Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (10)

Капки кръв по снега. Персевал се среща отново с Артур

По навик вече, Персевал

събудил се и рано станал,

4164 приготвил се и пътя хванал,

надявайки се в битки лесно

с геройства рицарски да блесне.

Така той стигнал край гората,

4168 където в побелели шатри

станувал кралският конвой.

Но още отдалече той

съгледал гъски над шубрака

4172 и чул ги как ужасно крякат:

обхванати били от страх,

че ястреб бял кръжал над тях.

Но в същия момент една

4176 от тях летяла настрана,

към нея ястребът завил,

настигнал я и я свалил

с едничък удар на земята,

4180 а после литнал в небесата

(в туй ранно утро на герака

за гъски минал му мерака).

А долу гъската ранена

4184 с три малки капки кръв червена

в снега оставила следа.

За нея не било беда,

че има тази лека рана,

4188 и отлетяла пак към стана.

Едва когато Персевал

се приближил, той сам видял

как алената кръв блестяла

4192 на снежната покривка бяла.

Той втренчил поглед във петното

кръв алена в снега, защото

напомняло руменината

4196 на милата му, за която

се сетил в същия момент.

Във спомена си потопен,

той виждал й лицето бяло,

4200 от малко руж поруменяло,

тъй както багрела кръвта

безпримерната белота

на тази зимна утрин ледна.

4204 Като картина ненагледна,

така лицето й било:

уста, страни, очи, чело…

Би казал, че за първи път

4208 така изглеждал му ликът

любим на неговата мила,

като че в сняг се е размила

голяма капка кръв червена^[1].

4212 Денят отдавна бил наченал…

Стоейки в шатрите си бели,

оръженосците видели

на хвърлей от самия стан

4216 младежа, все тъй замечтан,

и си помислили, че дреме.

А крал Артур си спял в туй време.

Оръженосците му верни

4220 дошли при Сагремор Безмерни

(човек с енергия голяма —

каквото почне, мяра няма).

Пред шатрата на своя крал

4224 в момента той на пост стоял

и рекъл им: — Ехей, кажете

в тоз ранен час какво тук щете?

— Сир, знаете ли откога

4228 там онзи рицар все така

спокойно си седи на коня,

с препасан меч, със шлем и броня

— Сега ще го накарам аз

4232 да дойде с коня си при нас.

Видял се Сагремор принуден

Артур веднага да събуди

и кралят още във съня си

4236 чул неговите фрази къси:

— Сир, вижте! Онзи рицар сякаш

на коня спи. — Без да протака,

Артур поискал да вървят

4240 и конника да доведат.

И ето, само за момент

бил Сагремор въоръжен,

довели коня му и той

4244 напълно бил готов за бой.

На кон от стана в миг излязъл,

при рицаря се спрял и казал:

— Сир, моля да благоволите

4248 пред краля ни да се явите!

Но другият не отговорил.

Тогава Сагремор повторил…

Един и същ ефектът бил

4252 и Сагремор се разярил:

— Веднага, сир, пред мен тръгнете

Апостол Петър е свидетел,

че тук се слуша мойта воля.

4256 Не съм дошъл да ви се моля.

Той тутакси раздиплил стяг

и налетял като на враг,

предупреждавайки, че може,

4260 щом тъй стои, да се наложи

дори и до двубой да стигнат.

Но Персевал дори не мигнал,

от мислите си се отърсил

4264 и за атака вежди свъсил.

Дордето Сагремор да свари

противника си да удари,

сам копието си строшил.

4268 А Персевал тъй ловък бил,

че само с удар по главата

го повалил върху земята.

Ударил конят му на бяг,

4272 до шатрите достигнал чак…

Артуровото обкръжение

го срещнало с недоумение.

А Ке не счел за неудобно

4276 и тук да каже нещо злобно

пред целия Артуров двор:

— Сеньори, вижте Сагремор —

пешком той след двубоя ходи

4280 и рицаря на кон ни води.

Артур се постарал спокойно

да каже: — Ке, не е достойно

да се надсмиваш днес така

4284 над Сагремор! Я ти сега

иди със него да се биеш,

да видим как ще го надвиеш!

— Със радост, сир! Кажете само

4288 и ще прекърша гордостта му.

Насила или не, до тук

от мен, а не от някой друг,

ще е доведен той и даже

4292 сам името си ще ви каже.

Потеглил той въоръжен

към рицаря, все тъй вглъбен

в онези малки капки кръв.

4296 Ке почнал да говори пръв:

— Ей ти, заспалият васал,

или ела при моя крал,

или ще си платиш прескъпо!

4300 Чул Персевал, но не отстъпил,

а тутакси пришпорил коня

и с устрем налетял на оня,

от който идела закана.

4304 Двубоят тутакси захванал

и всеки пръв да блесне искал.

Ке здраво копието стискал,

но всуе… Още отначало

4308 при удар то се разхвърчало

встрани на хиляди парчета.

