Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Man Of Respect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция
Zaples (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Дарил Лондон. Човек на почит

ИК „Атика“, София, 1997

Американска. Първо издание

История

  1. — Добавяне

8.

Първата му вечеря вкъщи се състоеше от ригатони със сос, поръсени със сирене, свинско, пилешко месо, плодове и копър. „Колко е хубаво да си у дома“ — мислеше си той.

Начело в приоритетите на Бепи бе да предложи на Дана да избере дата за сватбата им. Обичаха се и силно желаеха да се оженят. Тя избра 7 май 1952, което им даваше почти цяла година за подготовка на тържеството и избор на жилище.

Дана искаше да живее близо до квартала на родителите си, за да се вижда със семейството си поне няколко пъти седмично. Бепи също хареса идеята. Италианците обичат да се събират през седмицата за вечеря, а в неделя идват на гости лелите и чичовците. Той помоли леля си Анна да им намери апартамент. Тя разполагаше с повече връзки в тази област от кмета и можеше да им помогне.

След домашното празненство по случай завръщането му и след като прекара няколко дни със семейството си, Бепи се зае с обичайния си бизнес. Най-напред — среща с Червения. Не се бяха виждали повече от осемнадесет месеца. Вече бяха съдружници с дялове шестдесет на четиридесет в пет снекбара, плюс нелегалните залагания и лотарии.

Когато се обади на Червения, че се е завърнал, последният не изглеждаше особено радостен от новината. Бепи усети, че нещо не е в ред. Той каза на Червения, че иска да получи своя дял от печалбата и да прегледа всички счетоводни документи на съдружието, да сравни данните за продажбите на всичките пет бара за времето, през което е бил в армията. Искаше да се умери, че всичко е управлявано по същия начин, както преди. Червения не каза почти нищо.

Срещнаха се на следващия ден. След като си поприказваха известно време, лицето на Червения започна да става по-червено от домат.

— Какво има, Червен? Приличаш на болен.

— Болен ли? Не съм болен, Бепи. Какво те кара да мислиш така? — отвърна Червения и опита да се усмихне.

Бефино също се усмихна.

— Няма нищо, щом се чувстваш добре. Червен, донеси ми довечера всичките пари, които си заделил за мен, докато ме нямаше. Бих искал довечера да ги имам. Моят дял ми е нужен.

— Какви пари? — попита Червения, правейки се, че не разбира.

— Какво значи това „какви пари“? Парите, които винаги сме събирали от заведенията и печалбите от залаганията. Моят дял. Нали разбираш, моят дял — повтори той натъртено. — Както винаги сме делили. Аз взимам шейсет, ти — четиридесет, забрави ли?

— Инвестирах в още две заведения — отвърна нервно Червения. — Със залаганията нещата тръгнаха зле. Много губехме. Нямам никакви пари, Бепи. Тези две години бяха трудни за мен.

— Двете години са били трудни за теб? Така ли? Познаваме се отдавна, Червен. Надявам се никога да не го забравиш. Ще стане много страшно, повярвай ми — много страшно! — На Бепи му миришеше на голям червен плъх. Помисли малко и каза: — Добре, Червен, казваш, че нямаш пари. Какво е станало с печалбите, а?

— В тази страна нещата вървят зле. Да не си мислиш, че си още във Франция? Тук е Бруклин! — сопна му се Червения.

— Ясно, Червен. Разбирам те добре. Оставих те да ръководиш бизнеса, а ти си счел, че си го наследил от мен. Сметнал си, че отсъствието ми е слабост, а? Е, може да си прав, но може и да не си. Ако грешиш, бабичките в черквата ще ти изпеят песента.

Бепи си тръгна, спря се и се обърна към Червения.

— „Аве Мария“ — каза той. — Това е твоята песен. Глупав негодник! Да не си мислеше, че ще приема тази измишльотина? Не мога да повярвам даже, че се опитваш да ми я пробуташ. Имаш много здраве от мен, Червен. Купи си черен костюм.

Червения се държеше, сякаш всичко това му е досадно, но беше разтревожен. „Аве Мария“ се пее на погребения. До края на деня не спря да размишлява върху всяка казана от Бепи дума.

Вечерта се обади на Бепи.

— Хей, Бепи, защо не прегледаш счетоводните баланси? Увери се сам и ще се успокоиш.

— Разбира се, че ще го направя. Утре сутринта ще дойда най-напред в офиса. Приготви всичко. Любопитен съм да видя какви си ги вършил и как си скрил печалбите на фирмата. Не съм предполагал, че ще се опиташ да ми пробуташ такива опашати лъжи. От дълго време сме приятели и аз разчитах на теб, капут такъв. Не ти ли е ясно това? Разчитах на теб.

— За какви опашати лъжи говориш? — попита Червения.

— Хайде стига! — Бепи му тресна телефона.

„Не мога да повярвам, че Червения е имал нахалството да удари теслата на моя дял — замисли се той. — Сигурно ме е клъцнал със сто бона за две години. На този свят никога не можеш да предположиш кой ще се обърне срещу теб. Невероятно! Дядо ми сигурно се обръща в гроба!“

Същата вечер Бепи намина в бара да се види с дон Морано. Босът стана да го поздрави. Той го прегърна с неподправена топлота и го целуна по двете бузи.

Двамата мъже, които седяха с дон Емилио, се изправиха усмихнати от столовете си и се ръкуваха с него.

— Хей, Бепи, ти си се върнал!

— Чух, че си ходил в Палермо, а? — каза дон Емилио.

— Да, в Сицилия е чудесно. Как разбрахте, че съм бил в Палермо?

— Ние непрекъснато държим връзка с нашите хора в старата родина. Чухме, че Лугано много те е харесал и компанията ти му е била приятна. Изненада се, когато разбра, че си с мен. Какво става, да не би да се срамуваш, че си от моите хора, Бепи? Не си му казал, че работиш за мен. Защо?

— Господин Морано, не исках господин Лугано да си помисли, че се хваля, затова не споменах за работата си с вас. Само казах, че ви познавам от квартала.

Дон Емилио се усмихна.

— Знам, момче. Точно затова всички те харесваме. Не вдигаш шум около себе си. Лугано остана изненадан, когато чу, че си предпочитан човек. Казахме му, че малкото войниче е по-голям мъж от Марк Антоний.

Всички присъстващи на масата се засмяха. Тогава Бепи им каза, че на седми май следващата година ще се жени.

— Искам две маси с по десет места — каза бързо дон Емилио. — Ще доведа главите на пет фамилии и съпругите им, както и капитаните на всички фамилии на твоята сватба. Те ще бъдат мои гости. След този ден ти ще бъдеш уважаван от всички. Не забравяй, две маси. Разбрахме ли се, момче?

Бепи беше изненадан и зарадван от отношението на боса. Щеше да бъде голяма чест да посрещне такива хора.

— Високо ценя начина, по който ме приветствахте със завръщането — каза той. — Благодаря ви, господин Морано.

— Ще имаш всичко, което ти потрябва. Само ми се обади, разбра ли, момче? Дръж връзка с мен. Добре дошъл у дома. Вземи това и си купи шапка — каза той и подаде на Бепи петстотин долара.

На следващата сутрин, когато Бепи отиде в офиса на Червения, там беше само секретарката. Подир кратка кавга с нея той седна да прегледа счетоводните книги. След около два часа стигна до заключението, че Червения здравата го е прекарал. Беше използвал доброто име на фирмата, за да получи заеми за финансирането на новите заведения. Не беше инвестирал никакви пари от печалбите. Използвал бе фирмени кредити със срок десет години, като е изплащал дребни суми и е прибирал печалбата на съдружието. Бизнесът обаче изглеждаше по-добре от всякога, като се съди по поръчаните от фирмата суровини.

При него влезе Червения.

— Здрасти, Бефино, come sta[1]?

— Майната ти, come sta. Здравата си ме прецакал, Червен, и искам да знаеш, че това ми е напълно ясно. Може би си мислиш, че не разбирам от цифри, понеже напуснах училище на шестнайсет години, но се заблуждаваш. Преждевременно си купуваш билет за оня свят. Тази сутрин започнах да обмислям бъдещето ти.

— Стига, Бепи. Не говори така. Какво ти става, по дяволите? На никого не се доверяваш. Продължаваш да си същия Бефино, както преди.

