Даяна Палмър
Омагьосани от любов (11)

Единадесета глава

Не бе минал и час откакто пристигнаха в болницата и на бял свят се появи малката Кейт, тежаща три килограма и нещо. Благодарение на естествените упражнения, които Къл и Бет не бяха пестили, раждането мина леко. И най-хубавото беше, че Къл остана до нея през цялото време. Не я остави, докато не сложиха за малко на ръцете му в стерилни ръкавици пищящото момиченце, и той не му се порадва с просълзени очи. Въпреки изтощението Бет с усмивка обърна глава към тях. Господи, мина й през ума, колко малко дели трагедията от щастието.

Къл се върна в залата за посетители. Освен Джанет и Дейвид, там се оказаха шофьорът, полицаят, сервитьорката, другият мъж от сладкарницата, както и господин Бартоломю, и половината колеги на Бет. Чакаха новината. При вида на всички тези хора, оживено обсъждащи пиесата, той не се сдържа и се разсмя щастливо.

— Е? — скочи при появяването му Дик Хамилтън. — Какво е?

Всички като по команда обърнаха глави към Къл.

— Най-доброто произведение в моя живот — гордо обяви той. — Кетрин Елийн Макълоу. Тежка три килограма и четвърт, с ръст петдесет сантиметра и си има всичко — от главата до петите!

Избухнаха аплодисменти и поздравления. Шофьорът извади отнякъде кутия пури в розова опаковка и му я подаде, а Къл на свой ред започна да ги раздава.

— Черпя кафе! — обяви високо той и поведе групата към автомата. Идеята му се стори подходяща. Полицаят и шофьорът не можеха да пият на работа, пък и къде в болницата би могъл да намери шампанско? Така че раждането на малката Кейт бе отпразнувано с димящо кафе и какао.

Малко по-късно, седнал до леглото на Бет, Къл гледаше с умиление как бебето суче от гърдата на майка си.

— Прекрасна е! — прошепна той и докосна с пръсти малката главичка с рядка светла косица.

— Нали? Представи си, наше творение е.

— Навън е пълно с познати — съобщи Къл. — Черпих с пури.

— Откъде успя да ги намериш?

— Шофьорът ги донесе. И господин Бартоломю дойде. Обадих се и на родителите ти. Пристигат с първия самолет.

— Мама добре ли е?

— Сменила е лекарството. Баща ти твърди, че е по-добре от всякога. Оплаква се, че ще го умори с нарасналите си изисквания.

Бет не можеше да си представи, че родителите й вършат същите неща като нея и Къл.

— Какво пък — сви рамене той, — някога и те са били млади и са носили първородната си дъщеря на ръце. — Загледа се в бебето. — Добре, че реши да я кърмиш.

— Да, според лекарите, чрез кърмата майката създава имунитет у детето.

— Освен това ми харесва да гледам как я кърмиш.

Тя се усмихна, очевидно й стана приятно.

— Нали не забрави да благодариш на шофьора и полицая, че ни докараха навреме?

— Устройвам гала закуска утре, в любимата ти сладкарница. За тях, Джанет и Дейвид.

— Ти си добър човек, Къл. Радвам се, че съм ти жена.

— Радостта е взаимна. — Той я целуна. — И Кейт е красавица. Като майка си.

Загледа се в него, като си мислеше дали наистина приема Кейт за своя дъщеря, или още храни смътни съмнения… Къл забеляза съсредоточения й израз.

— Знаеш ли, мислех си… След като веднъж ми казаха, че е невъзможно, а се оказа обратното… — Погледна детето до бялата гръд на Бет. — Как смяташ, дали да не опитаме пак и следващия път да имаме момченце, за да сме пълен комплект?

— О, Къл, обичам те!

— И аз те обичам! — Наведе се към топлите й устни. Усети вкуса на сълзите й и се засмя. Сега вече тя му вярваше!

А той още не беше напълно убеден. Трудно можеше да допусне, че някой специалист ще сгреши относно неговата стерилност. От друга страна, не би могъл да си представи Бет с друг мъж. Вродената й честност би я принудила да му каже, ако имаше нещо такова. Но Бет беше сигурна, че детето е негово, и той го приемаше като аксиома. Веднъж даже помисли дали да не си направи още едно изследване. Това обаче би означавало, че не й вярва, и той се отказа. Предпочете да приеме нещата такива, каквито са. И да се хвърли с жар в семейния живот.

 

 

Измина повече от година. Снимките на филма по сценария на Къл вървяха с пълна пара. Наложи се няколко месеца да пътува между студиото и дома. Бет продължаваше да играе в „Момичето в тъмнината“. Джанет и Дейвид бяха сгодени и предстоеше сватба. Кейт си имаше бавачка, която я носеше на ръце зад кулисите, докато майка й играеше пред препълнената зала.

