Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разказ за Граала (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perceval ou le Conte du Graal, –1190 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Кретиен дьо Троа. Персевал, или Разказ за Граала

Френска. Първо издание

Отговорен редактор: Стоян Атанасов

Редакционен съвет: Паисий Христов, Дина Манчева, Весела Генова

Редактори: Атанас Сугарев, Маргарита Крумова

ISBN: 978-954-07-2949-7

 

© 2010 Стоян Илиев Атанасов, въведение, научна редакция и обяснителни бележки

© 2010 Паисий Димитров Христов, превод

© 2010 Георги Стефанов Върлинков, графичен дизайн и корица

 

Превод от старофренски: Паисий Христов

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010

 

Предпечатна подготовка: Гера-Арт ООД

 

Формат 60×90/16

Печатни коли 44,75

История

  1. — Добавяне

Персевал среща вуйчо си отшелника

Каква съдба е сполетяла

добрия рицар Персевал[1]

6220 аз за това съм обещал

да ви говоря в тази книга.

Забравил Господа, той стига

дотам, че цели пет години[2]

6224 не коленичил пред светини,

не влязъл в църква, та пред кръста

поне веднъж да свие пръсти

и Господу да се помоли.

6228 Наистина, сред куп неволи

той искал с подвизи да блесне

след приключения нелесни.

Със рицарското си държание

6232 от всяко трудно изпитание

излизал винаги герой.

За пет години пратил той,

подир сражения безчет,

6236 при крал Артур към петдесет

затворника, но ни веднъж

и не помислил този мъж

за Бога… Тъй, до онзи ден,

6240 когато той, въоръжен,

видял в една земя пустинна

три рицаря и десетина

почтени дами с тях[3]. Били те

6244 със малки шапки на главите,

със вълнени дебели дрехи,

но боси. А пък той — с доспехи,

със копие въоръжен

6248 и с щит на ремък закачен.

И щом жените го видели,

от изненада онемели.

Та те след пост и покаяние

6252 вървели боси, със желание

да си изкупят греховете.

А тоя!… Я го погледнете!

Един от рицарите спрял

6256 и заговорил Персевал:

— Сеньор, защо не сте зачели

Христос и Божите повели.

Нима не вярвате във тях?

6260 Не знаете ли, че е грях

да сте с оръжие, когато

Исус Христос на кръст бил разпнат?

А той, объркан, че не знае

6264 кой месец, ни кой ден сега е,

отвърнал му съвсем смутен:

— Наистина ли? Кой сме ден?

— Разпети петък сме, сеньор!

6268 Не знаете? Какъв позор!

Днес всички кръста величаят,

за греховете си се каят.

Ден, в който разпнат бил Христос.

6272 За трийсет сребърника тоз,

що никога не е грешил,

от свой човек предаден бил.

И тъкмо на Исус се пада

6276 да бъде разпнат и да страда

за чужди грехове вовек,

защото бил богочовек.

Вселил се Бог в Светата Дева,

6280 тя от Светия Дух зачева

и тъй е бил Христос роден,

а сам Бог в него въплътен.

Не вярваш ли в това, не можеш

6284 да видиш ти лицето Божие.

В човек се Господ въплъщава,

но светостта му си остава.

Христос понесъл кръстни мъки,

6288 защото искал да измъкне

от пъкъла рода човешки:

предпазвал хората от грешки,

умрели даже възкресил

6292 и затова той разпнат бил

по донесения лъжливи

от фарисеи завистливи —

за собственото им нещастие

6296 и за всеобщо наше щастие.

Туй всички трябва да го знаят,

за грешките си да се каят

и никой вярващ в тоя ден

6300 да не стои въоръжен.

— Как тук се озовахте днес?

— Ний бяхме в онзи тъмен лес,

отшелник в него обитава

6304 и само Божията слава

му стига свят живот да води,

да среща всякакви несгоди.

— Сеньори, обяснете, моля,

6308 дали късмет или неволя

при него е завела вас?

Една жена с тих, кротък глас

му рекла: — Всеки християнин,

6312 желаещ праведник да стане,

си казва лошите привички.

Отидохме при него всички

да си признаем греховете

6316 и да му искаме съвети.

При тези думи Персевал

разплакал се и си признал[4],

че много иска да отиде

6320 в леса отшелника да види.

Попитал ги как може сам

човек да стигне лесно там,

където постникът живее.

6324 Отвърнали му: — Ей къде е.

Във гъстата гора идете

и по следите ни вървете:

тук-там прекършихме клонаци,

6328 за да послужат като знаци,

та който тръгнал е нататък,

да се не лута из гората.

Със всички сбогом той си взел

6332 и към отшелника поел.

Но докато натам вървял,

въздишал тъжно Персевал,

защото чувствал колко много

6336 са греховете му пред Бога.

Все пак на прошка той разчитал

и щом до тихата обител

дошъл, оръжието снел,

6340 жребеца си встрани отвел,

за дънер здраво го завързал

и към параклиса забързал.

