Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (16)

Дворецът на двете кралици

Но докато с момата само

била обзета мисълта му,

до него вече приближавал

7372 един лодкар: той бавно плавал^[1]

със ладия откъм палата.

След миг отпуснал той веслата

и се обърнал към Говен:

7376 — Голяма радост е за мен,

сеньор, привет да ви предам

от ей онез девойки там.

Но те държат да ми дадете

7380 дължимото. Добър бъдете!

— Бог нека ви благослови! —

отвърнал му Говен. — Уви,

не мога да се сетя аз

7384 какво сега дължа на вас.

Но чувство за достойнство имам:

това, което е дължимо,

е ваше. Но кое е то?

7388 — Сеньор, та вие току-що

със онзи рицар тук се бихте

и го достойно победихте.

Жребецът му ми се полага.

7392 — Мой друже, — казал му веднага

Говен, — неимоверно много

ме затруднявате, ей Богу.

Как ще се прибера пешком?

7396 — Сеньор, повярвайте, че щом

онез девойки разберат,

че в случая за вас дългът

не значи нищо, ще си кажат,

7400 че сте безсъвестен, и даже

едно такова поведение

ще сметнат те за престъпление.

Не, никой друг на този бряг

7404 не е постъпвал тъй, откак

съм тук. Щом падне победен

в бой някой рицар, то за мен

по право конят му остава.

7408 Ако не коня, аз тогава

отвеждам рицаря оттатък.

— Мой друже, щом са тъй нещата,

водете го, защо пък не.

7412 — Приемам, драги, но поне

на външен вид той според мен

не ми изглежда примирен:

за миг ще скочи на крака.

7416 Ако направите така,

че в лодката да влезе лесно,

за мене би било чудесно.

И със това ще свърши всичко.

7420 Дано се справите самичък!

— Но, брате, с коня ми в туй време

кой би могъл да се заеме?

— Не се изобщо тревожете,

7424 на мене коня поверете.

Ще ви съдействам. Обещавам.

И честната си дума давам.

— Така да бъде, щом си казал!

7428 Говен от коня бързо слязъл,

веднага му го поверил,

а след това се устремил

към този, който виждал ясно,

7432 че вече е съвсем натясно,

понеже тежко бил ранен,

и щом се приближил Говен,

раненият признал със срам:

7436 — Сега, сеньор, аз виждам сам,

че в моя случай не отива

да ви оказвам съпротива…

По-лошо би могло да стане.

7440 Не крия, че след тези рани

изпаднах в пълната ви власт

и изход друг не виждам аз.

Правете с мен каквото щете.

7444 Говен отвърнал му: — Станете

сеньор, защото се налага

оттук да тръгвате веднага

с лодкаря. — Другият се вдигнал

7448 и с мъка до лодкаря стигнал.

А и Говен при него пак

дошъл да го попита как

да разбере дали момата,

7452 с която стигнал до реката,

не е заминала отсреща.

Лодкарят явно се досещал

коя е и предупредил:

7456 — Не я мислете, друже мил!

Ако пак с нея се сближите,

наскоро ще се убедите,

че надминава сатаната!

7460 На колко рицари главата

е паднала по нейна воля!

Сеньор, най-искрено ви моля

да я забравите. А днес

7464 за мен ще е висока чест

да дойдете във моя дом.

Опасност ви очаква, щом

тук да останете решите.

7468 — Приемам. След като държите

да бъда този ден у вас,

да тръгваме! — Говен завчас

успял и коня си да вкара

7472 във ладията на лодкаря,

защото мамел го брегът,

където виждал се домът

на този тъй почтен лодкар:

7476 дом, в който да посрещнеш цар!

Щом влезли тримата, Говен

бил най-удобно настанен,

а не след дълго за вечеря

7480 той на трапезата намерил

и плодове, и зарзавати,

месо от всякакви пернати,

от яребица, от фазан,

7484 и от елен, и от глиган…

Вечерята си те полели

е безброй вина: червени, бели,

и млади, но и отлежали.

