Дарил Лондон
Човек на почит (10)

9.

Бепи и Дана се ожениха на седми май. На сватбата присъстваха повече от триста души. Цигулки и китари весело огласяха елегантно украсената бална зала в Бруклин.

Двете маси, които бе поръчал Емилио Морано, бяха изпълнени с донове от мафията в Ню Джърси, Филаделфия и северните части на щата Ню Йорк. Морано ги бе поканил така, сякаш Бефино беше негов син. Гостите му гордо подаряваха на булката пликове, съдържащи подарък от сто долара. Дон Емилио даде на младоженците хиляда долара. Поздравяваха Бепи като човек, който е важен за тях. За някои от доновете присъствието им на сватбата беше отчасти делово. Бяха чували слухове за Бефино Менесиеро и дойдоха да видят този човек лично.

Родителите на Бепи и Дана не можеха да разберат защо всичките тези видни фигури от мафията са дошли да демонстрират уважението си към толкова млад човек. Как се е запознал с тях?

Музиката свиреше и някои от гостите танцуваха, други се наслаждаваха на изобилието от храни и вино. Майката на Дана, развълнувана и с плаха надежда, че всичко в деня на сватбата на нейната дъщеря ще мине безупречно, се усмихваше и примигваше, когато чуваше шушуканията на гостите, които се правеха, че не забелязват представителите на висшата йерархия от подземния свят, насядали на специални маси. Паскуале не знаеше дали да се усмихва и да се гордее със сина си, или да се чувства неудобно. Гледаше Бефино и мислите му прескачаха от едната емоция в другата.

Бепи и Дана заминаха със самолет за две седмици във Флорида да изкарат медения си месец. Дана направо мъркаше като коте от удоволствие. Правеха това, което обикновено правят туристите, и другото, което обикновено се прави през меден месец. Струваше им се, че живеят в рая.

Когато Бепи се обади по телефона, за да провери бизнеса, Маймуната го попита:

— Как е меденият месец?

— Ходихме в Света на папагалите и в Света на маймуните. Нали знаеш, всевъзможни глупости от тоя род. Дана обича да разглежда туристически атракции. Така че по цял ден водя булката си на екскурзии. Това се прави по време на меден месец, Маймун. Ходиш в зоологически градини.

— А аз си мислех, че през медения месец трябва да се чукате.

— И това се прави. Между посещенията в зоологическите градини.

Младото семейство отседна в най-новия хотел в Маями Бийч. Дон Емилио имаше връзки в цялата страна и използва влиянието си да направи медения им месец изключително хубав. Хотелът бе уведомен, че Бефино е негов приятел, вследствие на което към тях се отнасяха като с особено важни личности. Дана и Бефино бяха изненадани, когато управителят ги посрещна при пристигането им с шампанско и кутия пури, подарък от хотела. Бепи знаеше, че единствено донът може да стои зад това специално отношение. Развлекателната програма там се водеше от Пат Дзупели, известен още като Паскуале Велики. Дана и Бепи много го харесаха, защото шегите му бяха италиански и еврейски.

— Разкошният живот много ти харесва, а, Дана? — попита я Бепи един спокоен следобед в стаята им. Беше я наблюдавал как се движи из апартамента им свободно, сякаш винаги е живяла в такава изискана обстановка. — Наистина обичаш луксозните хотели, хубавата храна и красивите коли под наем. — Той й се усмихна. — Здравата си лапнала по тия неща, а, Дана?

— Защо не? Ти не си ли? — попита тя, разтривайки бавно гърдите му. — Заради това се омъжих за теб, Бефино Менесиеро-Шакитанеца. Защо те наричат така?

Той я пусна и се обърна към балкона.

— А, това е останало от старата родина, от времето на дядо ми. Старите хора обичат да наричат по-младите италианци с такива имена, за да ги накарат да мислят и се държат като истински италиански мъже, а не като деца. Не означава нищо. Забрави го.

— Не ти вярвам, Беп. Видях как те поздравяваха на сватбата онези важни мъже. Поздравяваха те като истинска важна клечка. Обаче ти си много млад. Не мога да си обясня защо се отнасят с теб толкова добре.

Бепи премълча и продължи да гледа океана от балкона.

— Попитах брат ми Армандо — продължи Дана. — Той ми каза, че не знае колко е вярно, но си бил известен като изпълнител на поръчкови убийства за мафията. Говорело се, че си човек на най-главния и донът не криел, че те харесва. Казах на брат ми, че е откачил. Че ти никога няма…

— Що за глупости, Дана? Ти и брат ти да не сте журналисти? Изпълнител на поръчкови убийства? Брат ти не знае какво говори. Сигурно се е шегувал. Аз работя на „Уолстрийт“, знаеш го. Организираме залагания от името на мафията. Така се познавам с някои от тях. А имам и заведения за сандвичи, нали така? Тогава откъде ти идват наум тия глупости за убийствата? — Той отиде до нея и нежно обви кръста й с ръце. — Хайде да се любим или да измислим нещо друго. Би трябвало да правим меден месец, а не интервю за живота ми. Щеше ли да се ожениш за убиец, глупаче? — каза той, опитвайки се да я накара да се усмихне. — Убийци са тия, дето говорят. Хайде да се чукаме.

