Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Man Of Respect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция
Zaples (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Дарил Лондон. Човек на почит

ИК „Атика“, София, 1997

Американска. Първо издание

История

  1. — Добавяне

3.

След силен натиск от страна на баща му Бефино започна работа на непълен ден в едни месарски магазин. Всеки ден след училище той почистваше помещенията и доставяше поръчки по домовете.

Брат му работеше в един вестник, който се наричаше „Бруклин Емпайър“. Разпределяше маршрутите на разносвачите и освен това разтоварваше камионетките. Марио беше много стеснителен и от време на време леко заекваше. Обаче, ако се разтревожеше силно или нервираше, той почти не можеше да говори и почервеняваше като домат. Беше кротко, закръглено, много луничаво момче на седемнадесет години — с две повече от Бепи. Другите момчета, които работеха във вестника, бяха седемнадесет-осемнадесетгодишни и повечето от тях бяха яки младежи, които завиждаха на Марио за леката му работа.

Един понеделник Бепи се прибра вкъщи рано вечерта. В този рядък за него момент на бездействие той слушаше по радиото „Супермен“ и чакаше майка му да сервира вечерята. Тя готвеше едно от любимите й ястия — carne polpetla с pasta[1]. Паскуале се миеше в банята. Тъкмо си беше дошъл от борсата, където бе дал заявка за количествата риба през седмицата.

Вратата рязко се отвори и в апартамента влезе Марио. Лицето му цялото беше в кръв. Кръв течеше и от устата му. Финамета започна да пищи:

— Марио! Какво се е случило?

Задавен от кръв и заекването си, Марио изглеждаше ужасно. Опитваше се да говори, но нищо не му се разбираше. Паскуале и Бефино изтичаха в кухнята. Видяха Марио и започнаха да крещят:

— Какво е станало? Какво е станало, дявол да го вземе?

Финамета почисти Марио и го сложи да седне. Устата му беше много лошо цепната, но тя успя да овладее кървенето с лед, увит в кърпа.

— Ед-д-на т-тайфа ирландски копелета от вестника м-ми ск-кочиха. Утре след училище ще г-ги н-наредя. Ще г-ги блъскам с б-бейзболната бухалка п-по г-главите един по един.

Паскуале обаче беше кипнал.

— Трябва да ги намерим още сега. Тази нощ, докато нещата са още пресни. Трябва да си платят за това! Иначе сън няма да ни хване.

— Гадни копелета! — изруга Бепи. — Ще ги избия! — Той потупа Марио по рамото. Не се разбираха много добре, но бяха братя. — Не се тревожи, Марио. Аз ще ги оправя вместо теб. Ще им дам да разберат. Утре ще заведа там моята банда.

Паскуале беше побеснял. Искаше отмъщение още тази нощ, но съзнаваше, че не е редно да отиде и да набие някакви хъшлаци на седемнадесет или осемнадесет години. Като зрял сицилианец, той предпочете единствения възможен за него в момента вариант на отмъщение.

— Искам да ги пипнеш тия копелета! Още сега!

Все едно че отвърза бясно куче. Бепи се втурна към килера и взе единственото оръжие в неговия роден дом — един чук от сандъка с инструменти на баща му. С чука в ръка той хукна през стъпало надолу към улицата.

Финамета крещеше на Паскуале:

— Какво правиш? Те ще пребият и Бепи. Не го пускай да ходи там. Моля те, Паскуале! Ще го наранят. Тия момчета са много по-големи от него.

Паскуале беше прекалено ядосан, за да спори с нея.

— Бефино ще се справи с тях. Ще им го върне.

— Та-та-татко — каза Марио, клатейки глава и мъчейки се да говори, — не пускай Бепи там. Ония момчета са големи.

Бепи измина шестте пресечки до сградата на вестника на бегом. Стигна там запъхтян и възбуден. Видя около осем момчета, които седяха на няколко маси, пушеха и плюеха по пода. Смееха се и си разменяха закачки.

С кръвясал поглед Бепи влетя в стаята и без да каже нито дума, започна да блъска с чука по главите им, нанасяйки точни, чупещи черепи удари. Намерението му бе да убива. Тичаше от човек на човек като див звяр и повтаряше задавено „Ти ли преби брат ми? Ти ли преби брат ми?“ с приглушен глас, почти разплакан. Скоро залата бе обляна в кръв. Всички крещяха и се опитваха да ударят Бепи. Момчетата се бореха за живота си. Бепи се стремеше да удари колкото може повече. Него също го улучиха няколко пъти, но не кървеше.

След кървавата баня той се прибра вкъщи с чука в ръка. Баща му го чакаше пред блока. Виждайки Бепи раздърпан от схватката и с кървавия чук, той попита задавено:

— Как мина?

— Кървави зрелища ли искат? — отвърна Бепи. — Направих им едно. Пребих ги всичките. Сега по стените и пода има много от тяхната кръв. Всичко е омазано. Как е брат ми?

— Добре е. Да отиваме да ядем, че макароните съвсем са изстинали.