7488 До късно всички пили, яли…

Доволен домакинът бил,

че гост такъв е приютил

и е докарал рицар в плен.

7492 Пък и намерил тук Говен

гостоприемство, от което

възрадвало му се сърцето,

и на лодкаря щедър, мил

7496 той от душа благодарил.

Говен прекарал в сън нощта

и сам по навик сутринта

очи отворил твърде рано,

7500 а и лодкарят не останал

до късно да лежи в леглото;

той също бил на крак, защото

държал да срещне със Говен

7504 лъча на идващия ден.

Стояли те облакътени

върху прозорците огрени,

със взор, насочен към гората,

7508 към замъка върху скалата.

Пленен от гледката, Говен

с лодкаря споделил: — За мен

е интересно да узнам

7512 чии са онзи замък там

и нивите околовръст?

— Не знам чии са. Честен кръст.

— Как тъй? Щом тук приет сте явно

7516 добре и служите отдавна

и сте с блага възнаграден,

нима ще скриете от мен

той на кого принадлежи?

7520 — Сеньор, това не са лъжи;

не зная, пък не съм и питал^[2].

— Но там е нужна и зашита,

тя на кого е поверена?

7524 — Тя, друже, е осигурена

от петстотин стрелци наети

със лъкове и арбалети.

Щом доближи се тук смелчак,

7528 сами стрелите на рояк

ще полетят^[3]. В двореца има

кралица с мъдрост несравнима^[4]

от знатен и преславен род.

7532 Владее тя голям имот,

държи трезор със много злато

и е платила пребогато,

когато си е построила

7536 тоз замък. Тя се е сдобила

със дъщеря и тя кралица^[5],

чаровница и хубавица.

Тя също дъщеря си има:

7540 учтива, мила, несравнима

по нрав, по ум и красота^[6].

И друго нещо: в крепостта

ще видите голяма зала;

7544 за нея нивга не е бдяла

охрана, нищо не грози я,

защото пази я магия.

Един книжовник, който знаел

7548 по светилата да гадае

(и със това се бил прославил),

такива чудеса направил,

каквито никъде ги няма.

7552 Ако във залата голяма

проникне рицар с пъклен план,

или от похот обладан,

или лъжец, или скъперник,

7556 какъвто и да е мизерник

или подлец, или нахал,

и час дори не би живял…

Той неминуемо умира^[7].

7560 Във този замък се намират

Петстотин^[8] смели и достойни

момци — те служат като воини.

Стотина са с едва наболи

7564 мустаци по лицата голи,

стотина други отпреди

са със мустаци и бради,

стотина бръснат си брадите.

7568 а си подстригват и косите;

сто други като сняг са бели,

а други сто са посивели.

Там има и жени, лишени

7572 от собствените си имения,

след като вече са умрели

мъжете им. Поостарели,

живеят те усамотени,

7576 несправедливо ощетени.

А и девойки сиракини

там има — те пък без роднини

стоят, без татко и без мама,

7580 и могат да разчитат само

на двете прелестни кралици.

В очакване на някой рицар

живеят тези мили хора,

7584 надявайки се той да стори

лелеяните добрини

за тези възрастни жени:

да им възстанови земите,

7588 да подпомогне и момите

по-бързо да се задомят,

а на момците — да вървят

достойни рицари да стават.

7592 Но всички те са със такава

съдба жестока и проклета,

че зима ще екове морето,

преди да се намери рицар

7596 със смела, доблестна десница,

почтен, възпитан, разсъдлив,

великодушен, милостив,

та той да прекрати войните,

7600 и да възвърне на жените

именията им безмерни,

а за момите да намери

най-подходящите ергени,

7604 а пък младежите почтени

във рицарство да посвети

и замъка да освети,

злини, магии да премахне^[9].

7608 Говен направо щял да ахне:

безкрайно се зарадвал той

и рекъл: — Домакине мой,

по-бързо коня доведете,

7612 оръжието донесете

да се приготвя, че отивам.