— А ти какъв искаш да бъда бе, същия тъпунгер като теб ли? Ти си болен, Червен. Нещо ти има. Винаги съм те мислел за умен. За доверие ли говориш, гнусен милански плужек? Ще ти се доверя само след като те пратя в гроба — заплаши го Бепи. — Искаш ли да знаеш какво не е наред? Вчера разговарях с Маймуната, Але Хоп, Джоуи Ди и Малкия Паули. Те следяха нещата по моя поръчка. Джоуи Ди е като сметачна машина — започва да бълва цифри само щом му натисна острия нос. Ти си финансирал изцяло сделките за новите заведения, номер четири и номер пет, до последния цент. Не е инвестирано нищо от наличните пари на нашето съдружие. Всичко е само на книга. Освен това счетоводната документация показва, че когато заминах, сме купували хартиени материали на стойност хиляда долара месечно за всяко от заведенията. През последната година ти си купувал хартиени материали за по две хиляди долара месечно. Това означава, че бизнесът трябва да се е удвоил. Или крадеш много яко, или търгуваш с хартия. Кое от двете е вярното, Червен? Ти си мошеник, при това тъп. Винаги съм те смятал за умен, но съм бъркал. А ако данъчните направят проверка на документацията ни, също ще установят кражбата. Всеки идиот би я забелязал. Тъп мошеник! Парите са ти размътили мозъка.

Гневът му го караше да изстрелва думите все по-бързо и по-гръмогласно.

— Разпитах и Малкия Паули — нашият куриер. Той казва, че здраво си се нагушил от залаганията и лотариите през последната година. Знаеш ли, капут такъв, направо съм поразен. Какво си мислеше, че там аз участвам в битки и ще ме пречукат? Не мога да повярвам, че не ми предаде цяла торба с пари… или нещо, каквото и да е. Никога не съм допускал, че моят приятел Червения, букмейкърът, ще се заеме с перспективно начинание и ще изгуби. Ти открадна от мен — човека, който осигури парите за всичко, постигнато от нас. — Бепи прекъсна, за да овладее дишането и гнева си. — След два дни ще ти кажа какво съм решил. Трябва да помисля.

Той посочи към секретарката — русоляво момиче с много големи гърди, стегнати под плътно прилепнало поло.

— А, да. Още нещо. Каква е тая мадама?

— Тя е секретарка и счетоводителка — отговори Червения.

— О, тя е секретарката, а? Не ми прилича много на такава. Тя е само една хлапачка, при това, освен огромни цици няма друго. За твое сведение тая малка шунда ми каза да стоя отвън и да чакам, докато дойде господин Франко. Кой е господин Франко, майка му стара?

— Аз — ухили се Червения. — Това е новото ми име в бизнеса. Харесва ли ти?

— За теб ли? Истинска фъшкия. Звучи долнопробно. Освен това не искаше да ми даде ключа за шкафа с документацията и нямаше ключ за кабинета ти.

— Никога не е имала ключ за кабинета ми — каза Червения. — Но си получил документите, така че какво значение има?

— Да, получих ги, след като я шамаросах по големите цици. Кажи й в петък да си обира крушите. Уволнена е. Не обичам да се държат непочтително с мен в собствения ми офис.

— Стига, Бефино — викна Червения. — Тя ми е гадже. Ще остане.

— О, сега пък ти била гадже? Щяла да остане? Мислех, че е счетоводителка. Колко плащаме на гаджето ти?

— Двеста долара седмично.

— Е, в такъв случай, искам да се измита още сега. — Бепи отиде при нея. — Слушай, цицо, уволнена си. Прибери се вкъщи и си напудри задника. Изчезвай. Изхвърлена си. Finito.

— Бепи, престани — кресна Червения и удари с юмрук по бюрото. — Казах ти, че тя е с мен.

Големите цици останаха зад бюрото си. Бефино се обърна към Червения и също му кресна от отсрещната страна на стаята:

— Съзнаваш ли, Червен, че й плащаш седмично сто и двадесет долара от моите пари и само осемдесет от своите? С други думи, си живуркаш с мои пари. Аз плащам за курвата ти. — Обърна се пак към нея и я погледна в очите. — Гледай я как се хили. Недей да харчиш пари, Червен. Ще ти трябват. Предстоят ти големи разходи така или иначе. За пореден път в живота ми ме обзема онова полубезумно чувство, Червен, а ти знаеш какво значи то.

Два дни по-късно Червения се обади на Бепи. Искаше да се срещнат в италианския клуб в Южен Бруклин.

— Защо в Южен Бруклин? Това не е в нашия квартал — каза му Бепи.

— Какво значение има? — отвърна Червения. — Трябва да поговорим. Южен Бруклин е подходящ колкото всяко друго място.

Бепи се поколеба и отговори:

— Съгласен съм, Червен. Какво значение има наистина, майка му стара? В такъв случай, да се срещнем в погребалната къща на господин Терацано. Така ще ме улесниш да не влача тялото ти дотам, кучи сине. Ще те накарам да съжаляваш, че си ми излязъл с номера да се срещнем в Южен Бруклин. Какво, да нямаш братовчед там?

— Не ми харесват приказките ти, Бепи. Вече прекаляваш — отвърна Червения.

— Аз ли прекалявам? — попита Бепи. — Знаеш ли, Червен, сигурно сънувам гаден кошмар. Когато бяхме малки, аз знаех, че искаш да работим в съдружие. Наруших правилото на дядо си — uno capo. Да не говорим, че си миланско копеле. Дядо ми сигурно се е обърнал в гроба. Добре, повече няма да говоря по тоя въпрос. Крайно време е да взема решението.

Споразумяха се да се срещнат в едно ресторантче в друг квартал. Червения продължаваше да се държи със самочувствието на силен и непреклонен. Явно смяташе, че Бепи ще отстъпи и ще предложи споразумение.

Бепи усети това и заговори пръв — сдържано и категорично:

— Премислих всичко много внимателно, Червен. Реших как да постъпя с теб. Ще ми дадеш петдесет хиляди, за да платиш за това неприятно положение и наглостта си — което включва неуважението ти към мен през последните две години — и ще те оставя да живееш. Ако кажеш каквото и да било, освен „да“, ще те убия, преди да се насереш, което ще стане всеки момент.

Червения го погледна втрещено. Разбра, че решението е взето и Бепи не блъфира. Дълго време мисли над казаното и реши, че е най-добре да запази мира. Издадена бе смъртна присъда и чувстваше, че Бепи още е достатъчно вбесен, за да я изпълни.

— Добре, Бефино, но при едно условие. Не, две условия, исках да кажа.

— Аха! Какво се опитваш да ми пробуташ? Не приемам условия, Червен. Аз съм взел uno решение, забрави ли? Нищо не се променя. Или ще направиш каквото трябва, или тръгваш пред процесията.

— Ннне, Беп. Чуй, изслушай ме — започна да заеква Червения. — Утре ще ти дам петдесетте хиляди, но между нас всичко трябва да си остане както преди. Обещай ми, че няма да има вендета. Няма да се мразим, съгласен ли си? Ще продължаваме с бизнеса като досега — съдружници при същите условия. А и гаджето ми остава на работа. Съгласен ли си да остане?

— Знаеш ли, господин Франко, допреди няколко минути ти се държеше като шеф. Сега поведението ти е много по-прилично. Надявам се, че си даваш сметка за способностите ми. — Бепи удари по масата. — Добре, господин Франко, донеси ми парите. Разбрахме се — каза Бефино и стана. — Утре в десет часа сутринта, у нас — провикна се той, вече от вратата. — Бъди точен. Не обичам закъсненията.

На другия ден Бепи си получи петдесетте хиляди. Цялата сума беше в дребни банкноти, които миришеха на сандвичи. Миризмата беше на доматен сос и чесън. Никакво съмнение нямаше — Червения бе обрал парите от снекбаровете. Всичко в Бепи кипеше. Седмици трябваше да изминат, докато се успокои кръвта му. Беше измамен. Вече бе сигурен, че Червения е задигнал още повече от хазарта. „Никога няма да узная истината. Здраво ме прекара. Ако Червения не беше клекнал, щях да бъда принуден да го убия още там. И като едното нищо щяха да ме осъдят за убийството му. Голяма каша щеше да стане, ако не се беше съгласил да отчете някаква сума.“

Следващите няколко дни прекара с Червения в снекбаровете. Отново поемаше контрола върху целия бизнес. Момичето на Червения го гледаше с широко отворени очи. Долавяше смяната в командването. Каква калпава сделка бе направил Бепи, като се съгласи да я остави на работа! Червения продължаваше да й плаща по двеста долара седмично, а преди да влезе в казармата, Бепи взимаше само деветдесет и пет. Тя изобщо не разбираше от канцеларска работа. Беше тъпа, но получаваше двеста долара, понеже Червения си падаше по циците.