— Сигурен съм, че утре Марио ще довърши започнатото от мен — каза Бепи. — Ще ги бие до посиране. Те са го хванали изневиделица, затова е пострадал… Здравата ще ги натрошим утре. Хайде да вечеряме. Умирам от глад.

Час по-късно входният звънец издрънча. Беше господин Джонсън — човекът, който ръководеше канцеларията на вестника. Искаше да разговаря с господин Менесиеро. Финамета го поздрави и го въведе в апартамента. Паскуале и синовете му още седяха на масата. Финамета предложи на господин Джонсън плодове, но той учтиво отказа.

— Защо е тази война? — попита господин Джонсън. — Какво се е случило, та е станало причина за такава кървава разпра? Канцеларията прилича на болница!

Марио започна да обяснява. Паскуале го прекъсна по средата и каза:

— Ето я причината Бефино да направи каквото направи. Заради това стана разправията. Утре Марио ще довърши войната, която брат му започна.

Господин Джонсън прочете имената на момчетата, пострадали лошо от Бепи.

— Всичките са в болницата и ги кърпят.

Марио отново започна да заеква, опитвайки се да каже нещо. Изчакаха го да изрече думите.

— Т-т-т-татко… Б-бепи е набил други момчета.

На масата се възцари мълчание. Финамета се хвана за главата, а след това сложи бутилка уиски на масата. Сигурна беше, че е време. Господин Джонсън изпи едно двойно на екс.

 

 

Един ден през октомври дон Емилио Морано изпрати човек да повика Бепи от игралната зала. Държеше се много сърдечно с Бепи и той му отвърна със същото.

— Бепи — каза кръстникът, — искам да свършиш нещо специално. За тази работа ми трябва младеж с кураж на великан и размери на жилав дребосък, някой, за когото да съм сигурен, че умее да си държи устата затворена. Вярвам, че ти си този, който ми трябва, Бефино Менесиеро.

— Куража го имам, но съм метър и седемдесет. Не съм дребосък.

— Добре. Ти ми трябваш, Бефино — усмихна се кръстникът.

— Както решите, господин Морано. Само ми кажете какво искате да направя.

Кръстникът пак се усмихна.

— Искам тази вечер в десет часа да се представиш на един от моите войници в центъра на Манхатън. Той е собственик на кафене. Натоварен е да свърши нещо важно за нашата фамилия. Ah capeesh, Бепи?

— Si, io capeesh.

— Ще се явиш при него и ще правиш каквото ти каже. Този Сали е грубиян, така че внимавай. Той ще те инструктира за задълженията ти. Взех това решение внезапно. Трябва да бъде изпълнено тази нощ. Много неща зависят от това.

— Разбрано, сър. Колко се плаща за работата? И кой ще ми плати?

Кръстникът, изненадан, че Бефино поставя въпроса за парите, все пак му отговори:

— Ще получиш петстотин долара за твоята работа. Съгласен ли си?

— Да, сър. Всичко е точно.

— Предполагам, че ги искаш сега, а?

Бепи се усмихна.

— Да, сър. Винаги предпочитам да ми плащат предварително.

— Защо предварително? — попита кръстникът.

— Само защото, ако ме очукат, майка ми да получи парите. Държа ги в едно скривалище в моята стая и тя ще ги намери. Ако не мога аз да ги имам, то поне тя да ги използва.

Дон Емилио пак се усмихна.

— Умен си, Бепи. Ти си момче, което мисли за бъдещето.

— Все пак не се притеснявайте, господин Морано. Ще си свърша работата. Бих искал да направя няколко удара за много пари. Интересуват ме големите пари.

Кръстникът погледна момчето и каза:

— Добре, Бепи. Ще получиш големите удари и големите пари. Само имай търпение. Не бързай прекалено много. Още си доста млад, имаш време. Затова по-полека, бъди търпелив.

— Да, сър. Ще почакам още малко.

Дон Емилио огледа Бефино и поклати глава, развеселен от амбициите на момчето.

— Човекът, на когото ще се представиш, е Сали Дематео. Както ти казах, той е груб, гръмогласен и буен. Обаче знае, че си мой човек, така че не се плаши. Казах му да бъде внимателен с теб. Сали е лош. Върши черната работа. Можеш да научиш нещо от него. Слушай и не му отговаряй дръзко. Само се учи.

— Обещавам ви да не се плаша прекалено много — каза Бепи шеговито. — Имам желание да науча всичко възможно.

— И не приказвай много пред тях. Ще започнеш да им досаждаш. Този път ти се възлага наистина голяма задача. Не карай Сал да се притеснява заради теб. Младоците лесно го нервират. Сали е много важен човек, който се издига в нашата организация, затова се отнасяй почтително с него. Разбра ли? Повтарям ти това заради особеностите на Сали. Не искам да пострадаш, Бепи. Характерът му е много лош. Като свършите работа, ела пак при мен. Ще си поговорим повече.

— Добре, господин Морано. Никога няма да ви изложа. Ще се държа прилично със Сали.