— Къде отивате? Не бива

да мръдвате оттука днес,

7616 тук ще останете нощес,

че и през следващите дни.

— Стопанино, Бог с добрини

дома ви нека да дарява!

7620 Но аз веднага заминавам

в двореца. — Господ да ви пази,

сеньор! Не знам каква е тази

налудничавост. Тук при нас

7624 си стойте, моля ви се аз.

— Не ще стоя. Да съм проклет,

ако по вашия съвет

се водя. Аз не съм страхливец,

7628 а камо ли пък мързеливец^[10].

— Какъв сте упорит! Тогава

вървете! Много страшно става,

но как да ви разубедя!

7632 Я нека аз ви заведа

нататък; моята закрила

би рисковете намалила.

Ала държа да се вречете…

7636 — В какво, приятелю? Кажете.

— Но обещайте най-напред.

— Добре, аз давам ви обет,

ако това не ми засяга

7640 достойнството. — Говен веднага

разпоредил да доведат

жребеца му, да му дадат

доспехите, на коня скочил

7644 и към двореца се насочил.

Лодкарят много тъжен бил,

ала все пак го придружил

на кон до близкия палат.

7648 А там, отпред, човек сакат

бил седнал върху куп листак.

Човекът бил с изкуствен крак,

цял от сребро, обхванат с чудни

7652 обковки златни, изумрудни.

И както той си там седял,

в ръката остър нож държал

и правел някакъв бастон.

7656 Лодкарят и Говен на кон

край него минали, обаче

унесъл се бил той така, че

към двамата не се извил

7660 и думичка не промълвил.

А те самите, мълчешката,

отдалечили се нататък.

Щом наближили, чак тогава

7664 лодкарят дръпнал за ръкава

Говен и рекъл му полека:

— А как намирате човека

с протезата? — Да, интересно.

7668 Но се разбира много лесно,

че този крак не е от дъб.

— Наистина кракът е скъп;

човекът много е богат^[11].

7672 Но чуйте друго: тоз палат

голяма неприятност крие.

Със вас дойдох, че инак вие

изложен сте на риск голям.

7676 Когато стигнали дотам,

видели много хубав вход:

врати високи, чуден свод,

а пантите от чисто злато.

7680 От двете му врати едната

била направена от кост,

а другата от абанос^[12].

И всичко в злато обковано.

7684 Навсякъде било настлано

с различни плочки скъпоценни:

червени, сини и зелени,

със изработка най-изкусна,

7688 И тук не мога да пропусна

да кажа, че насред палата

сред обстановка чудновата

се виждало едно легло,

7692 което цялото било

направено от злато чисто,

а пък въжетата сребристи

подобно на снега блестели.

7696 Над всичките ъгли висели

красиви, мънички звънчета.

С коприна чудна на цветчета

било това легло покрито,

7700 а пък на всяка от страните

един гранат тъмночервен

по всяко време, нощ и ден,

по-силно и от лъч блестял.

7704 Креватът странен се крепял

на четири глави, които

стояли някак смеховито.

Главите пък били снабдени

7708 със колела, приспособени

да се въртят съвсем свободно,

и там, където е удобно,

било премествано леглото.

7712 С такава красота било то,

че никой граф и никой крал

не бил в такова ложе спал.

Били стените на палата

7716 във облицовка, за каквато

човек, уви, мечтал би само:

палатът бил изцяло в мрамор.

Отгоре — пищно остъкление

7720 с такова ярко осветление,

че може лесно да следите

кой преминава през вратите.

Така им светели стъклата,

7724 че те, сравнени със дъгата,

били по-хубави дори.

Къде могла би да цари

по-ненагледна красота!

7728 За тези приказни места

не искам вече да говоря.

Говен отдолу и отгоре

разгледал с интерес палата

7732 и казал на лодкаря: — Брате,

не виждам нищо страшно аз.

Кажете ми защо тогаз

не бива да се влиза там?

7736 Държа наистина да знам

сега причините, които

ви караха да забраните

без вас да дойда в тоз палат

7740 така красив, така богат.