— Как можем да правим любов, ако ми говориш така? — нацупи се Дана. — Убиваш ми желанието. „Хайде да се чукаме.“ Звучи толкова гадно.

— Убивам ти желанието? Така ли? Е, а как мислиш, че се чувствах през великолепната си първа брачна нощ, когато си облякох новата пижама от терилен заради теб, отворих шампанското, а ти влезе като вихър с един чудесен пеньоар и навита на ролки коса? Обаче пак те любих и не направих сцена, нали? Обясних си го с това, че ти е за първи път. Не исках да ти развалям настроението и не споменах за ролките. Тия проклети неща непрекъснато ме блъскаха в очите. Ако не ми беше жена, щях да изскоча през прозореца и да избягам. Майка ти не ти ли е казвала какво да правиш през първата брачна нощ?

Очите на Дана заиграха и тя се усмихна.

— Значи така! — възкликна Бепи, осъзнавайки истината. — Казала ти е да си сложиш ролките, преди да легнеш с мен, а? За да не бързам много ли? Прав ли съм? Точно така! Върна ми го тъпкано, а аз я мислех за мухъл! Проклет да съм. През цялото време я имах за глупава! Тая жена, както си примигва, се промъкна чак в кревата ми през моята първа брачна нощ!

— Майка ми глупава? Твоята майка е глупава, а не моята — заяви Дана. — И не я наричай мухъл, ясно ли е?

Бепи се засмя на Дана, която се беше проснала по корем на дивана и изглеждаше готова за война.

— Хайде, малка неаполитанке, стани и ела в леглото да си направим едно дневно представление. Обаче първо си свали бронята. Ролките имам предвид.

— Не, Бепи. Искам да опазя косата си в добър вид за довечера. Ще трябва да ме приемеш както съм, ако ме искаш!

Тя разтвори халата си, откривайки голото си и младо тяло пред него. Приятни мисли накараха очите на Бепи да се отворят широко.

Дана се мушна в леглото и те започнаха да се целуват и боричкат. След няколко часа любене и дрямка Бепи се събуди и извика:

— Побързай! Закъсняваме за вечерята и програмата. Хайде да се изкъпем заедно, Дана. Ще спестим време.

— Тя го изгледа въпросително и каза:

— Закъсняваме, а ти искаш пак да започнеш с игрите. — Тя се поколеба. — Доколкото те познавам, така и няма да отидем на вечерното шоу.

— Сега да не ми кажеш, че майка ти те е предупредила и за войнишката приказка за душа и сапуна.

Той се вмъкна под душа и остави стъклената врата отворена за Дана.

— Подиграваш ли се? Майка ми не знае такива неща. Тя е светица. И престани да говориш за нея, ако обичаш! Отмести се!

Вечерята беше отлична, а програмата прекрасна. Дзупели беше в изключителна форма. След представлението той дойде на масата им и се ръкува с тях.

— Ей там е седнал управителят на хотела — каза той. — Помоли ме да дойда при вас и да ви поздравя, както и красивата ви булка. Защо ли? Защо трябва да идвам и да поздравявам едно толкова младо момче? — попита той шеговито. — После си казах: „Може би този младеж е дон или син на някой дон? Я по-добре да отида.“

Малко притеснено, но без да го канят, Пат седна на масата им. Бепи и Дана се смяха на опитите му да подхване някакъв салонен разговор и на шегите му.

Той ги покани на разходка с яхтата му следващата сутрин. Имал екипаж от трима души, които добре знаели как да се грижат за гости.

Бепи си помисли: „Това е далечен вик от Бруклин.“ Дана пък го попита тихо:

— Не е ли това истинският живот?

На другия ден Дана и Бепи отлетяха за Ню Йорк. Братът на Дана ги посрещна на летището и ги откара в току-що ремонтирания им апартамент. Беше уютен и вътре миришеше на нови мебели. Намерила го бе леля Анна.

— Взимайте този апартамент! На сметка е! — бе им казала тя с кресливия си глас. — Само четиридесет и два долара на месец.

Всички си замълчаха. Решиха, че е по-добре да го вземат, защото иначе… Лелята на Бепи имаше навика да раздава юмруци, когато хората не я слушат. Обаче апартаментът беше много хубав.

Същата вечер Бепи и Дана бяха легнали на дивана и гледаха телевизия, когато телефонът иззвъня. Бепи се обади от спалнята. Беше Але Хоп. Звънеше само за да се чуят.

— Кой се обади, Бепи? — попита го Дана, когато се върна.

— Але Хоп.

Тя се преви от смях.

