Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Man Of Respect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция
Zaples (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Дарил Лондон. Човек на почит

ИК „Атика“, София, 1997

Американска. Първо издание

История

  1. — Добавяне

Книга IV
1960 — 1965

13.

През благоуханната пролет на 1960 година господин Густини се оттегли от „Уолстрийт“ и замина във вилата си в Рим да се радва на живота. По същото време се оттегли и Бефино — вече на тридесет и една години и богат. Той не демонстрираше парите си. Живееше в лукс, но не такъв, какъвто би могъл да си позволи.

Вече притежаваше красив дом на брега на океана в Стейтън Айлънд и беше съсед на Бен. Имението беше нещо като малък чифлик и струваше около половин милион долара. Изградено бе цялото с висока два метра и половина ограда, защото той обичаше уединението.

Близнаците вече бяха поотраснали. Дана обичаше да ги глези, но почти от самото им раждане ги учеха какво означава респект. Когато децата контактуваха с някой възрастен, ставаше съвсем очевидно, че именно уважението е първото, което може да се очаква от едно сицилианско дете.

Разгулният живот на дон Морано също бе започнал да се променя. Холивудският му стил на поведение си бе взел своето. Обаче приятелството му с Бефино стана по-близко и особено много му харесваше спокойният, уединен свят, който той бе изградил за семейството си. Обичаше да му ходи на гости просто за да поседят заедно на частния му плаж. И двамата бяха много потайни личности, които имаха доста поверителни неща за обсъждане. Седяха си, захапали пури, усмихваха се и гледаха вълните. Тайните на миналото им бяха заключени дълбоко в техните сърца. Омерта. Когато си помислеше за Бефино, донът скритичко се усмихваше.

Съпругата на Морано често шушукаше на Дана, че Емилио много обича Бефино и му има пълно доверие. Въпреки че жените не одобряваха делата на съпрузите си, те не знаеха нищо за тях, както обикновено става в италиански семейства като техните. Не им беше позволено да задават въпроси или да обсъждат работата на мъжете. Стигнеше ли се обаче до харчене на пари — нямаха затруднения.

Една събота следобед донът се обади по телефона и каза, че ще дойде с жена си и ще пренощуват там. Той се самопоканваше на гости за цяла нощ само когато трябва да обсъди нещо важно. Докато жените и децата бяха на плажа, Бефино и Морано играха карти край басейна. И тогава донът каза на Бефино какво е намислил.

— Имам нужда от теб за едно пътуване — промърмори той с пура между зъбите.

— Само се питах кога ще отвориш приказката — усмихна се Бепи. — Докъде?

— Лос Анджелис. Искам да представляваш моята фамилия.

— Защо аз? Защо не изпратиш Големия Пат Аниело или Роко Борели? Те са ти първи помощници.

— Защото искам именно ти да ме представляваш, а не Аниело или Борели. И защото ти си човекът, който искам да върши тази работа. Това ще ти бъде ангажимент за години напред.

— Добре, щом твоето желание е такова, ще се заема. Кога искаш да замина и какво трябва да правя?

— Отсега нататък един човек на име Алън Стоун от Лас Вегас ще ти бъде като равин. Вече е определен за твой постоянен съветник и ще те посрещне в Лос Анджелис.

— Равин за мой съветник? Никога не съм имал съветник. А още по-малко пък имам нужда от евреин. Нали ти си ми съветник? Името Алън Стоун ми звучи като еврейско.

— Точно така, евреин е. И какво от това?

— Не знам. Ти каза равин. За какво ми е? Не искам да имам вземане-даване с равин. Настръхвам, като видя такива. Когато бях ученик, евреите ме мразеха.

Морано се изсмя.

— Защо ли пък ще мразят такова приятно и невинно момче като теб? И все пак зад всеки богат и влиятелен италианец стои по един равин.

— Истински ли? Като онези с рунтавите шапки ли имаш предвид? — попита с усмивка Бепи.

Донът също се засмя, сещайки се за какъв равин си мисли Бепи.

— Не, просто използваме тази дума като термин. Равин означава „талисман“. Това е просто евреин, който има пипе. Ще ти носи късмет. Той е твой. Ще бъде на твое разположение винаги, когато ти потрябва. Той има готов отговор за всичко, а ако няма, ще го намери. Ето това разбираме под равин. Ще ти дава информация и ще прави каквото му кажеш.

