Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (11)

Празник в двора на Артур. Нови предизвикателства

Преминал в празненство бога

4616 и следващият ден, когато

пристигнала една девица

на пепелява магарица.

Тя яздела с камшик в ръката,

4620 била си вързала косата

на две дебели плитки черни…

И ако в книгата са верни

словата, казани за нея,

4624 и аз тогава също смея

да кажа, че дори и в ада

едва ли погледът попада

на чак такова грозотило,

4628 което не било се мило

с години: цялото й тяло

било на въглен почерняло.

А вместо светлина в очите —

4632 две дупки зеещи: били те

като на плъх; с нос на мъниче,

със бърна като на добиче,

зъбите й — като нагар,

4636 дори с брада — като на стар

козел; устата — като яма,

отзад — със гърбица голяма,

отпред — досущ като дъска,

4640 а разкривените крака

приличали на мотовили;

ръцете — дълги като вили,

но в ханша, в раменете — здрава,

4644 като че ли след малко става

насред хорото да се хване^[1].

И тя посмяла да застане

пред краля! Никой дотогава

4648 не бил и чувал за такава

грозница. Тя го поздравила,

на другите се поклонила,

пристъпила към Персевал

4652 (той близо до Артур стоял)

и рекла: — Друже, на съдбата

отпред е хубава косата,

ала отзад е тя плешива.

4656 Чак тъй да си страхлив не бива!

Нали при Крал Рибар ти беше

и копието, що кървеше,

видя? Отвори ли уста,

4660 за да попиташ как кръвта

от белия му връх сълзи?

Защо не ги попита ти,

макар че бе озадачен,

4664 за кой ли е предназначен

Граалът? Грях нима ще сториш,

ако устата си отвориш?

Късмет дошъл ти наготово,

4668 а ти очакваш нещо ново!

Ако въпроси бе задал,

би оздравял добрият крал:

избавил би го от страдание

4672 и той с любов и със старание

държал би кралството си в ред.

Какво го чака занапред?

С голяма болка във душата

4676 ще си загуби той земята.

От злото няма да убегне.

Угроза над мъжете тегне,

жените им ще са вдовици,

4680 а пък прекрасните девици

ще тръгнат по сирашки път.

И рицарите ще измрат…

У тебе само е вината^[2].

4684 След всичко казано момата

на краля рекла: — Трябва вече,

кралю, да ида надалече,

да търся някъде приют.

4688 Аз знам един дворец прочут

и той се казва Горди замък.

Там рицарите — (има-няма

петстотин и седемдесет)

4692 са си родени със късмет,

защото всеки рицар има

мома или жена любима

една от друга по-красива.

4696 Щом някой ваш човек отива

към Горди замък, нека знае,

че ако с храброст пожелае

да блесне, в рицарски двубой

4700 е най-добре да влезе той.

Но аз и друго място знам

и вярвайте, че тъкмо там

наистина си заслужава

4704 да водиш бой за чест и слава.

И ще ви кажа то къде е —

под хълма Монт Есклер. Живее

там в плен една девица клета

4708 и който я спаси от гнета,

висока чест ще извоюва

и винаги хвалби ще чува.

Ще има право да запаше,

4712 без ни най-малко да се плаши

Магическия меч през рамо.

Кълна се, че лъжа тук няма^[3].

След като всичко споделила,

4716 дошлата се отдалечила.

И тук Говен не се сдържал,

пред сбралите се клетва дал

момата да спаси от гнет.

4720 А пък синът на Нут — Жирфлет

заклел се, че друг избор няма,

освен да иде в Горди замък.

А Кахедин им заявил:

4724 — На Зли връх^[4] още не съм бил.

Нататък моят дълг зове ме.

И Персевал не губил време,

и той пред тях поел обет,

4728 от силни пориви обзет,

по своя път да тръгне още

сега и две поредни нощи

в едно легло да не преспи^[5].

4732 Не можел той да се стърпи

да не участва във сражение

при всяко ново приключение

и във решителен двубой

4736 победа да спечели той.

Държал да разбере нарочно

Граалът за кого е точно

и копието да открие,

4740 което, както знаем ние,

от острия си връх кърви.

Налагало се да върви

и всичко нужно да направи.

4744 И ето че застават прави

петдесетина храбри воини,

за славни подвизи достойни.

Един на друг те дали клетва

4748 дори живота си да жертват,

но в битките да победят,

какъвто и да е врагът.

Те снели празничните дрехи

4752 и взели рицарски доспехи.

А в този миг сред глъч и врява

видели, че се появява

Генганбрезил със златен щит,

4756 със синя панделка обшит.

Той чинно краля поздравил

и до Говен се приближил

със думите: — Ти, подла твар,

4760 убил си моя господар

във гръб. Позор и срам! На съд!

Тук всички ще се убедят,

че си постъпил най-коварно.

4764 Кажи това не е ли вярно!

Говен тъй силно бил засегнат,

че чак подскочил като жегнат,

за да измие сам позора.

4768 Но брат му, сър Агравен Горди,

го хванал дружески с ръка

и рекъл: — Брате, как така

заради него ще срамиш

4772 рода ни благороден? Виж,

че съм готов със меч в ръката

да отмъстя за клеветата^[6].

— Не, брате — казал му Говен, —

4776 не ще допусна вместо мен

честта ми друг да защищава

и вместо мен да се сражава.

Ако съм с нещо прегрешил

4780 и рицаря с позор покрил,

аз бих поискал извинение

и бих постигнал помирение.

И всеки би го одобрил…

4784 Но ако си е наумил

със клевети да ме обиди,

в най-скоро време сам ще види,

че мене нищо ме не спира.

4788 Кога? Той нека сам избира,

животът щом не му е мил.

Заканил се Генганбрезил,

че до четиридесет дена

4792 ще бъдат всички убедени,

че подло действал е Говен

и че ще е разобличен

пред краля на Ескавалон^[7],

4796 а той и от Авесалом

бил по-красив и по-напет.

— Тогава ти върви напред —

отвърнал му Говен, — а аз

4800 след теб. Ще видим кой от нас

на свойта чест е изменил.

Обърнал гръб Генганбрезил,

а храбрият Говен веднага

4804 за път започнал да се стяга

и всеки щял да му отстъпи

кон, шлем, щит, меч, доспехи скъпи,

но той на своите държал.

4808 Говен два щита си избрал

и седем коня, и седмина

мъже смелчаци за дружина^[8].

Тъга обзела двора кралски,

4812 надигнали се вопли кански;

не бих могъл да кажа колко

припаднали от страх и болка.

Уверен в своята сполука,

4816 Говен потеглил. Ето тука

едно подробно изложение

на цялото му приключение.