— Защо му викате така?

— Истинското му име е Алфредо Ополито. Когато беше дете, заекваше малко. Казваше „Името ми е Али Оп-Оп-Оп“ и не успяваше да довърши. Обаче не е тъп, Дана. Мога само да ти кажа, че е верен приятел.

 

 

На двадесет и три годишна възраст на Бефино Менесиеро му предстоеше да стане баща. Лекарите потвърдиха, че Дана е бременна.

„Дана, не прави това. Не прави онова. Това е много тежко. Остави Бефино да го вдигне.“ Такива думи ехтяха постоянно в апартаментите на родителите им в Бруклин.

Беше прекрасно да наблюдаваш тези малки прояви на обич и нежност, които една бременна жена предизвиква у бъдещите баби и дядовци. И беше удивително колко мързелива могат да я направят те. Разбира се, това бе само временно, защото след раждането на бебето те щяха да идват да го виждат само през почивните дни. Гордите баби и дядовци зорко наблюдаваха снахата, за да са сигурни, че ще си свърши работата добре.

На 12 ноември 1952 щеше да се състои голям боксов мач в тежка категория между Морани и Боби Луис. Билетите за местата около ринга бяха по седемдесет и пет долара. Дон Емилио купи двадесет билета и даде четири от тях на Бефино, който покани като свои специални гости Але Хоп, Маймуната и Шантавия Майки. Чувстваха се важни личности, понеже бяха поканени от самия дон.

Когато пристигнаха в „Медисън Скуеър Гардън“, Але и Майки се ухилиха широко.

— Ей, тия места са до ринга! Голяма работа сме. Оттук ще виждаме всичко! — повтаряше Майки.

Дон Емилио с три красавици и група от „войниците“ си седнаха до тях. Донът беше в приповдигнато настроение, причинено от възбудата около боксовия ринг. Той прегърна Бепи и го удари с юмрук по рамото, а след това го покани заедно с приятелите му на сватба на двадесет и втори. Един капо от неговите хора, Големия Пат Аниело, щеше да се жени. Човекът беше петдесет и шест годишен и се бракосъчетаваше с жената, с която бе живял осем години. На сватбата щяха да присъстват важни хора от цялата страна. Големия Пат беше добре познат на всички фамилии и те щяха да уважат поканата за сватбата му. Бепи се почувства удостоен с висока чест, че и той е включен.

Боксовият мач беше великолепен! След него Морано покани групата на Мот стрийт да вечерят калмари.

 

 

В събота, десет дни по-късно, беше сватбата на Големия Пат. Бепи и групата му похапваха, пийваха и се веселяха. По някое време Бепи отиде да поздрави дон Емилио и си поговори с него на италиански. Смяха се и се шегуваха. Беше нещо необичайно да видиш дона да се шегува и смее толкова много, защото това изобщо не беше в неговия стил. Бепи никога не го беше виждал в такова настроение.

Морано каза на Роко Борели да разведе Бепи от маса на маса и да го представи. Спираха се да поздравят поотделно Ник, боса от Куинс, и останалите босове, главатари, войници и момчета за всичко, дошли в града за сватбата на Големия Пат.

Когато се върна на масата си след обиколката, Бепи забеляза мъж и жена, които разговаряха с хората на съседната маса.

— Не се обръщайте, обаче виждам Сали Дематео с испанската муха подръка — каза Бепи на Але Хоп и Маймуната. — Според мен се е запътил към нашата маса. Това е оня тип, дето искаше да ме убие, понеже като малък оправих гаджето му.

— Какво значи Дематео на италиански? — попита Маймуната, отпивайки поредната солидна глътка от питието си. — Нали знаете, всичките ни имена означават нещо на италиански.

— Провери в речника. Сигурно значи „побъркан мръсник“ — отвърна рязко Бепи. Много време бе изминало от срещата му със Сали и Анита, но съвсем не се чувстваше спокоен.

Навестявайки всички важни хора, Сали счете за необходимо да се отбие и при масата на Бепи. Той подаде ръката си. Бепи, напълно невъзмутим, се замисли за миг пред протегнатата ръка и след това я стисна. Сали се смееше по-гръмко от оркестъра и се държеше, все едно че са добри стари приятели. От слуховете във фамилията беше разбрал, че Бефино бързо се издига и вече е човек с привилегии.

Сали бързо се обърна към съпругата си:

— Анита, спомняш ли си Бефино Менесиеро? Беше още момче, когато се запознахме с него.

„Ама че мухльо“ — помисли си Бепи.