Същата вечер към десет часа Бепи отиде с метрото в Манхатън. Беше се изтупал като конте — тъмносин костюм, бяла риза с бели райета, бяла вратовръзка, черни обувки и бели тиранти.

Когато опита да влезе в кафенето, портиерът отказа да го пусне вътре, защото му се видя твърде млад. Бепи му обясни, че е дошъл да се срещне със Сали Дематео. Сали дойде на входа. След няколко саркастични въпроса той заведе Бепи до масата си. Бепи чу язвителни подмятания: „Ти ли си поканил това хлапе, Сали? Да не би да е новият ти телохранител?… Кое е това малко конте, Сал?… Я какъв костюм носи.“ На Бепи му идваше да се скрие под масата.

— Даже не го и познавам — отговори Сали на приятелите си. — Бил човек на шефа. Лично той го праща.

След това погледна към Бепи и каза:

— Сядай, момче. И не се притеснявай, че ще си смачкаш костюма.

Оркестърът започна да свири и мъжете се умълчаха. Музиката гърмеше. На сцената излезе едно момиче и затанцува под пламенния сладострастен такт на духовите инструменти — латиноамерикански ритъм, който напълно отговаряше на атмосферата.

— Момче, достатъчно ли си голям да пиеш? — подкачи го гръмогласно Сали. После нареди на сервитьорката: — Дай на тоя малък фукльо едно двойно.

— Не, госпожице, моля ви, само едно малко за мен. Благодаря — каза й Бепи.

— Ще го направя малко — прошепна тя.

„Божичко — мислеше си Бепи, — тия типове са фрашкани с гадни подигравки.“

Сервитьорката се върна с напитките и го огледа доста обстойно, но Бепи, понеже не знаеше чие гадже може да се окаже, не реагира. Не искаше да му забият нож в гърба заради непознато момиче, въпреки че според него тя беше хубавичка и съблазнителна. Много съблазнителна.

В музиката имаше нещо възбуждащо, което накара кръвта на Бепи да кипне. Непрекъснато се взираше в танцьорките. По едно време установи, че цялата маса го наблюдава, и отклони поглед, отпивайки от чашата си.

Сервитьорката го попита откъде е, но Бепи прикриваше всякакъв интерес или вълнения от разговора. Продължаваше да мълчи. Дон Емилио му беше казал да не приказва много. Отишъл бе там да върши работа, за която вече му беше платено, и нямаше намерение да го пребият заради някаква сервитьорка с влажни устни.

Сали поръча по още едно питие.

— Дай на малкия двойно — провикна се той.

Беше забелязал, че келнерката си пада по Бефино, обаче момчето не й отвръща с взаимност. Развеселен от алкохола, той изгледа Бепи и със забързан, но вече пиянски говор изграчи:

— К’во става бе, момче? Не обичаш ли момичета? Непрекъснато гледаш настрани. Що така бе?

— Разбира се, че ги обичам. Обаче тази нощ не е подходяща за това. Имаме работа за вършене — отговори той, опитвайки се да надвика музиката.

— Охооо, имал си работа за вършене, а? — изкрещя Сали към приятелката си, която седеше до него. — Я чуй това, котенце. Тая нощ имал работа… О, тази нощ не е подходяща… — продължи да му се подиграва Сали. — К’во, да не си с тампон между краката? Или си едно малко педалче? Ама че готино — педалче с тампонче.

— Стига, Сали, за какви тампони дрънкаш? — отвърна му Бепи. — Морано ме изпрати тук да ти свърша някаква работа. Защо се заяждаш с мен?

— Щото си въздух под налягане, момче. С тоя спретнат син костюм имаш вид на девствен. Бас хващам, че още не си спал с жена — ревна разпалено над масата Сали. — Гарантирам ви, че тоя мухльо е девствен.

Бепи се усмихна притеснено, когато всички около масата започнаха да му се смеят.

Сали прошепна нещо на момичето до себе си. Тя беше гаджето му, Анита, и се очакваше скоро да се женят. Беше пуерториканка, красива, с хубаво тяло и прекрасни черти на лицето. Много сексапилна жена. Изглеждаше смутена от това, което й говореше Сал, разгорещено спореше с него. Сали започна да я побутва. Беше пиян, но не толкова, че да бъде извинен за действията си.

— Действай, казах — заповяда й Сали с груб глас. — Погали хлапето по пишката. Нека да се посмеем малко. Поиграй си с него, Анита. Накарай го да се изпразни в гащите.

— Та той е още дете. Да не си откачил? — възпротиви се тя.

Музиката беше толкова силна, че Бепи не можеше да чува съвсем добре какво говори Сал. Разумът му му подсказваше, че Дематео се опитва да го направи за смях. Имаше чувството, че са го съблекли гол. Започнаха да го връхлитат вълни от тревога.

