Даяна Палмър
Омагьосани от любов (8)

Осма глава

Да се оженят? Добре ли бе чула? Онемя, разширила очи от удивление.

— Нищо ли няма да кажеш, Бет? Говоря сериозно, така че се успокой и престани да ме гледаш подозрително.

Наистина не можеше да повярва. Разбира се, нима след нанесените й унижения можеше да си въобрази, че той гори от любов? Бе заявил, че е много загрижен за нея, но мъжете лесно обещаваха, когато си наумят нещо. Ако наистина я обичаше, щеше да й повярва, че детето е негово, въпреки уверенията на авторитетния специалист. Очевидно предложението му бе продиктувано само от съжаление!

— Благодаря — каза тя накрая и се отпусна на дивана. — И все пак няма да се омъжа за теб, Къл.

Той понечи да каже нещо, но мълчаливо се свлече до нея и чак тогава успя да проговори:

— Ще ти трябват много средства, разбери! Господи, по-рано едва издържаше себе си, а сега трябва да поемеш отговорността и за детето. Ще имаш разходи за прегледи и престой в болница, може би много големи. А после — грижи за бебето, нови прегледи при лекар, витаминозна храна.

— Всичко това ми е известно!

— Ако не потърсиш помощ от родителите си, не виждам как ще се справиш! Много добре го знаеш. Хадисън и Джанет не могат да ти помогнат, имат си достатъчно проблеми. Аз съм единственият с такива възможности.

— Проблемът не е твой!

— Но ти самата твърдиш обратното. Ще признаеш ли, че детето не е от мен?

Тя стана.

— Ще те изпратя до вратата, Къл. Сигурно отдавна те чакат.

— Обещай да помислиш. — Изправи се. — Готов съм да се оженим.

— А аз — не. Разбери ме! — отвърна тя колкото може по-меко. — Предложението ти е само благотворителен жест. А за целта съществуват специални дружества. Пак ти благодаря, но бебето и аз смятаме да се справим със собствени сили.

Къл се намръщи. Не беше очаквал подобна реакция.

— Учудваш ли се, скъпи? — засмя се тя, като му отваряше вратата. — Всъщност всичко е много просто. Не мога да свържа живота си с мъж, който не ми вярва. Това изобщо няма да е живот! По-добре да се мъча сама.

— Май ще повтаряме едно и също до втръсване. Защо по-добре не ми кажеш истината?

— Колкото и да ти е чудно, вече я чу. Но ти изглежда, си не по-малко глух, отколкото сляп. Сбогом, Къл. Беше ми приятно да се срещнем още веднъж.

— Дик Хамилтън няма да има друг избор, освен да те освободи — процеди той през зъби. — Всички ние сме заложили много на тази постановка. Не можем да те носим по сцената!

— Ако е така трябва да го чуя от Дик — озъби се тя, макар че Къл беше прав. — В края на краищата, той е постановчикът. Твоята работа по пиесата свърши!

— Още не съм казал последната си дума!

— За тази вечер я каза. Лека нощ. Уморих се. Бебето също иска да си почива.

— По дяволите! — Очите му се плъзнаха по тялото й.

— И не ругай — сряза го тя. — Нали твърдеше, че няма нужда да взимам предпазни мерки? Ако някой е виновен да стигна дотук, това си единствено ти!

— Аз съм стерилен, дявол да те вземе! Сте-ри-лен!

Бет погледна корема си, после него.

— Аз пък виждам друго — хапливо подхвърли тя, хлопна вратата под носа му и превъртя ключа два пъти.

Дейвид се отби при нея след представлението. Изглеждаше притеснен.

— Утре преди репетицията Дик ще дойде да поговори с теб.

— Знам какво ще ми каже. — Бет измъчено се усмихна. — Нека не си прави труда. Всичко ми е ясно, няма нужда да ме успокоява. Наистина, не съм в състояние да играя повече.

— Бет, защо не се оженим? — простена Дейвид. — Ще се грижа за теб!

Тя се умълча. Хрумна й, че дори и в „Рекордите на Гинес“ едва ли имаше жена като нея, която за два часа да е получила две предложения за женитба.

— Дейвид, само ще гладуваме заедно. Обичам те, но като по-голям брат. Освен това, Джанет никога няма да ми прости, ако й отнема спаринг-партньора!