Анита се усмихваше лъчезарно и с порочно изражение на лицето. Разбира се, че помнеше Бепи и как почти беше обезумяла, докато я любеше. Тя също протегна ръка и го поздрави. Когато дланите им се докоснаха, Бепи мигновено почувства, че тя отново пуска в ход тайната си магия. Дланта й беше влажна. Тя така я плъзна по неговата, че в съзнанието на Бепи изплува споменът как тази жена галеше едрите си, твърди гърди с чувствена наслада. Очите й отново му казваха какво иска и той ясно го разбра. Видът й беше ослепителен, докато Сали изглеждаше отвратително — започнал да оплешивява, сбръчкан, с подпухнало лице, нервен и неуверен в себе си. „Този човек не е същият — помисли си Бепи. — Интересно ми е какво се е случило с него?“

— Наскоро си купихме къща в Ред Хук. Ела да ни видиш — каза тихо Анита на Бепи. — Ела да ни видиш — повтори тя, опитвайки се да поддържа тона си равнодушен и не прекалено настойчив.

— Ей, вярно — съгласи се Сали, малко неохотно, — ела ни на гости.

Бепи видя как винаги готовата за секс съпруга на Сали несъзнателно приповдига гърдите си, тръпнеща от възбуда. Анита не беше приключила с Бефино Менесиеро.

С несекваща усмивка, Сали нежно докосна ръката й и каза:

— Хайде, мила. Трябва да се видим с останалите.

Обаче дори докато обикаляше от маса на маса, Анита непрекъснато обръщаше поглед към Бефино.

— Ха сега де, тая жена наистина много обича италиански салам — обърна се Бепи засмян към приятелите си. — Способна е да изгълта цяла палка.

Подтикнат от развеселената забележка на Бепи, Маймуната опита да пласира една от плоските си шегички.

— Гледайте само какъв човек е Бефино Менесиеро. Той няма врагове — абсолютно никакви. Защо? Защото всичките са мъртви! — каза той на висок глас. — Загрявате ли? Мъртви са!

Маймуната беше единственият, който се разсмя. Бепи го прониза със смразяващ поглед и после се обърна към Але Хоп:

— Прекалено много пие. Остави го на сухо. Още сега.

След тържеството Бепи се отправи към жилището на родителите си в стария квартал, защото тази нощ Дана щеше да бъде там, докато той е на сватбата на Големия Пат.

Докато прекосяваше, слабо осветената входна площадка на блока, той чу плач от едно тъмно ъгълче зад стълбите. Бавно се приближи към източника на звука и видя, че това е Джеси — старият негър, който миеше етажите и лъскаше металните пощенски кутии във входното фоайе. Бепи се наведе и го заговори:

— Защо плачеш, стари приятелю?

Джеси погледна Бепи и започна да бърше очите си с мръсен парцал за лъскане.

— Господин Бепи, не съм те виждал от много време. Как си? Чух, че вече си женен. Къде живееш сега, господин Бепи?

— Близо до булевард „Форт Хамилтън“. Вече доста време съм женен. Защо плачеш, Джеси? Какво се е случило?

— Господин Бепи, идва ми да пукна от мъка — започна да обяснява старецът. — Помниш ли, че винаги миех стълбите следобед и ти свирех с мойта хармоника? Хубави времена бяха. Да, ама вече всичките собственици в тоя квартал ме карат да мия стълбите само през нощта — от дванайсет до седем сутринта. И сега, понеже вече мене ме няма вкъщи през нощта, семейството ми непрекъснато си пати.

— Какво искаш да кажеш?

— Жена ми е на седемдесет години. Аз съм седемдесет и две. Внучката ми е само на тринайсет. Майка й умря и ние взехме момиченцето да си го гледаме като наше дете. Като изляза за работа, двама лоши мъже, които живеят на горния етаж в същия блок, идват в нашия апартамент, взимат малката ми внучка в техния апартамент и й причиняват болка. Карат я насила да прави секс, а тя е още дете. Даже й дават наркотици. Тя става наркоманка. Една нощ изритаха жена ми в корема три пъти. За малко да умре. Жена ми е болна. Много е болна. Казах им повече никога да не правят така, а те ми викат, че всичките ще ни избият, ако ги обадя на полицията. Не мога да кажа на полицията. Не мога да говоря. Мога само да плача. Вчера внучката ми имаше голям кръвоизлив. Те правят секс на такова малко дете… даже и отзад. И ръцете я болят от тия игли. „Деденце, тия момчета ме мъчат“, вика ми тя. — Старецът отново се разплака в омазания с паста за полиране парцал.

— Не мога да повярвам, че правят такива неща на малко дете! Направо ми се повдига! И много се ядосах! Кажи ми, Джес, тия типове малолетни ли са? Бели? Черни? Какво представляват? На каква възраст са?

— Не са малолетни и са черни като задника ми. На около двайсет и пет години са. Те са сутеньори, господин Бепи. Точно такива са — сутеньори. И ми викат Чичо Том, щото работя на белите. Ами нали няма цветнокожи, които да предлагат работа, така ли е?

Бепи погледна замислено Джеси.

— Дай ми номера на апартамента си, приятелю. Май че познавам един човек, който може да ти помогне — каза той бавно. — Кажи ми и кой номер е апартаментът на сутеньорите. Имаш ли молив?