Кое ли нещо би могло

да ме възпре в това легло

да се отпусна за момент?

7744 Така се чувствам уморен!

Ах, колко е красиво то!

Сеньор, кажете ми защо!

— Ах, драги, Господ да ви пази!

7748 Не се излагайте на тази

неподозирана опасност,

че ви очаква смърт ужасна^[13].

— Добре, сеньор, какво да сторя.

7752 — Веднага ще ви отговоря

(сега ви виждам по-разумен).

Когато дадохте ми дума

да си изпълните обета,

7756 поискахте да разберете

какво по-точно бих желал.

Тогава бях се въздържал,

но ето че дойде часът

7760 да го узнаете. На път

към своята страна тръгнете

и щом пристигнете, кажете

на свойте близки и познати,

7764 че сте видели във палата

неща тъй хубави, каквито

във друг палат не са открити.

— Загрижен сте за мен. Добре!

7768 Но нали Бог ще ме презре

и ще загубя свойта чест,

ако склоня да тръгна днес,

без на леглото да приседна

7772 и без отново да погледна

онез девойки пременени,

които вчера наредени

покрай прозорците съзрях.

1116 — Не, няма никоя от тях

да видите. В това бъдете

уверен, драги! Напуснете,

без да се бавите, палата.

7780 И си избийте от главата,

че ще ги видите друг път!

Те всички все така стоят

отвъд стъклата в този час

7784 с очи, насочени към вас.

Говен бил упорит и пак

подхванал: — Ако няма как

да видя дамите, момите,

7788 тогава ще ми разрешите

поне да седна на леглото.

Упорствам затова, защото

то там е, та поне веднъж

7792 да легне някой знатен мъж

или пък благородна дама.

Кълна ви се, че нищо няма

да ми попречи там да седна.

7796 Това е моята последна

и твърда дума. — Домакинът

видял, че нямало да минат

съветите му и тогава

7800 спрял с него да се занимава

и предпочел да си отиде

във своя дом, за да не види

Говен как сяда на леглото,

7804 излагайки се сам на злото.

И все пак рекъл: — Знайте, брате,

че този, който до кревата

дори за миг се е допрял.

7808 той неизбежно е умрял.

Какво ли чудо в него има?

В момента ужас ме обзима,

защото заради леглото

7812 залагате си тук живота

напук на моите съвети.

На Господа се помолете,

щом днес оставате в палата.

7816 Бог нека ви спаси душата!

Аз зная, драги, че смъртта ви

в голяма скръб ще ме остави,

и затова си заминавам.

7820 Лодкарят тръгнал. И тогава,

тъй както бил въоръжен,

приседнал рицарят Говен

върху леглото. Но звънците

7824 забили силно и стените

на замъка се разлюлели

със грохот. И не закъснели

да се покажат чудесата

7828 от всеки ъгъл на палата:

като че нещо чудодейно

разтворило най-ненадейно

прозорците и в миг стрелите

7832 (на брой над петстотин били те)

все към леглото полетели

и в щита на Говен се спрели.

И някой друг да бе видял

7836 това, едва ли би разбрал

в момента откъде стрелците

към него пускали стрелите.

Навярно имате представа

7840 какъв ужасен шум създава

стрелбата с лък и арбалет.

Говен, от страшен смут обзет,

си казал, че за кралство даже

7844 не би склонил да се окаже

в това опасно положение.

Но той отново с изумление

съгледал, че като по знак

7848 за миг затворили се пак

прозорците. Без да изпада

във ужас, почнал той да вади

стрелите, минали през щита.

7852 И не една била забита

така дълбоко във плътта му,

че вече бликала кръвта му.

Но в миг човек се появил

7856 със кол, една врата разбил,

оттам огромен, страшен лъв

изскочил, зажаднял за кръв.

Веднага звярът настървен

7860 нахвърлил се върху Говен,

във щита ноктите си остри

забил (ще кажеш, че е восък)

и той на пода бил прострян.

