа към долината, в предната част на периметъра на врага, се чу звън на оръжия. Джуджетата стояха като вкаменени, докато битката се разразяваше, и слушаха как шумът от нея се засилва и приближава. Елфите бяха проникнали през защитата на северняците и се устремяваха директно към сърцето на вражеския лагер.

— Какво ще правим? — рече Кинсън, без да се обръща конкретно към някого, взирайки се в мрака, където изникваха групи вражески войници и после пак изчезваха в димната мъгла от лагерните огньове.

Точно пред тях един черепоносец полетя, издигайки се нагоре с широко разперени криле със закривени нокти. Извивайки встрани от джуджетата, крилатият ловец се насочи на изток към равнините. Секунда по-късно го последва още един.

— Те бягат! — прошепна невярваща Марет. Тогава в самия център на лагера нещо експлодира и към небето лумна огнен стълб, който се извиси в мрака, подобно на пламтящо копие, запратено към облаците от невидима ръка. Огънят увисна за няколко дълги секунди на фона на черното небе, а после изчезна сред дим.

Риска вдигна голямата си бойна брадва и погледна към останалите.

— Аз видях достатъчно. Елфите се нуждаят от нас. Да не ги караме да чакат.

Дружината тръгна напред. Водеше Риска, а Кинсън и Марет го следваха от двете му страни. Джуджетата се разгърнаха в атакуваща формация. Риска ги поведе малко на изток от височините, за да избегне лъконосците, скрити там, които можеха да ги сбъркат със северняци. Свърнаха наляво към задната част на лагера, където гноми от кавалерията вече се опитваха да се качат на конете. Когато вече бяха близо до лагера, Риска нададе бойния вик на джуджетата и поведе своите преследвачи напред.

И почти веднага срещнаха отпор. Дали поради лош късмет, или заради бързата реакция на защитниците, джуджетата моментално се озоваха обградени от цяла дружина скални троли, с пълно бойно снаряжение и пики в ръце. Две дузини от тях умряха още в първата минута на боя, неспособни да устоят срещу далеч по-мощните троли. Риска събра онези от бойците си, които бяха най-близо до него, призова Друидския огън и прогори проход сред групата на северняците, като ги принуди да отстъпят. Последва контраатака, водена от няколко огромни вълка, които Брона бе призовал от Черния дъбак. Джуджетата отново бяха отблъснати и този път устремът им беше разпокъсан в самия му център.

В суматохата Кинсън и Марет бяха отделени от Риска. Друидът тръгна наляво към задната част на лагера на Северната армия, а пограничникът и момичето — надясно, следвайки група джуджета, които възнамеряваха да се присъединят към елфите, вече сражаващи се в центъра на лагера. Риска, увлечен в яростната битка, не забеляза веднага отсъствието им, толкова беше погълнат от случващото се. Интензивността на защитата на северняците в задната част на лагера, след като главният напор на елфическата атака идваше отпред, го убеди, че Господаря на Магията е наблизо. Щом видя, че два черепоносеца вече се издигат в полет, той започна да подозира, че атаката се е оказала доста по-опустошителна, отколкото елфите предполагаха, и че Брона се готви за бягство. Под защитата на скалните троли и чудовищата от отвъдното, той щеше да се измъкне от лагера, заедно с крилатите си ловци и да се оттегли отново на север. Враговете вече се изтегляха в нощта, напускайки лагера подобно на змии, прогонени от гнездото си. Кавалерията се бе разпръснала във всички посоки, неорганизирано, в паника. Гръбнакът на Северната армия беше прекършен и не беше трудно да се забележи, че водачите й — за които времето нямаше никакво значение — възнамеряват да се оттеглят отново в убежището си отвъд Хребета, където да се прегрупират и да планират нова инвазия.

Но Риска беше преживял твърде много, за да позволи това да се случи. Той беше решен да ги спре тук.

