Даяна Палмър
Омагьосани от любов (6)

Шеста глава

Сблъсъкът подейства на Бет като студен душ. След злополучния понеделник насладата от живота се изпари. Не можеше да си прости, че сляпо му се е доверила. Но би ли могла да допусне, че той ще обещае да я пази, а после най-безцеремонно ще откаже да признае безспорната истина?

Думите му я бяха прерязали като нож. Апетитът й изчезна. Скоро Дейвид забеляза това и след вечерното представление я заведе в една денонощна закусвалня с намерението да я натъпче с лакомства. Идеята му се оказа съвсем навременна. Тя вдъхна миризмите със затворени очи, вслушвайки се в шумоленето на първите дъждовни капки.

— Добре ли си? — Дейвид й се усмихваше от високото столче до нея.

— Всичко е чудесно, благодаря — въздъхна тя. — Досега даже не усещах колко съм гладна.

— И тази вечер имахме успех, как мислиш? Изглежда пиесата е страхотна, защото салонът е препълнен.

— За малко да проваля всичко, когато се спънах. Добре, че ти ме подкрепи.

— За мен беше удоволствие. Хората го приеха съвсем естествено — успокои я Дейвид. — В залата никой не гъкна.

— Ролята е такава, че могат да очакват всичко. — Отпи от кафето с помръкнало лице. — Навярно Къл вече е при новата си любимка. Видя ли я на премиерата? Ослепителна. Неотразима.

— Не. Бях зает с шепата мои почитатели. — Той се наведе и настойчиво се вгледа в нея. — Защо не се оженим, Бет? — неочаквано изрече той. — Ще гледаме заедно бебето.

Тя замръзна за миг, после остави вилицата.

— Не мога, Дейвид. За мен си приятел, най-добрият от всички. Но не мога да отида с теб по-далеч. Създадена съм само за един, въпреки че той се оказа празноглаво магаре, при това — съвсем сляпо.

— Но аз не искам нищо!

— По-скоро нищо няма да имаш. Не, благодаря, но не мога! Проблемът е само мой.

— Проблемът засяга всички! Джанет също е загрижена за теб. Направо се бои, че си сама в онази квартира.

— Така ли? — Тя се разсмя. — При такива добри съседи!

— Да-да, даже не знаеш как се казват!

— Знам. Господин Бартоломю е певецът с фалшивия глас. Има фигура на оперна звезда, с изключение на израза на лицето.

— И на призванието — вметна той.

— Няма значение. Голям добряк е, винаги поглежда от прозореца, когато вечер закъснявам. Каза, че ще ми е трудно без татко, ала тъй като истинският е далеч, той ще го замества. — Тя се просълзи. — Да ти кажа честно, Дейвид, хората са толкова добри към мен, че…

— Недей. — Хвана ръката й. — Бет, недей. Какво ще кажеш, ако отида и съобщя на Къл истината за нас двамата?

— Няма да ти повярва. Заяви, че ме обича, обаче не вярва, че детето е от него. И това е най-голямото му нещастие, защото от всичко на света най-много искал да има деца.

— Тогава защо не се ожени и не си отгледа дете?

Бет не можеше да му каже истината. Само сви рамене.

— Не знам. Сигурно не му допада идеята да се обвърже с една жена. — Очите й потъмняха. — Май много бързо му омръзнах.

— Бет… — изстена Дейвид.

— Нищо, нищо. Човек се учи, докато е жив. Само се почувствах глупаво, като евтина играчка.

— Ти не си глупава!

— А каква съм? Даже не възроптах! Боже мой, Дейвид, моите родители се стараха да изградят у мен ценностна система като ориентир за цял живот! Винаги съм знаела, че ще се омъжа и ще имам деца. Не съм допускала, че ще забравя всичко заради някаква илюзия. И докъде стигнах? Бременна и изоставена… Какво да кажа на мама и татко? В тяхното малко предградие на Атланта всички ги уважават… Как ще понесат такъв позор?

— Слушай! — задъхано подхвана той. — Да се оженим! Така нищо няма да узнаят. Бебето ще носи моето име и…

— Само че няма да е честно от моя страна, не разбираш ли? Дейвид, аз не те обичам! Една грешка не се поправя с друга!

— Господи, колко си упорита!

— Не, глупава съм! Само че моментът не е подходящ за самосъжаление. Трябва да се стегна!

— Мислиш ли, че ще се справиш сама? — Гледаше я недоумяващо.

— Няма да съм сама. Нали имам теб и Джанет, за да ви се оплаквам?