— Естествено. Графитът е счупен, но ще ти свърши работа, нали?

— Разбира се. Ще го изпиля на цимента, докато се покаже достатъчно графит.

— Много се радвам, че пак се виждаме, господин Бепи. Мъчно ми беше за теб. Кой е този човек, господин Бепи? — попита обнадежден старецът. — Кой е този човек, дето ще ми помогне?

— Казва се Пит. Може би ще успее да се справи с тия двамата.

— И той ли е италиано като теб?

— Не. Ако някой те пита, кажи, че е евреин. Май че е от Темпъл Сити. Лека нощ, старче. Мисля, че няма да плачеш още дълго.

На следващата вечер Бепи, Але Хоп и Маймуната играеха заедно билярд.

— Около полунощ трябва да свършим нещо за един мой стар приятел — съобщи им Бепи. После каза на Маймуната да намери кола и към дванадесет часа да бъде готов за тръгване.

— Разбрано, Бепи. Може ли, като свършим тая работа, да отидем на Мълбери стрийт да хапнем нещо? — попита Маймуната.

— Да, защо не? Идеята е добра. С удоволствие бих си хапнал скунджили тая вечер.

— Скунджели ли чух? — провикна се Джоуи Ди, който играеше на съседната маса.

— Казва се скунджили бе, глупак — скара му се Маймуната.

— Да, искаш ли да дойдеш? — попита го Бепи.

— Разбира се, яде ми се linguini a fini^[1] и сос от миди, за гарнитура малко салата и много aglio^[2]. Правилно ли го казах? — ухили се Джоуи.

— Ти обичаш чесън, а, Сабу?

— Да. Не знаеш ли, че чесънът е здравословен? Обаче лютия сос не мога да го понасям. Последния път, когато ядох от него, задникът ми се обърна наопаки и стоя така цяла седмица.

— Добре, тръгваме точно в дванайсет. Бъдете готови — каза Бепи.

По-късно същата нощ те отидоха при жилището на Джеси.

— Какво правим в тоя смрадлив квартал, майка му стара? — попита Джоуи Ди. — Навсякъде мирише на гнили броколи.

— Мълчи. Дошли сме да вършим работа — смъмри го Але.

— Губя си апетита от тая миризма — продължи да се оплаква Джоуи. — Разбрахме се, че ще ходим на вечеря. Защо се влачим из тоя негърски квартал?

— Джоуи, не искам да те чувам, докато не свършим работата — каза му Бепи. — Ясно ли е? Але, вземи Джоуи с нас. Искам да получи бойното си кръщение. Още е девствен. Не можем да си позволим във фамилията ни да има девственици.

— Какво сте намислили, момчета? Пак ли криминалните ви дивотии? — попита Джоуи.

— Млъквай, Сабу. Тая нощ ще изгубиш девствеността си — каза Бепи. — Ела с нас и си затваряй проклетата уста.

Влязоха в блока и зачакаха, скрити в едно тъмно ъгълче, близо до вратата на апартамента, в който живееше Джеси. Маймуната остана в колата. След около двадесет и пет минути двамата сутеньори слезнаха от горния етаж и отидоха направо в апартамента на Джеси. Отвориха си със собствен ключ. Бяха високи, слаби и несъмнено под въздействието на нещо, което едва ли беше топло мляко.

След няколко минути изведоха от апартамента едно дете, чиято кожа имаше цвят на махагон. Момиченцето беше облечено в розова нощница, разкъсана отзад. Имаше лице като на ангелче и изглеждаше още полузаспало, когато го поведоха нагоре към стълбите. Стомахът на Бепи едва не се преобърна. Прищя му се да ги гръмне още там, но не искаше да изплаши момичето.

Тримата се движеха механично, почти като в ритуал. Бепи поклати глава с отвращение, направи знак на Але да го последва и тръгна нагоре към сутеньорите. Размаха една квитанция за пране и пистолета си.

— Извинете, господа. Ние сме от министерството на финансите. Искаме да си поговорим с вас. Не става въпрос за нещо сериозно, така че не правете щуротии и не ме карайте да стрелям по вас за глупости. Да се държим кротко.

Сутеньорите бяха като в друг свят. Очите им блестяха и зениците им бяха разширени.

— Откъде се взехте, дявол да ви вземе? — попита единият.

— Моля ви, качвайте се нагоре кротко. Ще ви отнемем само минутка. Според нас предстои да получите социална помощ. Подавали ли сте молба наскоро? Ние сме от Министерството на финансите — повтори Бепи, за да ги успокои.

— От Министерството на финансите ли? — попита другият. — Никога не подаваме молби за помощ. Добре, какво, дявол да го вземе, искате да знаете за финансовото ни положение? Не сме глупаци, така че казвайте направо.

— Нека просто да се качим в апартамента ви и да си поговорим. Имаме няколко подписани от вас чека.

