Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разказ за Граала (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perceval ou le Conte du Graal, –1190 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Кретиен дьо Троа. Персевал, или Разказ за Граала

Френска. Първо издание

Отговорен редактор: Стоян Атанасов

Редакционен съвет: Паисий Христов, Дина Манчева, Весела Генова

Редактори: Атанас Сугарев, Маргарита Крумова

ISBN: 978-954-07-2949-7

 

© 2010 Стоян Илиев Атанасов, въведение, научна редакция и обяснителни бележки

© 2010 Паисий Димитров Христов, превод

© 2010 Георги Стефанов Върлинков, графичен дизайн и корица

 

Превод от старофренски: Паисий Христов

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010

 

Предпечатна подготовка: Гера-Арт ООД

 

Формат 60×90/16

Печатни коли 44,75

История

  1. — Добавяне

В замъка на Ескавалон

Потеглил той, пътувал много,

а щом дошла нощта, се спрял

5660 във манастир и там преспал.

Когато пак изгрял денят,

Говен със своите на път

поел. След малко те видели

5664 сърни, които си пасели

край гъста, сенчеста дъбрава.

Той спрял дружината тогава

и заповядал на слугата,

5668 тоз, който водел за юздата

най-хубавия кон, веднага

за лов да почне да го стяга

и копие да му даде,

5672 а след това да отведе

жребеца, вече изморен,

на който досега Говен

бил яздил. Без да се забави,

5676 слугата нужното направил.

Говен препуснал своя кон и

сърните втурнал се да гони,

със копието бял сръндак[1]

5680 ударил по врата и пак

повторил, но сръндакът скочил

и към гората се насочил.

Говен животното пак погнал,

5684 но да го улови не смогнал,

защото конят му се спрял

внезапно — той бил обосял

с единия си преден крак[2].

5688 Говен не виждал вече как

със този кон ще продължи…

Той нямало да издържи.

Запрели другите коне,

5692 Говен тогава на Йоне

посочил коня и попитал

защо със предното копито

накуцва. Другият откликнал,

5696 крака на коня леко вдигнал,

видял, че липсвала подкова,

и казал: — Нужно е със нова

да бъде конят подкован,

5700 сеньор, и някакъв налбант

ще трябва бързо да открием.

Налага се сега и ние

по-бавно да вървим нататък.

5704 Те пак поели. И когато

до замък стигнали, видели,

че хора с кучета вървели

насреща им; след тях — ловци

5708 с колове остри и стрелци

със лъкове, а пък слугите

след тях им носели стрелите.

След всички — групата голяма

5712 на рицарите, като двама

от тях вървели най-отзад.

Единият бил доста млад

и между всички най-красив.

5716 Единствен той с поклон учтив

Говен радушно поздравил

и за юздата уловил

красивия му боен кон

5720 и казал с повеляващ тон:

— Сир, спрете моля! Аз дължа

да ви призная, че държа

да бъдете скъп гост у нас.

5724 Сестра ми тъкмо в този час

е вкъщи, тя е много мила

и с радост би ви настанила.

Ще идете там с този мой

5728 приятел. — И тогава той

до другия се приближил

и му заръчал: — Друже мил,

при моята сестра идете

5732 със него и я поздравете.

Кажете й добре да знае,

че ако още вярна тя е

на братството ни и рече

5736 на някой да се обрече,

това е този рицар само[3].

Да вярва тя във честността му,

тъй както вярва и на мен.

5740 Той нека бъде настанен,

пък аз тук няма да се бавя —

готов съм всичко да оставя,

за да съм с него. — И Говен

5744 от рицаря бил придружен

до там, където всички вече

го мразели. Но отдалече

не можел и да предполага,

5748 че на опасност се излага.

Той хвърлил взор към онзи замък,

издигнат от най-хубав камък

съвсем наблизо до морето;

5752 огледал мястото, където

били защитните стени

и кулата, а пък встрани

простирал се самият град.

5756 И всеки своя занаят

си гледал, за да преживява:

тук шлемове се изковават,

а там пък ризници плетат,

5760 едни на станове тъкат,

а облекла ушиват други;

сараф предлага ти услуги,

седло ли търсиш — при сарача,

5764 за щит и шпори — при ковача,

тук някой гербове изписва,

друг платове там боядисва,

ще видиш също как леяри

5768 метали леят, как златари

предмети ваят най-изящни:

различни прибори и чаши,

със диаманти обковани,

5772 колани, пръстени, гердани…

Когато някой наблюдава

какво из улиците става,

помислил би, че всеки ден

5776 във този град е уреден

безкраен панаир, богато

отрупан със сребро и злато.

