Даяна Палмър
Омагьосани от любов (10)

Десета глава

— Едва ли допускаш, че изведнъж се е променил, нали? — попита я Джанет на другата сутрин, докато седяха в сладкарницата, недалеч от блока на Бет.

— Едва ли — съгласи се тя. — Според мен иска само детето. Знаеш как се разтапя при вида на деца. И тъй като никой друг не предявява претенции, решил е да си го присвои.

Джанет се загледа в димящото кафе.

— Не му позволявай пак да те омотае.

— Не се безпокой, няма да го допусна толкова близо. Знаеш ли, снощи научих за него повече, отколкото през всичките години, откакто го познавам. Наистина беше искрен! И това ме кара да мисля, че досега не е бил.

— Е, ако имаш късмет, може и да осъзнае какво е направил. Представяш ли си, да мисли, че детето е от Дейвид!

Бет откъсна очи от кафето и се вгледа в приятелката си.

— Ти какво? Разбира се, че не е! Дейвид ми е приятел. Никога не е бил нещо повече, така че престани да се измъчваш с празни предположения.

— Господи, Бет, исках само… — Джанет мъчително се изчерви.

— Хайде, стига, Агата Кристи! — Бет се развесели. — Много добре знаеш, че всички тези години за мен съществуваше само Къл. Даже и за отмъщение не бих легнала с друг.

— Знаех, само че… Друго си е да го чуя от теб!

— Е, вече го чу. Още нещо? — Поклати глава и се облегна назад. — Майчице, Джанет, просто не зная какво да… Оох! — Бет се хвана за корема и с мъка си пое дъх, затворила очи.

— Какво ти стана, Бет? — Джанет я гледаше уплашено.

— Вече рита, какво друго? Обикновено се раздвижват в средата на петия месец. Представяш ли си? Ще ставам майка и…

— Не… Не се оглеждай, бедата може да ни отмине!

Но Бет се обърна. Видя Къл, който я търсеше с поглед. Щом ги забеляза, бързо се насочи към тях.

— Какво правите тук? — Той се настани до Бет.

— Закусваме. Винаги идвам тук — обясни тя.

— И винаги хапваш кифла с кафе? Отлично. Омъжи се за мен и ще ти купя цялата сладкарница!

Бет се изчерви, а Джанет се ококори. Къл се обърна към нея:

— Предлагам й за десети път. Правил съм й предложения на закуска, на обед и на вечеря, пиян и трезвен. Отказва и толкова! Джанет, би ли й обяснила, че съм богат? Че мога да й дам всичко, което поиска? А на детето — добро образование и дрехи като на принцеса? И на всичко отгоре мога да се погрижа и за майката. Само да ми стане жена!

Двамата простовати мъже на съседната маса нададоха ухо и се обърнаха. Чутото беше къде по-интересно от скучната закуска.

— Ало, госпожице, нещо да ти хлопа? — обади се единият. — Я го виж какъв е хубавец. Освен това бебето иска куп неща!

— Ами да — добави другият. — Ние с жената сме отгледали шест! И да ти кажа, еднократните пеленки никак не са евтини.

— Най-лошото е — обърна се към тях Къл, — че детето е мое! А тя не иска да се оженим! Ще имам момиченце.

— Ау! — По-едрият засия. — Голямо сладурче ще е!

— Аха — присъедини се по-набитият. — Аз имам две.

— Що не го вземеш, миличка? — обърна се към Бет едрият. — Не ги слушай кво приказват за пробно съжителство и разни други щуротии. Майката и бащата трябва да са женени. Малките всичко виждат. И като не върви вкъщи, стават пънкари.

— Да, обаче той не вярва, че детето е негово — отвърна Бет.

— Вярвам! — тросна се Къл.

— Не вярваш — упорстваше тя. — Приказваш, колкото да се оженим. А всъщност само ме съжаляваш!

— Няма ли поне веднъж да ме послушаш? — повиши тон Къл.

— Хей, по-кротко, не плаши момичето — обади се мъжът през една маса от тях. — Не виждаш ли, че е чувствително?

— Правилно, чувствителна съм! — тръсна глава Бет.