— Добре, да си поговорим. За колко пари става въпрос?

Бепи нареди на Джоуи Ди на италиански да заведе момичето обратно в апартамента й.

— Махни я оттук, защото може да се наложи да стрелям!

Джоуи бързо взе момичето от сутеньорите и го изпрати обратно до вратата.

— Сега се върни в леглото, разбра ли? Бъди послушно дете. Лека нощ.

Когато сутеньорите чуха Бепи да говори гладко на италиански, се спогледаха, но не казаха нищо. Тръгнаха механично нагоре по стълбите, наблюдавайки как Джоуи отвежда момичето.

Бепи и Але Хоп ги последваха в апартамента, опрели автоматични пистолети в гърбовете им. Всички лампи вътре бяха червени като в публичен дом.

— Брей, каква бърлога си имате. Разкошно е тук. Харесва ми. Наистина — каза Бепи, оглеждайки стаята със смразяваща усмивка.

Съвсем неочаквано той забеляза, че в дъното на апартамента, при спалните, се движи още една фигура. Беше млада жена, която приличаше на мъж — бяла, с къса, руса коса. Изглеждаше много нервна.

„По дяволите! — помисли си Бепи. — Надявах се, че никой друг няма да пострада от акцията.“ Тогава в съзнанието му започна да узрява идеята, че момичето с цвят на махагон е било водено за играчка на тази бяла клиентка лесбийка. Постепенно кръвта му кипна.

Сутеньорите си говореха на тих глас, но Бепи ги чу ясно.

— Тия копелета са жабари — каза единият. — Държат насочени в главите ни пистолети. Никаква социална помощ нямат за нас. Прекараха ни.

— Добре, мъжки. Какви са тия въпроси, дето искаш да ни задаваш? — попита нетърпеливо другият.

Бепи заповяда на лесбийката и мъжете да седнат на дивана.

— Тримата, един до друг. Има ли още някой тук?

— Не, само това сме.

Бепи бързо провери навсякъде. Принуден бе да измисли нов план за действие, защото сега трябваше да убиват трима души вместо двама. Решил бе да работи с нож, за да не вдига шум, но бъдещите му жертви се оказаха три. Дали да не използва пистолета? Трябваше да мисли бързо.

— Дръж вратата затворена и не пипай нищо — каза на италиански Бепи на Джоуи Ди. Той бе подпрял с гръб вратата и слушаше, но беше прекалено изплашен, за да отговори.

— Какво си приказвате бе, пичове? — попита единият от мъжете. — Не разбирам нищо от това бръщолевене. Защо ни тикате тия пищови във физиономиите? — добави той, разшири ноздри и се обърна към приятеля си и лесбийката. — Приказките на тия копелета ми смърдят на нещо гадно!

Бепи реши да действа с ножа. Посочи с пръст единия от сутеньорите и нареди на Але Хоп:

— Заведи тоя tutzone в другата стая, сложи го на леглото и използвай стилета. Намушкай го в корема — веднъж, но силно и дълбоко. След това го дръж, докато умре от загуба на кръв. Обаче не му позволявай да вдига шум. Але, действай само с един удар. Дръж го здраво, докато се убедиш, че е morte. Нека му изтече кръвта като при самоубийство. Не прави синини по тялото му и се пази да не те убие. Тия гадове са бързи, много бързи. Като умре, ела пак в хола. — Всичко това бе изречено бързо на сицилиански диалект.

— Не се тревожи. Ще напъхам пистолета в ухото му — отговори Але, също на италиански. — Няма да шавне.

Двамата чернокожи не разбираха какво става. Очите на лесбийката бяха широко ококорени от страх.

Заобикаляйки отзад, Але сграбчи своя човек за врата, вдигна го от дивана и го поведе към спалнята. С едната ръка държеше пистолета, а с другата извади стилета от джоба си. Когато доближиха леглото, Але много бързо и изненадващо заби дългото острие в корема на чернокожия. Нанесе само един силен удар със завъртане. Очите на сутеньора се обърнаха с бялото напред. През цялото време бе наблюдавал пистолета и затова не очакваше ножа. Але го положи на кревата преди кръвта да е покапала по килима и го държа здраво притиснат, докато издъхна.

Във всекидневната Бепи накара лесбийката да се просне по очи на пода и заповяда на втория сутеньор да легне на дивана, но той се заинати.

— Няма да ти играя по свирката, човече. Ако щеш, ме застреляй. Хайде, стреляй.

Бепи се прицели в главата му и той изцъкли очи от ужас.

— Добре де, лягам. Виж! Вече съм легнал на дивана! — каза той и се изпъна по гръб.