Анита изпи едно двойно уиски на екс и се изправи. С изкривени от ефекта на питието устни, тя погледна Бепи. Дансингът бе предоставен на посетителите. Оркестърът свиреше великолепна подборка от шлагери. Възбуда изпълваше залата. Поглеждайки назад към Сали, Анита с неохота отиде при Бепи и започна да рови с длани в косата му.

— Хайде, мойто момче. Ела при кака. Да потанцуваме.

Бепи категорично отказа и приглади косата си.

— Не ми се танцува.

Масата избухна в смях, когато тя започна да се търка в него. После седна в скута му с думите:

— Сладурче, знаеш ли, че ме караш да си мисля срамни работи? Хайде, гушни кака, ела да потанцуваме.

Тя го правеше за посмешище. Бепи отново й отказа — този път раздразнено, но тя продължи да настоява. Сали, приятелите му и другите момичета се смееха толкова силно, че сълзи им потекоха от очите. Бепи се почувства изключително дребен и объркан. Предаде се. Музиката беше чудесна, а Анита определено беше красива. „Майната ти, Сали — помисли си той. — Ще мачкам задника на гаджето ти по дансинга, докато не й омръзне.“ Взе решение да играе по гайдата на шефа.

Бепи и Анита започнаха да танцуват. Дъхът й миришеше на скоч и очите й блестяха. Оркестърът се развихряше, а музиката ставаше все по-пламенна. Кънтеше в салона и предизвикваше такава възбуда, че всички станаха на крака да наблюдават дансинга. Бепи имаше отлична фигура и беше много добър танцьор. Ритъмът му увличаше Анита. Лицето на Сали пребледня, когато околните ги аплодираха. Бепи я водеше гладко и на нея й хареса да танцува с него. Постепенно всички започнаха да си разменят усмивки, потвърждавайки, че са забелязали порочността в движенията на Анита. Тя полюшваше таза си и се търкаше в Бепи, отдалечаваше се и после пак се приближаваше. Той усещаше как венериният й хълм го подбутва. Беше му много приятно и почти забрави, че Сали ги наблюдава.

— Знаеш ли, че си добър танцьор? — прошепна тя.

— Ти също — отговори Бепи и я целуна по ухото.

Всеки път, когато се окажеше пред очите на Сали, той се стремеше да се отдръпне от нея като предпазна мярка. Но когато се смесеха с тълпата, й даваше да разбере, че не танцува с Мики Маус. Притискаше се между бедрата й и на нея й харесваше. Сграбчи я за задника и това също й хареса. Притисна набъбналия си член в нея и го задържа между бедрата й, докато очите й не потвърдиха, че е почувствала неговата надареност. Тарапаната беше толкова гъста, че Сали нямаше как да ги види и Анита го съзнаваше. Реши, че може да се наслади на закачките на това безумно хлапе. Искрите в погледа й издаваха за какво си мисли. Посегна небрежно надолу и опипа лудо възбудения му член. Дебелината му накара очите й да се разширят от удоволствие. Тя се вгледа дълбоко в очите му и откри едно изгарящо от страст момче. Наблюдавайки как изражението на лицето й се променя, когато го докосна, той й се усмихна и прошепна:

— Ела при батко.

Оркестърът прекрати изпълненията и те се върнаха на масата. Бепи седна бързо, опитвайки се да прикрие възбудата си. Сали започна да се държи още по-лошо. Не му оставаше нищо друго, освен да покаже на приятелите си, че е готов да отиде докрай.

На масата имаше още петима мъже и пет жени. Приличаха на голямо, весело семейство. Човекът, който седеше до Бепи, изглеждаше дружелюбен и го похвали, че танцува добре. Затова, търсейки приятелски настроено ухо, Бепи го попита:

— Защо ми натрапва приятелката си?

— Спокойно, момче. Такъв си е, когато се напие. Обича да кара хората да изглеждат кофти или като мухльовци. Просто не се нервирай. Нищо няма да ти се случи. Прави каквото казва и няма да пострадаш. Само прави каквото казва и не му давай повод. Остави го да излезе с достойнство от положението.

Но Сали отново тикна Анита към мястото, където седеше Бепи. Този път обаче тя не се противи толкова много и Сали го долови. Анита бързо хвана ръката на Бепи и каза:

— Ела да танцуваме, разгонен развратнико.

Това, че го нарече „разгонен развратник“, обиди Бепи и той й отказа — доста прибързано. Сали вдигна очи и изрева:

— Заведи го горе. Да, заведи тоя мухльо горе в стаята. Провери дали е мъж! — Той се изсмя и огледа седящите около масата, търсейки подкрепа за безумието си.

Той изпитваше и Анита, искаше да види как ще реагира. А тя определено не издържа изпита. Беше прекалено припряна.

— Хайде, Бепи, ела горе — каза тя забързано и добави шепнешком, — имам едно пухкаво котенце за теб.

Отвратен от създалото се положение, Бепи се замисли: „Пухкаво котенце ли? Тая пеперудка наистина ли очаква да се кача горе и да я чукам? Какво им става на тия хора? Гледай в какво се забърках!“

Другите около масата извърнаха неловко погледи, но продължиха да се смеят, за да не разсърдят Сали. Беше отишъл прекалено далече и всички го съзнаваха.