— Така е — усмихна се той. — Откога познаваш Джанет?

— Откакто се помня. Заедно решихме да станем артистки. Само че театърът й се стори несигурно нещо и стана помощник дизайнер в модна къща. И преуспява. Някой ден ще е сред най-известните имена в модата.

— Интересно би било да видя нещо, сътворено от нея…

— Интересуват те роклите, а? — лукаво се подсмихна Бет.

— Не, само това, което е в тях. — Дейвид се замисли. — Каквото и да облече, Джанет винаги изглежда чудесно.

— Така е — съгласи се Бет.

— Излиза ли с някого?

— Не. Ненавижда мъжете.

— Я гледай ти! — Той се облегна назад. — И защо?

— Попитай я сам. — Погледна часовника си. — Дейвид, всичко е много вкусно, ала вече е късно, а утре ни чака тежък ден. Имаме дневно представление и…

— Знам, знам. — Изправи се с въздишка. — Колко още мислиш, че ще издържиш?

— Жилава съм, не се безпокой. — Тя също стана. — Освен това за мен театърът не е работа, а забавление. А и твоят приятел, докторът, каза, че докато мога да почивам достатъчно, няма защо да се боя от физически усилия. Даже напротив, ще са ми от полза при раждането.

— А каза ли ти дали бебето ще е момче, или момиче?

— И да знаеше, нямаше да му разреша да ми издаде тайната — твърдо заяви тя. — Искам да е изненада. Тръгваме ли?

— Веднага щом пожелаеш, повелителко!

 

 

Когато се прибра, в квартирата й цареше неприятна тишина. Бет закрачи из стаята, загрижена повече за своите родители, отколкото за себе си. Досега не се беше сетила за тях. Колко ли ще страдат… Приседна и се замисли. Защо забравяше за всичко, когато бе с Къл? Сигурно защото беше толкова влюбена, че живееше в някакъв нереален свят. Сега плащаше за безразсъдството си. Искаше да има дете, щеше безумно да го обича и въпреки всичко животът й беше объркан завинаги…

За повечето от нейните връстнички сексът беше нещо съвсем обикновено. В град като Ню Йорк да живееш с мъж не правеше впечатление на никого. Но за Бет не беше така. Бе сдържана и държеше на принципите си. До момента, когато в живота й се появи Къл и събуди у нея страстни желания. Е, какво пък, мечтите й се осъществиха. Но ето докъде я доведоха. Нейните приятелки никога не забременяваха. А тя? Само няколко нощи с Къл — и вече чакаше бебе!

Най-лошо от всичко бяха думите му, че възнамерявал да се ожени за нея, преди да разбере за бременността й! Идиот! Да твърди, че мечтае за дете, а сега да не го иска! Била му изменила с Дейвид. Да допуска такъв абсурд! Та дори в мислите си тя не бе способна на подобно нещо! Той беше единственият мъж, когото бе обичала и желала. И щеше да си остане единствен, въпреки че в този момент го ненавиждаше с цялото си същество.

Грешката беше нейна. Можеше да му откаже от самото начало и да се отдръпне. Най-малкото имаше възможност да се противопостави на безумната си страст към безчувствения драматург. Но тя даже не опита. И сега плащаше за всичко.

В съзнанието й зазвуча нейният монолог в началото на пиесата. Бет отчаяно затвори очи. „О, Господи! — откъсна се от устните й. — Смили се и ме научи какво да правя!“

Изведнъж й стана по-добре. Побърза да си легне. За първи път от дълго време спа непробудно.

В края на седмицата отиде при финансовия си посредник със сумата, необходима за изплащане на данъците. Посрещна я с дълги извинения. Секретарката му била допуснала грешка. Необходими били още няколко хиляди долара! Бет хлъцна. Това означаваше, че следващите месеци щяха да й остават пари само за наема и за оскъдна храна.

Прибра се обляна в сълзи и се отпусна на стола. Беше смазана. Какви беди още можеха да я сполетят? Бавно написа чека. Не можеше да не плати, трябваше да приключи със злощастния си опит да забогатее. Прикрепи го към данъчния формуляр, напъха го в адресирания плик и залепи марката. Край на медицинските прегледи и консултациите! Оставаше й само да стиска зъби.

Изпи чаша билков чай и се отправи за последния контролен преглед. Като капак на всичко лекарят откри, че е анемична, предписа й по-скъпи витамини и я посъветва да отиде на още един преглед. Когато му заяви, че не може да си го позволи, той й отвърна с назидателна лекция за нуждите на нейния организъм и на бебето. Какво й оставаше да направи?