Бепи се приближи, насочи пистолета в лицето на сутеньора и бързо заби ножа си дълбоко в гърдите му. Целеше се в сърцето и завъртя ножа, както правят професионалните рибари, опитвайки да разкъса камерите. После го намушка няколко пъти в корема и около рамената, така че убийството да изглежда извършено в пристъп на ярост. Поряза ръцете му и го бодна леко в лицето. Трябваше да се създаде впечатление, че убийствата са резултат на кавга и сбиване между сутеньорите. Нужни му бяха часове, преди да бъдат открити труповете. В тази акция времето беше съществен елемент.

Лесбийката продължаваше да лежи по корем на пода до дивана. Бепи застана над нея с насочен в главата й пистолет. Опитала бе да не гледа клането, но беше невъзможно да не чуе бълбукащия звук от дробовете и другите органи, които пулсираха в мършавото тяло на негъра. Едва не припадна, когато чу последния задавен звук от гласните му струни. Червата й дадоха израз на огромния й страх. Между краката й започнаха неудържимо да се стичат изпражнения. Изхълца, сякаш ще повърне. Тя приповдигна тялото си и замоли за милост.

— Ох, Господи! Ох, Господи! — стенеше тя. — Защо трябваше да постъпите така с него?

— Редно ли беше да чука онова малко, черно момиче от долния етаж, докато му потече кръв от задника? Редно ли беше да го тъпче с наркотици? — попита я той строго и с тих глас. — Щеше да убие бабата и дядото. Това знаеш ли го? — От този момент започна да повишава глас. — А ти какво правеше на това малко дете, а? Защо си тук? Тя е само на тринайсет години. Вие нормални ли сте бе, майка му стара? Тя е още дете. Ето затова убих тия извратени мръсници. Те бяха гадна измет!

После понижи рязко глас и продължи:

— Понеже си бяло момиче, няма да ти направим нищо лошо. Затова престани да дрискаш. Не бой се — говореше той успокоително, за да не я плаши още повече. Тялото й беше вцепенено от страх. Неспособна беше да реагира. Але влезе енергично в стаята.

— Оня скапан чукундур е morte. — После попита на италиански: — Какво ще правим с тая лесбийка?

— Трябва и тя да мине по реда си, естествено — отговори Бепи на сицилиански диалект. — Няма начин да не се разприказва. Прекалено опасно е за нас. Извий й врата на тая сбъркана свиня. Счупи го бързо и рязко. Не я карай да страда.

— Ясно, ще го направя — отвърна Але без колебание.

Изведнъж лесбийката се надигна и започна с креслив глас да ги моли за живота си на чист италиански. Бепи и Але бяха като гръмнати от смайващото откритие, че тя е италианка и е разбирала всяка казана от тях дума.

Устата на Але Хоп зейна широко и той изръмжа:

— Е-ега ти!

Бепи се взираше в Але с изписано на лицето объркване и се чудеше как да постъпи. Понеже не можеше да говори, без момичето да го разбере, като глухоням, той направи на Але знак с очи, чието значение беше „bocca la morte“^[3]. Але го разбра и без колебание мигновено я уби, счупвайки врата й с едно бързо, усукващо движение на яките си ръце. После я целуна веднъж отстрани по устата, което беше жест на симпатия.

— Защо трябваше и тя да бъде тук тази нощ? — попита Бепи. — Исках да очистя само чернилките. Кофти ми е за нея. Обаче имах ли избор?

— Нямахме абсолютно никакъв избор — съгласи се със съчувствие Але, все още наведен над нея, за да я прекръсти.

Бепи отиде в кухнята и намери един касапски нож. Хвана го много внимателно, като използва носна кърпа, и го потопи в кръвта на мъжа върху дивана, пробивайки повторно дупките в корема и гърдите му. След като се постара ножът да е обилно намазан с кръв, той отиде в спалнята и го мушна в раната, зееща в корема на човека върху леглото. Сви пръстите и дланите на негъра около дръжката. Смесвайки кръвта на двамата върху оръжието на убийството, той изграждаше версия за скандал, последван от две убийства и самоубийство. Щеше да се създаде впечатление, че лежащият в спалнята мъж е извил врата на лесбийката, после, в скарване заради нея, е убил приятеля си, като го е намушкал в сърцето, и се е самоубил със същото оръжие. На ножа имаше само негови отпечатъци, а смесването на двете кръвни групи щеше да е от голямо значение за следствието. Наркотиците, които явно бяха употребили двамата, също можеха да минат за фактор, допринесъл за фаталните събития.

Преди да излезе, Бепи мина от другата страна на леглото, където имаше свещник, и запали свещта.

— Да им вземем ли парите? — попита Але, докато наблюдаваше как Бепи духва кибритената клечка. Върху тоалетната масичка имаше купчинка двадесетдоларови банкноти.

— Вземи само половината. Не искам да се създава впечатление за грабеж. Тая работа трябва да изглежда като разправия помежду им.

Той отново се замисли, после се обърна към Але:

— Откъсни едно копче от ризата на оня в спалнята и ми го донеси.