Където и да се обърнеш,

5780 мед, восък и храни ще зърнеш

и най-различни скъпи кожи,

с една реч — стоки всевъзможни[4].

След като тук и там се спрели,

5784 за да погледат, те поели

на път към замъка, където

посрещнали ги и конете

въвели. Рицарят любезно

5788 предложил на Говен да влезнат

сами във кулата, в която

открили лесно те сестрата.

Към нея рицарят веднага

5792 се приближил и рекъл: — Драга

девойко, поздрав приемете

от брат ви лично и срещнете

днес този рицар с чест такава,

5796 с каквато тука заслужава

приет да бъде роден брат

или пък най-добър познат.

И не пестете средства, щом

5800 той гост ще бъде в този дом.

Бъдете щедра и учтива

със него. Аз сега отивам

да стигна другите в гората.

5804 Преди да тръгне той, сестрата

му рекла: — Моят брат от мен

да бъде преблагословен,

щом като е благоволил

5808 да ми изпрати този мил,

изискан млад човек, защото

той явно не ми мисли злото.

А пък на госта с поглед благ

5812 тя казала: — Младежо драг,

добре дошъл у нас бъдете,

до мен елате и седнете.

Заради вас и хубостта ви

5816 и щом сам брат ми е отправил

молба такава, с радост аз

бих всичко сторила за вас.

И нищо друго на Говен

5820 не му оставало, освен

поканата й да приеме,

да бъде за известно време

с такава хубава мома,

5824 която искала сама,

без страх, че някой ги следи,

със него да си поседи

и за любов да си говорят.

5828 Какво ли по-добро да сторят!

Той врекъл й се във любов,

повтаряйки, че е готов

до гроб да бъде верен рицар

5832 на тази хубава девица[5].

Как тя да се възпротиви

на любовта му! Но, уви,

в миг на целувки и наслада,

5836 във стаята им с изненада

се вмъкнал някакъв васал,

веднага той Говен познал

и почнал злобно да крещи:

5840 — Бъди проклета вечно ти,

девойко, бог да те убие!

С позор и срам ще те покрие

мъжът, с когото ти бесуваш,

5844 прегръщаш го и го целуваш.

Не с устните си, а с ръцете

да бе изтръгнала сърцето

на този негодяй. Дългът ти

5848 така изисква. Рядко пъти

една жена презира злото

и се застъпва за доброто…

Че май не е жена жената,

5852 когато тачи добротата.

А ти си си жена, защото

без срам целуваш се в леглото

с човека, причинил смъртта

5856 на собствения ти баща.

Когато женското създание

обхванато е от желание,

то малко се интересува

5860 какво на другите ще струва.

Щом като тези думи казал,

васалът бързо си излязъл…

Говен направо онемял

5864 от чутото и не успял

дори устата да отвори

и нещо да му отговори.

Изпаднала в несвяст сестрата

5868 и в миг се свлякла на земята.

Говен я вдигнал пребледняла

и от уплаха премаляла.

А щом на себе си дошла,

5872 девойката все пак могла

да каже: — Свършено е с нас!

Аз ще умра заради вас,

а вие пък заради мене…

5876 Нам тежък жребий отреден е.

След малко тук ще се сберат

над седем хиляди: градът

ще дойде като на голям

5880 събор. Със сигурност аз знам,

че в кулата ни има много

оръжие, и слава богу!

Сега ще ви се предостави.

5884 Със цяло кралство ще се справи,

ако със него разполага,

един смел рицар. — И веднага

тя всичко нужно натъкмила

5888 и рицаря въоръжила.

Тогава влюбените наши

помислили, че ги не плаши

опасност чак така голяма.

5892 Ала Говен видял, че няма

щит, с който да се пази в бой.

Но в този миг съгледал той

дъска за шах и казал: — Драга,

5896 да търсите не се налага.

И фигурите от дъската

съборил право на земята

и казал си: — Да заповяда

5900 тук който иска. От обсада

какво ли има да се плаша,

щом като мога да запаша

аз своя меч Ескалибур[6]!

5904 Та той нали като папур

дори желязото разсича.

Васалът вече бил изтичал

вън, дето се били събрали

5908 съседи, кметът, феодали,

приличащи си по това,

че се не хранели с трева:

били дебели, даже тлъсти.

5912 До тях той приближил чевръсто

и ги приканил: — Да вървим

сега Говен да заловим!

Той господаря ни уби.

5916 — Къде? Къде е? Да не би

той сам да е дошъл при нас?