Не се забавил и ответът:

с все сила Персевал замахнал,

4312 едната му ръка навяхнал,

а после с копие в главата

ударил го и на скалата

подобно ствол го повалил;

4316 а другата ръка строшил,

тъй както се троши дърво

(нали си спомняте какво

бе шутът в двора предвещал?).

4320 Дордето Ке в несвяст лежал,

ударил конят му на бяг,

бретонците видели как

се връща той без сенешала

4324 и врявата не закъсняла:

помислили, че е умрял

горкият кралски сенешал,

потънали в дълбока скръб,

4328 като че станал им по-скъп.

А Персевал все тъй не спирал

във трите капки да се взира.

Артур бил много натъжен,

4332 че Ке във боя бил сразен,

но другите събрали сили

и някак си го утешили.

Достатъчно било навреме

4336 добър лечител да се вземе:

хем счупеното да намести,

хем рамото с компреси чести

в най-кратък срок да изцери.

4340 Артур бил с чувства най-добри

към сенешала неприятен:

веднага доктор бил изпратен

със три девойки милосърдни.

4344 Били те толкова усърдни,

че в шина сложили ръката,

привързали я към снагата,

успели да наместят само

4348 за миг навехнатото рамо,

а след това те сенешала

отнесли в шатрата на краля

и там се Ке успокоил.

4352 Говен до краля близо бил

и казал: — Сир, за Бога, аз

съм чул свещен завет от вас:

на рицаря не подобава

4356 друг рицар той да отклонява

от мислите му, без значение

дали си има извинение.

А вижте вашите придворни!

4360 Не знам дали не са позорни

постъпките им, но с делата

сами си търсеха белята.

А онзи рицар вероятно

4364 е чувствал нещо неприятно:

или той нещо е загубил,

или девойка е залюбил,

а тя от друг му е отнета.

4368 Затуй, кралю мой, разрешете

аз да отида да го срещна.

Задачата ще е успешна:

щом сгодният момент настане,

4372 ще кажа, че с тук поканен

от вас. — Но Ке дочул това

и заканително глава

поклатил: — Значи, ей така

4376 довеждате го за ръка?!

Как лесно е, сеньор Говен,

двубой да бъде отменен!

Ах, драги, всички ли задачи

4380 решавате по този начин?

Все тъй ли деликатен бяхте,

та толкоз пленници събрахте?

Щом видите, че храбър рицар

4384 отпуска своята десница,

от люти битки изтощен,

преструвате се задължен

добри слова да изречете

4388 и в плен врага да доведете.

Говен, каквото да се случи,

човек все нещо ще научи

от теб: извърташ тъй словата,

4392 че да е чиста съвестта ти.

Кого ли би нападнал остро?

Май трябва да се мъчи доста

човек, та вяра да ти хване.

4396 Да си в копринена премяна

като че ли ти вече стига.

Защо ръката ти да вдига

меч остър срещу някой друг,

4400 щом с блага реч ще минеш тук?

Чрез нея търсиш ти прослава.

Едно „Сеньор, Бог да ви дава

живот, и радост, и надежда!“

4404 и работата се нарежда.

Спокойно можеш да се хвалиш

че знаеш със слова да галиш,

тъй както галиш котарак.

4408 И хората ще казват: „Как

геройски справя се Говен!“

— Сир Ке, защо сега на мен

да си изливате яда?

4412 Твърдя, че ще го доведа,

без той да ми строши ръката

или да ме рани в главата.

Защо излишно да си патя?

4416 — Щом тъй говориш, теб ще пратя

при него, племеннико драг —

му рекъл кралят. — Но все пак

не тръгвай невъоръжен.

4420 И още в същия момент

Говен доспехите надянал

и копието здраво хванал,

възседнал пъргав кон охранен

4424 и в миг пред онзи рицар странен,

готов на всичко, се явил.

А рицарят все тъй си бил

унесен в мисли и мечти.

4428 Обаче слънчеви лъчи

снежеца леко разтопили

и две от капките се скрили,

а третата била на ред.

4432 И рицарят не бил зает

чак толкова с това видение.

Говен по-скоро с уважение,

а не с враждебност приближил

4436 и дружески му заявил:

— Сир, братски аз ви поздравявам,

макар и да не ви познавам.

Мен крал Артур при вас ме прати

4440 да ви предам, че в своите шатри

да ви приеме би желал.

— Сир — отговорил Персевал, —

тук двама ваши вече бяха

4444 и те насила пожелаха

да заличат това, което

най-скъпо ми е на сърцето.

Та аз не съм им подчинен!

4448 Загрижени ли са за мен,

та идват със такава стръв?

Тук имаше три капки кръв

в снега — червено върху бяло;

4452 помислих, че е засияло

лицето на едно момиче,

което толкова обичам.

Как някой си ще ме лиши

4456 от туй, което ме теши?!

— Да, прав сте, сир. Но няма как

да бъде някой дебелак

от сходни мисли обладан.

4460 И само явен грубиян

посяга на това, което

е драгоценно за сърцето.