7864 Ала Говен бил обигран,

извадил меча си и сварил

тъй силно звяра да удари,

че му отсякъл и главата,

7868 и предните крака и двата,

и те увиснали на щита,

във който му били забити

току-що ноктите…^[14] Говен

7872 убил лъва и насърчен,

отново на леглото седнал.

Лодкарят в този миг погледнал

към замъка и щом разбрал

7876 за станалото, засиял

от радост, мигом се завтекъл

при рицаря Говен и рекъл:

— Оръжието си свалете,

7880 сеньор, и вече не бъдете

загрижен. Отсега нататък

със чародействата в палата

е свършено, за ваша чест.

7884 И всеки, стар и млад, от днес

заради вас ще слави Бога,

ще ви цени безкрайно много.

И тутакси тълпа младежи

7888 дошли във празнични одежди,

на рицаря се поклонили

и казали му: — Момко мили,

очаквахме ви тук отдавна.

7892 За тази ви постъпка славна

кажете ни какво за вас

да сторим още в този час?

Един, тъй както се полага,

7896 веднага взел да му помага

оръжието си да снеме.

А друг решил да се заеме

със коня му — юздата взел

7900 и го в конюшнята отвел

след пътя дълъг да почива.

А в този миг мома красива

при него влязла във палата:

7904 красива диадема златна

така й греела в косите,

като че ли били самите

от злато. А лицето бяло

7908 с естествен руменец блестяло.

Била тя стройна, милолика,

накратко казано — за приказ!

А по петите й вървели

7912 и други: все красиви, бели…

След тях явил се момък млад

и носел той на своя врат

един вързоп с чудесни дрехи,

7916 та вместо рицарски доспехи

Говен одежди да си сложи

самурени, от скъпи кожи,

по-черни даже от катрана,

7920 и туника златотъкана

с яркочервено наметало.

И облеклото се видяло

тъй подходящо на Говен,

7924 че той останал възхитен.

А после от леглото скочил

и към момите се насочил,

за да ги поздрави най-мило.

7928 Те в отговор се поклонили,

а после първата девица

му рекла: — Нашата кралица,

сеньор, сега ви поздравява.

7932 На всички нас тя повелява

да служим предано на вас.

От дружките ми първа аз

ви обещавам откровено

7936 да служа винаги почтено

на вас — наш щедър покровител^[15].

Та вижте колко са честити

девойките. Най-сетне ние

7940 се срещаме със най-добрия,

с най-смелия и честен мъж.

Повтарям ви още веднъж,

че сме на вашите услуги.

7944 Тогава тя и всички други

се поклонили доземи.

Говен от милите моми

бил трогнат: всички те били

7948 тъй хубави, пък и нали

го смятали за свой спасител,

свой господар и покровител.

Веднага им направил знак

7952 да станат. И тогава пак

чул първата да казва бавно:

— Сеньор, добихте име славно!

Затуй кралицата, преди

7956 тук да ви срещне, нареди

да ви предам ей тази дреха,

защото вие след успеха

над онзи звяр сте уморен

7960 и вероятно изпотен.

Добре се с нея загърнете

и от простуда се пазете:

тъй както лед водата става,

7964 така кръвта се вледенява,

когато тялото изстива

и ледни тръпки ви побиват.

Съдете колко е грижовна

7968 кралицата ни. — Със синовна

признателност Говен тогава

отвърнал: — Бог добро да дава

на благородната кралица,

7972 а също и на вас, девици,

за хубавите ви слова.

Ако се съди по това,

което върши, тази дама

7976 се слави с опитност голяма.

Пък и какви придворни има!

По мъдрост тя е несравнима

и много вещо преценява

7980 какво е нужно да се дава

на победил във боя рицар.

От мен на вашата кралица

най-искрено благодарете!

7984 — Добре, сир! Сигурен бъдете,

че ще постъпя аз така.

За вас най-важно е сега

тез дрехи да си облечете,

7988 а след това се насладете

на тази гледка към гората,

към нивите и към реката.

А можете, ако решите,

7992 на кулата да се качите,

дордето се завърна аз.