— Ще станеш още по-чувствителна, ако не започнеш да закусваш както трябва! Трябват ти яйца, мляко, масло, витамини!

— А-а, тук е прав — застана на страната на Къл по-ниският. — Бебето иска много храна!

— И още как — намеси се и сервитьорката, донесла нова каничка кафе. — Няма да забравя каква гладница бях, когато бях бременна с моите.

— И моята жена нагъваше като хала! — съгласи се едрият, като придърпа стола си към масата на Бет. — Имаш ли киселини, миличка?

— Да и… — подхвана тя.

— Знам едно отлично средство в такива случаи…

Ниският също премести стола си и застави Къл да се придвижи надясно, съвсем до Бет. Той се усмихна и прехвърли ръка през раменете й, когато и сервитьорката седна до тях. След това един през друг започнаха да обсъждат всичко наред — от киселините до политиката и театъра.

— А бе, виждаше ми се някак позната — възкликна едрият, когато разбра коя е Бет. — Всички говорят за тази пиеса. А ти пък си я написал, а? Бива си те!

— Не чак толкова. — Къл въздъхна и замислено целуна Бет по косата. — Иначе отдавна да ми беше жена.

— И как ще я карате — подхвърли Джанет — при тази върволица от хубавелки, която се точи след теб?

— Нищо подобно няма! — надигна се Къл. — Вече съм нов човек. Образцов съпруг и баща.

— Казах ти, че няма да се омъжа за теб! — тросна се Бет.

— Още не се знае — не й остана длъжен той.

— Хич и не се… Оох! — Тя отново се изпъна назад, когато едно енергично движение на бебето я лиши от дъх.

— Какво ти стана? — стресна се Къл.

— Рита — с вид на познавач обясни Джанет. — Бебетата така ритат понякога, че…

— Аууу! — отново се обади мъжът, седнал до Къл. — Виж го ти сладурчето! По-големият ми син също се въртеше в корема на жена ми като пумпал.

Къл вече не чуваше започналата дискусия за немирните бебета. Не сваляше очи от Бет. Двамата с нея отново бяха сами в света, където съществуваше единствено другият. Тя взе едрата му длан и я притисна към корема си. Зачака, прехапала устни. Детето ритна отново. И той го усети. Лицето му просветна. Разнеженият поглед срещна нейния.

— Здравата рита, нали? Според лекарите е добър знак, че се е раздвижила рано.

— Истинско чудо е двама души да създадат нещо толкова хубаво — промълви той.

Да, помисли тя, ако той можеше и да повярва, че детето е наистина негово. Не можеше да приеме, че внезапно е започнал да мисли другояче. Сигурна бе, че Къл все още се съмнява.

Разговорът около тях се въртеше на различни теми. Останалите не забелязаха, че Къл я хвана за ръка, кимна на Джанет и двамата с Бет излязоха.

— Къде отиваме? — попита Бет.

Усмихнат, той още по-здраво вплете пръсти в нейните.

— Знам един магазин с фантастични неща за бебета.

Тя трепна като ударена.

— Не разбра ли…

— Чуй ме! — Къл я обърна с лице към себе си. Стояха по средата на улицата — едър светлокос мъж и медноруса бременна жена в обятията му, заобиколени от препускащи в двете посоки коли. — Детето си е дете. Ти го имаш, а аз мечтая за дъщеря. Така че, ако ми позволиш да се грижа за нея, по-добре гледано дете няма да има! — Устните му трепереха. Бавно се наведе да я целуне и Бет почувства тръпки по цялото си тяло.

— Само че… — започна тя, когато устните им се отделиха.

— Аз съм ти необходим, Бет! Както на мен — ти и тя. Толкова неща ни свързват! И двамата обичаме театъра и децата. А с това чувство шега не бива! Като прибавиш и взаимното уважение, не е ли достатъчно за начало?

Бет прехапа устни. Детето не можеше без баща. А на нея й беше нужен Къл. Само че как да се омъжи за него, когато той мислеше, че бебето е от друг?

— Толкова си ми скъп… Искам да живея с теб и с нея. Само че ти не искаш да имаш семейство.