— Нещо като добър дух. Хората получават луксозни подаръци. А аз? Аз получавам някакъв евреин — разсмя се Бепи. — Не мога да повярвам. Можеше да ми купиш един състезателен кон. Вместо това ми даваш израилтянин.

— Този човек ще ти хареса, повярвай ми — каза с усмивка Морано. — Изслушай ме, Бепи. От голямо значение е да ми имаш доверие. Това е ценен подарък. В отплата за неговата лоялност, приятелство и съвети ти ще му осигуряваш закрила. Освен това ще ти служи за фасада при едри сделки. Ще те представлява и пред други евреи.

— Още евреи ли? Звучи страхотно.

— Обаче в замяна ще трябва да го охраняваш от врагове.

— Speta[1], на всичкото отгоре и ще трябва да го пазя? Прекрасно. Възхитен съм от подаръка. Ще държа тоя тип заключен в килера.

Въпреки сериозността на намеренията си Морано неволно се засмя след забележката на Бепи.

— Хайде вече да оставим шегите, Бефино — каза той. — Този евреин е собственик на хотел в Лас Вегас. Хотелът ще бъде като твой. — Очите на Бепи се отвориха широко. — Понякога човекът има проблеми със събирането на дължими пари от други фамилии и гангстери из страната. Ще ги събираш ти. За теб това е лесна работа. Знаеш как да се оправяш с гангстерите. Ако ти потрябвам, винаги съм на твое разположение. Половината от сумите, които събираш, ще остават за теб. Другата половина отива у Стоун. Разбра ли ме, Бефино? Искам да приемеш това приятелство. Въпреки че ти може би не мислиш така, аз съм убеден, че ти е нужен такъв човек. Аз също го имам, всички донове имат. Зад теб трябва да стои един евреин като този.

Бепи изпадна в недоумение.

— Аз не съм дон. Никога няма да бъда. Ако ми е необходим съвет, мога да се обърна към теб. Това не е ли достатъчно?

— Не, не е достатъчно. Аз остарявам. Необходимо е да подготвим официалното признаване на принадлежността ти към нашия свят — отговори му Морано. — Трябва да ти създадем позиции сега, докато имам достатъчно силно влияние сред хората ни.

Той смени темата и започна да обяснява на Бепи истинската причина за пътуването до Западния бряг: среща с братя Грималди в Лос Анджелис.

— Трябва да бъдеш много внимателен с братята. Ужасни хора са и което е още по-лошо, глупави. Винаги правят погрешния избор. Не се доверявай на никого от тях. Това са трима cafoni[2] от Сицилия. Миналата година дадоха на Алън Стоун на заем два милиона долара за хотела му — голям, красив хотел на крайбрежната ивица, който се казва „Ел Банко“. Сега обаче отказват двата милиона плюс лихвата, за която се бяха споразумели първоначално. Искат част от хотела. Алън е готов с парите, но те ги отказват и откакто той се опитва да ги върне, без да им дава дял, му искат тридесет процента лихва. Така че ще се явиш като мой представител и ще преговаряш с тях. Решенията ще взимаш сам. Действай внимателно и се старай да не създаваш неприятности. Ако се опитат да те ликвидират, тогава прави каквото сметнеш за необходимо. Заминеш ли веднъж оттук, няма да държиш връзка с мен, докато не се уреди сделката и се върнеш. Не ми се обаждай по телефона даже да ме питаш как съм. Телефоните ми се подслушват, а и не е трудно да стане преплитане на разговорите, докато си приказваме, така че взимай решенията сам. Все пак опитай се да действаш деликатно. Преговаряй. Сега разбираш ли защо трябва ти да отидеш в Лос Анджелис и защо трябва ти да свършиш тази работа? Нужен ми е човек със стил и класа. Човек, който може да ги надхитри като добър търговец. Тези хора отдавна са ми врагове. Големия Пат е твърде възрастен, за да се справи с тези типове, вече мисли бавно и няма да му стигне търпението за преговори. Ще ги ликвидира. Познавам Пат. Те са много кофти хора, бездушни. С тях ужасно трудно можеш да се споразумееш. Внимавай, Бефино. Ще бъдеш на тяхна територия, а те не се съобразяват с ничий авторитет. Дори и с мен.

Бепи дръпна мълчаливо няколко пъти от пурата си. Дон Морано добави:

— Направи всичко по силите си да преговаряш, както вече казах. Това винаги е най-добрият начин.