Заедно с десетина джуджета той си проправяше път през двадесетина гноми на коне, все още задържани от един черепоносец. Фучейки сред тях, свирепото създание с искрящи очи и развяващо се наметало бе организирало ужасените гноми в редици, очевидно, за да му служат като защита. Отвъд, където лагерът беше неосветен, сред черните палатки настъпи някакво раздвижване. Коне изцвилиха пронизително, когато бичовете изсвистяха над тях, и огромните черни карети потеглиха в мрака и дима към равнините.

Риска, с бойната си брадва в ръка и с възпламенен Друидски огън в гърдите, се втурна да им препречи пътя.

Джърл Шанара се сражаваше в устрема си напред с неотслабваща ярост. Той все още беше в челото на елфическата атака, вече дълбоко във вражеския лагер, и се приближаваше към прошумоляващия балдахин на палатката на Господаря на Магията. Вече беше навлязъл в черния басейн от мрак, в мястото, където не проникваше никаква светлина. Огньовете по периметъра на лагера хвърляха странни сенки в сгъстяващата се тъмнина, но не разкриваха почти нищо. Създанията, които изскочиха да ги възпрат, бързо станаха неразличими в тъмнината, имаше троли, гноми и други същества. Той се втурна към тях, без да се интересува какви са точно без да се интересува изобщо от каквото и да било. Искаше само да премине напред. Прейа се сражаваше от едната му страна, твърдо и яростно. Дворцовата стража идваше след тях, като напразно се опитваше да го предпазва. В целия лагер на врага цареше хаос, врява и суетня.

В мрака отпред, близо до черните палатки, се чу звук от потеглящи карети и каруци, проскърцване на хамути и плющене на камшици и цвилене на конете, в отговор на заповедите на кочияшите.

И тогава Прейа падна на земята, подкосена от неясна мрачна форма, която се появи на четири крака от мрака. Челюсти се разтвориха и блеснаха огромни зъби, четинестото туловище се стовари върху кралицата. Джърл се обърна, за да я защити, но в същото време беше ударен от друго от съществата, което го просна на земята. Появиха се и още. От тъмното изскочиха вълци и се нахвърлиха върху елфите, които бяха посмели да пристъпят в забранената им територия. Бяха толкова много, че за момент изглеждаше, че не могат да бъдат възпрени. Прейа бе изчезнала сред купчина туловища. Джърл се биеше повален, като въртеше меча към всичко, което се приближеше до него. Опитваше се да стане на крака.

— Шанара! Шанара! — разнесе се вик, когато елфите-преследвачи и войниците от Дворцовата стража се втурнаха да му помогнат.

И тогава избухна Друидски огън и запали най-близкия от вълците насред скок. Бремен навлезе в мелето, робата му беше цялата разпарцаливена, очите му блестяха също като на чудовищата, които се опитваше да разпръсне. Вълците се отдръпнаха изплашени, с оголени зъби. Още един от тях изчезна сред сини пламъци, а останалите се разбягаха, като виеха от бяс и ужас. Кралят се изправи и се извъртя, за да потърси Прейа. Но тя вече стоеше до него, лъсналото й от пот лице бе изкривено от болка, кръв се стичаше от едната й ръка, където кожената дреха и плътта под нея бяха разкъсани и се виждаше костта. Тя започна да превързва раната. Беше смъртно бледа.

— Давай! — изкрещя му тя. — Не ме чакай! Те идват!

Той се поколеба само за миг, после отново се хвърли напред, неколцина от Дворцовата стража го последваха. Вълците явно бяха последните от съществата, които пазеха Господаря на Магията и пътят напред беше чист. Пред Джърл се простираше мрачно пространство, подобно на черна дупка, но той не забави крачка. Само едно имаше значение — да открие водача на врага и да го притисне към стената. Той прекоси устремен неосветеното място, като нехаеше в какво точно навлиза. Беше твърдо решен да доведе битката докрай и готов да се изправи пред всичко.