— Боже мой, как да не искам! — изстена той. Устните му се притиснаха към нейните.

Тя усети, че коленете й се подкосяват и се вкопчи в неговите силни ръце, за да не падне. Почувства, че Къл се усмихва.

— Май не те държат краката, душичката ми? Ела с мен, ще се любим до насита, Бет!

Думите му й прозвучаха като омайваща песен. Тя си пое дъх.

— Да не си мислиш, че можеш да прелъстяваш бременни жени насред улицата!

— Нямам друг избор. Хайде! — Но преди да я пусне, той леко ухапа долната й устна и я притисна между зъбите си. — Ще си поиграя така и с гърдите ти, Бет, точно както обичаш.

— Къл! — пламна тя.

— Хайде да отидем вкъщи, страхливке. Много добре знаеш, че искаш. — Дъхът му топло облъхна ухото й.

— Днес е дневното представление, как ще…

— Нали си имаш дубльорка? Сега ще си само моя. Ти и аз. Ние тримата — поправи се той. — Нали?

— Да — въздъхна Бет.

Къл стисна здраво ръката й и я поведе. Озова се в неговия апартамент, без да може да си спомни как бяха стигнали там. Седеше на коленете му и не можеше да си поеме дъх от жадните му ласки.

— Знаеш ли — проговори той между две целувки, — че законът е винаги на страната на собственика?

— Какво искаш да кажеш?

— Че си в ръцете ми и няма да те пусна да излезеш оттук! Защото си моя.

— Това си е чисто отвличане!

— Щом няма друг начин — сви рамене Къл. Ръцете му внимателно свалиха туидовото палто, което беше облякла над меката тъмночервена пола и бродирания блузон за бременни.

Хвана го за ръката, когато той се зае да сваля блузона.

— Къл, ужасно съм се подула… — нерешително каза тя и погледна корема си.

— И мислиш, че така те харесвам по-малко? Глупавичката ми женичка… — Вдигна я на ръце и със смях я понесе към спалнята. Положи я на леглото и с внимателни, опитни ръце я съблече. Остана надвесен над тялото й — наедряло, горещо и напрегнато. — Никога ли не си чувала — промълви, като я галеше, — че няма нищо по-прекрасно от разцъфнала роза?

— Сигурно ще надебелея…

— Още по-добре! И всичко това ще е мое!

— Не изглеждам ли ужасно? — В гласа й прозвуча съмнение.

— Почакай да се съблека и ще разбереш как ми изглеждаш.

Започна да сваля дрехите си под смаяния й поглед, смеейки се предизвикателно. Никога преди не бе имала възможност да го гледа така. Винаги бяха прекалено припрени в началото. Сега обаче той не бързаше и я караше да примира при гледката на могъщото мускулесто тяло.

— Харесвам ли ти, Бет? — стресна я гласът му, когато се изправи, гол като антична статуя.

В погледа й се четеше обожание. Това беше любимият й! Бащата на нейното дете. Мъжът на мечтите й.

— Повече от всичко на света! — унесена, промълви тя.

Къл седна до нея и притегли дланите й към гърдите си. Остави ги да погалят топлите мускули, като следеше как изучават очертанията на тялото му.

— Никога не сме го правили така, нали, Бет? — прошепна той, докато я насочваше как да го докосва, да го разпалва с милувките си. — С истинска обич…

— За мен винаги е било така! — Вдигна премрежен поглед.

— Милата ми! А аз едва сега разбирам… — прошепна Къл, като се навеждаше към устните й. — Като че съм друг човек.

Когато я целуна, тя усети разликата. Докосването беше омайващо, опияняващо. Сливане на душите, надделели над порива на телата. Щедро, пълно отдаване. Стори и се, че сърцето й спира, трогнато от безкрайната нежност и пламенна преданост на прегръдката. Потръпна от кадифената твърдост на тялото му над нейното, парещата милувка на устата, следваща извивките и откриваща най-съкровените й тайни.

— Прекрасна си! — пресипнало промълви той, когато устата му се спусна от кръста към бедрата й. — Едва сега разбирам какво значи наслада!