Когато Бепи се убеди, че снекбаровете му вървят добре, отиде на „Уолстрийт“ да се види с господин Густини. Заплатата на Бепи — а тя изобщо не можеше да се сравнява с онова, което печелеше от организирането на залагания и снекбаровете — почти се беше удвоила за няколкото години, през които той работи във фирмата, но въпреки това беше нищожна спрямо доходите му от другите професии и спрямо това, което Червения плащаше на секретарката си. Искаше му се да напусне „Жюл Харт и съдружници“, но това беше единственото му прикритие. Нужен му бе добър параван за нещата, които правеше за Морано. Важно бе да демонстрира, че работи усилено и не е свързан с мафията.

Господин Густини се зарадва, че го вижда, и попита дали е готов да се върне на работа.

— Да, работата ми е необходима — отговори му Бепи. — На седми май ще се женя.

— Прекрасно! — поздрави го господин Густини. — Щом така ти получава двайсет долара увеличение — по десет за всяка година в армия.

— Благодаря ви, сър. Много съм задължен. Имам нужда от тези пари.

Господин Густини се усмихна.

— Ти много добре се възползвал от информация за акции, Бефино — каза той, напомняйки на Бепи, че все пак не е чак толкова беден. Разведе го из кантората, като казваше на служителите: — Нали помните Бефино Менесиеро? Е, той се завърнал и започва работа в понеделник сутрин.

Господин Мелвин се приближи до Бепи и се ръкува с него.

— Добре дошъл отново, момче — каза той с усмивка. — Благодарим, че си защитавал страната ни.

 

 

Изнизаха се няколко месеца и скоро нещата се върнаха в нормалното си русло. Докато Бепи беше във Франция, Марио се бе оженил. Бепи и Дана подготвяха нещата за тяхната сватба, поръчаха смокинги за шаферите и рокли за шаферките.

Бепи отдели един цял ден за разговори с Маймуната, Джоуи Ди и останалите момчета, които му бяха верни през всичките години.

— Имате ли проблеми, приятели? — попита Бепи. — Червения добре ли се отнасяше с вас? Достатъчно пари ли получавате? Мога ли да направя нещо за вас сега, след като се върнах?

Всичките работеха в снекбаровете или в хазартния бизнес. Те бяха фамилията на Бепи и това им беше добре известно. Работеха съвестно и не даваха признаци за съмнение в лоялността им. Можеха да получат от Бепи всичко, което им е нужно, и това също им беше известно.

Единственият, който искаше повече пари, беше Джоуи Ди. Никога не беше удовлетворен. Подобно на ненаситен чревоугодник непрекъснато искаше още. Обаче Бепи виждаше в Джоуи Ди нещо, което много му харесваше — беше лоялен и честен. Никога не би откраднал.

Джоуи Ди имаше един проблем — неговите родители. Майка му и баща му бяха добри хора, които обаче много обичаха да страдат. Бяха щастливи единствено когато страдат. Непрекъснато оказваха натиск върху Джоуи да не работи до късно, да иска почивни дни и да получава повече пари — все повече пари. Всеки път Джоуи Ди получаваше повече пари и беше доволен, но не и родителите му. Неизвестно по каква причина те живееха с впечатлението, че Джоуи е шеф и съдружник в компанията и не получава своя дял от печалбите. Това страдание им даваше импулс за живот.

По-голямата сестра на Джоуи обясни на родителите си, че той е само касиер и помощник-управител, но те не искаха да повярват. Казаха й да си гледа нейната работа. Веднъж даже извикаха полиция, доведоха адвокати и когато и това не осигури на Джоуи статут на съдружник, заплашиха, че имат братовчед в мафията, който ще сложи нещата на мястото им. Джоуи многократно им обясни, че той само работи в снекбаровете и е лоялен към Бепи като негов приятел. Майка му попита:

— Лоялен към кого? За какво? Кому дължим лоялност?

Всички харесваха Джоуи Ди, затова Бепи не искаше да го изхвърли. Но когато майка му се обади на районния прокурор и каза, че синът й е отвлечен, чашата преля. В посредническата фирма пристигнаха следователи, поставяйки Бепи в неловко положение. Не бяха предявени обвинения, но в сърцето на Бепи остана белег. Джоуи обясни на прокурора, че майка му е болна. Прокурорът помисли, че се шегува.

Накрая Бепи покани Слим — бащата на Джоуи — на разговор. Слим беше човек, който непрекъснато те гледа в гърлото, докато ти говори. Бепи му каза да престане със споровете и да запуши злата уста на жена си, но той отвърна с много оскърбителен език и го прати по дяволите.

Бепи не понасяше хора, които не знаят да уважават и на всичко отгоре бълват долнопробни обиди. Затова много старателно обясни на Слим, че по отношение на него е взето решение.

Същата нощ той каза на Маймуната, че не е сигурен дали постъпва правилно, но въпреки това се надява да налее ум в главите на семейство Деспорто. Наредено бе на Але Хоп и Шантавия Майки да понасинят тялото на Слим.

— Не го приспивайте. Само направете така, че да го боли седмица-две — каза им Бепи.

Външността на Алфредо Ополито — Але Хоп — беше красноречива. Главата му беше с размерите и формата на едър кокосов орех и стоеше като чужда между широките му рамене. Дебелият му врат и тялото бяха здрави и могъщи. Ходеше с разкрачена гигантска походка, за да не се трият огромните му тестиси в бедрата. Имаше големи зъби, а кожата на лицето му беше осеяна с ямички, вероятно вследствие на проблеми през пубертета. Носеше косата си на перчем и постоянно я решеше. Дланите и мишците му бяха смъртоносни оръжия.

Майкъл Ластрано — Шантавия Майки — беше висок около метър и седемдесет, с черна, къдрава коса и хубаво лице, трошач на глави и сопрано, ако Бепи поискаше това от него. Когато бил малък, счупил главата на собствения си баща с бухалка за крикет. Така бе станал известен като Шантавия Майкъл. Родителите му бяха от Месина, Сицилия.

Бепи искаше да накара Слим само да поплаче.

— Искам да го заболи като малко птиченце. Счупете му крилцето — каза той на Але Хоп и Шантавия Майки. Беше му неприятно, че това се отнася за бащата на Джоуи Ди. Не му беше леко да причини нещастие в семейството на приятел, но този случай бе необикновен. С нищо не бе предизвикал непочтителното им отношение и не можеше да го търпи.

Слим пострада и крещеше от болка, но в същото време им се хилеше. Сякаш му доставяше удоволствие да го ритат зверски. Както наблюдаваше от колата и виждаше как Слим се усмихва след всеки удар, Бепи усети, че му се повдига. Той промени заповедта си и извика от колата:

— Избийте му гадните зъби. Оставете му само кътниците, за да може довечера да си сдъвчи зелето.

Две седмици по-късно Джоуи Ди съобщи на Бепи, че майка му се е обадила на неговия братовчед — човек за дребни поръчки на мафията. За пореден път Слим бе позволил на жена си да предизвика неприятности.

Братовчедът се свърза с Бепи в кабинета му и каза, че иска да се срещнат. Бепи не можеше да позволи такива типове да се обаждат в кантората. Не биваше да допуска хора от мафията да идват и да си изясняват отношенията с него там. Прикритието му бе изложено на риск.

— Виждаш ли какво ми докарахте? — кресна той на Джоуи по телефона. — Истински кошмар сте. Сега съм принуден да избода очите на братовчед ти и да ги дам на кучето си. Не можеш ли да се справиш с майка си, тъпо копеле?

— Майка ми е побъркана — отвърна Джоуи Ди.

— Само майка ти ли? — попита ехидно Бепи. — Всичките сте побъркани!

Срещата с братовчеда беше в двора на училището в Шийпшед Бей, в осем часа. Бепи взе със себе си Але Хоп, а братовчедът се появи със свой човек. Двамата бяха някъде в началото на четиридесетте и носеха шапки и костюми в стил Ал Капоне.