Отшелникът във тоз момент,

6344 от свой послушник придружен

и от един свещеник стар,

пред осветения олтар

започвал службата велика.

6348 Във храма Персевал проникнал

и тутакси се разридал.

По туй отшелникът разбрал,

че непресторено се кае

6352 и се опитал да узнае

защо така разстроен бил.

Младежът му се поклонил,

целунал му през плач ръката,

6356 а после вдигнал си главата,

молитвено ръце събрал,

прошепвайки, че би желал

да заживее занапред

6360 по неговия свят съвет,

и мъката си изповядал:

— Свети човече, много страдам,

че вече пет лета, откак

6364 не вярвам в Бог и моят крак

не стъпи в църква оттогава.

— За греховете Бог прощава —

отшелникът му отговорил. —

6368 Ала кажи какво си сторил?

— У Крал Рибар веднъж преспах

и странно копие видях:

върху стоманата калена

6372 избликна капка кръв червена,

но не поисках да узнам

причината и всичко там

остана. Тъкмо в онзи час

6376 Граала забелязах аз,

ала не сметнах, че е нужно

да зная с него кой си служи.

От страшен смут обхванат бях

6380 и да попитам не посмях —

по-скоро бих приел смъртта.

За Божията доброта

тогава не помислих даже.

6384 — Мой друже, трябва да ми кажеш

как те наричат! — Персевал.

Веднага другият разбрал

с кого наистина говори

6388 и казал: — Братко, грях си сторил

и сам не си могъл да знаеш,

че някой ден ще се разкаеш.

Ти злото си го причинил,

6392 когато си се разделил

със майка си. Тя пред вратата

от скръб издъхнала, горката.

Грехът за нейната кончина,

6396 мой друже, този грях причина

за твоите беди е бил.

Най-много си си навредил,

когато чудния Граал

6400 и копието си видял,

ала не си задал въпроса

те откъде са, на кого са.

И ако твойта майка мила

6404 не те била благословила

при тръгването ти, не знам

как щеше да се справиш сам.

Заради нея Бог е бдял

6408 над тебе, драги Персевал.

Човек би казал, че грехът

като със брадва онзи път

езика ти е бил отсякъл

6412 и тъй те е лишил от всяка

възможност ти да проговориш.

Едва ли можеш да оспориш

това, че никак не върви

6416 да гледаш как безспир кърви

върхът на копието там

и да мълчиш. Нима си ням?

Ако не глупост, то какво е

6420 да не попиташ за кого е

Граалът бил предназначен.

На брат ми той е подарен.

А майка ти ни е сестра.

6424 Навярно вече сам разбра,

че брат ми всъщност е бащата

на Крал Рибар. Но на софрата

синът не слага сьомга, чига —

6428 едната просфора му стига[5].

Поднасят му я във Граала.

Лета петнайсет, вечност цяла,

стои в дома си този мъж,

6432 без да излезе ни веднъж[6].

На тебе като изкупление

за стореното прегрешение

сега аз нещо ще възложа.

6436 — О, вуйчо, туй не ме тревожи.

Заръчайте каквото щете,

но по роднински ме зовете.

Щом мама е сестра на вас,

6440 нали ваш племенник съм аз.

— Така е, племеннико драг.

Веднага ще ти кажа как

ти сам да си спасиш душата.

6444 Когато зазори зората,

във църква влез за покаяние,

прави го с искрено желание

и нека нещо обичайно

6448 това да е. Ако случайно

не се намира църква там,

иди в друг някой близък храм

(в параклис или в манастир)

6452 да търсиш за духа си мир.

Щом чуеш утринна камбана

и час за месата настане,

и да си закъснял дори,

6456 влез в храма и си отвори

душата. Остани до края

с молитва да заслужиш рая.

На Бога ти се уповавай,

6460 обичай Бога, уважавай

достойните мъже, жени.

Свещеник видиш ли, стани!

Това не ще ти струва много,

6464 а е така угодно Богу,

защото знак е на смирение.

Със отзивчивост, с уважение

отнасяй се спрямо жените,

6468 омъжените и момите,

и към вдовиците, защото,

направиш ли добро, доброто

при теб самия се завръща.

6472 И затова недей обръща

ти гръб на никоя от тях.

Мил племеннико, длъжен бях

да кажа в кой път да вървиш,

6476 ако наистина държиш

да се избавиш от злините

и да се радваш пак на дните,

с които Бог те е дарил.

6480 Съгласен ли си? — Вуйчо мил,

какво ли друго ми остава?

— Ще трябва да стоиш тогава

три дена тук за покаяние

6484 и като мене да се храниш.

Пак на молитва се отдал

отшелникът, а Персевал

след него почнал да шепти

6488 със цел да я запамети.

Повтарял често имената

на Бога, както на земята

мълви ги всеки при опасност

6492 от смърт, от бедствие ужасно.

Добре запомнил Персевал

молитвата и обещал

без нужда да не я повтаря.

6496 Застанал после до олтара

да чуе месата до края

и през сълзи да се разкае,

да се почувства утешен.