Вече целият трепереше, но продължаваше да я гали, сякаш докосваше жена за първи път. Тя стенеше в унес, отдала му се докрай, доверила се на опитните ръце и устни, които неспирно изучаваха блажено тръпнещото тяло.

— Къл, моля те! — едва успя да изрече Бет. Очите й, вперени в неговите, бяха трескави и черни като искрящ хематит. Тялото й се изпъна като струна под насочващото докосване на дланите му. Неговите очи също горяха с непознат плам, лицето беше унесено, изопнато под напора на неудържима страст. Той я повдигна и сложи бедрата й върху своите.

— Не можеш ли повече, Бет? Затова ли така трепериш под мен?

— Не мога… повече — изстена тя. Ръцете й се протегнаха, за да го притеглят към пламналото й тяло. — Искам… те… Къл, ела!

Той я гледаше в захлас. Силните му ръце се пъхнаха под нея и я повдигнаха.

— Не! — спря я неговият шепот, когато Бет инстинктивно се присъедини към движенията му. — Не се движи. Остави на мен, мила. Нека аз… Отвори очи. Само гледай…

И тя ги отвори. Очите й се разшириха от възбуда. Никога досега не бяха така открити един за друг!

— Къл…

— Да! Добре — простена той, затворил очи, устата му жадно поемаше въздух. — Да! Хубаво е. Толкова е хубаво този път! Да, Бет… Бет!

Тя вече не го чуваше. Разтърсваха я конвулсии, тялото й се мяташе под изгарящия я натиск. Пулсът му бясно биеше под нейните длани, неистовите му тласъци се сливаха със задъханите й стонове. От гърлото му се изтръгна вопъл. Тя се изпъна като лък към него, замряла в екстаз, накрая на силите си. И мигът настъпи. Внезапно, като вулкан от страст. Извиси я, отне дъха, гласа, разсъдъка й. Хвърли я към неговото гърчещо се тяло. Чу прегракналия вик на Къл и оглушаващия тътен на сърцата им, слели се в едно…

Дойде на себе си, когато усети устните му. Целувките покриха ресниците, челото, слепоочията, шията й. Галеше я, успокояваше я, пресушаваше сълзите й. Отвори замаяно очи и видя неговото лице, предано и изпълнено с обич. Къл се засмя тихо и радостно.

— Моля се съседите да са излезли — прошепна той, — иначе полицията вече бърза да провери кого изтезават тук.

— Не знаех какво правя — промърмори Бет изчервена.

— И аз. — Целуна подпухналите й устни. — Бет, мила, беше като взрив от блаженство! Никога не сме се любили така!

— Да. Наистина не е било така!

— Знаеш ли, даже не съм подозирал колко те обичам! До момента, в който заяви, че не те познавам. И докато не ми каза да се махам. Чак тогава разбрах какво означаваш за мен. След като те бях загубил. Или поне така мислех.

Сърцето й сякаш спря. Знаеше, че я обича, разбира се. След това, което се беше случило току-що, не можеше да се съмнява. Само че беше толкова хубаво да го чуе! Прегърна го по-силно.

— Без теб преживях ужасни дни, Къл.

— Да те оставя да страдаш сама! Бременна, болна… — Гласът му се прекърши.

— Недей, всичко е наред. — Тя го погали, наслаждавайки се на топлината на тялото му. — Не ти се сърдя.

— Съмнявам се. — Откъсна се с въздишка от нея и я покри с пухкавото одеяло. След това отново я притисна към себе си. — Бет, когато говореше за недоверието ми, беше абсолютно права. Без да съзнавам, използвах стерилността си като претекст, за да не се обвързвам. Родителите ми съвсем не бяха пример за преданост и вярност. Изневеряваха си на всяка крачка. Не знаех какво е обич и семейно щастие. И не ги търсех. Може би са ми липсвали, но се страхувах да го призная. Не се решавах да отвърна на любовта ти, защото се боях да не те загубя!

Бет надигна глава от рамото му и закачливо се засмя.

— Как не се сетих по-рано! Да бях знаела, щях да те гоня през огън и дим, с динамит в ръцете. Да ме отблъскваш през всичките тези години, без да се замислиш за миг! Защо, според теб, накрая пак се оказах девствена?