Докато вървяха към двамата мъже, Бепи каза на Але Хоп:

— Ако започна да се бия, бързо се справи с твоя човек и след това ми хвани братовчеда. Много искам да обработя хубаво тоя тип. Държа се направо отвратително по телефона. Ще му избода едното око с това шило за разбиване на лед. Сега трябва да сложим край на семейство Деспорто и техните глупости. Писна ми вече от оная крава и сина й Джоуи.

— Както кажеш, Беп. Само започни. Имам нужда от малко раздвижване.

Когато четиримата се срещнаха, братовчедът се опита да сплаши Бепи, който го слушаше мълчаливо.

— Налага се да направиш каквото се иска от теб, момче, иначе ще ви строшим кокалите — каза братовчедът. — Ясно ли е какво казвам? Отсега нататък Джо Деспорто става собственик на половината от дейността ти.

Бепи се усмихна.

— Половината от дейността ми!

— На какво се смееш бе, хлапе? — попита другият.

— На тебе бе, капут — отговори Бепи.

— Знаеш ли кой съм аз? — попита братовчедът.

— Какво ви става бе, пичове? Знаеш ли кой съм, знаеш ли това, знаеш ли онова? — изсмя се Бепи. — Да, знам кои сте. Вие сте две душчета за влагалищни промивки. Проверих в енциклопедията. Вие сте душчета за влагалищни промивки за еднократна употреба или накратко — два гнусни боклука.

Братовчедът беше смаян. Приятелят му се нахвърли върху Бепи и поряза врата му с бръснач. Бепи направи опит да отскочи бързо, но видя шуртящата от врата му надолу по ризата кръв и за миг замръзна на място от изненада. Братовчедът забеляза открилата се възможност и незабавно налетя, готов да убива. Удари два пъти Бепи с юмрук — по окото и устата. Беше бърз за възрастен човек. Кръв шуртеше вече както от врата, така и от устата на Бепи.

Але Хоп, парализиран за момент от неочакваната бързина на братовчеда, започна да мачка като валяк — удряше и риташе двамата мъже като парен чук. Скоро единият падна на земята.

Бепи, стиснал врата си, за да спре кървенето, притича и започна да рита главата на мъжа. От ушите и носа на последния потече кръв. Беше абсолютно безчувствен. Бепи извика хрипливо на Але Хоп:

— Хвани ми другото копеле и ми го приготви. Искам да му избода окото. Той е братовчедът на Джоуи Ди. — После изтича при Але, който държеше братовчеда. — Дръж здраво тоя мръсник. Точно той ми трябва — каза Бепи и заби шилото в окото му.

Братовчедът изпищя като жена, когато я изнасилват.

— Окото ми! Окото ми! Недей! Не очите ми! — изкрещя той. След това тялото му се скова от болка. Бепи прошепна в ухото му:

— Единствената причина да не ти избода и другото око още сега е, че искам още веднъж да си направя подобно забавление. Чуя ли пак за майката на Джоуи Ди, ще дойда за другото ти око. — Той бясно захапа лявата му буза и бързо изплю парче от нея на земята. — Онова копеле, приятелчето ти, здраво ме поряза по врата! Би трябвало да те убия за това!

Але отново започна да рита двете тела с необуздан гняв.

— Стига си танцувал! Закарай ме на доктор, преди да ми е изтекла кръвта — каза му Бепи. — Нямам представа колко лоша е раната. Добре ме подреди. Чувствам се странно. Оня беше бърз. Не очаквах да използва бръснач. Наистина имаха сериозни намерения тия копелета! Обаче ги оправихме. Благодарение на теб, Але. Ти ме спаси… Тоя боклук здравата ме е наранил, а? — Бепи вдигна кърпичката от раната си, за да я покаже на Але.

— Еха! Дълга е към петнайсет сантиметра и е дълбока.

— Ега ти, тоя наистина ме е подредил добре. Трябваше и двамата да ги пречукаме.

— Ще те закарам в болницата в Кони Айлънд — прошепна Але. — Губиш много кръв. Започвам да се притеснявам. Не говори повече, Бепи. Всеки път, когато проговориш, кръвта шурва като фонтан.

След този инцидент в семейството на Джоуи Ди се възцари пълен мир. Братовчедът се страхуваше да не изгуби и другото си око заради устатата си леля. Джоуи каза, че братовчед му се е оттеглил от мафията и по цял ден чете библията в новия си магазин за галантерийни стоки. Мозъкът на телохранителя му се беше размътил от ритниците и той се разхождаше с транзистор на рамото, слушаше силно пусната църковна музика и се хилеше на собственото си отражение във витрините по улиците.

Вратът на Бепи бе зашит с осемнадесет шева. Раната зарасна сполучливо, но остана белег. Дана току го подпитваше какво е станало, та му е срязан вратът.

Все пак с наближаването на сватбата тя започна да мисли по-малко за белега му и се съсредоточи върху подготовката за светлото събитие. Всеки ден се уреждаше по нещо, свързано със сватбата. Докато Бепи се лекуваше и се стараеше да се подготви, му съобщиха да се обади на дон Емилио.

 

 

— Бепи, искам тази работа да бъде свършена незабавно — каза му донът. — Става въпрос за човек, който открадна много пари от клуба на синдиката. Поръчката се заплаща с десет хиляди. Приемаш ли я?

Бепи се поколеба.

— Ако не я искаш, кажи ми направо. Не ми губи времето с увъртане — продължи босът. — Предлагам първо на теб, но има и други хора, които веднага ще се съгласят. Ударът е лесен. Човекът е дребна фигура и никой няма даже да потърси този боклук. Живее на няколко пресечки оттук. Поръчката е изгодна. Предполагам, като се има предвид предстоящата ти сватба, че имаш нужда от тези пари — завърши той с усмивка.

Бепи започна да мисли трескаво. Наистина нямаше желание да приеме. Не искаше да убива някой си невзрачник от квартала. Прекалено близко беше до дома му. „Ами ако познавам тоя човек и трябва да го убия? Ако познавам децата му? Искам да ликвидирам само големи, лоши типове, които не познавам и които е по-добре да ги няма на този свят.“ Между другото времето беше съвсем неподходящо за него. Мислите му бяха объркани, но не искаше босът да остане с впечатление, че се е размекнал. Истината бе, че сватбата бе размътила мозъка му с посещенията в черквата, за да репетира минаването по пътеката между пейките и останалите глупости. Освен това начинът на живот в деловите среди му беше харесал. Наказателните удари вече не бяха от първостепенно значение за него.

Дон Емилио наруши мълчанието:

— Какво си се размислил? Да или не?

— Да, приемам — каза той рязко. — Тези пари ми трябват. Освен това напоследък стана доста скучно. Благодаря ви, господин Морано. Много се радвам, че се обадихте първо на мен.

Донът огледа Бепи замислено от горе до долу.

— Ела с мен — каза той. Отидоха в кабинета му и там показа на Бепи снимката на човека, който трябваше да бъде премахнат. — След убийството я унищожи. Това е домашният му адрес. Това пък е местоработата и описанието на колата му. Ето ти и парите. Докладвай ми както обикновено, щом свършиш работата. Искам това да стане утре. Разбрахме ли се?

Бепи забеляза, че тонът в гласа на Морано е различен.

— Напълно, господин Морано. Спокойно можете да поръчате цветя за погребението му — каза той, опитвайки отново да си възвърне доверието на боса.

— Този боклук не заслужава дори едно лале. Просто действай бързо и чисто.

Бепи си тръгна с десетте хиляди в джоба. „Това е първата ми поръчка от дона, откакто се уволних. Може би смята, че се размеквам. Не, сигурно разбира, че съм зает със сватбата.“

Когато се прибра вкъщи, Дана му се обади по телефона:

— Довечера в девет часа трябва да бъдем в канцеларията на църквата, за да подпишем документите. А утре трябва да отидем… Вдругиден трябва…

Мозъкът на Бепи работеше на бързи обороти. Слушаше я и същевременно планираше покушението.

— Добре, Дана, ще се видим у вас в осем и половина.

Затвори телефона и след това се обади на Але Хоп и Маймуната. Определи им среща в седем и половина в игралната зала.