 

 

Два дни по-късно Бепи пристигна в Лос Анджелис. С него бяха Але Хоп и Шантавия Майки. Стоун им беше запазил разкошен апартамент с две спални, всекидневна и две бани. Лимузина с шофьор ги взе от летището и щеше да остане на тяхно разположение до края на престоя им. За всичко това плащаше „Ел Банко Рисорт, Инкорпорейтед“.

Алън Стоун чакаше в хотелския апартамент за среща насаме с Бефино Менесиеро. Покрай ордьоврите, коктейлите и тривиалните приказки Бепи преценяваше новия си приятел евреин. Той беше със солиден тен, среден на ръст и с добре поддържани нокти. Късата му, къдрава и сива коса и веждите бяха изкусно сресани. На леко гърбавия му нос се крепяха слънчеви очила с масивна рамка и дебели стъкла. Имаше четвъртита брадичка и бели като перли зъби. Създаваше впечатление за привлекателен, зрял бизнесмен, който прави всичко възможно да изглежда млад. Носеше екстравагантни, но удобни дрехи и масивна златна верижка около врата. Пушеше голяма пура „Тиймо“ с цигаре, която като че ли беше повече за фасон, отколкото за удоволствие. Езикът му беше забавен и винаги говореше усмихнат. Бепи хареса това, което видя у Алън Стоун.

— Първото, което искам, е да разкарате шофьора — каза той.

— Това пък защо? — попита Стоун.

— Не искам около мен хора, които тази работа не засяга лично. Слез долу, Майк, и го освободи да си върви вкъщи.

Докато Бепи и Стоун разговаряха, Але Хоп често надничаше през вратата, но нито веднъж не влезе в стаята.

Когато Стоун си тръгна, Бепи извади книга от дипломатическото си куфарче и започна да чете. Опитваше се да обогати речника си с повече английски думи. По този начин се успокояваше преди битка. Произнасяше думите на съвсем тих глас:

— Гра-див-ност, про-дук-тив-ност, о-бек-тив-ност. Прав-до-по-доб-ност, прав-до-по-доб-ност… — думата сякаш не искаше да се отлепи от езика му.

— Какво четеш, Беп, пак ли китайски? — попита го Але, влизайки в стаята. Повдигна леко книгата, за да види корицата: „Как да говорим правилен английски“ от професор Уилям Шеруд. — Защо ти е да учиш английски? Ти вече го знаеш. Всеки ден го говориш.

— Да, но не достатъчно правилно, за да бъда в тон с тия мазни калифорнийци, Але. Тази книга ме учи на много повече от това, което знам. А също така ме успокоява, защото в момента съм много ядосан, че трябваше да направя това проклето, кофти пътуване до Калифорния и да слушам как някакъв си параноичен тип ми обяснява, че не е параноичен. Ah capeesh, Але?

— Si, io capeesh.

— Але, трябва много сериозно да размисля за този човек. Ще взема някакво решение за него. Той трябва да разбере, че ние не се шегуваме. Може да обърка моята любезност със собствената си слабост, а това е лошо за нашето приятелство. — Бепи върна погледа си върху книгата. — Тази книга е полезна, Але. Ще ми помогне да се науча как да говоря по-добре. Би трябвало и ти да я прочетеш.

— В никакъв случай. Нямам нужда да уча английски. И сега си го говоря добре.

— Ей, Але, колко е часът? — попита го Бепи. — Часовникът ми е на масата.

Але погледна часовника и отговори:

— Две минути преди девет без десет.

— Какво искаш да кажеш с това „две минути преди девет без десет“? Колко е, девет без дванайсет ли?

— Да, да, девет без дванайсет. Точно това казах.

— Май трябва да си намериш учебник как се познава часовникът — подхвърли Бепи.

— Хайде стига. Познавам часовника. Обърквам се само с тая, малката стрелкичка, която непрекъснато се върти — защити се Але.

Бепи се усмихна и се зачете в книгата. Але Хоп се върна почти веднага.

— Ей, Бепи. Да ти кажа ли нещо за тоя човек, за когото говореше преди малко? За Алън Стоун. Аз и Майк смятаме, че той е евреин.

Бепи се усмихна на верния си приятел.

— Але, животът ни вече започва да се променя. Отрицателният знак за нас вече става положителен. Всичко ще бъде наред, Але. Не се безпокой.

— Да, и аз така си мислех.

Той излезе и затвори вратата, за да остави Бефино насаме.

 

 

Алън Стоун уговори за следващия ден среща с братята Грималди в луксозен италиански ресторант в Бевърли Хилс, близо до „Родео Драйв“, посещаван често от различни по-дребни звезди и хора, свързани с киното.