— Въобще не исках да се задълбочавам. Нарочно си затварях очите, защото не бих понесъл мисълта, че си имала само мен. И ето, сега… ще имаме дъщеря! Господи, Бет, не можеш да си представиш как се мразех, когато помислих, че съм загубил и теб, и нея! Откакто тръшна вратата зад гърба ми, животът ми сякаш спря. Причерняваше ми, че от отчаяние може набързо да се омъжиш за някого, само и само да намериш закрила.

— И се заключи в крепостта си, за да се насвяткаш до козирката?

— Е, не само затова. Имах и много работа.

Къл стана и се скри в другата стая. След малко се върна със сноп листа в ръката. Подаде й го и легна по крем до нея.

— Прегледай това, докато подремна. Като се събудя — погледна я той с едно око, — пак ще се любим до припадък, а после до припадък ще кроим семейни планове.

Бет отвори уста, но той й се скара:

— Чети, умнице, чети!

И тя се зачете. Не вдигна глава цял час. Беше сценарият за неговия филм. Започваше от бурните преживявания на двама артисти в малък летен театър. Главният герой беше стерилен. Любовницата му забременява, а той не иска да признае детето за свое. Но накрая — без нови изследвания за стерилност или лекарски консултации, разбира цената на доверието. Осъзнава, че или я обича достатъчно, за да й вярва напълно, или изобщо не е способен да обича. И решава, че детето е негово. Тогава, след мъчителни недоразумения, двамата сключват брак и любовта им не изстива даже и след като любимата му го дарява с… близнаци. Бет дълго съзерцава пръснатите страници, преди да проумее, че Къл е разказал собствения си живот. Той заявяваше открито, пред всички, че я обича!

В гърлото й заседна буца и по бузите й се закапаха сълзи.

— Я стига, милото ми майче, недей да плачеш — прошепна той и се надигна, за да я вземе в прегръдката си. — Само ще уплашиш малката ни Кейт!

— О, Къл, да знаеше как те обичам!

— Наистина ли? Тогава защо не се обърнеш, за да ми покажеш? След това ще ти покажа аз, а накрая ще се обадим на твоите родители и ще им кажем, че ще си имат зет и внуче.

— По-скандална новина едва ли бих могла да им сервирам.

— А според мен ще бъдат възхитени. Хайде, плачеща върбичке — повдигна я той, така че гърдите й докоснаха неговите, — искам да видя как правиш любов!

— Но аз не знам… — срамежливо се сгуши тя. — Никога не си го искал досега!

— Да, докато не разбрах защо не ме свърта на едно място след бягството ми от Атланта. Повярвай, Бет, никога не съм се любил истински с друга жена. Да, преспал съм с няколко. Но всеки мъж ще ти каже, че това си е чиста похот, а душата остава празна. Докато отново не се появи ти. Сега нямам търпение да опитам всичко с теб. Искам да живеем заедно, да те гледам и да задоволявам всичките ти прищевки. Искам да обсъждам всичко с теб и заедно да дочакаме детето. — Той я докосна с устни. — Искам да остарея до теб, мила моя!

— И аз, Къл!

— Само че не веднага — промърмори той, като я наместваше върху себе си. — Има да правим още много приятни неща. Сега, сложи си ръката тук. — Засмя се от сърце при смаяното й хлъцване. — Точно така! А сега се повдигни малко… Господи, ако си видиш лицето в огледалото! Милото ми ангелче, никога ли не ти е хрумвало, че има и други начини? Само не припадай още, чакай да ти покажа… Аха! Ооох, да… Точно така, мила, хайде!

— Но, Къл…! — изпъшка тя.

Той пъхна ръце под нейните бедра, за да й помогне. Тогава и тя се отдаде на насладата, помрачаваща разсъдъка й, и остави чувствата да доведат докрай започнатия урок…

Бет не помнеше друг път да е била толкова щастлива, колкото през седмиците, които последваха. Премести се при Къл. Скоро се венчаха, а Джанет и Дейвид им кумуваха. Тя и Къл бяха неразделни. Заедно правеха покупките за бебето, разхождаха се. Всяко представление той стоеше зад кулисите, за да е сигурен, че Бет не се преуморява. А бебето растеше и растеше, като любовта, свързваща неговите родители.