— Точно така, тя вижда в мен само боксова круша!

— Защо не я изведеш да вечеряте заедно. Зрението на жените удивително се подобрява, когато похапнат.

Дейвид помисли малко.

— Защо не, ще обсъдим спокойно какво да правим с теб — съгласи се той, като я гледаше с благодарност.

— Що за отношение? Като че съм вмирисано сирене, което не знаете къде да изхвърлите.

— На стълбите срещнах господин Бартоломю. Каза, че си имала гостенин.

— Беше Къл — мрачно потвърди тя. — Трябва да предадеш на общата ни приятелка Джанет да бъде така добра да забрави номера на телефона му!

— Той… грубо ли се държа? — Имаше вид, като че ще хукне след Къл и ще му размаже физиономията.

— Предложи ми да се оженим.

— Моля?! — Дейвид зяпна.

— Отказах.

— Ти си луда! Това щеше да реши всичките ти проблеми!

— Само щеше да създаде нови — равнодушно отбеляза тя. Не се чувстваше добре, изпитваше убийствена умора. — Убеден е, че детето не е от него. Как бих могла да се омъжа за човек, който го прави само от криворазбрано състрадание? Такъв не ми трябва. И без това съм запазила достатъчно. — Огледа стаята. — Май ще трябва да се преместя в приют…

— Не! — Беше ужасен.

— Не се безпокой, шегувам се. Има благотворителни дружества и църковни пансиони за закъсали като мен. Все ще намеря нещо.

— Ще го убия! — Той скочи със стиснати юмруци.

— Много ти е лесно. — Тя притвори очи. — Трябва ми само малко почивка. Утре сигурно ще измисля нещо. Не може да не се намери някаква работа за мен, нали така?

Видът му бе по-угрижен от всякога.

— Така е, но трябва да поспиш. Джанет и аз ще видим дали няма някакъв изход. Дик наистина се чуди какво да прави.

— Стига, не съм от вчера в театъра. Напълно го разбирам.

— Ако го видиш на какво е заприличал… Направо е болен!

Тя не беше по-добре, ала се усмихна насила и увери Дейвид, че ще намери изход. Но когато той си отиде, усети, че й причернява пред очите. По-лошо от това накъде!

Беше почти полунощ, когато Джанет и Дейвид отново се отбиха при нея. Джанет беше зачервена и възбудена, а Дейвид изглеждаше смутен. Положително между тях имаше нещо, обаче Бет се престори, че не забелязва. Сви се на дивана в избелелия си пеньоар и заслуша задъханата Джанет.

— Една фирма, с която работя, е решила да изготви серия облекла за майки. Търсят бременна за манекен. Ако мислиш, че ще се справиш, веднага ще уредя нещата.

Бет тъжно се усмихна. Бъбривата й приятелка не можеше да си представи какво значи бременност в съчетание с анемия.

— Мила моя, много съм ти благодарна. Само че щом не мога да стоя права на сцената, как си представяш да крача бодро на модно ревю?

— Така е, забравих. — Джанет въздъхна. — Отстрани изглежда толкова лесно… Съвсем не помислих как ще се чувстваш в твоето положение. Бет, извинявай, само исках да помогна…

— Стига ми грижата ти за мен. Да ти налея ли кафе?

— Не — отвърна вместо нея Дейвид. Хвана Джанет за ръката и я дръпна да стане. Очите му жадно се спряха върху възбуденото й лице. — Ние, ъ-ъ-ъ, трябва да тръгваме.

— Да… — Джанет нервно пристъпи на място и смутено я стрелна с поглед.

— Приятна вечеря — усмихна й се Бет.

На Джанет видимо й олекна. Безмълвно бе попитала приятелката си дали има нещо против сближаването й с Дейвид и Бет я беше насърчила. Диалогът без думи завърши, а Дейвид, милият, даже не подозираше какво си бяха казали двете.

— Ще намина утре — обеща Джанет.

— Заедно с мен — добави той. — Лягай си вече, Бет.

— Разбира се. Лека нощ.

Заключи врата след тях. Ето, на някои хора животът поднасяше и хубави неща. Беше доволна — нейните най-добри приятели откриха, че ги свързва и друго освен обичта им към нея.