Пит, който беше най-възрастният от тримата братя, хвана бика за рогата, като заговори пръв:

— Ще получим част от хотел „Ел Банко“. Това решихме ние, така че всъщност няма за какво да разговаряме. Летели сте от Бруклин дотук напразно.

— Господин Морано твърди друго — отвърна Бепи. — Полага ви се лихва върху вашите пари в размер, какъвто взимат всички фамилии. Не тридесет процента сложна лихва, капитализираща се всеки ден, както разбрах, че сте поискали. Бъдете реалисти. В бизнес като нашия кредитът е нещо важно. Заемите биха станали немислими, ако всеки започне да иска разплащане във вид на дял от собствеността и бизнеса вместо пари. Вашият лихвен процент в случая прилича на вендета срещу господин Стоун. Господин Морано иска да уредим проблема справедливо за всички засегнати.

— Ако господин Морано е искал тази сделка, защо не е заел на Стоун двата милиона в брой, които не са му стигали? — ухили се Пит. — Излиза, че е обърнал гръб на Стоун, нали?

— Не смятам, че господин Морано някога би обърнал гръб на Алън Стоун — отвърна спокойно Бепи. — Това е причината да съм тук.

— Така ли? — намеси се гръмогласно Сам, най-младият от братята. — А ти пък кой си, Бефино Менесиеро? Никога не сме чували за теб. Като какъв се явяваш? Ти си един господин никой. Не би трябвало да седим на масата с теб. Това е обида за брат ми Пит.

Бепи се усмихна и забърса устните си, тъй като келнерът донесе напитките и прекъсна разговора им.

Едно момиче с приятна външност дойде до масата и прегърна Сам. Представиха я като Кристи Макбрайд, танцьорка в някакво развлекателно заведение в града. Очите й фиксираха Бефино.

Бепи се усмихна на жената, после погледна непринудено Сам и пак върна погледа си към нея. Забеляза заговорничество върху лицата им. Кристи се взираше в Бепи чаровно, но и прекалено демонстративно. Тя беше едно високо, съблазнително същество — стройна, светлокестенява, с големи гърди, уравновесени от великолепен закръглен задник. Бедрата й изпъкваха под оскъдната поличка. „Да, има вид на родена само за секс“ — помисли си Бепи.

— Кристи, поседни малко при нас — покани я Сам.

Тя седна до Бефино, като го помоли да се отмести навътре в сепарето. От време на време съвсем небрежно се докосваше в него с различни части на тялото си. Той обаче не я погледна нито веднъж. Вместо това наблюдаваше как изражението на Пит се променя със замирането на разговора.

След малко Сам направи едва забележимо движение с длан и Кристи почти веднага се извини, че трябва да си тръгва.

— Господа — каза Бепи, когато тя си отиде, — нека опитаме да уредим въпроса по взаимно изгоден начин. Полага ви се пълно изплащане на главницата плюс справедлива лихва върху заема. Аз съм упълномощен да сключа с вас особено изгодно споразумение, нещо, което би трябвало да ви удовлетвори.

— Кой, по дяволите, те е упълномощил да се бъркаш в тази работа? — попита ядовито Джони Грималди, як великан с ъгловато лице. — За какво изобщо стоим на една маса с тоя тип? — добави той, обръщайки се към Пит.

— Казах ви, господа, че представлявам господин Морано и съм дошъл тук да приключим случая. Господин Стоун вече е част от групировката на Морано и ще бъде така, докато е жив.

Стоун преглътна, като чу „докато е жив“, и дръпна от пурата, за да прикрие нервността си, което само го направи да изглежда още по-нервен.

— Стоун включен в групировка от Ню Йорк? Кой, дявол да го вземе, го е включил? — попита Сам. — А какво ще кажеш, ако ние не желаем да работим с теб, Менесиеро? Какво ще кажеш, ако те изнесем от Лос Анджелис в чувал?

Масата утихна, след като Сам изпусна така лекомислено езика си.

Бепи с усилие потисна желанието си да се изплюе в лицето на Сам заради идиотското му изказване. Вместо това реши да смекчи тона на разговора.