— Да, в кулата е. В този час

с девойката се забавлява,

5920 без тя да се съпротивлява;

отплаща му се със целувки

и със прегръдки и милувки.

Побързайте, не се бавете!

5924 Елате и го заловете!

И нека го изправим сам

пред всички за позор и срам,

защото именно такава

5928 разплата той си заслужава.

И да е жив, а не умрял!

От ужас да трепери цял

пред господаря ни, защото

5932 мъртвецът не познава злото;

от него той не се страхува

и нито вижда, нито чува…

На бунт! Така зове дългът.

5936 Тук нека се сбере градът!

И всички, щом го чули само,

на крак били: кой с кол на рамо,

кой със топор, кой със секира,

5940 с каквото под ръка намирал,

един дори бил взел вратата.

Камбаните от общината

и глашатаят от мегдана

5944 зовели хората да станат

като един — големи, малки

със вили, с копия, с бухалки.

Не ми се вярва и в Ломбардия

5948 да вземе някой мъж да вади

нож на умряло куче[7]! Явно

Говен щял да умре безславно

във предстоящото сражение

5952 без божие благоволение.

А и девойката сърцата

била със него. Към тълпата

развикала се тя тогава:

5956 — Мръсници, паплач, сган такава,

свирепа сбирщина, боклук[8]!

Кой дявол ви доведе тук?

Какво, какво целите вие?

5960 Дано вас Бог да ви убие!

Прекрачите ли тези двери,

смъртта си всеки ще намери.

Напразно сили ще хабите,

5964 но няма да го заловите.

Не е проникнал той отзад,

през таен вход, а моят брат

изпратил го е тук при мен

5968 с молба да бъде настанен

като брат роден в този дом.

Нима престъпница съм, щом

тук този рицар по съвет

5972 на брат ми топло е приет?

Да мисли кой каквото иска!

Държах се с него като близка,

да, вярно, но за лудории

5976 днес ние двамата дори и

не сме помислили. Не знам

защо сега да чувствам срам.

Кажете ми каква е тая

5980 навалица пред мойта стая.

Защо със копие и меч

дошли сте да държите реч!

Как ярост да не ме обхване!

5984 Ала преди тя да престане

пред тях яда си да излива,

те вече взели да разбиват

вратата й със всички сили

5988 и я на две разполовили.

А рицарят със меч в ръката

ударил първия в главата,

а другите, като видели,

5992 стъписали се, не посмели

да продължат. Било ги страх.

И ни един измежду тях

не се решил ръка да вдигне

5996 срещу Говен, да го не стигне

на падналия участта:

да си плати за дързостта.

Но при всеобщата уплаха

6000 девойката видяла шаха

и с тежки пешки, е офицери

заудряла кого намери.

От страшна ярост обладана,

6004 тя им крещяла със закана,

че само да й стигне сила,

без жалост всички би избила.

А другите, одързостени,

6008 напирали напред, решени

и кулата да разрушат,

ако не им се предадат.

Отвътре хвърляли по тях

6012 големи фигури за шах

и тъй принудили мнозина

във отстъпление да минат.

При тази сигурна защита

6016 едни решили да опитат

отвън на кулата стените

да подкопаят. Те самите

показвали, че се страхуват

6020 вратата пряко да щурмуват.

Тя никак не била голяма,

така че много трудно двама

мъже могли един до друг

6024 да минат. За отбрана тук

би стигнал и един смел рицар —

той с меч във своята десница

би пръснал мозъка на тия

6028 натрапници. Но най-добрият

бранител вече вътре бил.

А този, който бил склонил

във своя дом да го покани,

6032 не мислел, че така ще стане.

Той бързал вкъщи да си иде

по-скоро своя гост да види,

но в миг изпаднал във почуда,

6036 като съзрял тълпата луда

основите да подкопава

сред безподобен шум и врява.

Не подозирал, че Говен

6040 бил вътре в същия момент.

Но след това Генганбрезил

бунтарите предупредил

на кулата да не посягат

6044 и начаса да се разбягат.

А те съвета не приели

и му отвърнали, че щели

да сринат кулата със взлом,

6048 и него да затрупат, щом

той вътре с другия остава.

Разбрал Генганбрезил тогава,

че няма да се справи сам

6052 със насъбралите се там.

Затуй принуден се видял

да иде на самия крал

да се оплаче от тълпата.

6056 А кралят тъкмо от гората

завръщал се със своите хора

и рицарят го заговорил:

— Сир, кметът с първенците градски

6060 се втурнаха сред крясък адски

двореца ви да разрушат.