Когато се събраха, излязоха да се разходят. Бепи каза на Але:

— Искам да направиш едно покушение, а Маймуната ще ти бъде шофьор. — Те се спогледаха и си кимнаха в знак на съгласие. — Ето ви снимката му. Искам да ми я върнете, затова гледайте да не я изгубите. Използвайте ръкавици. Ще ви дам най-добрия си пистолет, със заглушител. Приближете се до него и се убедете, че именно той е вашият човек. Не знам какво ще правиш, Але, но не убивай друг човек по погрешка. Грешките са недопустими, разбрахме ли се?

— Да. Никакви гафове. Знам.

— Когато се приближиш, изпразни пистолета в него — всичките шест патрона в пълнителя. Не мога да допусна утре тоя тип да се разхожда из квартала. Не трябва да остава жив. По някои причини това стана много важно за мен. Але, ще ви дам да си поделите с Маймуната пет хиляди долара.

— Ей, това си го бива, Бепи. Пет хилядарки са чудо, а, Маймун?

— Тръгвайте още сега. Очистете го тази нощ и ми се обадете, когато свършите, независимо кое време е. Ще чакам. Проклетият ми мозък съвсем се разкъса между „Уолстрийт“, снекбаровете, залаганията, Дана и сватбата… Сега и тая неприятност. Трябва да свършите добре работата! Обадете ми се, когато приключите.

Бепи отиде на срещата с Дана, за да подпишат документите в църквата. Продължаваше да бъде много неспокоен и това не й убягна.

— Какво има, Беп? Да не си започнал да се разколебаваш? — попита тя.

— Не, имам проблеми в бизнеса.

— Сигурен ли си? — подсмихна се тя.

— Стига, Дана. Съзнанието ти не е претоварено като моето. Затова дай да спрем с глупостите. Ние се женим, така че нека си говорим за секс или нещо такова. Казах ти, че имам проблеми с бизнеса.

Докато отиваха към черквата, Дана стана много мълчалива. По-късно той я заведе в една сладкарница да се почерпят със сладолед. После, при първата възможност, я изпрати до дома й. Обаче не искаше тя да се досети, че гледа как по-бързо да се откачи от нея, защото Дана много лесно се вкисваше. Но покушението не му излизаше от главата.

— Качи се горе, а аз ще ти се обадя, когато се прибера. Съгласна ли си?

— Къде отиваш сега?

— Ще се прибера вкъщи. Къде мога да отида според теб? Ще бъда там след петнайсет минути и ще ти звънна, успокой се.

— Добре, ще чакам.

Той я целуна и забърза към къщи да види дали Маймуната и Але не са го търсили. Когато се прибра, майка му и баща му гледаха телевизия и той реши да вземе един душ.

Докато се подсушаваше, чу майка си да вика:

— Бепи, Дана е на телефона. Казва, че е трябвало да й се обадиш след петнайсет минути, а вече минал половин час.

— Не й ли обясни, че съм под душа? — викна в отговор той.

— Да, но въпреки това иска да говори с теб.

— Кажи й, че сега ще дойда.

Той препаса една синя хавлия около кръста си и отиде до телефона.

— Ало?

— Струва ми се, че щеше да се обадиш след петнайсет минути — нацупи се Дана.

— Да, обаче реших първо да се изкъпя и след това да си говоря с теб чист и спокоен.

— Господи! Голям си чешит! Много обичаш да пробутваш сладки лъжи.

— Казвал ли съм ти колко красива глава имаш? Формата й е екзотична. Много ми харесва. Прилича на яйце.

След цял час разговор по телефона с Дана на вратата се звънна. Той отвори и погледна надолу по стълбището. Бяха Маймуната и Але Хоп.

— Да се качим ли?

— Не, ей сега слизам.

Бепи се облече и хукна надолу. Завиха зад ъгъла и отидоха до едно усамотено и подходящо за разговор място.

— Какво направихте, момчета?

— Приключихме успешно — отговори Але. — Колата му беше паркирана пред неговата къща. След половин час той излезе и се качи в нея. Изтичах при него и го погледнах съвсем отблизо, за да се убедя, че е той. Оня ме зяпна, като че ли съм луд. Попита ме какво го гледам. Знаех, че той е човекът, обаче исках да бъда напълно сигурен и затова го попитах как му е името и тоя идиот ми каза. Бях съвсем близко до него, Беп. Гръмнах три пъти в главата му. Той се разхвърча из цялата кола. Вече е при свети Петър. Какви куршуми имаше пистолета?

— С кухи върхове.

— Майчице, те правят истинско мазало — каза Але. — Следващия път ми дай пистолет, който прави по-малки дупки. Изповръщах си стомаха. Ти каза да го надупча с всичките шест, но след третия остана само вратът му.

— Хубава работа свършихте за мен, момчета — въздъхна Бефино. — Няма да забравя това. Маймун, верни приятелю, какво направи с колата?

— Върнах я на същия паркинг, от който я взехме. Наоколо нямаше никой и според мен няма да усетят, че е липсвала. — Маймуната се усмихна на Бепи и преметна ръка през врата му. — Не се притеснявай, шефе, всичко мина отлично!

— Изглежда, наистина сте свършили добра работа. С ръкавици ли бяхте?

— Разбира се — каза Але и върна на Бепи пистолета и снимката с адреса и останалата информация.

Бепи отброи пет хиляди долара и им ги подаде.

— Добре, приберете се вкъщи, хапнете и легнете да спите. Не разговаряйте с никого. Лека нощ. И не се мотайте по улиците. Погледайте телевизия. Тая вечер има интересен филм.

Бепи сви в пресечката, за да се види с дон Емилио. Влезе в бара. Донът седеше на една маса със своя приятелка — много елегантна мацка с цици като зрели тикви.

Бепи хвърляше погледи към Морано и се опитваше да привлече вниманието му. Босът бързо го разбра и помоли дамата да го извини. Бепи го последва в канцеларията на бара. Още щом вратата се затвори, донът го поздрави и Бепи, гледайки Морано в очите, му каза, че човекът вече е при свети Петър.

— Много, бързо — каза донът и потупа Бепи по рамото.

— Премахнах го бързо. Прекалено съм ангажиран покрай тая сватба. Затова и съм малко объркан. Годеницата ми ме води всеки ден в черквата да репетираме! Напред-назад по пътеката като пинг-понг.

— Добра работа, момче. Вършиш ми наистина добра работа. Това ми харесва. Вече си се доказал. Може би ни предстои нещо голямо. Ако се стигне до него, искам ти да го свършиш. Ти си човекът за тази работа. Убеден съм. Става въпрос за нещо голямо, което се заплаща с много солидна сума.

— Имам нужда от нещо такова — отговори Бепи, като се стремеше да се държи скромно и с признателност. — Уведомете ме, когато трябва. Почти винаги съм в квартала. Между другото, запазил съм ви двете маси на моята сватба.

— Чудесно. Всички искат да се запознаят с теб, така че ще дойдат. Ще направим една разкошна италианска сватба. Лека нощ, момче. Утре пак ще поговорим. Онова гадже оттатък ме чака. Утре ще прочетем вестниците. Сигурно ще са интересни, а?

На Бепи отново му стана приятно, защото знаеше, че господин Морано му има пълно доверие. Вече беше на двадесет и една години, а дон Емилио на петдесет и една. Приятелството им изглеждаше предопределено за по-едромащабни „неща“, а също и да продължи дълго.

Вече и хората на Бефино се бяха доказали. Той знаеше, че са способни да изпълняват заповеди и да вършат работа, когато това се иска от тях. Че имат силни характери и воля за оцеляване, а това го радваше.

Бепи и компанията му вече бяха първокласни граждани. Разполагаха с пари. Затова започнаха да се обличат в изискани костюми и палта от най-добрия галантериен магазин в Бруклин.

— Крайно време е да похарча малко пари и да поиздокарам хората си — беше им казал Бепи и това прозвуча като музика в ушите им.

 

 

Най-после Бефино си купи собствена нова кола — черен олдсмобил. Истински красавец! Толкова беше щастлив от това събитие, че през първата нощ не можа да спи. Постоянно надничаше през прозореца, за да се увери дали с колата всичко е в ред.