Облякъл се Говен тогаз,

старателно си закопчал

7996 наметката и пожелал

да се разходи с домакина:

покрай прозорците да минат,

на кулата да се качат

8000 и на върха да постоят,

за да погледат красотата

на хълмовете и полята,

и на водите бързоструйни,

8004 и на тревите гъсти, буйни,

и на горите, пълни с дивеч.

Говен харесал тоз край дивен

и със лодкаря споделил:

8008 — Наистина щастлив бих бил,

ако живея в този кът.

Така привлича ме лесът,

че често в него бих ловувал!

8012 — Не може, драги! Аз съм чувал

отвърнал мъдрият лодкар, —

че който тук е господар

(дали е право или криво)

8016 във никой случай той не бива

на замъка извън стените

да ходи. Щом сте покровител

на тези хора, не мислете

8020 да бродите из лесовете

със лък и със стрели в ръка^[16].

Така било е и така

ще бъде. Тук ще си стоите!

8024 — Лодкарю, ако продължите

тъй да говорите, за бога,

повярвайте ми, че не мога

да издържа. Ще полудея.

8028 Не съм съгласен да живея

ни седем дни, ни сто и седем

все в този замък ненагледен,

ако не мога, щом поискам,

8032 да ида във онази близка,

подмамваща за лов дъбрава.

И се прибрал Говен тогава

с глава, от мисли натежала,

8036 в голямата прекрасна зала,

приседнал на леглото пак

и просто не помръднал, чак

дордето там се появила

8040 познатата девойка мила.

Когато я видял, Говен,

все тъй отчаян, натъжен,

веднага станал, приближил

8044 и най-учтиво поздравил.

По израза му тя открила,

че е отчаян и решила,

че някак си не подобава

8048 сега въпроси да задава,

и рекла на добрия рицар:

— Разбрах от моята кралица,

че да ви посети желае.

8052 И тя държи от вас да знае

кога да стане тази среща.

Аз между другото се сещам,

че за обяд дойде часът.

8056 Къде да ви го поднесат —

там долу или в тази зала?

— Не, да не сте ми споменала

пак за храна! Не ща да ям.

8060 Не ще приема и да знам,

че ще издъхна още днес,

защото чакам друга вест,

8064 по-утешителна за мен^[17].

Като изслушала Говен,

отишла милата девица

при своята добра кралица,

8068 а тя попитала веднага:

8068 [a] — Кажи ми, племеннице драга,

тоз, който Бог изпрати нам,

как чувства се, държа да знам.

— Владетелко достопочтена,

8072 уви, и аз съм натъжена

от срещата ми с този млад

и смел сеньор. Ах, с колко яд

и горест ми говори той!

8076 Не мога да ви кажа кой

довел го е до раздразнение,

до ярост и до огорчение,

пък да попитам не посмях.

8080 Ала когато го видях

за първи път преди това,

той произнасяше слова

на мъж възпитан, на мъдрец,

8084 а е и рядък хубавец.

И неочаквано за мен,

видях го много променен!

Та той твърди, че най-добре

8088 е още днеска да умре!

— Не бой се, племеннице мила,

ще пробвам да му вдъхна сила

и вярата му да възвърна.

8092 Достатъчно е да го зърна,

и с радост и покой в душата

ще заменя горчивината.

И без да губи ценно време,

8096 отправила се тя да вземе

веднага другата кралица

и се проточила редица

от двеста хубави моми

8100 и още толкова момци,

които искали да идат

във залата Говен да видят.

А той, когато ги съзрял,

8104 че идват, мигом разпознал

кралицата — той вече знаел

добре на външен вид каква е:

с две плитки бели чак до кръста,

8108 облечена в одежда пъстра

от скъп брокат, добре скроена,

с цветчета златни украсена.

Веднага той се устремил

8112 към нея и я поздравил.

А тя му рекла: — Монсеньор,

по ранг сте първи в този двор,

а аз съм втора. Първенството

8116 на вас отстъпвам днес, защото

достойнството се в бой печели.