Зает да бърше всичко, което му попадне пред очите, Бепи погледна към входната врата. Джоуи Ди беше като вкаменен, с цвят на нефритена статуетка. Движеха се единствено очите му. Съвсем бе забравил за него.

Але се върна с копчето, което Бепи избърса и пъхна в шепата на лесбийката, за да има доказателство, че я е убил мъжът от спалнята. Напълно очаквано е в средите на сутеньори, лесбийки и наркомани да бъде извършено подобно престъпление.

Джоуи Ди беше абсолютно изтощен от ужаса, в който бе участвал като пазач на вратата. Бепи се приближи до него и го плесна лекичко по лицето.

— Събуди се, момче. Време е да отиваме на вечеря.

— Струваше ми се, че това никога няма да свърши — отговори Джоуи. — Хич не си давате зор. Страшно сте хладнокръвни. Как можахте да направите всичко това преди ядене? Гади ми се, Беп. Чувствам се особено.

— Беп, защо ти трябваше да го взимаш с нас? — възнегодува Але. — Гледай го. Трепери като листо. — Той ощипа Джоуи по лицето. — Я стига бе, капут. Хваща ме морска болест от теб.

Тръгнаха надолу по стълбите, като бършеха парапета и всичко, до което имаше вероятност да са се докоснали. Бяха действали внимателно, но тази нощ нарушиха едно задължително правило в тяхната група: не носеха ръкавици. С носна кърпа в ръка Бепи отвори отключената врата към апартамента на Джеси и хвърли вътре банкнотите, които бяха взели от сутеньорите. След това излязоха от блока и се качиха в чакащата ги кола.

— Дявол да го вземе! Какво правихте горе толкова време, майка му стара? — каза Маймуната. — Цял живот ви чакам в тая кола. Започнах да се притеснявам. Четири пъти я местих. Ей богу, здравата се притесних! Какво стана? Много се забавихте.

— Моля те, не ни питай — отвърна му Джоуи. — Нямам желание пак да изживявам тая сцена. Червата ми се обръщат. Тия двамата са откачени. Не мога да повярвам, че са те. Споглеждат се, чупят вратове и като свършат, те прекръстват. Те са две чудовища!

— Откъде ти хрумна да хвърлиш парите в оня апартамент? — попита Але.

— Реших, че старецът има нужда от тях. Наближава Коледа. Стар приятел ми е.

— Сега пък се прави на Дядо Коледа — каза Маймуната. — Преди няколко години беше равин. Догодина ще бъде Робин Худ. Много ми е интересно кой ще плаща сметката тая нощ.

Бепи прибра стилетите от Але Хоп и каза:

— Напомни ми да ги изваря нощес. Искам да изчистя всичката кръв.

Джоуи Ди понечи да повърне.

— Ония горе имаха цял склад за наркотици — каза Бепи на Маймуната. — Видях една маса, отрупана с морфин и пакетчета бял прах, вероятно хероин. Дано малката да не се е пристрастила зле към тия фъшкии.

Але Хоп смушка Бепи, опитвайки се да привлече вниманието му, и прошепна:

— Големият майтап на деня беше, че оная лесбийка се оказа италианка. Никога не съм знаел, че има италианки лесбийки. Кофти ми е за нея.

— Какви ли боклуци няма по всички краища на света — отговори му Бепи. — И на мен ми е малко кофти. Обаче нямахме друг избор. Така й е било писано.

Але се изсмя:

— Може пък да е била французойка и просто да е знаела малко италиански. Няма италианки лесбийки. Никога не съм чувал, че в Италия има такива.

— Искаш ли да се хванеш на бас, Але? — засмя се и Маймуната.

На сутринта Джеси се върна вкъщи от работа и завари група полицаи и санитари да изнасят три трупа. От събралата се пред блока тълпа научи, че сутеньорите са мъртви. „Наркотиците са ги накарали да се изтрепят. Побъркали са се от наркотици“ — мълвяха развълнувано хората. Чули, че има и мъртво момиче. Труповете открила една от проститутките на сутеньорите.

С мисълта, че убитото момиче може да е неговата внучка, Джеси си проби път през тълпата. Нахлу като обезумял в апартамента и завари съпругата и внучката си да броят пари, седнали до кухненската маса. Имаше стотици долари.

— Откъде взели тези пари, детето ми? — попита старецът с приглушен глас.

— Намерихме ги ей там, на пода, деденце.

Джеси побърза да събере парите, преди полицията да е тръгнала от апартамент на апартамент да задава въпроси. Скри ги, подсвирквайки си.

Момичето му разказа, че сутеньорите снощи пак я повели, но някакви бели мъже я върнали обратно, като й казали да си легне и да спи.

Джеси рязко се извърна към нея и сложи ръка на рамото й. Тя го погледна в очите, а той й каза със строг, но нежен глас:

— Чуй ме, дете. Това не били бели мъже. Те били ангели. Разбираш ли, дете? Те били ангели. Да не казваш на никой за тях. Никому.