Още на следващата вечер той взе Дана и я закара в дома на лелите и чичовците й, за да им покаже новата кола. Всичките малки братовчеди поискаха да се повозят. Спазвайки традицията при такива поводи, Бепи ги откара в Кони Айлънд да ги почерпи по един хотдог. Когато свърши с поръчката, той мярна с крайчеца на окото си червенокос мъж, който клатеше бурно глава и се смееше. Докато минаваше през множеството посетители, натоварен със сандвичите, Бепи се вгледа по-внимателно и видя, че това е Червения, заедно със секретарката си и още един мъж с грубиянски вид. Пиеха бира и се хранеха. Стана му любопитно защо Червения изглежда толкова весел. Щеше да се пръсне от смях. Погледа ги няколко секунди и се отправи към колата да нахрани хлапетата.

През целия следващ ден Червения се връщаше в мислите му. Вече му бе враг, но моментът не беше подходящ за отмъщение. Червения все още притежаваше дял от снекбаровете, макар че със заемите и хазартния бизнес вече се занимаваше Малкия Паули. Бепи бе отстранил Червения от тези дейности като първа крачка, преди да му покаже окончателно вратата.

Паули Сигура — Малкия Паули — това бяха името и прякора му, но съвсем не отговаряха на външността му. Той беше здравеняк, красив, висок метър и осемдесет и пет — истински любимец на жените. Никога не бе давал какъвто и да е повод на някого да изпита неприязън към него. Изглеждаше толкова подкупващо искрен и невинен, че когато в няколко отделни случая мъже от квартала го хванаха да си закопчава панталона и да се измъква през прозорците на спалните им, повярваха, че е влязъл само да използва тоалетната. Паули беше хитър като лисица, добър работник и добър приятел. Любезните му обноски създаваха впечатление, че не е личност, с която трябва непременно да се съобразяваш. Страхопочитанието му към Бефино Менесиеро беше неговото най-ценно качество. Родът Сигура бе дошъл от Рамина, Сицилия.

Докато вървеше към канцеларията си, Бепи се сети за Червения и почувства, че от нерви му избива студена пот. „Кой беше оня тип с него? Утре сутринта ще извикам Червения на среща. Трябва да си поговоря с тоя задник. Струва ми се, че е дошло време да зарежа службата на «Уолстрийт» и да поема снекбаровете.“

Рано на другия ден Бепи и Червения пиеха кафе в офиса на „Даунтаун Хот Фудс“ — тяхната фирма за сандвичи. Секретарката отправи към Бепи полуусмивка, сякаш за да му каже: „Виждаш ли, още съм тук и ти ми плащаш.“

Бепи я погледна с изражение, което я накара да се разтрепери.

— Как се оправяш с нашия бизнес напоследък? — обърна се той към Червения.

— Справям се, Бепи. Защо?

— Ами снощи сънувах един малък кошмар с твоята особа. Даже ми изби студена пот, като се замислих за теб, а знаеш ли, Червен, аз дори не спях. Ходех по улицата. Как може буден човек да сънува кошмар? И защо ми изби студена пот, а, Червен?

— Откъде да знам, дявол да го вземе? — попита Червения, смеейки се.

— Сънувах, че те виждам с някакъв гнусен тип и двамата обсъждате много гнусни неща. Всичко ли ми казваш, Червен? Да не би да става нещо, за което не знам, а трябва да знам? Ако разбера, че вършиш тайни работи за моя сметка, ще трябва да преразгледам решението си и споразумението с теб.

Лицето на Червения заприлича на домат, както обикновено ставаше, когато се притесни.

— Знаеш ли, Червен — продължи Бепи, — по разбираеми причини ти винаги ставаш като варен рак, когато криеш нещо.

Бепи се обърна към секретарката и добави по-високо:

— И въпреки че обичам да чукам миланки, ми се струва, че до края на живота си ще мразя миланците. Затова, Червен, кажи ми, какво става? Не ми избива студена пот без причина. Кажи ми какво си намислил, по дяволите. Искам да знам с кого бъркаш в лайната. Днес смърди около теб. За какво става въпрос?

— Няма нищо нередно — каза Червения, мислейки си, че Бепи сигурно е дочул нещо. Започна да обяснява нервно. — Сигурно имаш предвид новия ми бизнес?

— Какъв нов бизнес?

— Отварям още няколко заведения заедно с Джони Мак.

— За оня Джони Мак от центъра на града ли говориш? Джони Макарони?

— Да.

— Значи това е гнусният мъж от сънищата ми. Стори ми се, че ми изглежда познат. Какви заведения?

— О, само още няколко снекбара.

— О, само още няколко снекбара — повтори саркастично Бепи.

— Джони Макарони иска да му стана съдружник.

— Да знаеш, Червен, ти наистина ме тласкаш към мисли за края ти. Точно така, Червен — за твоя край.

— Става въпрос само за няколко заведения. Какво те засяга това?

— Какво ме засяга ли? Ти имаш съдружник — моя милост. Така ли е? Първо си позволи да ме грабиш в продължение на две години и това ти се размина леко. Сега ми плюеш в лицето, като се хващаш с един отвратителен тип от центъра.

— Виж, Бепи, знаеш, че Мак има солидни връзки на Мот стрийт. Голяма риба е. Силен е, Бепи. Той е най-добрият специалист по наказателни убийства в Ню Йорк Сити. Как можех да му откажа? Този човек е от тежката артилерия. Той настоя да инвестирам с него.

— Ти какво, да не би нещо да си падаш по професионалните убийци? За какво, майка му стара, искаш да се сближаваш с такъв човек? По-късно той ще те нагълта — каза Бепи, поклащайки глава. — Значи Джони Мак е най-добрият специалист по наказателни убийства и ти си впечатлен от тая фукня! Щом е толкова голям, защо иска като нас да продава сандвичи, а? Майната му, изобщо не ме интересува какво иска той. И така, Червен, да си поговорим за нашия бизнес, не за неговия.

Червения погледна Бепи в очите и разбра, че е казал нещо нередно.

— Каква заплата получаваш от нашата фирма за сандвичи? Припомни ми.

— Триста и петдесет долара седмично. Знаеш го. Всички печалби от залаганията отиват в общата каса. Ти назначи Паули да се занимава с тях.

— Обичам да ми припомнят някои неща. Може да си си дал увеличение оттогава насам. Трябва да те контролирам, приятелю. Та значи взимаш триста и петдесет на седмица? Не е зле, а? Кажи ми, Червен, какво вечеря снощи? Хубавичка тлъста пържола? А може би и Голямата цица също е хапнала една голяма пържола?

— Вечеряхме спагети със сос и кайма у тях, а после отидохме до Кони Айлънд на миди и бира. Защо искаш да знаеш какво съм ял? Започваш да се бъркаш в личния ми живот ли?

— Защото чух, че си складирал цял куп пържоли в хладилника на снекбар номер три. Кой ги плати, Червен? Фирмата ли? Или това е прекалено личен въпрос, за да ми отговориш?

— Защо ме питаш какво съм ял снощи? Това е обидно.

Червения не отговори на въпроса за пържолите.

— Обидно! Брей! — озъби се Бепи. — Кой плати оная купчина телешко? Държа да знам, затова престани да избягваш отговора.

Червения наведе глава и след малко погледна приятелката си.

— Чудесен свят, а, Червен. Ти ядеш, а моята фирма плаща за това. Прав ли съм или не? — кресна Бепи.

— Да, плати ги нашата фирма — наблегна Червения. — Прав си. И какво? Какво са няколко пържоли, дявол да го вземе?

— И Джони Мак ли яде пържоли за моя сметка?

— Само веднъж. Какво толкова е станало? — попита Червения.

— Добре си я караш: триста и петдесет седмично и се храниш разкошно за моя сметка. Хората изкарват по сто и петдесет и си мислят, че са царе. Ти получаваш триста и петдесет и смяташ, че ти прилягат. Обувките ти са внос от Италия. Аз нося американски. Искаш ли и занапред да се храниш толкова добре? Отговори ми, Червен, искаш ли да продължаваш да ядеш пържоли?

— Естествено, Бефино. Хайде, престани с тия глупости. Защо ми четеш конско? Преди всичко този бизнес беше моя идея. Днес се държиш нагло с мен, но идеята за тези неща беше изцяло моя.

Секретарката вдигна поглед ухилена.