Бих искала да знам не сте ли

от крал Артуровата свита?

8120 — О, да, владетелко честита.

— Нима към рицарската стража

числите се? Държа да кажа,

че подвизите ви познавам.

8124 — О, не, кралице. — Но тогава

в Артуровата Кръгла маса

участвахте ли? Знам, това са

мъже достойни, смели, честни,

8128 по цялата земя известни.

— Измежду най-добрите може

и да не съм, но аз, госпожо,

не съм сред лошите. — Така е,

8132 мъдрецът две и двеста знае:

хем на хвалби не се поддава,

хем укорите отстранява.

Я нещо друго ми кажете:

8136 познавате ли синовете

на Лот и колко са на брой?

— Да. Четирима има той.

Най-възрастният е Говен,

8140 след него идва Агравен,

а следващите ги по ред —

Гахериет и Герехет.

— Бях сигурна и аз самата,

8144 че тези са им имената.

Бог да даде, както на вас,

и те да дойдат тук при нас!

И друго важно е за мен —

8148 познавате ли Уриен?

— О, да, кралице несравнима,

той също синове си има:

Ивен е първият от тях —

8152 красив, вежлив, незнаещ страх.

Ако го срещна сутринта,

щастлив съм чак до вечерта^[18].

И брат му също е Ивен,

8156 но той не му е брат рожден,

а Копелето го зоват.

Които с него се решат

на бой, така ще го познаят,

8160 че друг път вече ще си траят.

И двамата са хем красиви,

хем смели, хем и услужливи

и са на почит в своя двор.

8164 — Ами за крал Артур, сеньор,

какво ще кажете, той как е?

— По-здрав, по-жизнен и по-як е

от всички други във страната.

8168 — Със право носи се мълвата,

че младенее кат дете.

Дори да стигне до стоте,

такъв ще си е и тогава…^[19]

8172 Не искам да ви затруднявам,

сеньор, но мога ли накрая

и още нещо да узная:

как е кралицата сега?

8176 — Госпожо, чувства се така,

както се чувства най-добрата,

най-хубавата на земята.

В света на нея равна няма.

8180 Бог от реброто на Адама

направил Ева — оттогаз

(поне така си мисля аз)

по-достолепна хубавица

8184 от тази прелестна кралица

не е живяла в този свят.

Като учител с глас благат,

дечицата тя наставлява,

8188 а и големите дарява

със знание и със поука.

Ако доброто властва тука,

това на нея се дължи.

8192 До нея щом се доближи,

човек все нещо ще научи,

подкрепата й ще получи.

Тя всички нас добре познава,

8196 кому каквото трябва дава.

В каквото да си затруднение,

ти ще почувстваш облекчение.

— Надявам се, сеньор, и аз

8200 тъй да въздействам днес на вас.

— В това съм твърдо убеден.

Преди да дойдете при мен,

госпожо, много тъжен бях,

8204 ала когато ви видях,

почувствах тутакси в душата

такава радост, за каквато

не съм мечтал дори. — За бога,

8208 сеньор, аз мисля, че ще мога

дваж по-щастлив да ви направя

и няма да ви изоставя

в безверие и във тъга.

8212 Но вече време е сега

да седнем всички на софрата.

Къде да поднесат храната?

Как предпочитате — дали

8216 да я сервират тук, или

да слезете и вие с нас?

— Госпожо, в тази зала аз

оставам. Чух, че никой друг

8220 до днес не се е хранил тук.

— Така е. Който тук е влязъл,

той жив навън не е излязъл.

— Тогава тук да я дадат.

8224 — Добре, сеньор. За първи път

за вас ще сложим тук софра.

Преди кралицата добра

да тръгне, тя разпоредила

8228 двеста и петдесет най-мили

моми до него да застанат

на масата — хем да се хранят,

хем дълго с него да общуват.

8232 Извикали да му слугуват

над сто мъже: едните млади

били и даже голобради,

а други вече побелели.

8236 До стола му двамина спрели:

един му режел с нож месото,

а друг наливал му виното.