Само след седмица приятелите й забелязаха промяната у нея. Джанет започна да я разпитва, Дейвид й пригласяше, докато не измъкнаха от нея всички подробности за ужасното положение, в което беше изпаднала.

— Боже мили! — изпъшка накрая Джанет. — Така ще се съсипеш! Бет, нека се обадя на родителите ти…

— Да не си посмяла! — възпротиви се Бет. — Няма да те погледна повече! И без това мама страда от сърце.

— Добре, не се разстройвай — побърза да се съгласи приятелката й. Седна до нея. — Само че не можем да оставим нещата така…

— Какво толкова? Ще се справя. Свикнала съм да пестя.

— В твоето положение? — тросна се Джанет. — По дяволите, Къл може да ти осигури царски живот!

— Къл не дължи нищо нито на мен, нито на детето — ядосано я прекъсна Бет. — Сама съм си виновна! И не желая повече да разискваме този въпрос! Бъдете добри другарчета и ме оставете на мира. Ще пием ли кафе?

Джанет обаче не беше от тези, които се предават лесно. Един ден, изгубила търпение, тя се обади на Къл, а после, потисната и нервна, призна на Бет какво е направила.

Бе ранно утро. Джанет й донесе пастичка и чашка кафе от близката сладкарница и я завари да разтребва, наметнала стария си халат. Когато проумя несвързаните фрази на своята приятелка, Бет се вкамени. В протъркания бледосин халат, с разпуснати коси и широко отворени очи, тя беше олицетворение на отчаянието.

— Моля те, не ме пъди! — промълви Джанет. Устните й трепереха. — Просто не бях на себе си… Бет, направо ми се плачеше, като си мислех какво ти е… Само заради този негодник! Господи, колкото и малко да те познава човек, веднага би разбрал, че не си способна да легнеш с мъж, когото не обичаш. А за теб е нямало друг освен Къл. Ако не беше такъв пън, отдавна щеше да го разбере. И да ти помогне!

— Не очаквам нищо от него — успя да изрече Бет. — Не искам да ми се мярка пред очите. Достатъчно злини ми е причинил. Няма да понеса да види докъде съм стигнала!

Гласът й изтъня. Джанет също беше готова да заплаче. Взе пастата и чашката от ръцете на Бет и я притисна към себе си.

— Прости ми, ако можеш — през сълзи промълви тя. — Май ти направих мечешка услуга…

— Няма страшно. Важното е, че се мъчиш да ми помогнеш. — Погледна приятелката си в очите. — Как успя да го намериш?

— Обадих се във филмовото студио в Холивуд. Бет, ужасно съжалявам…

— И какво ти каза? Да не би да дойде? — В гласа й прозвуча страх.

— Не знам. — Джанет се извърна. — Не го питах. Успях само да му кажа какъв мръсник е. Разкрещях се като луда и… Не мога да понасям типове като него! Ще се омъжиш ли за Дейвид? Каза ми, че ти е предложил.

Явно отговорът й имаше особено значение за Джанет и побърза да поклати отрицателно глава.

— Не, отказах му. Не го обичам, въпреки че е чудесен човек.

— Бедният актьор е жив дявол! — Нервно се изсмя, като избягваше да погледне Бет в очите. — Не вярвам някоя да припада по него.

— Напротив, много е мил! И страшно забавен. Един ден ще бъде звезда.

— Кой го знае — заядливо подхвърли приятелката й.

— Можеш да мразиш мъжете, но не бъди предубедена към всички. Защо не проявиш благосклонност към него? Смятам, че му харесваш. Не забелязваш ли колко търпеливо понася капризите ти?

— Наистина, напоследък не е заядлив, както по-рано.

— Може би си му дала някакъв повод?

Джанет се изкашля и се спусна към масата.

— Пастите изсъхнаха, кафето изстина… Бет, наистина съжалявам, че позвъних на Къл!

— Нищо, карай да върви. Къл си е Къл, сигурно отдавна е забравил какво си му казала. Няма да се втурне от оня край на света само за да ме види. Не му е в характера. Мммм, кафето си го бива, нали?

Джанет не каза нищо. Но тя не можеше да забрави смаяното мълчание от другата страна на телефонната линия, когато Къл разбра какво става с Бет. Не би се обзаложила, че няма да пристигне в Ню Йорк. Все повече я обхващаше страх, че е навлякла нови проблеми на приятелката си. А Бет вече си имаше предостатъчно грижи!