В последен опит да прекрати играта, Бепи се сопна:

— Дошъл съм тук по работа. Кога започваме?

Човекът до него го докосна по ръката и прошепна:

— Слушай, момче, когато Сали нареди нещо, ние го изпълняваме. Не му се репчи, за да не пострадаш. Остави го да те прави на мухльо. Трай си. Ако продължаваш да му приказваш така, накрая ще литнеш от покрива, още тази нощ. Кротувай. Така ще живееш по-дълго.

— И какво трябва да направя? — попита го Бепи. — Да се кача горе и за да не го ядосам, да изчукам гаджето му, което май се е нагълтало с испанска муха?

— Луд ли си бе, малкия? Само се прави на ударен и не върши глупости. А си я чукал, а си мъртъв. Няма да доживееш до утре.

Бепи трескаво премисляше положението. Белите зъби на красивата пуерториканка блестяха пред него като сбъдващ се сън. Смехът, стигащ почти до писък, кънтеше в ушите му. Студена пот изби по кожата му. Беше въпрос на достойнство или унижение. Намираше се на много тънката граница между двете. Беше в трудно и сериозно положение. Затова реши: „Ще я чукам. После ще убия тоя мръсник с голямата уста. Няма друг начин да се разбереш с такава драка. Ще пръсна задника на готиното му гадже! След това ще очистя тоя шибан ненормалник. Ще разкажа на господин Морано как се е отнесъл с мен. Той ще ме разбере.“

Анита вече го водеше към откритото вътрешно стълбище. Без да има представа какво е решил Бепи, Сали продължаваше да му се смее. Бепи се остави да бъде замъкнат до горната площадка, като се движеше бавно и с привидно нежелание.

Анита непрекъснато се обръщаше назад към него и красивата й южняшка усмивка откриваше безупречните й бели зъби. Хванала ръката му като на малко момченце, тя прошепна на завален английски:

— Кака само ще поиграе с теб. Не се бой. Няма да ти прави лошо, сладурче.

Това допълнително разбунтува стомаха на Бепи и той я стрелна със свиреп поглед.

Горе в апартамента Бепи я огледа по-внимателно и мислено си отбеляза, че е облечена в тясна плетена рокля от две части. Без сутиен и без гащички — установил го беше, докато я опипваше на дансинга. Вътре беше горещо и само една малка крушка светеше в ъгъла на стаята. Бепи никога не бе предполагал, че ще се окаже в такава ситуация с жената на мафиотски бос, който, полуобезумял от алкохола, продължава да пие на долния етаж. Чувстваше се притеснен, уязвим и в много опасно положение. Обаче вече бе решил.

Той подложи един стол на вратата, за да не може някой да влезе. Щом се приближиха до леглото, Анита мигновено се хвърли в обятията му и започна да го целува като стръвница. Езикът й не спираше. Бепи отвърна на страстната й нежност с грубовати действия. Знаеше, че й е хубаво да я докосва. Целуна я чувствено и после с едно движение издърпа пуловера й нагоре през главата и го свали. Гърдите й бяха големи, твърди и потни. Тялото й беше влажно и хлъзгаво заради повишаващата се възбуда. Тя изстена и отново го целуна. Вече нямаше спиране. Анита започна да пъшка, горяща от желание, и да издава страстни звуци. Бепи бръкна под полата й и тя изхлипа, когато пръстите му проникнаха дълбоко в мокрото й влагалище.

Започна да му шепне на испански. Горещият й дъх, примесен с миризма на скоч, действаше възбуждащо. Той се спря, за да я погледа как стене и гали страстно гърдите си. За жалост Бепи трябваше да бърза, може би като никога през живота си. Иначе би я гледал цяла нощ как играе със себе си. Анита беше изключително съблазнителна и порочна. Обаче той трябваше да действа бързо. Това бе големият му шанс да си разчисти сметките с онзи гнусен боклук на долния етаж. Бепи съблече сакото и панталона си с по едно бързо движение, но не свали подмишечния кобур и ризата си. Вдигна тясната пола на Анита високо над закръгления й задник и венериния й хълм, покрит с буйни черни косми. Приближи се до нея и силно възбуденият му орган запулсира между бедрата й.

Неочаквано тя се сепна и очите й нервно се обърнаха към вратата, но това продължи само миг. Страхът от Сали явно бе господар на нейното съзнание до момента, в който наедрелият му и топъл член се плъзна високо нагоре между бедрата й и трескаво започна да се трие по набъбналите й срамни устни. Играта бе надминала всички очаквания. Със засилването на тласъците му, очите на Анита се обърнаха с бялото напред.

— Влудяваш ме — шепнеше тя. — Изригвам. Ох, Господи!

Полуоблегнат върху тялото й, надигайки се нагоре, Бепи я погледна и прошепна:

— Не е зле за девственик, а?

Той никога нямаше да забрави непредполаганата еротична смесица от страх и оргазъм, която изживя.