Пак беше пролет, всичко цъфтеше, а Бет чакаше завръщането на Къл. Цялата излъчваше загадъчно сияние.

— Ти се разхубавяваш от ден на ден — забеляза той, когато тя изтича да го посрещне на летището. — Скуча ли без мен?

— Ужасно! — Бет се надигна да го целуне. — Нашата Кейт е на гости при баба и дядо в хотела. Бавачката има почивен ден, прислужницата си свърши работата още по обед. А аз умирам от желание да се любим на пода в хола.

— Бет, за бога! — изпъшка усмихнат той, а тялото му красноречиво заяви за своите намерения.

— Изглеждаш заинтригуван. Хайде да тръгваме вкъщи, мили!

— Надявам се, че ще издържим дотам — напрегнато отбеляза той, докато бързо изкарваше колата от паркинга на летището.

От няколко седмици не бяха оставали насаме достатъчно дълго, а чувствата искаха своето. Бет не помнеше така страстно да са изпитвали нужда един от друг. Дръзката й идея за пода в хола се осъществи още щом влязоха вкъщи, защото не успяха да направят и крачка по-нататък. Къл я положи на пода, притисна я с цялата си тежест и смаза устните й със страстна целувка.

— Не мога повече — дрезгаво промърмори той.

— Хайде! — прошепна тя.

Ръцете й трескаво го прегърнаха, помогнаха му, докато отстраняваше само най-неотложните препятствия по пътя към нея, преди да я обладае с рязко движение. Дъхът му секна от бързия необуздан ритъм на движенията, към който тялото й веднага се присъедини и го последва към забравата…

Там-тами в джунглата, завъртя се в главата й, като гледаше в широко отворените зелени очи. Бият там-тами, лудо, лудо… Дочу гърления му зов, когато обхвана бедрата й и ги вдигна към себе си, почувства напрегнатото тежко тяло да я разтърсва. Стонът му пулсираше в ритъма на движенията им, двамата бяха едно и заедно пропадаха в унеса на страстта, докато взривът на блаженството не отне едновременно дъха им.

Най-сетне той вдигна глава, още потръпващ, и се вгледа в тъмните й очи и в раздърпаните дрехи.

— Господи, някой би помислил, че още сме хлапаци…

— Или прелюбодейци. — Бет сладко се протегна. — По-добре ме занеси в леглото, за да го направим както трябва. Стига да можеш още!

— Аз ще ти кажа какво мога! — отвърна Къл с чисто мъжко възмущение и я понесе към спалнята. Хвърли я на леглото и й показа възможностите си, така че тя можеше само да стене и тръпне с цялото си тяло, преди да се разтопи в опиянението, за което бе копняла, докато Къл беше далеч от нея.

— Ако не се лъжа, май правеше някакви обидни намеци за моите възможности? — промърмори той по-късно, надвесен над нея.

— Повече не мога… — Едва си поемаше дъх. — Никой не би издържал на това!

— Ето какво става, като прекарам две седмици без теб! През цялото време те сънувах, бях луд от желание…

— Всяко зло за добро! Сега поне знам, че не си се увъртал около киноактрисите.

— Като че някоя можеше да ми хареса! — Той се засмя. — Сега по-добре ли си?

— Да, даже не можеш да си представиш! — Сложи ръце под главата си, затворила очи, и замечтано се усмихна. Имаше да му каже нещо толкова хубаво! Прииска й се още малко да удължи щастливия миг.

— Какво се умълча? — Прокара пръсти по устните й.

Бет го погледна и усети, че сърцето й замира.

— Мили — прошепна тя, като галеше гърдите му, — спомняш ли си, че ме питаше дали не можем да имаме момченце?

— Да, Бет, скъпа, нищо не ни пречи да си осиновим… — В думите му нямаше нито горчивина, нито гняв. — Стига ни едно чудо в живота. И двамата обожаваме Кейт.

— Нямах предвид това. — Тя прокара пръсти от рамото към китката му. — Сутринта бях на преглед при моя лекар…

Къл замръзна. Очите й сияеха и сякаш го огряваха с щастлива светлина.

— Къл, не се ли сещаш? Бременна съм!

Той отвори уста, но вместо да проговори, едва преглътна. Грабна я в прегръдката си и до болка я притиска към голото си тяло. Зарови лице в косата й, целият тръпнещ от щастие и обич. Вече нямаше съмнение! Беше благословен с Бет, животът с нея беше земен рай! Тя притисна устни към рамото му.

— Може да е от промяната на климата след Атланта — сподавено се разсмя тя. — Ако не е от това значи над нас бди ангел. Къл, защо не вземем да пратим на твоето медицинско светило акта за раждане?

