Фабиан Ленк
Клопка в Тевтонската гора (8)

Опасният път

Вървяха бавно в нощта. Понякога пътечката толкова се стесняваше, че клоните от двете им страни се докосваха и наставаше почти пълна тъмнина. Независимо от това Мерлинда се ориентираше доста добре.

Пръстите на Ким започнаха да измръзват, но за нейна радост Кия се беше наместила в пазвата й и я топлеше. Само главичката й се показваше навън.

— Изглеждаш хиляди пъти по-добре от мен — прошепна й Ким. — Ти ще си моят водач. Все още нямам доверие на Мерлинда.

Ким се замисли. Дали не беше несправедлива към търговката? Но какво би станало, ако Мерлинда се окаже лош вестоносец и съобщи нещо невярно — че легионите на Вар няма да тръгнат към Калкрийзе, например, или че строителните работи трябва да бъдат прекратени. Щеше ли да се вслуша Брандолф тогава в техните думи?

„По всяка вероятност — да“, помисли Ким. В такъв случай Леон, Юлиан и тя можеха поне да се опитат да го убедят, че Мерлинда лъже.

Внезапно сърцето й заби по-бързо. Ако Мерлинда наистина е предателка, тя щеше да се погрижи тайният й разговор с Арминий да няма свидетели. А свидетелите бяха Леон, Юлиан и тя самата…

В този момент Кия измяука тихичко. Очите й бяха широко отворени и Ким усети бързите удари на сърцето й. Котката изглеждаше разтревожена. Или може би се страхува?

— Наред ли е всичко? — тихичко я попита Ким.

Кия предупредително измяука.

Пътят отново стана по-широк и лунната светлина осветяваше тинестата земя.

Нещо изпращя зад гърба й и тя се обърна. Някаква сянка, мержелееща се на пътя, се стрелна и изчезна в гъсталаците. Дъхът й спря. Какво беше това? Животно или човек?

— Мерлинда, спри! — извика Ким.

— Какво има? — попита търговката, когато Ким се приближи до нея.

— Струва ми се, че някой ни следи — каза момичето.

— Така ли? А пък на мен ми се струва, че ще намокриш гащите от страх, малката!

Ким усети, че се вбесява:

— Видях нещо, някаква сянка!

— Глупости! — отвърна Мерлинда. — Тъмнината е пълна със сенки. Няма нищо. Понякога виждаш в тъмното това, за което си мислиш. Обзема те страх и мислите ти оживяват. Знам това, защото често се придвижвам нощем…

И тя се засмя някак особено. След това направи презрителен жест с ръка и продължи да язди.

— Само че със сигурност имаше нещо — каза Ким на приятелите, когато търговката се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чуе.

— По-бързо да се разсъмва! — отвърна само Юлиан.

Продължиха да яздят мълчаливо през тъмницата. В някакъв момент Ким задряма върху седлото. Беше загубила всякакво чувство за време.

После нощта постепенно започна да избледнява и небето от черно стана тъмносиво. Между стволовете запълзя мъгла.

— Много ли има още? — попита Ким и се прозя. Беше премръзнала и толкова изморена, че вече си мечтаеше за спареното им легло в яслата.

— Не — отвърна й Мерлинда и се покашля. — Скоро ще стигнем селото. Но преди това трябва отново да прекосим блатото.

— Да прекосим блатото? В тази мъгла?

Търговката хладно се засмя:

— Разбира се, в името на Донар!

Ким изведнъж се разсъни. Дали Мерлинда не възнамерява да им устрои капан и да се отърве от тях? Момичето дръпна юздите на мулето и животното спря:

— Няма да продължа!

— Не говори глупости! — отсече Мерлинда. — Всичко е наред.

Ким се поколеба за секунда, но Юлиан и Леон й кимнаха окуражително и тя ги последва. Скоро стигнаха до талпите, слязоха от мулетата и ги поведоха след себе си.

Потъналото в мъгла блато се стори на Ким още по-зловещо. Миришеше на пръст, на гниещи листа и на плесен. Чуваше се и това гадно бълбукане и мляскане.

Ким се придвижваше напред крачка по крачка и се опитваше да изгони тъмните мисли от главата си. Но сърцето й биеше бясно и коленете й трепереха.

Изведнъж нещо изпука и Мерлинда изкрещя. Пред очите на приятелите тя пропадна през талпите и потъна до рамене в блатото.