Когато спазмите утихнаха, Бепи бързо се облече.

— Бепи — прошепна тя, — моля те, още веднъж. Хайде да се любим пак.

— Да не си откачила? Оня бесен пес долу сигурно вече ражда кученца.

Бепи тръгна към вратата и изобщо не се обърна да погледне Анита. Хванал сакото си в ръце, той умишлено остави подмишечния кобур да се вижда и нарочно започна да си вдига тирантите чак когато тръгна надолу по стълбите, пред погледите на насядалите около масата на Сали. Това накара хората, които му се смееха толкова шумно, да прочетат между редовете и да си направят собствени изводи за него. Разговорът секна и на масата задълго се възцари пълна тишина. Мнението им за Бефино Менесиеро беше окончателно оформено: „Без съмнение това хлапе е напълно откачено.“ Бефино бе отправил предизвикателство към Сали Дематео — обладал бе Анита, преминавайки по този начин много тънката граница между уважението и незачитането, така важна за мафията. Без да издава и най-малкото вълнение, погледът на Бепи бързо обиколи масата.

Сали го изгледа злобно, но не каза нищо. Вече нямаше шеги. Никой не проронваше дума. Застанал до масата, Бепи поизпъна ризата и вратовръзката си, като се стараеше ръката му винаги да е близко до кобура с късоцевния пистолет. Наблюдаваше внимателно и разчиташе на нищожната надежда, че решението, което бе избрал, няма да се окаже фатално. Сали не отместваше очи от него. Погледът му вещаеше смърт. Човекът, който седеше до Бепи, стана и смени мястото си.

Сервитьорката предложи на Бепи още едно питие. Той го прие и малко се поотпусна. Тя му се усмихваше дружелюбно, но Бепи й отвърна с кратка, нервна усмивка. Чувстваше, че е съвсем сам.

След десетина минути Анита слезе надолу по стълбите, като се опитваше да си дава вид на момиче, което не е правило любов допреди малко. Само че беше невъзможно. Бепи я погледна, отпи от чашата си и реши да чака нарежданията на Сали. Замисли се за крайно опасната си постъпка. Беше изклатил годеницата на шефа, но все още никой не дръзваше да коментира случилото се. Сали гледаше втрещено в Анита и имаше вид, че ще се пръсне, но не предприемаше нищо.

След малко, като отпрати всички момичета, Сали заговори с тих глас:

— Тази вечер тук се случи нещо крайно нередно, но не мога да допусна то да попречи на важната работа, която ни предстои. Ще го уредим по-късно. Да не мислим за него. — Посочи с пръст към Бепи и в очите му имаше зловещ пламък. — Старият иска да се вмъкнеш във фабриката за сутиени на Четвърто авеню като малък гнусен червей, какъвто си в действителност. Иска да пропълзиш като червей и да влезеш през една вентилационна тръба на втория етаж, да слезеш по стълбите и да ни отвориш вратата. Ако някой те спипа, казваш, че търсиш едно момиче. Или нещо в този смисъл.

Когато Сали произнесе думата „момиче“, лицето му почервеня от потиснатия гняв, но се овладя и продължи с инструкциите:

— Ще те чакаме отвън. Пускаш ни в сградата и ние ще свършим останалото. Не прави гафове. Стига ти един за тази вечер. Друг път ще се разправям с теб за малкото ти приключение с Анита. Тя ще ми разкаже точно как си се държал с нея. Обещавам ти, боклук такъв, че тази вечер няма да мине за моя сметка. Шибаното ти целомъдрие сега принадлежи на мен.

В опит да смени темата, Бепи попита:

— А какво трябва да направите вие, момчета, вътре?

Сали прошепна с фалшива усмивка:

— Ще убием Пит Лунго. Разпоредено е да умре. Той се намира в стая 208. Там е кабинетът му. Винаги работи нощем, защото фабриката му не спира. Шефът го иска мъртъв тази нощ, за да не може утре да присъства на една среща в Лонг Айлънд. Ясно ли е, Бефино, имаш ли още въпроси? Сега знаеш цялата работа… С други думи, Бефино, знаеш прекалено много. Tu capeesh?

— Io capito tutto, molto bene, signore Salido[2] — отговори му Бефино и го погледна предизвикателно.

Той ясно разбираше, че Сали съвсем преднамерено му бе казал твърде много — вероятно за да си осигури оправдание, че е очистил и него. Един истински шеф никога не би говорил толкова изчерпателно по подобни въпроси. Сигурно щеше да каже на Морано, че се е наложило да премахне момчето. Знаело е прекалено много и затова са били принудени да го убият. Необходимо беше Бепи да съчини алтернативен план, да обърка Сали, така че да промени намеренията си по отношение на неговия живот.

Часът бе два след полунощ. Барът затваряше.