Поканен бил лодкарят редом

8240 с Говен на масата да седне

и всички дружно яли, пили.

Наздравиците продължили

по-дълго и от Бъдни вечер.

8244 Настъпила нощта и вече

наложило се да запалят

в превърнатата в гостна зала

и свещници, и факли… Доста

8248 от сътрапезниците с госта

любезни думи разменили,

а след това се веселили,

играли танци, песни пели

8252 и непрестанно се стремели

пред госта тъй да се държат,

че той да види как ценят

това, което днес е сторил

8256 с лъва, когато се е борил.

Щом времето за сън дошло,

той легнал в чудното легло

и тутакси девойка мила

8260 една възглавница от свила

поставила му под главата.

Когато пукнала зората,

слуги до чудното легло

8264 донесли ново облекло

от скъпи кожи и сатен,

предназначено за Говен.

От сън събудил го лодкарят,

8268 да се измие го накарал

и нови дрехи да си сложи.

Сега до неговото ложе

била самата Кларисан,

8272 девойка мила с тънък стан,

а тази прелестна умница

била на майката кралица

рождена внучка. Щом момата

8276 завърнала се при добрата

кралица, тя се приближила

с въпроса: — Моя внучке мила,

сеньорът стана ли от сън?

8280 Отдавна светло е навън.

— Госпожо, станал е и вече

със нови дрехи е облечен.

— А мога ли сега да зная

8284 къде е той? — Видях накрая,

че той към кулата възлиза,

ала не го видях да слиза.

— Я виж! Къде се е завтекъл

8288 тъй рано? Ако Бог е рекъл,

ще сторя тъй, че в този ден

да бъде той ощастливен.

И те открили, че сеньорът

8292 с лодкаря е застанал горе

на кулата и наблюдава

как отдалече се задава

една девойка, придружена

8296 от рицар в пълно снаряжение.

Кралицата се приближила

и казала му: — Момко мили,

щастлив и весел днес бъдете!

8300 На вас желаем го и двете.

Дано Отецът славен — тоя,

който направи майка своя

от щерка си, живот ви дава!

8304 — Със много радост да дарява

вас Този, който на земята

при хората Сина си прати

за чест на всички християни.

8308 Оттук, където съм застанал,

ей там на пътя виждам аз

девойка: тя върви към нас,

а пък след нея идва рицар.

8312 Кои ли ще са те, кралице?

— Та вчера таз девойка млада

дойде със вас! Дано във ада

отиде! Тя е тъй лукава

8316 и лоша, че не заслужава

и да я споменете даже.

Могла бих същото да кажа

за рицаря, вървящ със нея.

8320 Едва ли имате идея,

сеньор, какъв храбрец е той.

Не е игра да водиш бой

със него. Колко е убил

8324 и още колко победил!

— Дали да ида при момата?

— Да пази Бог! Та аз самата,

младежо мил, не съм съгласна

8328 към явна гибел да ви тласна.

Я по-добре по своя път

те двамата да си вървят.

На себе си ще навредите,

8332 ако оттук се отделите.

— Кралице, Господ да не дава!

Нима това ще означава

тук да стоя като в затвор,

8336 без да изляза на простор?

— Госпожо — казал й лодкарят, —

ако насила го накарат

тук да стои, той от тъга

8340 умрял би. По-добре сега

да иде там го оставете.

— Добре, младежо мил, вървете,

но още тази вечер аз

8344 ви искам да сте тук при нас.

— Ще се завърна. Обещавам,

кралице. Но си позволявам

една молба: до осем дена

8348 не се опитвайте от мене

да разберете как се казвам^[20].

— Добре! Съгласна съм. Ще спазвам

това условие. Държа

8352 вас с нищо да не натъжа,

макар че тъкмо в този час

щях за това да питам аз.

От кулата щом всички слезли,

8356 младежи бързо наизлезли,

един оръжието тук

донесъл, а жребеца друг

довел. И той, въоръжен,

8360 бил от лодкаря придружен

до онзи пристан на реката.