6500 А вечерта на този ден

той хапнал малко от храната,

която сложил на софрата

отшелникът: маруля, лапад,

6504 кресон, просо и бяла ряпа,

вода и черен хляб овесен.

А пък на коня бил занесен

овес във крина възголяма,

6508 сено и пълен кош със слама.

И Персевал, все тъй смирен,

си спомнил, че на този ден

разпънат бил Исус Христос.

6512 А след това в молитви, в пост

дочакал, осенен от щастие,

великденското си причастие[7].

Бележки

[1] Ст. 6219: Редуващото се повествование, което Кретиен въвежда тук, проследявайки приключенията ту на единия, ту на другия герой, ще стане основен способ в романите в проза през следващия XIII в. Т.нар. „преплетено повествование“ (récit entrelacé) стои в основата и на романа Търсенето на Светия Граал (1220).

[2] Ст. 6223: Този период от пет години не се вмества в общата хронология на романа. Затова и някои критици са изказвали мнението, че въпросната част е дело на друг автор и е вмъкната допълнително. Подобна теза влиза обаче в разрез със стиловото и езиковото съответствие на този епизод спрямо останалата част на романа. Смятаме, че най-вероятно Кретиен е имал нужда да спомене по-продължителен период от време, за да илюстрира идеята си за забравата на Бога, в която изпада героят. А идеята за „забравата“ е важно продължение на темата за целеустремеността на Персевал, която често го прави сляп и глух за околните. Така героят предизвиква и смъртта на майка си. С други думи, липсата на християнско милосърдие води героя до забрава на Бога.

[3] Ст. 6243: Тази среща е огледално — и следователно преобърнато — отражение на първата среща на Персевал с рицарите. Тогава групата е от пет рицари, които търсят други пет, плюс три дами. Други ръкописи на романа (например ръкопис № 12576 от Френската национална библиотека, издаден от Уилям Роч) или друг вариант на ръкописа Guiot, по който е направен българският превод, споменават във въпросния пасаж за трима рицари и десет дами. Така втората среща (3 рицари + 10 дами) се явява точна инверсия на първата (10 рицари + 3 дами). Ала зад формалната прилика между двете срещи откриваме дълбоката смислова разлика. При първата героят открива рицарството, при втората — Бога.

[4] Ст. 6318: Героят плаче за първи път, знак за дълбоко покаяние в християнския смисъл на думата. Вж. също ст. 6348–6355.

[5] Ст. 6428: Думите на отшелника са показателни за подмяната в символиката на Граала: от съд, побиращ много риба (своеобразен рог на изобилието), Граалът се превръща в потир, съдържащ просфора — едно от фундаменталните тайнства в християнството. Духовната храна, чийто материален израз е Светото причастие, се явява сублимация на земната храна, така както т.нар. „мистично тяло“, тоест тялото на възкръсналия Христос, което вече е нетленно, е победа над смъртта. Обобщено може да се каже, че при Кретиен Граалът е двойствен символ: езически (келтски рог на изобилието) и християнски (духовната храна на нетленното тяло).

[6] Ст. 6432: След срещата на Персевал с неговата братовчедка, след упрека от страна на Грозната девойка с магарицата това е третото и по същество първо обяснение за Граала. Едва сега научаваме за истинското му предназначение на съд за просфора — свещената храна, която поддържа живота на стария крал. Благодарение на Светото причастие тялото на бащата на Крал Рибар живее нетленно от петнадесет години. По същество тук Кретиен заимства от агиографията — най-широко разпространения по онова време словесен жанр — възгледа за тялото на светеца, което Божията благодат е освободила от биологичните закони. За отбелязване е, че бащата на Крал Рибар няма аналог в келтските митове. Този персонаж отсъства и в повечето романи за Граала от XIII в. Второто важно откритие се отнася до родствените връзки на героя с Крал Рибар, с баща му и с отшелника. Става ясно, че Кретиен обвързва всяка важна истина, която героят научава, с разкрития за неговото родословие. Схематично погледнато, житейският опит на Персевал преминава през четири етапа, всеки от които съчетава нова духовна ценност с непозната досега роднинска връзка: 1) Откриването на рицарството става повод героят да научи историята на своето семейство (смъртта на баща му и на двамата му братя); 2) Откриването на любовта става повод Персевал да научи за роднинската връзка на Бланшфльор с Горнеман. Ще отбележим също, че Бланшфльор подобно на Персевал има двама вуйчовци: единият е Горнеман, другият е свещеник; 3) Персевал научава за своя провал в замъка на Граала от братовчедка си, която преоткрива; 4) Предназначението на Граала се разкрива едновременно с важните роднински връзки на героя по майчина линия. Биографията на Персевал се оказва тясно преплетена с агиографията на стария крал на Граала. Така линиите на родословието се разкриват успоредно с уроците по богословие.

[7] Ст. 6514: Епизодът с християнското покаяние на героя бележи кулминация в християнизирането на Граала и на рицарското поприще на Персевал. До този момент, а и след него препратките към християнската религия и обредност са бегли и най-общи.