Аз просто искам да решите

4464 дали при краля ще склоните

да дойдете сега със мене…

Той чака ви със нетърпение.

— Ще дойда само ако знам,

4468 че сенешалът Ке е там.

— Да, драги, там е, нали той

ви предизвика на двубой

и вие му добре платихте:

4472 десницата му потрошихте,

а другата ръка едва

с навяхване се отърва.

— Получил си е за награда

4476 това, което му се пада…

Защо на милата девица

удари той една плесница?

— Това сте вие?! — изумен

4480 възкликнал тутакси Говен. —

За вас говорим тук безспир.

А името ви как е, сир?

— Аз Персевал съм. Ами вие?

4484 — Сир, няма за какво да крия —

на мене име са ми дали

Говен. — Сеньор Говен, така ли?

— Да, да. — Тогава Персевал

4488 възторга си не овладял:

— Ах, сир, аз знам, че много хора

с голям респект за вас говорят.

Наистина ще се гордея,

4492 ако във дружба с вас живея.

Говен отвърнал: — И от вас

по-радостен ще бъда аз.

Тогава Персевал добавил:

4496 — Не бих се и минута бавил…

За мен ще е висока чест

при крал Артур да бъда днес.

А при това със вас ще имам

4500 приятелство незаменимо.

И те протегнали ръце,

прегърнали се от сърце,

прибрали копието, щита

4504 и с радост истинска, нескрита

към стана на Артур поели^[2].

Младежи знатни ги видели

и се завтекли да докладват

4508 на краля, за да го зарадват:

— Сир — рекли те, — сеньор Говен

се връща вече, придружен

от онзи рицар. Вижте само

4512 каква е силна радостта му.

Излезли всички да ги срещнат,

а Ке и този път с насмешка

на краля рекъл: — Ето, сир,

4516 че сродникът ви най-подир

се връща от неравна бран,

в която той е увенчан

със слава, както ми изглежда.

4520 Но как така я той нарежда,

че винаги остава квит:

не се е бил, не е и бит.

Защо му е да се сражава

4524 и с меча си да убеждава?

Защо ли сили да пилее,

щом като може да успее

там, дето толкоз сили ние

4528 положихме, за да се бием,

но не сполучихме, уви.

Ке не преставал да брътви

нелепости по навик стар.

4532 Говен със своя нов другар

до двора вече се добрал

и посъветвал Персевал

оръжието си да снеме

4536 и ново облекло да вземе,

тъй както си му бил редът.

И наредил да му дадат

да сложи туника красива,

4540 която най да му отива,

а после за ръка го хванал

и с него пред Артур застанал:

— Кралю, пред вас стои мъжът,

4544 заради който много път

изминахме за две недели.

Откакто бяхте го видели

във двора, вие многократно

4548 за него с чувство най-приятно

говорехте, а в този час

самият той е между нас.

— Сполайти, племеннико мил! —

4552 му рекъл кралят, който бил

тъй радостен, че чак подскочил,

към гостенина се насочил

и рекъл му: — Добре дошъл

4556 във двора ни! Как бих могъл

да ви наричам, момко драг?

— Кралю мой, ще ви кажа как,

аз Персевал съм — тъй зове ме

4560 и майка ми. — От колко време

ви чакам, скъпи Персевал —

подел зарадваният крал, —

щом вече сте във моя двор,

4564 за мен самия няма спор,

че бих ви задържал, дордето

ви е приятно на сърцето.

След като с вас се разделих,

4568 аз толкова се натъжих

защото нямах и представа

къде сте и какво с вас става.

Девойката и моят шут

4572 (той впрочем никак не е луд)

достойно бъдеще видяха

за вас… Те много прави бяха.

И тяхното предположение

4576 намери пълно потвърждение

във рицарските ви прояви.

Кой дръзнал би да ги постави

сега под някакво съмнение?!

4580 Кралицата била в течение

на случая и тя самата

приела с радост новината.

До крал Артур се приближила,

4584 последвана от много мила

девойка — същата, която

с усмивка ведра на устата

го бе посрещнала тогава.

4588 А щом видял, че се задават,

насреща Персевал излязъл

и със поклон любезно казал:

— Дано ми чуе Бог молбата,

4592 кралице, и на най-добрата

от всички дами той да дава

и радости, и чест, и слава!

— Бъди добре дошъл от мен,

4596 младежо храбър, закален

в двубои рицарски безчет! —

му рекла тя… Дошла на ред

девойката, която в стана

4600 го бе посрещнала засмяна.

Той и към нея се обърнал

и я приятелски прегърнал

със думите: — Девойко, аз

4604 на всичко съм готов за вас.

Кълна се в рицарската чест!

Девойката за този жест

била безкрайно благодарна.

4608 И си представяте навярно

как рицари, кралица, крал

се радвали, че Персевал

във стана на Артур бил вече…

4612 И всички още тази вечер

във Карлион се пак прибрали

и чак до призори гуляли.