Честта ви те ще опетнят.

Безкрайно ще ме наскърбите,

6064 ако сега не ги склоните[9]

да спрат… В измяна и от мен

бе обвинен сеньор Говен,

но той след вашата покана

6068 на гости в замъка остана.

Един крал как ще позволява

такъв гост да се наскърбява!

Та той кого е нагрубил!

6072 А кралят на Генганбрезил

отвърнал: — И за мен е срам,

че хората ми чак дотам

са стигнали. И да го мразят,

6076 честта си аз не ще погазя

и няма никой да оставя

със госта ми да се разправя[10].

След тези думи те поели

6080 към кулата и там видели

народа, който продължавал

да вдига безподобна врява.

И кралят наредил на кмета:

6084 — Обсадата веднага спрете!

И всеки вкъщи се прибрал…

Но имало един васал

с такъв голям авторитет,

6088 че разни хора за съвет

били при него всеки ден.

Та той във същия момент

на краля казал: — Сир, такава

6092 отплата днес си заслужава

предателят, убил баща ви.

Та как народът да сподави

една бушуваща омраза!

6096 Но ваша милост му оказа

гостоприемство в този двор,

според което от затвор

и от нападки защитен е.

6100 Генганбрезил е според мене

единственият, имащ право

с престъпника да се разправя,

защото пред Артур той стана

6104 и обвини Говен в измяна.

Говен дошъл е без съмнение

от вас да моли извинение.

Не мислите ли, сир, че може

6108 присъдата да се отложи

с една година и Говен

от вас да бъде задължен

да търси копието странно

6112 със връх, от който непрестанно

на малки капки кръв извира.

И нека сам Говен избира:

или да разбере къде

6116 е то и да го предаде

на вас, или пък да остане

до гроб във вашите зандани.

И нека той едва тогава

6120 да бъде хвърлен с пълно право

в затвора мрачен да изгние.

Сир, сигурен бъдете вие,

че неговото поведение

6124 не заслужава снизхождение.

Съвет от мене приемете

и всички средства приложете

изменникът проклет, омразен

6128 наистина да бъде смазан.

Добрият крал не възразил

и заедно с Генганбрезил

отишли в кулата, в която

6132 била останала сестрата

със вид напълно съкрушен,

а същевременно Говен

не чувствал нито смут, ни страх.

6136 Генганбрезил дошъл при тях,

към девойката с глава

за поздрав кимнал, след това

погледнал рицаря и казал:

6140 — Сир, вие в кулата сте влязъл,

защото ви поканих лично.

Но явно трябваше изрично

на тръгване да настоявам

6144 да не показвате такава

нелепа дързост в този замък

и в този град, където няма

да бъдете приет учтиво.

6148 За случилото се не бива

да спорим. — Мъдрият васал

при чутото не се сдържал

и казал: — Бог ми е свидетел,

6152 сеньори, сигурни бъдете,

че този спор ще уредим.

Не бива никой да виним

за пристъпите на тълпата.

6156 От само себе си нещата

едва ли ще се наредят

до Страшния фатален съд.

Сеньори, затова ви моля

6160 да действате по кралска воля:

с година спора отложете!

Сеньор Говен, сега вървете

където искате, обаче

6164 обет ще сторите, така че

в най-кратък срок да донесете

тук копието, от което

на капчици кръвта се стича[11].

6168 Че както книгата предрича,

когато дойде му денят,

със него ще опустошат

цял Логър — на Артур земите,

6172 свърталището на Ламите[12].

Обет пред краля поемете

и волята му изпълнете!

— Бих предпочел да ме оплачат

6176 или пък болен да се влача

пет-шест лета мъртвешки блед,

отколкото с такъв обет

да се обвържа в този ден —

6180 отвърнал сдържано Говен. —

Не от смъртта се плаша днес,

а от един живот без чест.

Васалът рекъл: — Пази боже

6184 да иска някой да изложи

с такъв обет на риск честта ви.

Днес случаят ви предостави

възможност да се закълнете,

6188 че в кратък срок ще донесете

сам копието в този двор.

Не стане ли, не е позор —

ще свърши всичко със това.

6192 — Приемам вашите слова

и съм за клетвата готов.

Ковчеже със красив обков

донесли му и сир Говен,

6196 пред всички дал обет свещен

каквото трябва да направи

и копието да достави.

Та ето как отложен бил

6200 дуелът със Генганбрезил

най-малко за година време.

Преди на път пак да поеме,

той на момата сбогом казал,

6204 пред спътниците си излязъл

и настоял по домовете

да си отидат и конете

със себе си да отведат,

6208 а Гренгалет[13] да задържат.

