Л. Дж. Смит
Ненаситност (9) (Книга трета)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дневниците на Стефан (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Craving, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Л. Дж. Смит. Ненаситност

ИК „Ибис“, София, 2011

Редактор: Стамен Стойчев

Коректор: Мая Иванова

ISBN: 978-954-9321-63-0

История

  1. — Добавяне

9

Петнайсет минути по-късно стоях до брат си в края на дансинга в очакване музиката да спре. Всички се въртяха наоколо, полите на жените се люлееха в съвършен ритъм с мелодията и никой не подозираше, че сред тях се намират двама опасни убийци.

— Следвай заповедите ми — промърмори Деймън с крайчеца на устните си.

— Да се продъниш в ада дано — отвърнах му по същия начин и се усмихнах на Маргарет, когато мина покрай мен.

— Вече бях там. Не ми хареса — отвърна той, взе две чаши с шампанско и ми подаде едната.

— Ето къде си бил! — изписка Бриджет и се спусна към мен. Подскачаше нагоре-надолу от вълнение, а диплите на роклята й се надигаха и спускаха като гигантска медуза. Сграбчи ръката ми. — За какво си говорихте през цялото това време? За мен?

Извърнах се и я погледнах. Тя беше красива и абсолютно дразнеща — егоцентрична, незряла, винаги претендираща за внимание. Но Бриджет Съдърланд не заслужаваше да умре. За краткото си време като вампир бях причинил достатъчно смърт. Никога не бих могъл да поправя злото, сторено в онези ранни дни, но се чувствах отговорен да спася това семейство от отмъстителността на Деймън. Нямаше да позволя гибелта им да тежи на съвестта ми.

— Да. Говорехме за теб — отвърнах, пресуших чашата си и дадох знак на сервитьора да ми донесе друга.

— Внимание, моля — провикна се Деймън и почука със сребърна лъжичка по чашата си. Реджиналд Честър, церемониалмайсторът на бала, присви любопитно очи към Деймън. Музикантите от оркестъра добиха смутени физиономии и оставиха инструментите си. Госпожа Честър отначало се раздразни, че някой изземва функциите на съпруга й — но когато видя кой беше, лицето й засия, сякаш Деймън беше неин син.

Сред тълпата се надигна мърморене и всички се извърнаха към нас: млади, стари, украсени с пера и скъпоценности, с широки дантелени шалове и натруфени копринени рокли, като ято тропически птици в зоопарка, очакващи пазачите да им пръснат зърно за вечеря.

Шепнеха си един на друг, кимаха, като изтъкваха познанството си с Деймън:

Миналата седмица вечерях с него.

Пиеше в компанията на семейство Нокс, ето как се запознах с него.

Препоръчах му най-добрия си шивач.

Беше трудно да се разбере дали тълпата е била омаяна от естествения чар на Деймън или всички са под въздействието на силно внушение. За пореден път се зачудих как толкова млад вампир като брат ми може да притежава подобна Сила.

— Моят нов приятел и аз искаме да ви съобщим нещо — извика Деймън, отново добил фалшивия си италиански акцент. Лидия излезе тихо пред тълпата и застана близо до Деймън.

— Мнозина от вас са чули историята на нашето запознанство с госпожица Съдърланд… Аз, един чужденец сред вас и тя, красива девойка в беда…

Присъстващите му се усмихнаха с обич. Хилда си размени завистливи погледи с една от приятелките си.

— И по едно смайващо стечение на обстоятелствата миналата нощ приятелят ми Стефан Салваторе е спасил сестра й, не по-малко красивата и очарователна Бриджет Съдърланд. Не мога да говоря от негово име — продължи той и привлече Лидия към себе си, все още с вдигната чаша в ръка, приковал вниманието на тълпата, — но за мен беше любов от пръв поглед. Вече говорих с баща й и преди някой да ми я грабне, аз, граф Деймън де Сангуе, моля Лидия да ми окаже честта да се омъжи за мен, макар че нямам какво да й предложа, освен доброто си име и вярна любов за цял живот.

Отпусна се на едно коляно и прошепна:

— Лидия?

Лицето на Лидия се заля с прелестна руменина. Бяха я сварили неподготвена. Въпреки че не беше от момичетата, които наистина си мечтаят да ги помолят за ръката им пред огромна тълпа, цялата сияеше.