— Добре, да тръгваме — каза Сали. — Хайде да си свършим работата, Бефумо… или как точно ти беше името…

Бепи се качи в колата им и отидоха до фабриката. Там го оставиха, като му посочиха сградата и вратата, която искат да им отвори. Той заобиколи по страничната алея и започна да търси вентилационната тръба. Не му се искаше да унищожи хубавия си син костюм в мръсната тръба, но работата трябваше да бъде свършена, и то още тази нощ.

Забеляза един светещ прозорец на втория етаж. През три прозореца от него имаше стая, която беше тъмна, но с отворен прозорец. За октомври времето беше горещо — същинско циганско лято.

Отвореният прозорец беше голям късмет за костюма. Пълзенето във въздуховода се отменяше. Бепи с лекота се изкачи по водосточната тръба до втория етаж и се прехвърли през прозореца. Влязъл вече вътре, той пооправи дрехите си. Не виждаше добре къде стъпва, но тръгна бавно към светлината, която се процеждаше откъм коридора зад вратата.

Вместо да отиде долу да отвори на Сали, той тръгна тихо по коридора, търсейки стая 208. Забеляза вратата и се вмъкна вътре. Зад едно бюро седеше мъж. Бепи му се усмихна и каза:

— Извинете, сър, търся господин Пит Лунго.

— Аз съм Пит — отговори мъжът. — Само че кой те пусна вътре?

Бепи извади пистолета и бързо тръгна към човека.

— Господин Лунго, не съм дошъл да ви убия, а само да ви ограбя. Не вдигайте шум, иначе ще бъда принуден да ви ликвидирам. Искам всичките ви пари. Веднага. Ако мръднете или издадете звук, ще ви натъпча с олово. Като едното нищо. Хайде, Пит, бързо изваждайте парите.

Пит изглеждаше потресен.

— Не стреляй. Не прави глупости. Знаеш ли кой съм аз? Аз съм капо. Пит Лунго. Не си търси белята, момче. Аз съм голям залък за твоята уста.

— Ти си голям залък, ама аз съм гладен циганин — отвърна му Бепи. — Просто ми дай парите и ще си останеш капо. Ако не ми дадеш достатъчно, ще те убия още сега. Повярвай ми, ще те убия. Затова не ми прави номера.

— Добре, добре. Ще ти дам много пари. Не прави щуротии.

— Е, Пит, чакам. Побързай. Без резки движения. Бързай, но без номера. Направиш ли се на тарикат, започвам да стрелям.

Движенията на Пит бяха бързи, но изглеждаха като на забавени обороти. Отвори едно ковчеже и извади няколко пачки банкноти.

— Ето — каза той, — от това ще останеш доволен. Тук са шест хилядарки.

Бепи напъха парите в джоба си.

— Сега си изпразни джобовете. Дай ми пръстените, часовника и портфейла.

Пит погледна Бепи втрещено, опитвайки се да му внуши, че прави голяма грешка, но му подаде всичко. Бепи натъпка бижутата в джоба с парите.

— Добре, Пит, легни по корем. Ще те завържа.

Донякъде успокоен, Пит легна. Бепи взе сакото му от облегалката на стола и покри с него пистолета, за да заглуши звука. Доближи оръжието до главата на мъжа и бързо изстреля два куршума в нея. Шумът не беше толкова силен, че да привлече нечие внимание. Бепи обърна джобовете на Пит, за да засили впечатлението за обир.

Той напусна сградата бързо, като изтри дръжките на вратите по пътя си и отмести резетата на входния портал с крак. После пресече улицата към мястото, където беше паркирал Сали. Пресметнал бе, че ако убие Пит сам, ще лиши Сали от възможността да си отмъсти. Сали не би могъл да обоснове пред Морано удара си срещу Бефино. Понеже самият Бепи бе извършил убийството, той не би могъл да се разприказва за него и Сал оставаше без убедителен мотив да го премахне. За Бепи това беше застраховка — нещо, което е длъжен да направи, за да остане жив.

Когато стигна до колата, Сали излезе от нея и му нареди:

— Качвай се бързо и ни чакай. Ще се върнем след малко.

— Всичко е приключено, Сали — каза му развълнувано Бепи. — Докато бях в сградата, пречуках Пит. Погрижих се за всичко. Да се пръждосваме оттук. Хайде, да тръгваме, преди да са ни видели.

— Ти майтап ли си правиш с мене бе? — попита Сали. Обърна се разгневен към своите хора. — Ако тоя мърльо се бъзика с нас, избрал е най-готиния момент.

— Слушай, Сали, не се бъзикам. Гръмнах го два пъти в главата. И без това бях там, реших да ти спестя усилието. Да кажем, че ми дължиш една услуга, а? Сега да изчезваме, докато не са дошли ченгетата.

Сали се взираше удивен в момчето.

— Надявам се, че разбираш колко важно бе това покушение да стане тази нощ, нахално копеленце. Нямаш срам от нищо — кресна му Сали. — Сигурен ли си, че си очистил Пит Лунго, а не някой друг?

— Да, сигурен съм.

— Сигурен ли си, че е мъртъв?

— Гадният му мозък е пръснат из цялата стая. Какво значи това според теб? Искаш да отидеш и да му провериш пулса ли?