— Точно така ще направим! — Той се опомни. — Бет, обичам те! Обожавам те!

— И аз! Ако ти е нужно доказателство, сега го имаш!

Устните му се плъзнаха към нейните, попивайки сълзите по лицето й.

— Не ти ли се струва, че зелените очи на Кейт са достатъчни? — Той вдигна глава, очите му я поглъщаха. — Обичам те! За мен това значи доверие. В деня, когато разбрах какво означаваш за мен вече нямах никакви съмнения!

— Понякога се боях, че няма да го признаеш. — Нежно погали лицето му. — Винаги ми се струваше, че нещо не е наред. Спомнях си първите дни, след като се влюбих в теб…

— Аз те обичах още тогава! Но така бях свикнал със самотата, че се съмнявах дали мога да свържа живота си с друг. Още повече — да създам семейство. Едва ли си представяш какво ми беше в Калифорния!

— Я стига! — Тя го ощипа. — Представям си те с онази Шери!

— Значи не съм ти казал? Шери и мъжът й бяха хазяите ми в къщата до плажа, където бях отседнал. А Боб ми е съученик.

— Какво?!

— И мъжете си имат тайни, мила. Знаеш ли, че имаш лунички и тук? — Докосна с устни веждите й.

— Как да ти се скарам, като ме целуваш?

— Аз не искам да се караме!

— Да, но тогава ме накара да мисля, че си развратничил, след като избяга от мен! — не го оставяше тя.

Къл вдигна китката й към устните си.

— Наистина опитвах да избягам. Бях обзет от любов! След сладостните нощи с теб, в Калифорния не можех да спя. И долетях за премиерата не заради пиесата, а за да те видя!

— А умопомрачителната Тами, която домъкна в гримьорната?

— Чиста маскировка. За да не разбереш колко съм хлътнал по теб. Всъщност хлътнах още в Атланта. Но тогава си внушавах, че искам само тялото ти.

— Същото внуши и на мен, като те видях след премиерата!

— Идеше ми да се хвърля някъде, когато ми каза за бременността си. Сигурен бях, че е от друг. Но също толкова вярвах, че не ме лъжеш. Трябваше доста да се измъча с логически упражнения. Докато накрая реших, че ако те обичам истински, любовта е достатъчно доказателство. И точно бях решил да ти го кажа, когато ти ми обърна гръб. Или поне престана да ме слушаш. Заключих се да пиша сценария, защото исках с него да ти покажа какво чувствам. Не се сещах за друго, сигурен бях, че си ме намразила. Изведнъж ти се появи на вратата, за да ме извадиш от ада. Осъзнах, че има надежда и се впуснах да те преследвам. И ето какви фантастични резултати постигнах! Съжалявам само за едно — че не се ожених за теб още в самото начало. На родителите ти още им е криво за реда, по който се развиха нещата. Как да им се сърдя? Няма да позволя Кейт да спи с мъж преди сватбата — закани се той, — колкото и да говорят за съвременни нрави!

— Я го виж ти! Да не повярваш. Какъв пуритан се извъди!

— Вината е твоя. Кой ме влачи на църква всяка неделя? Между другото — изгледа я Къл, — трябва ли и господин Бартоломю да идва с нас?

— Вече е стар — защити го Бет. — Трудно му е да си намира такси. А освен това боготвори малката си кръщелница. Не забравяй — тя започна да чертае по гърдите на Къл с пръст, като наблюдаваше как се ускорява дишането му, — че ни предстои още едно кръщене. Нали трябва да поканим хора?

— Така е. — Той с възхищение погледна корема й. — Сигурно е от климата — беше сериозното му заключение. И неочаквано провали всичко с дяволита гримаса, от която тя избухна в смях. — За втори път! — самодоволно отбеляза той. — Виждаш ли, бива си ме!

— Сигурен ли си? — Бет притегли главата му за целувка. — Можеш ли да го докажеш?

Дишането му се учестяваше с всеки допир на дланите му до гърдите и бедрата й.

— С удоволствие! — Устата на Къл остави пареща диря по тялото й, нежно започна да хапе гладката кожа на бедрата, събуждайки у нея неудържимо желание. — Жалко — прошепна внезапно той, — че подари всички дрехи, които носеше като бременна.

— Не позна! — Разсмя се при вида на смаяната му физиономия.

— Значи ги пазиш?

— Да, защото смятам, че и мълнията може да падне два пъти на едно и също място.

— Вече вярвам в ангели! Защото съм женен за един от тях. — Къл потърси устните й. — Ти и две деца! Да знаеш, че имаш най-щастливия мъж на света!

Отвърна на нежните му целувки, говорещи й на безмълвния език на любовта. Преди изгарящото чувство да помрачи мисълта й, тя се опита да избере име. Име на момче…