Чу зад себе как Бремен изкрещява някакво предупреждение. Старецът беше толкова изтощен от битката, използването на магия така беше изцедило силата му, че не можеше да го последва.

Джърл Шанара стигна до палатката на Господаря на Магията, мечът му изсвистя надолу и разпори тъмната тъкан, запращайки в нощта наниза от черепи и кости, окачен на коловете й. Стената на палатката се разцепи под острието му и щом той влезе вътре, в лицето го блъсна студен, сух вятър.

Всичко тънеше в мрак. Като не можеше да види нищо и в усилието си да се защити, Джърл завъртя меча на Шанара в широка дъга, за да посече всичко, до което се докосне. Но острието прониза само въздуха. Кралят се хвърли през мрака към другия край на палатката и разцепи плата и там. Нахлу дим и врява и хладината отстъпи пред лятната жега. По кожата му изби пот.

Той бързо се извъртя обратно, свивайки се в защитна поза.

Но палатката беше празна.

В този момент Риска и неговите джуджета атакуваха останалите от гномите ездачи. Черепоносецът, който ги бе използвал за своя защита, падна под яростната атака на Друидския огън на Риска и ужасените гноми побягнаха в нощта. За известно време никой не се изправи пред джуджетата. Но тогава прозвуча звук от метални колела и един керван от закрити карети с увити в черно кочияши се насочи извън обсадения лагер. Риска се хвърли на пътя му и изпрати Друидския огън към водещите животни. Те се изправиха на задните си краха от уплаха и каретите рязко спряха.

Почти незабавно няколко звяра изскочиха иззад наклонените коли и цвилещите коне. Явно се бяха движили в края. Ожесточена, разярена глутница от изчадия от отвъдното. Атаката беше яростна и успя да отблъсне назад Риска и джуджетата му, въпреки всичките им усилия да ги задържат. Зъбите и ноктите разкъсваха, а огромните им мускулести крайници удряха джуджетата. Те се биеха с мрачна решителност, скупчени около водача си. Риска изпращаше вълна след вълна Друидски огън към чудовищата, като се опитваше да отвоюва малко пространство.

Но сега обвитите в черно кочияши бяха извили каретите и потеглиха в друга посока, като шибаха конете с ядни викове. Риска се опита да спре кервана отново. Но създанията от отвъдното бяха навсякъде и той не можеше да достигне колите с Друидския си огън. Многочислеността на чудовищата започна да взема превес. Един по един другарите на Риска започнаха да падат мъртви.

Внезапно нападателите се разпръснаха и се появиха множество изпаднали в паника северняци, които префучаха покрай джуджетата към мрачните равнини. Цялата Северна армия като че ли се беше впуснала в бягство, сякаш всеки войник точно в този момент бе решил, че е изтърпял достатъчно и му остава единствено да бяга. Гноми и троли заприиждаха от потъналото в пламъци бойно поле и се втурваха в нощта. Тълпата беше огромна и нищо не бе в състояние да я спре. За миг Риска и другарите му изчезнаха сред нея.

Когато напливът започна да секва, Риска се огледа наоколо. Беше сам в източния периметър на разпадналия се лагер. Всички джуджета, сражавали се заедно с него, бяха мъртви. Изчадията от отвъдното бяха изчезнали заедно с бягащите северняци. Сраженията в лагера не преставаха, защото елфите продължаваха да настъпват срещу онези, които все още не се бяха разбягали, и сега двете страни се бяха вкопчили в отчаяна и яростна битка.

На север, там, където под оловното небе се простираше Стрелехайм, керванът на Господаря на Магията бе започнал да изчезва в далечината.

Пред очите на друида падна червена пелена, обзе го безпомощност. Той се огледа наоколо за кон, но не видя нито един. Бягащите северняци се държаха надалече от него, защото виждаха просветващия по върховете на пръстите на дясната му ръка Друидски огън и проблясващата бойна брадва в другата. По лицето му се стичаше кръв, а очите му искряха от студен гняв.

В далечината керванът изчезваше в нощта.