— Нагло ли се държа с теб, Червен? Ти чукаш ей тая шунда там. Виж я как ми се хили. Все едно се крие зад циците си. Тя харчи двеста долара седмично от моите пари. Ти я чукаш, а й плащаш с мои пари. Струва ми се, че биографията на Червения Миланец наближава историческия си край. Finito. Чуй какво ще ти кажа! Имаш два часа да си оправиш бакиите. Или прекрати бизнеса си с Джони Мак, или кажи на Голямата цица да ти сготви последната вечеря — макарони с наденица или каквото ти се прище. Аз плащам, понеже ще те натикам в кимоно от бетон и ще те накарам да гълташ тиня на дъното на Хъдзън.

— Слушай, Бепи, нищо не мога да прекратя с Джони Мак. Ще ме пречука на минутата, ако се опитам да разтуря сделката.

— Червен, аз още съм ти приятел, повярвай — прошепна Бепи. — Първо двамата с теб ще пречукаме Мак. Ще му вкараме два куршума в главата, преди да посегне на теб. Можеш наново да започнеш с мен. Не се притеснявай за Мак. Той е боклук. Помниш ли, че уби седемдесет и четири годишен старец заради шепа монети? Махни се от него. Нищо добро не можеш да очакваш от Джони. Тази седмица двамата с теб ще го очистим. Съгласен ли си? Ще му устроим хубаво изпращане. Не прави тази грешка, Червен. Много отдавна се познаваме.

Червения го погледна безизразно и не отговори.

— Той уби седемдесет и четири годишен продавач на вестници — продължи да го увещава Бепи. — Никой от нас не е правил подобно нещо. Може да сме лоши, но се отнасяме с уважение към всички стари хора в квартала.

— И какво толкова? Онзи и без това беше евреин — отговори с отвращение Червения.

Поглеждайки приятеля си в очите, Бепи разбра, че между тях всичко е свършено. Осъзна, че не съществува реална възможност бизнесът или приятелството им да продължат. Бяха мъртви. Finito.

— Избери сам — прошепна той с хриплив глас. — Или Мак ще те очисти или аз. Голямо бъдеще имаш, Червен. Пукната пара не струва.

След няколко секунди мълчание Бепи каза:

— Добре. Ти си решил за себе си. Виждам го. Предпочиташ Джони Мак. Давам ти го. Или теб на него. В четири следобед ще те чакам в бар номер едно. Искам да присъстват всички, включително и Малкия Паули. Постарай се да присъстваш на заседанието, Червен. То засяга бъдещето ти с нашата организация.

Това беше краят на едно десетилетно близко приятелство. На излизане Бепи се обърна:

— Срамота е, Червен — каза той със силно развълнуван глас. — Наистина не исках да стане така. Толкова време сме били заедно и въпреки всичко мога да кажа, че почти те обичах.

Всички повикани дойдоха в снекбар номер едно точно навреме. Чакаха мълчаливо Бепи да заговори.

— Паули, отсега нататък ще се отчиташ само на Але и мен. Никога на Червения, разбра ли? — каза Бепи на висок глас от единия край на дългата маса.

Хората бяха изненадани от неочакваната заповед. Поглеждаха се един друг и се чудеха какво става.

— Разбра ли ме, Паули? Червения е finito, свършено е с него. — Бепи огледа всеки поотделно, преценявайки реакциите им.

— Да, Беп — отговори Паули и хвърли бърз поглед към Червения. — Всичките ни пари от залозите и лихвите ще отиват у Але или мен — повтори Бепи. — Това е новият договор, Паули. Както Рузвелт, ние правим нов договор със себе си. — Той се обърна към Маймуната: — Маймун, вече си общ управител на всички снекбарове. Ще носиш костюм, не престилка. Да не съм те видял повече с тая престилка. Ти беше лоялен, затова сега си шеф. — Бепи се пресегна и докосна ръката му. — Отиди да си купиш шест костюма и хвърли тоя парцал. Той ще ти ги плати. Нали, Червен?

Червения продължи да седи с гневно изражение, без да отговори.

— Отсега нататък кабинетът на Червения е твой, Маймун. Към него върви и цицестата секретарка, ако я искаш. Ще правиш всички вноски по сметките на фирмата, ще управляваш паричния оборот, ще подписваш всички фирмени чекове и ще съхраняваш чековите книжки и вносните квитанции за мое сведение. Ако имаш някакъв проблем, обръщай се към мен. Само към мен. Разбра ли? — Маймуната кимна. — Този следобед смених всички банкови сметки на фирмата. Червения няма право да се подписва за нищо. Дори и за безплатен обед. Също така уведомих банката, че Червения е уволнен и си назначен ти, считано от днес. Разбра ли?

— Да, Бефино, разбрах — отговори Маймуната със светнало от вълнение лице.

— Ще отидеш при госпожа Стайнбърг. Тя те очаква. Трябва да сложиш подписа си в досиетата на сметките ни.

Червения продължаваше да мълчи, а Бепи не спираше словесното му бичуване.

— Червен, колко каза, че получаваш за заплата? Триста и петдесет долара седмично ли? Е, моята заплата в „Жюл Харт и съдружници“ е само сто и петнайсет. Отсега нататък ще ти плащам същите пари, като вече даже не си длъжен да идваш на работа. Можеш да си стоиш вкъщи или да откриеш нови заведения за оня тип Джони Мак. Най-добре е да се ожениш и да престанеш да онанираш. Отразява ти се зле на мозъка. През последните дни взе някои много лоши решения. — Бепи се приближи към Червения. — Сега си даже по-добре от мен. Аз трябва да ходя на работа всеки ден срещу сто и петнайсет долара, за да поддържам репутация на порядъчен човек. Не мога да си позволя да проваля прикритието си. Но днес ти разруши своето. Ти си мой враг. Това известно ли ти е? Стана ти навик да ме прецакваш, Червен — мен, стария ти приятел от детинство! — Разгневяваше се все повече и повече, обаче Червения само го гледаше предизвикателно. — Дебелогъзо копеле, по неизвестни причини не показваш никакви емоции. Правиш се на горд, но в теб виждам една жалка, мизерна душица, лишена от кураж. — Бепи се обърна настрани. — С други думи, в моите очи не струваш даже колкото едно лайно! Маймун, подпиши първия си чек и дай на Червения сто и петнайсет долара, като приспаднеш данъците, и още днес вземи ключовете от него и от Голямата цица. Когато на мен ми повишат заплатата, ще вдигнем и неговата. Червен, няма да получаваш дял от печалбите. Свърши се тая. Официално и пред всички те отстранявам. Ah finito. С мен повече нямаш работа. И гледай да не те хванат, че ядеш в някое от заведенията ми. Ah capeesh, миланецо?

Бепи огледа всички в стаята и след това го освободи с думите:

— Предай много поздрави от мен на твоя голям трепач. Сега ми се махай от погледа!

Червения стана и погледна Бепи отблизо в лицето. Очите му бяха пълни с омраза. Първоначално Бепи се обърна настрани, но после бързо върна погледа си върху Червения.

— Наистина ли трябваше да стане така? — попита той. — Дори за мен е трудно да го приема. Винаги сме били всички заедно. Започнахме всички заедно. Защо забрави толкова бързо за нас, за онова „наше нещо“?

Всички в стаята усещаха, че отстраняването на Червения е болезнено за Бепи. Никога не го бяха виждали толкова емоционален и разгневен. След излизането на Червения настана продължителна и тягостна тишина.

След време Бепи се обърна към хората си:

— Сега да се заемем с организацията. Появява се конкуренция и те са подли убийци, имащи намерение да ни очистят. Целта им е да завладеят нашия бизнес. Искам да ми се докладва всеки ден за всичко. Първият, който покаже признаци на мързел или се сприятели с конкурентите ни, ще изхвърчи! Затова не правете гафове. Всеки, който има неприятности или оплаквания, да се обръща към мен. Не бива никой да краде пържоли, както правеше Червения. Никой не трябва да се притеснява. Всеки ще бъде нахранен. На всички ви се плаща добре за това, което вършите. Естествено, ако работите както трябва, за Коледа всички ще получите премия. Ако ми потрябвате за друга работа, ще ви плащам допълнително. Има ли за мен, ще има и за вас. Ние сме едно семейство и не бива никога да се унищожаваме взаимно. Лоялността е най-ценното, което притежаваме. Тя е нашата сила. А сега отивам да си купя едно шишенце с аспирин, за да се отърва от това отвратително главоболие.