Така, разтърсени от плач,

с прославения си водач

младежите се разделили,

6212 сърцата им от скръб се свили…

Ала подробности от мен

недейте чака — за Говен

не се и дума споменава

6216 в частта, която посвещавам

на моя разказ за Граала.

Бележки

[1] Ст. 5679: Мотивът за бялата кошута се среща често в романите от Артуровия цикъл. Белият цвят е знак, че животното идва от Другия свят. Но при Кретиен свръхестествените и фееричните елементи са силно приглушени и подчинени на конкретния художествен замисъл.

[2] Ст. 5687: В светлината на предстоящите изпитания за Говен тази злополука с коня може да се тълкува като лошо предзнаменование.

[3] Ст. 5737: В поведението на този персонаж има нещо екстравагантно. Разбира се, чрез него Кретиен постига драматизъм вследствие на напрежението между моменталното благоразположение и факта, че то се отнася за убиеца на баща му. По-странно е, че младият господар желае сестра му да приеме непознатия рицар, т.е. Говен, толкова безрезервно, колкото приема и него самия. В светлината на последвалата любовна интрига между Говен и въпросната сестра думите на брата звучат като признание за кръвосмесителна връзка. Ако възприемем такава линия на тълкуване, трябва да добавим и друг кръвосмесителен полъх около Говен: в края на романа срещата на героя със сестра си, която не познава, става повод за предположения, че двамата биха били чудесна двойка. Според нас подобни алюзии следва да се тълкуват не като инцест, а като криворазбрано придържане към куртоазната етика.

[4] Ст. 5782: Това описание на оживена градска дейност е в съзвучие с разцвета на занаятите и търговията в гр. Троа по времето на Кретиен.

[5] Ст. 5832: За разлика от повечето герои на рицарски романи, които имат една-единствена дама, Говен с лекота отдава сърцето си на мнозина. Някои критици говорят за „донжуанството“ на Артуровия племенник.

[6] Ст. 5903: Говен носи меча на Артур, прочутия Ескалибур, и се отбранява с шахматна дъска вместо с щит. По-късно и шахматните фигури ще влязат в бойна употреба. Критиката с основание тълкува тези две обстоятелства като бурлескови елементи, доколкото са изградени върху контраст между целта и средствата. Бурлескова е и изходната ситуация на епизода: младият господар на Ескавалон едва ли не тика сестра си в ръцете на Говен, предполагаем убиец на баща му.

[7] Ст. 5949: Изразът „tuer la limace“ („убивам охлюва“) се среща често в текстове от XII и XIII в. и съответства на българския израз „На умряло куче нож вади“. Още по онова време ломбардците имали лошата слава на страхливци.

[8] Ст. 5957: Епитетите са показателни за класовата ненавист на аристокрацията към буржоазията и простолюдието.

[9] Ст. 6064: Някои критици (напр. Пол льо Ридер) правят връзка между агресивността на градската тълпа на Ескавалон и зачестилите бунтове на градските комуни във Фландрия. Срещу подобни бунтове строги мерки през 1178 г. и следващите е взимал граф Филип Фландърски, поръчителят на Разказ за Граала.

[10] Ст. 6078: От думите на краля на Ескавалон се вижда, че в куртоазния морален кодекс задължението за гостоприемство стои над по-архаичното чувство за мъст.

[11] Ст. 6167: Така Говен трябва да предприеме търсенето, в което се е ангажирал и Персевал. Мотивът за преследването на едно и също приключение от двама или повече рицари се среща често. Пръв го използва Кретиен в романа си Ланселот, Рицаря на каруцата, където Говен и Ланселот се заемат с освобождаването на Гениевра, отвлечената съпруга на Артур. Най-мащабно развитие мотивът получава в анонимния роман от XIII в. Търсенето на Светия Граал, когато всички рицари от двора на Артур се впускат да търсят свещения съд.

[12] Ст. 6172: Разрушителната сила на Кървящото копие е мотив от ирландската митология (вж. бел. към ст. 3198). Видяхме как в ст. 4662–4682 Грозната девойка с магарицата обвинява Персевал, че заради мълчанието му цялата страна ще опустее. Според Вас, автор на Роман за Брут (1155), първия френски роман за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, Логър (Lloegur — равнинна страна) е царството на великаните. Артур убива един от тях — Ритон.

[13] Ст. 6208: Гренгалет (от келтския израз Kein caled — „красив и силен“), любимият кон на Говен, се среща в редица по-късни романи. Понякога е надарен със свръхестествена сила.