 

 

Както и очакваше, Дик почука на вратата още на разсъмване. Предложението му обаче беше съвсем неочаквано.

— Като продуценти поемаме всичките ти медицински разходи. Оставаш в театъра с уговорката, че когато ти е тежко да играеш, ще имаш заместничка, както снощи.

— Почакай. Дик, не мога да искам от теб да… — смая се тя.

— Идеята е моя — отсече той. — Толкова си добра в тази роля, че без теб ще трябва да свалим пиесата от афиша. Хората плащат, за да гледат теб, а не някой друг. Така че ще направим всичко, за да се възстановиш, даже и да ти е необходимо денонощно медицинско обслужване. Как ти се струва?

Бет тихо се засмя.

— Ако можеше да си представиш какви ужаси си представях…

— Значи идеята е добра. Почини си. Само че първо си запиши час при лекаря.

— Тази вечер ще играя! Наистина, вече съм много по-добре — разприказва се тя. — Хладилникът ми пращи от продукти, не знам кога ще изям всичко. — Прехапа устни, когато осъзна какво бърбори. Дик не можеше да не знае, че Къл е пазарувал вместо нея. Но сега, след като отпадаха медицинските разходи, щеше да си купува всичко за ядене.

— За нас си добро капиталовложение, не се безпокой — отбеляза Дик на излизане. — Сигурно и не подозираш колко сме доволни. Освен това сме и хора. Жалко, че едва сега разбрах как си объркала финансите. Можеше да измислим нещо.

— Не исках да създавам ядове на други…

— Какво нещо са жените! — Смаяно поклати глава и въздъхна. — Е, съвземай се, майчице!

През следващите дни Бет почувства истински прилив на сили. Скъпите витамини, които й предписа лекарят, я изправиха на крака и върнаха на сцената. Просто не вярваше на късмета си — изведнъж продуцентите да й отпуснат безвъзмездно средства? Мярна й се подозрението, че зад всичко стои Къл, но реши, че след последната им разпра сигурно се е отказал да й помага.

С това убеждение живя цяла седмица. Докато един следобед той не се появи на вратата й с огромен кашон в ръце.

— Вече изглеждаш по-добре. — Огледа я одобрително, докато тя се свиваше в износения пеньоар над дългата памучна нощница.

— Да, посъвзех се благодаря. — Смутено отметна разрошената си коса от лицето.

Къл влезе. Беше в джинси и риза, зелена като очите му.

— Донесох ти нещо. — Подаде й кашона.

— Защо ми носиш подаръци? — подозрително го изгледа тя.

— От всички продуценти са. — Къл сви рамене. — Идеята е на Дик — добави и забеляза искрицата разочарование в очите й.

Тя го отвори и извади три комплекта дрехи за бременни, много изискани и съвсем по мярка. Приглади към тялото си роклята с елече в кремаво и беж и пипна разкошната яка…

— Прекрасни са! — Засмя се, задъхана от радост. — Толкова мило от тяхна страна! Знаеш ли, тъкмо бях решила да потърся нещо на старо…

Лицето му се изопна. Извърна се, пъхнал ръце в джобовете.

— Решихме, че ще ти е приятно да облечеш нещо ново.

— Ще пиеш ли кафе? — Погледна напрегнатата му фигура.

— Аз ще направя. — Той влезе в бокса. — Твоето е вряла водица, боядисана в кафяво.

— Хубавото кафе е скъпо…

Къл издиша през стиснати зъби.

— Колко му е да купя! Господи, Бет, караш човек да води истинска битка, за да направи нещо дребно за теб!

— Имам достойнство! — Тонът й беше хладен. — Не искам подаяния. Нито каквото и да било от теб!

— Даже и детето, което носиш?

— Нали не беше твое или си забравил? Досега само това твърдеше. — Погледът й помръкна. Кръвта се отдръпна от лицето й.

— Прощавай. Не съм дошъл да те разстройвам.

Виж ти! Дотогава Къл никога не се беше извинявал.

Навярно някоя от жените му доста се е потрудила, докато го научи.

Бет се подпря на дивана и погали чудесните нови дрехи.

— Ще облека една за църква в неделя…

— Нали уж не ходеше?

