Л. Дж. Смит
Кръвожадност (12)

11

Когато излязохме отвън, оставих момичето да ме отведе настрани от пияната тълпа към една странична улица зад бар, наречен „При Калхун“.

— Съжалявам — рече тя задъхано. — Не зная какво ми стана. Обикновено не съм толкова дръзка, просто…

— Благодарен съм за това — прекъснах я.

Девойката потръпна и аз я прегърнах. Тя тутакси се отдръпна.

— Толкова си студен! — изрече обвинително.

— Така ли? — попитах, с престорено нехаен тон. Ти искаш да ме целунеш, помислих си.

Тя сви рамене.

— Всичко е наред. Просто съм чувствителна към температурата. Но зная как да се стоплим. — Усмихна се срамежливо, сетне се повдигна на пръсти. Устните й се притиснаха към моите и за миг си позволих да се насладя на топлината им, да почувствам кръвта на момичето, пулсираща във вените й, докато тя ми се отдаваше.

Тогава се спуснах към шията й.

— Оу! — възкликна тя и ме отблъсна. — Престани!

Ще ми се покориш, защото ако го направиш, ще те оставя да живееш, изпратих й мисълта си, използвайки всяка фибра на съществото си, за да й я внуша в този критичен момент. Тя впи поглед в мен, в очите й се четеше объркване, преди да се отпусне отново в прегръдките ми. Върху лицето й се изписа изражение на сънливо задоволство.

Поех няколко глътки от кръвта й, без да забравям, че Лекси и останалите са вътре. След това я изправих на крака. Бях внимателен. Дупките върху шията й бяха малки, почти незабележими с човешко око. Въпреки това нагласих така шала около врата й, че да не се виждат.

— Събуди се — подканих я нежно.

Очите й се отвориха, погледът й блуждаеше.

— Какво… къде съм? — Усетих как сърцето й заби ускорено, долових напиращия в гърдите й вик.

— Помагаше на пиян клиент — казах й. — Свободна си да си вървиш. Просто исках да се уверя, че си добре.

Тя се отърси от замайването, тялото й се отпусна.

— Извинете ме, сър. Обикновено клиентите на „Дами“ не са толкова шумни. Благодаря ви за помощта. Ще ви почерпя с чаша уиски — додаде и ми смигна.

Влязох в бара редом с нея и от масата в ъгъла Лекси ме възнагради с ленива усмивка.

Добра работа, момче.

Придружих момичето до бара и изчаках да заеме мястото си зад полирания дървен плот.

— Какво ще пиете? — попита тя с бутилка уиски в ръка. Изглеждаше бледа, сякаш се разболяваше от настинка. В същото време кръвта й сгряваше стомаха ми.

— Пих достатъчно, благодаря, госпожице — отвърнах, поех ръката й и я целунах също толкова нежно, колкото бях белязал врата й.