— Надявам се само да не излезеш лъжлив самохвалко.

Бепи го погледна в очите и каза невъзмутимо:

— Нали знаеш, че не говоря празни приказки?

— Качвайте се в колата и да тръгваме — изкрещя гневно Сали.

Всички наскачаха в колата и потеглиха.

— Можете ли да си представите? Ще трябва да обяснявам на Морано тази каша… Как това шибано пишлеме е извършило цялото покушение. Представяте ли си? Тази нощ пикльото се оказа истинско проклятие за мен.

Бепи не се сдържа:

— Нали старият ме изпрати тук? Щом е така, сигурно знам какво правя. Ти искаше Пит да умре. Е, той вече е мъртъв. Работата е свършена. Защо се оплакваш още? Иди, кажи на Морано, че съм го направил вместо теб. Кажи му, че тази нощ ти свърших всичката работа.

Сали протегна ръка през цялата задна седалка и сграбчи Бепи за гърлото.

— Би трябвало да те убия още сега, копеленце такова. Би трябвало… — Сали го пусна и замълча като онемял. Хората му изглеждаха доволни, че работата е свършена, и не коментираха.

Оправяйки ризата си със спокойни движения, Бепи попита:

— Приключихме ли вече с всичко? Можем ли да си отиваме вкъщи?

— Да, можем да си отиваме. Обаче убеден ли си, че си убил Пит Лунго? Това е всичко, което ме интересува. Трябва да съм сигурен — почти изкрещя Сали.

— Ако се появи в Лонг Айлънд утре, ще ти върна парите — отговори Бепи, за да утвърди превъзходството си над Сали.

— Да знаеш, боклук такъв, трябва да те убия. Може би не сега, но трябва да те убия. Ти си едно малко тарикатче. Тази нощ ме постави в доста объркано положение, но утре ще размисля по-сериозно, Бефино — заплаши Сали. — Можеш да си сигурен, че ще бъдеш един малък умрял боклук!

— Остави ме при най-близката станция на метрото за Бруклин — отвърна Бепи. — Онзи е мъртъв като пирон, Сали. Има страхотна дупка в главата, голяма колкото на Анита пу… Две дупки има в главата, не една. И още се притесняваш за това? Остави ме някъде, връщам се в Бруклин.

Думите на Бепи накараха мъжете в колата да прихнат. Някой каза:

— Това хлапе е чалнато. Бързо го остави някъде. Ега ти откачалника.

Когато колата спря до тротоара, за да слезе Бепи, той направи още едно, последно изявление:

— Сали, не забравяй как се държа с мен тази нощ. Ти ме подтикна към цялото премеждие. Ти си голям мъж, но не си достоен за уважение. И можеш да си сигурен, че ще те убия, преди ти да си ме убил.

Изтича бързо надолу по стълбите към станцията на метрото. Сали остана да се взира в нощта, докато колата се отдалечаваше от тротоара.

 

 

Два дни по-късно Бепи се яви при дон Емилио. Босът го прегърна. Бепи бе горд, че му се оказва такава чест.

— Чух, че си се справил отлично съвсем сам — каза дон Емилио. — Разказаха ми цялата история. Ти вече си доказан мъж. Вестниците твърдят, че е било обир. Случаят не се свързва с нас. Всички мислят, че той е ограбен и убит от крадец.

— Господин Морано, той беше ограбен. Аз наистина го обрах, преди да го убия. Изтръсках го.

Босът огледа с усмивка Бепи.

— Познавам почерка ти. Хубав стил. Съчетаваш нещата така, че да работиш и за мен, и за себе си. Много добре, Бефино. О, Сали Дематео идва вчера в Бруклин. Каза, че в разрез с нареждането му си извършил сам нападението. Дръпна цяла реч. Много го беше яд на теб. Заплаши, че ще те убие, но аз го посъветвах да забрави за това, защото си под моя закрила. Чух, че си закачал приятелката му. Вярно ли е?

— Да, сър, вярно е. Но той настоя пред всички да го направя и аз се подчиних. Насила ми я натрапи. Опитваше се да ме изкара мухльо пред другите, а това няма да позволя на никого. Не исках да му скършвам хатъра и я опънах веднъж.

Морано се изсмя:

— Опънал си я? Какво искаш да кажеш? Изглежда, си изкарал доста бурна нощ, моето момче. Не е зле да не бързаш толкова, казах ти вече. Прекалено рано искаш да станеш много голям, Бефино. Тези хора ще те преследват. Ще дебнат около нас и ще пострадаш. Ние не искаме да си в такова положение. Ще опитам пак да поговоря със Сали по въпроса. Не знаех, че е толкова сериозно. Ще се помъча да ти уредя примирие.

— Да. И като ще се занимавате с това, опитайте и на него да му уредите примирие — каза с усмивка Бефино.

Бележки

[1] Мляно месо с макарони (итал.). — Б.пр.

[2] Много добре разбирам всичко, господин Салидо. (итал.). — Б.пр.