— Да, доскоро. Само че господин Бартоломю реши, че това ще ми повдигне престижа и една неделя ме взе със себе си.

— Тази работа никак не ми харесва! — Откъсна очи от джезвето и ядосано я изгледа.

— Мога да ходя на църква, когато поискам! — не трепна тя.

— Ако искаш да ходиш, ще те водя аз!

Очите й се разшириха от учудване.

— Ти даже не си влизал в църква!

— Чудесно! Сега ще вляза. Онзи фалшив баритон няма какво да се увърта край теб!

— А ако детето е негово? — попита тя с мила усмивка.

Къл нервно прокара пръсти през гъстата си коса.

— Не ме предизвиквай, че… От къде на къде ще е негово?

— Ето че кръгът на предположенията се стеснява. Още малко, и няма да останат никакви татковци. А каква хубава кръщавка можеше да излезе! Представяш ли си: Дейвид, господин Бартоломю, продавачът на сандвичи, пощаджията…

Той рязко се отдръпна от котлона и пристъпи с горящ поглед към нея. Преди да успее да отстъпи, тя литна нагоре, вдигната като бебе в неговата прегръдка. Удивително, мина й през главата, колко са силни ръцете му!

— Знаеш ли какво ще те… — изсъска Къл.

— Какво? — Гледаше го, без да мига.

Той замръзна, сякаш се колебаеше дали й отговори, или да изпълни заканата.

— Елизабет… — дочу тя напрегнатия му глас. В следващия миг устните му се притиснаха към нейните.

Опита да му се възпротиви, но се уплаши да не я изпусне. Щеше да навреди на детето. Затова го остави да я целува, отпусната в здравите му обятия.

— Това нищо не решава, Къл — пошепна тя, когато Къл за миг си пое дъх.

— Така поне ме боли по-малко. — Бузата му докосна нейната, когато седна на дивана и я сложи в скута си.

— Не ти ли стигат другите жени? — заяде се тя.

Къл се вгледа в големите й черни очи и се усмихна.

— Изглежда и ти не ми вярваш, както и аз се съмнявам в теб, нали? — Ръката му погали лицето й, после се отпусна надолу, докато заедно с погледа му не стигна до закръгления корем. Пръстите му го докоснаха и Бет се стегна. — Не се бой — тихо, почти нежно, каза той. — Мисля, че няма нужда да ти обяснявам какво значи бременността ти за мен. Откакто се помня мечтая да имам дете. Само че никога не съм докосвал, даже не съм виждал бременна отблизо. Искам да знам всичко! Какво усещаш, какво мислиш… Да разбера как се променя жената.

— Тогава по-добре попитай в медицинския институт — предложи тя с последните остатъци от чувството си за хумор. Гласът му, топлата длан я лишаваха от способността да се защитава. Пръстите му се разпериха и почти покриха изпъкналия корем, внушавайки й странно чувство за сигурност.

— Какво чувстваш? — Вдигна поглед към нея.

— Почти винаги ми се гади. — Очите й се спряха на гърдите му, които бурно се надигаха и спускаха под зелената риза. — Много бързо се уморявам. И трудно заспивам нощем. Прибави и неприятните усещания на някои места.

— Къде?

Бет докосна гърдите си.

— Напрягат се. И непрекъснато се притеснявам… Май това е най-лошото.

— Защо, какво ти е?

— Да не искаш да ми е леко? И все пак се чувствам прекрасно. Не бях си представяла, че ще изпитам подобно нещо. Още някой и друг месец, и то ще почне да рита, след това ще се роди, ще мога да го прегръщам и галя. И вече няма да съм сама. Ще съм потребна на някого. И някой ще ми принадлежи. — Тихо въздъхна и се усмихна. — Не можеш да си го представиш, нали, Къл? Да принадлежиш някому. Никога не си желал да се сближиш и обвържеш, нали? Живял си в самота и не искаш нищо друго.

— Искам да имам семейство — отвърна той тихо.

— Напротив. Едва ли говориш сериозно. По-скоро ти е изгодна тази небивалица за твоята стерилност. Помага ти да не се обвързваш. Служи ти като щит.

— Престани да измисляш! — Стана и нервно запали цигара.

Странно, отдавна не го беше виждала да пуши!