— Разбира се, Деймън, с цялото си сърце! — възкликна и обви ръце около врата му.

Членовете на семейство Съдърланд стояха най-отпред, един до друг. Маргарет не се мръщеше, по-скоро лицето й изразяваше отвращение, шок и неподправено смущение. Знаех как се чувства, но ме учудваше реакцията й. Нима не беше напълно под влияние на внушението на Деймън, за да приеме безрезервно и двама ни?

Реакцията на Бриджет беше едновременно съвсем човешка и много по-ужасна. В очите й гореше чиста и неподправена ревност. Може би имаше и сянка на облекчение, че по-голямата й сестра се омъжва, което означаваше, че сега идва и нейният ред. Беше очевидно, че най-малката от сестрите Съдърланд през целия си живот бе мечтала как идеалният й ухажор ще й предложи брак; публично, пред всичките й приятели и възторжена публика.

Очарованата публика заръкопляска и тогава погледът на Деймън се стрелна към мен. Само веднъж. Сякаш притежаваше силата да ме подчини на волята си. И в известен смисъл го направи. Знаех точно какво искаше да сторя.

Преди да пристъпя напред и да се извърна към Бриджет, пресуших втората си чаша с шампанско.

Ето че всичко се повтаряше. Струваше ми се, че беше едва вчера, когато бях в Мистик Фолс, изпълнен с копнеж да отида да уча в Шарлотсвил, очаквайки войната да свърши през едно лениво, безкрайно лято, когато бях принуден да ухажвам Розалин. Всеки път, когато отивах да я посетя, стомахът ми тежеше като олово. Всяка среща бе преживяване, изпълнено с отчаяние и безнадеждност. Никога не съм искал да се женя за нея — родителите ни го искаха. Моят баща очакваше да се оженим. И така бях тласнат насила към един годеж, който не желаех, в очакване на брак, който ме ужасяваше.

И сега отново ме принуждаваха да се оженя. Но може би всичко това бе част от наказанието, което заслужавах. И ако това означаваше да спася човешки живот…

— Бриджет. — Обърнах се към нея и се поклоних, вдигнал чашата си за тост. Бях истински образец на романтичния етикет, излъчвах южняшко очарование, които тези янки рядко бяха виждали. — От първия миг, когато… — Видях полумъртвото ти тяло, покрито с кръв в Сентръл Парк и едва не те довърших… — съдбата ни срещна в трагичен за теб момент, когато отчаяно се нуждаеше от помощ, бях сигурен, че трябва да бъдеш моя. И благодарение на щедростта на родителите ти, вече се чувствам като част от вашето семейство. Бриджет, ще направиш ли тази нощ най-щастливата в живота ми?

Бриджет изквича като прасе и обви ръце около мен — след като първо подаде внимателно чашата си с пунш на Хилда.

— Хубаво представление. — Брам ръкопляскаше, а страните му се бяха зачервили още повече. — Знаех си, че си благороден младеж! Разбрах го от пръв поглед!

Множеството избухна в оглушителни викове и бурни ръкопляскания; поръчаха се каси с шампанско. Уинфийлд Съдърланд толкова се бе надул от гордост и радост, че се боях да не се пръсне. Госпожа Съдърланд излъчваше ведро задоволство, че и последната й дъщеря си е намерила достоен съпруг. Само Маргарет поклати гневно глава преди лицето й със завидна бързина да добие изражение на сестринска гордост.

Церемониалмайсторът на бала нареди да донесат гигантска стъклена бутилка с шампанско, истински цар на бутилките, равняваща се на двайсет обикновени бутилки. С елегантен замах, демонстрирайки изкусна техника на „сабраж“, взе сабята от ръцете на иконома, плъзна драматично острието по тясната част на бутилката и сряза върха й заедно с тапата, откъдето бликна фонтан от златиста пенлива течност.

— Нека да направим сватбите още този уикенд! — извика Деймън, все едно обладан от невероятна възбуда. — Чакали сме през целия си живот да намерим тези дами — защо да чакаме още?

Да, защо да чакаме?, помислих си. Нека игрите на Деймън да започнат.