— Като стана въпрос за главоболие, аз съм гладен — провикна се Джоуи Ди. — Хайде да хапнем.

Всички се опитаха да му отвърнат с усмивка. Маймуната извиси глас:

— Ама че гладък мозък има тоя Сабу. Ние сме насред погребение, а той бил гладен.

— Откъде-накъде ще продължаваш да плащаш на Червения сто и петнайсет долара седмично? — осмели се да попита Але Хоп. — Защо просто не го изхвърли? Нищо не става от него. Той измени на фамилията ни. Крадеше от теб. Защо продължаваш да му плащаш?

— Защото още е собственик на четирийсет процента от фирмата по документи. Ако го изхвърля без нищо, някой ден плъх като него ще започне да дава показания срещу всеки, с когото си е имал работа. Това може да се превърне в проблем, който няма да се разреши, даже и да го убием. Надушвам го. Той е потенциален свидетел на полицията или ФБР. Мак ще го погълне. Ще му се наложи да потърси закрила отнякъде, най-вероятно от ФБР. Ако не продължа да му плащам, това може да се изтълкува като грабителство. Затова днес подмених ведомостите. Неговите отработени часове бяха съкратени, а съответно и заплатата му, така че грабителство няма. А в края на годината няма да има дивиденти. Ще се погрижа за това. Но аз имам нещо наум за него, Але. Няма да го забравя, не се притеснявай. Един ден ще изчезне, абсолютно сигурно е.

 

 

Хората на Бефино постоянно виждаха Червения с Джони Мак. Бепи знаеше, че най-вероятно някой ден ще се наложи да се разправи както с Червения, така и с Мак, но си го представяше след няколко месеца. Очакваше, че на Мак ще му е нужно известно време, преди да предприеме нещо срещу него от името на Червения, и затова временно остави проблема в забвение заради подготовката на сватбата. Чувстваше се сигурен и уверен в „семейното“ си положение.

Една късна вечер, в петък, Бепи отиде в новия кабинет на Маймуната да прегледа някои неща.

— Чакай ме в колата — каза той на Але Хоп. — Ще се върна след двайсетина минути. Трябва да се информирам за седмичните продажби.

— Добре, аз ще подремна — отговори му Але Хоп и изключи радиото.

Бепи се качи до втория етаж и тъкмо се канеше да вкара ключа в бравата, когато забеляза, че вратата е отворена. Влезе бавно и чу, че в съседната стая някой се движи. Надникна вътре предпазливо. С изненада видя как Голямата цица пълни чантичката си с документи и други неща. Изтича и я сграбчи. Тя се стресна.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита той гневно.

— Дойдох да си прибера някои лични неща, които бях забравила.

— Мислех, че си предала ключовете си.

— Имах резервен комплект — усмихна се тя.

— Така ли? Резервен комплект, а? За какво ма, кучко? — процеди Бепи през зъби и стисна ръката й още по-здраво. — Какво крадеш? Изсипи си чантата — кресна и той.

— Нищо не крада. Това са мои лични документи. Ето, виж ги.

Той бързо ги грабна от ръката й и ги прегледа.

— Голяма кучка си, известно ли ти е? Истинско нахалство е да се вмъкнеш тук в петък през нощта, когато няма никой! Къде ти е Червения, твойто приятелче?

— Подир задника ми! — озъби му се тя. — Откъде да го знам къде е? Да не си мислиш, че съм денонощно с него?

— Подир задника ти? Що за отговор е това? „Подир задника ми“ — повтори Бепи и я стисна още по-здраво в гнева си.

— Тази нощ сигурно ще спи с Норма. Наистина не знам, а и хич не ми пука!

— А ти с кого ще спиш тази нощ? С Джони Мак ли? — попита я предизвикателно Бепи.

— Как можа да се сетиш? — ухили се тя.

Бепи погледна изненадано първо нея, а после бавно огледа стаята.

— Кой те доведе тук тази вечер?

— Никой. Сама съм. Дойдох съвсем сама.

Той я изгледа втренчено.

— Знаеш ли, Големи цици, би трябвало здравата да те ошамаря за това, че пак си дошла тук, след като ти казах да се омиташ. Нахална кучка си.

Тя отново му се усмихна.

— На какво се смееш?

— На теб, Бефино Менесиеро. Разсмиваш ме.

— Би трябвало да те разплаквам, дебела кучко.

— Да, разсмиваш ме. Винаги си толкова сериозен. Заради това ти се усмихвам. Защото винаги си прекалено сериозен. Вече няколко седмици те наблюдавам. Не ти ли направи впечатление? — Бепи продължаваше да я слуша. — Наблюдавах те и си мислех за теб, но ти беснееше и се пенеше срещу Червения заради бизнеса, без изобщо да ме оцениш.

Тя изпъна пуловера плътно около едрия си бюст.

— Вярно ли е това, Големи цици? Мислела си си за мен?

Бепи впи поглед в гърдите и набъбналите й зърна под опънатия надолу пуловер.

— Да, мислех си. — Тя се престори, че изтупва нещо от пуловера си и безцеремонно се потри по гърдите. — Дори когато съм сама, си мисля за теб.

— Без майтап? — Очите му я оглеждаха от главата до петите. — Опипваш ли се, докато си мислиш за мен?

— Не — отговори тя насмешливо. — Разбира се, че не. Аз не се опипвам. Не правя такива неща. Не ми е в стила. — Тя се изхили. — Обаче правя други неща. — Отново се захили.

— О, така ли? Какви други неща?

За момент тя се поколеба, а когато отговори, гласът и стана хриплив:

— Ще ти покажа, ако ме пуснеш. Заболя ме ръката.

Той я пусна и отдръпвайки се около половин метър назад, се облегна на един шкаф за папки. Тя загаси лампите и усмихната тръгна бавно към него. Пресегна дясната си ръка и го погали по слабините. После с два пръста разкопча ципа му и започна да го милва.

— Аах, ти май си голямо момче, а? — прошепна тя, облизвайки устни.

Смъкна панталона му, откривайки изцяло едрия му пенис и тестисите, застана на колене и започна да го ближе. Устните й бяха като две перца. Явно беше майсторка и той веднага хареса техниката й. Тя се поклащаше и извиваше нагоре-надолу, ближеше големия му орган отстрани, издавайки страстни звуци. Бепи беше изненадан от кадифеното й докосване и силното й желание да го доведе до оргазъм. Устата й работеше с вещина, която само един мъж може да оцени. Смучеше го все по-усърдно, докато го накара да сумти и стене в предчувствие на кулминацията. Когато спермата му започна да се излива в устата й, тя жадно я погълна. Очите й се отвориха широко и наблюдаваха изражението на Бепи, който тръпнеше при всяко нейно близване.

Изведнъж тялото му се загърчи в неронова наслада и премаля от вакуума на силните й дробове, които продължаваха да засмукват. Той започна нежно да я отблъсква. Не беше в състояние да издържа повече.

— Стига — каза й Бепи, но тя продължаваше страстно. — Спри, свърших вече — прошепна той и я потупа гальовно по главата. — Изцеден съм. Не мога повече.

„Ама че фантастично духа! — мислеше си Бефино. — Нищо чудно, че Червения се е побъркал. Тя му изсмуква и мозъка.“

— Двеста долара седмично са били малко за теб — каза той и се усмихна отпаднало. — Ти си невероятна, известно ли ти е? Страхотно го правиш.

— А ти се оплакваше, а Бефино? — попита с усмивка тя. — Така и не разбра от какво се лишаваш.

Неочаквано се чу шум от тежки стъпки и влезе Але Хоп, на когото беше омръзнало да чака долу. Той забеляза в сумрака, че Бепи напъхва ризата в панталона си, а момичето се изправя. Тя видя Але и започна да се хили.

— Кой е този? — попита тя.

Бепи я погледна и поклати глава.

— Можеш ли да си представиш, Але? Допреди малко й бях затапил устата с чеп, а кучката продължава да се хили. Трябва й по-голям чеп, Але. Заеми се да й запушиш човката отново. Като свършиш, вземи й ключовете. Ще чакам в колата. Аз ти дадох само ордьовъра — усмихна й се той. — Сега ще ти сервират основното ястие, сладурче. И не забравяй да кажеш на Джони Мак, че си ни лапала пишките, когато те целува тая нощ.

Бележки

[1] как си? (итал.). — Б.пр.