— Аха, така ли? — Тя също се изправи. — Уцелих болното ти място, нали? Твоята най-голяма тайна… Не можеш да си позволиш мисълта, че детето е твое, защото цялата ти философия ще се сгромоляса! Тогава ще трябва да докажеш, че наистина искаш семейство, както винаги си се клел. Само че това не ти е по силите. Защото означава да правиш нещо, на което не си способен — да даваш!

— Никога не съм бил скъперник!

— Такъв си в твоите чувства! — Сключи ръце на тила, докато разглеждаше напрегнатия му профил. После спря замаян поглед на могъщата му фигура и трябваше да направи усилие, за да излезе от мечтателния унес. — Влюбен човек не би направил така, както ти постъпи с мен в Атланта! Унизи ме пред всички в театъра, и то нарочно! Казваш, че си искал да ме предпазиш от безплодна връзка и да ми спестиш напразните мечти за семейство, ала истината е друга. Ти пазеше себе си!

— Глупости — грубо изръмжа той.

— Така е, драги! Даже и когато започнахме нашата връзка тук, ти се дърпаше на всяка крачка. Само хормоните те доведоха в леглото ми, Къл, никаква любов или преданост! Аз бях жертва на илюзии, докато едно телефонно обаждане до Калифорния показа колко си ми предан. Шери, нали така й беше името…

— Остави тази жена! С нея нямам…

— Наистина ли? — насмешливо подхвърли Бет. — Обадих се да ти кажа, че съм бременна, а ти вдигна врява до бога! Виждате ли, бил сигурен, че не е от него! А много добре знаеше, че съм твърде влюбена в теб, за да погледна друг. И въпреки това ме натика в миша дупка, защото съм те обвинявала неоснователно!

— Наистина не съм бащата!

— Горкият Къл! — Тя поклати глава. — Толкова си се вживял във фантазиите си, че не пускаш никого до себе си. Няма да позволиш на никоя жена да те обича, нито сам ще се влюбиш. Тръбиш, че искаш дете, обаче лъжеш. Ти не го искаш, Къл! Защото любовта означава себеотрицание и доверие — две неща, които със сигурност ти липсват.

— Не, грешиш! — Гласът му бе леден. — Готов съм на всичко, за да имам дете, съпруга, свое семейство!

— Готов бил… — иронизира го тя. Тези нелепи препирни им ставаха вече навик! Направи крачка към вратата и я отвори широко. — Затова животът ти е пълен с оргии, а жените прекарваш през леглото си, като че дъвчеш семки!

— Мисли, каквото искаш. — Гледаше я втренчено, без да обръща внимание на догарящата цигара.

— Благодаря за великодушното разрешение! Лека нощ.

— Още е светло.

— Престани да ми пълниш главата с купища безсмислени факти. И си върви, ако обичаш, защото за днес съм свикала сексуалния кръжок и ми остава да приготвя две тави сладкиши!

По-рано Къл би се разсмял, но сега лицето му остана студено и безизразно. Сякаш отразяваше същността му, която толкова дълго бе крил под маска. Изгледа я свирепо и в този момент тя изпита омраза към него.

Обвиненията й съдържаха истина, но той не бе готов да я разбере.

— Ако сега прекрача прага ти, повече няма да се върна! — предупреди той. — Още веднъж те моля да се оженим. За последен път.

— Не желая да ти стана жена! Може би се смяташ за идеален съпруг. Богат, сексапилен и ненадминат в леглото, при това — с безупречно родословие. Само че какво да правя до такъв фантастичен мъж? Аз търся земен човек, който да ме обича! В това отношение, миличък, господин Бартоломю е с цяла класа над теб! Какво от това, че пее като развален банциг? Сърцето му е по-широко от Парк авеню!

— Тогава си прибери този дърт сладур — изфуча Къл на излизане — и върви по дяволите! Това вече не ме засяга.

— Щади си самочувствието, великане! — подвикна Бет след отдалечаващата се фигура и така тръшна вратата, че календарът падна от стената.

Естествено, след яростта дойдоха сълзите. Тя се свлече на дивана и направи това, което напоследък беше нещо обикновено за нея. Заплака. Проклети да са всички мъже с Едуард Макълоу начело! Дано никога вече не го видят очите й!