— Щом отсега рита така, не знам как ще се справям с нея след раждането — изохка Бет няколко месеца по-късно, държейки се за огромния корем след едно уморително представление. — Видя ли, пак ритна?

— Видях, и то много добре — засмя се Къл и я прегърна. — Значи, според доктора, тези дни?

— Ох, ако съдя по интервала, през който идват болките, май ще е още сега! — изстена Бет и се свлече в креслото.

Къл пребледня като платно. Джанет и Дейвид минаха край отворената врата и се втрещиха при вида на лицето му.

— Какво е станало? — заекна Дейвид.

— Бет ще ражда! — ужасено отвърна Къл. — Господи, тя вече ражда! Какво да правя?

Ако не я болеше толкова, Бет щеше да се задави от смях. Да не повярваш! Къл — винаги хладнокръвен и авторитетен, се суетеше паникьосан и питаше какво да прави!

— Болницата! — изпъшка тя. — Побързай, Къл!

— Ама аз оставих колата вкъщи!

— Такси! — заповяда тя.

— Ей сега ще намерим! — Джанет повлече Дейвид след себе си. — Къл, занеси я до вратата, а ние ще изтичаме за такси!

Къл я грабна и хукна, въпреки нейната тежест.

— Няма нищо, миличка, дръж се — нареждаше той. — Ако трябва, така ще стигнем и до болницата, не се бой!

Джанет и Дейвид наистина бяха отмъкнали такси от опашката, защото той стоеше със заплашителен вид до шофьора, а тя държеше задната врата отворена.

— Мили Боже, ама това си ти! — викна радостно едрият грубоват мъжага, като позна бременната от сладкарницата. — Почва ли?

— Ох, започва — изпъшка Къл. — Само по-бързо, за бога!

Дейвид и Джанет побързаха да се вмъкнат в колата.

— В коя болница? — делово попита шофьорът.

— Ъъъ, аз… Забравих! Започваше с нещо централно… — Къл замръзна. — Коя болница беше? — потърси той помощ от Джанет и Дейвид.

— Ама откъде да знаем! — избухна Джанет.

— Карай в която и да е! — заповяда Къл.

— Централната… градска — обади се Бет.

— Готово, млада госпожо! — отвърна шофьорът и подкара по средата на платното. — Само се дръжте здраво! — И той настъпи педала на газта.

— А ако не стигнем навреме? — сети се Къл. — Тогава какво…

— Ние ще й помогнем, в колата! — успокои ги шофьорът.

— Само това не! — Джанет се хвана за главата. — Аз не мога!

— И аз! — простена Дейвид.

Къл молитвено сключи ръце.

— Какво сте ме зяпнали? Аз само пиша пиеси!

— Я по-добре да попеем — предложи шофьорът. — Хайде, това ще й помогне. Почваме! Греби, греби, рибарю, през бурните вълни… — Той извиси глас и махна на останалите да го последват. — По-силно, да я разсеем!

И те запяха, гръмко и фалшиво, докато таксито взимаше един завой на две колела и едва не удари отзад изникналата отнякъде полицейска кола. Блесна синя лампа, ревна сирена.

— О, не! — простена Къл.

Шофьорът бързо спря и се надвеси през прозореца.

— Помогнете! — завика той, преди още полицаят да е приближил, за да надникне вътре. — Това е същата онази артистка, бременната, от „Момичето в тъмнината“, този тук е написал пиесата, а онзи играе другата главна роля. Тя ще ражда момиченце, и ако до две минути не стигнем в Централната градска…

— Карай след мен — нареди полицаят и погледна Бет. — Дръж се, сладурче. Гледал съм те два пъти. Страхотна си!

Тя понечи да му благодари, но полицаят вече беше в колата си и потегли така, сякаш искаше да я изправи на задни колела.

— Хайде, всички заедно! — изкомандва шофьорът, когато гумите заскърцаха по завоите. — Греби, греби, рибарю…

И всички пяха, докато колата едва не се блъсна в бариерата пред входа на спешното отделение…