— Добре де, защо трябва да ми говориш така, Сам? Мислех, че съм ви гост. Още дори не сме си изяли спагетите и вече ме изхвърляш от града в чувал. — Той изгледа тримата продължително и с отвращение. — Опитвам се да разговарям с вас за сериозни неща, господа, а вие ми отвръщате с чували. Хайде да бъдем по-делови, вместо да се държим като cafoni. Съгласни ли сте? Имай малко уважение, Сами. Аз не съм боец. Дошъл съм да преговарям. Ah capeesh? В Калифорния съм само за да помогна за постигане на делово споразумение, а не да ви предизвиквам на война. Бизнесът си е бизнес, войната — война, а аз съм бизнесмен. Не е необходимо да ме заплашвате. Аз съм никой. И никой няма дори да ме потърси, ако ме очистите. Така че, не е ли по-добре да си спестите чувала? Не сте длъжни да приемете предложението ми, но очаквам от вас поне да го изслушате. Очаквам да се отнасяте с мен малко по-любезно, докато съм в Лос Анджелис.

Полагаше всички усилия да ги убеди, че не е способен да им изкорми карантиите или да им избоде очите.

— Не ми викай Сами. Наричай ме Сам — изръмжа Сам.

Бепи вдигна изненадано поглед, понеже думите му прозвучаха познато.

— Успокой се, Сам — каза Пит. — Той е прав. Наш гост е и говорим за бизнес. Не е необходимо да се съгласяваме с нищо. Можем да го изслушаме.

Пит се наведе по-близо до братята си и прошепна:

— Той не е никой. Престанете вече да го плашите. Оставете го да се наслади на вечерята си и да приказва. После ще го изгоним обратно в Бруклин.

Братята кимнаха. Бепи чу думите на Пит и се усмихна кротко. Стоун ококори очи, удивен от примирението на Менесиеро.

— Хайде да си довършим вечерята. За работа ще говорим по-късно — предложи Пит.

Когато възобновиха преговорите, Бепи каза:

— Господин Стоун е готов да плати един милион над главницата по заема от два милиона. Ще получите общо три милиона в брой, което не е лоша сделка. Това означава петдесет процента лихва и е с двадесет процента повече от вашето условие за решаване на въпроса. Обаче номерът със сложната лихва отпада. Това е подигравка. Висока лихва — да. Терминът „капитализирана“ ще го оставим на банкерите. Така всички ще се разотидем доволни. Ще уредя незабавното изплащане в момента, в който приемете предложението ми. — Мъжете пушеха пури и отпиваха кафе, докато слушаха опита на Бепи да постигне мирно уреждане на сделката. — Според мен един милион печалба е най-почтеното решение за всички. Вие говорехте за тридесет процента — напомни им той. — Аз предлагам петдесет процента лихва само за срока на заема, без времето, през което сте отказвали да приемете плащането. Ако се съгласите, ще приключим случая още сега. Емилио Морано би искал да види проблема решен удовлетворително за двете страни заради доброто старо приятелство.

Джон хвърли салфетката си небрежно на масата.

— Още не мога да възприема положението, че вие от Ню Йорк се бъркате в тази работа. Моят отговор е не. Не бих се съгласил на споразумение даже за четири милиона. Как ти се струва, Бефино, или който и да си? И можеш да кажеш на Морано да си държи хората в Ню Йорк, а не да ги изпраща в Лос Анджелис. Тази сделка е между нас и Стоун. Ние дадохме парите, не той.

— Да, и аз не съм съгласен с предложението — обади се Сам в подкрепа на брат си.

Пит не каза нищо.

— Твърдите, че няма да приемете четири милиона? — отвърна им саркастично Бепи. — Добре тогава, какво ще кажете за пет? Ще ви дам пет милиона, за да приключим с това споразумение още сега. Днес ми е ден за харчене, господа. Ще се съгласите ли на пет милиона? Обаче трябва да обещаете никога да не стъпвате в „Ел Банко“. Отношенията между вас и Стоун са finito — Бепи губеше търпение.

Тримата Грималди размишляваха и кимаха с глави. Очевидно бе, че „пет милиона“ им прозвуча добре.

— Каква е причината да проявяваш такъв интерес към бързото приключване на случая? Скочи на пет милиона за две секунди — попита Пит. — Как така? Да не си мислите, че ще вземете хотела? Върви да кажеш на Морано да си стои в бруклинските игрални зали и да остави хотелите на нас. Ясно ли е? — Другите двама се изсмяха в подкрепа на отправеното от Пит послание към Морано. — Отговорът ми продължава да бъде не — завърши той и тръсна пепел в една чиния.

Бепи се усмихна.

— Вижте какво ще ви кажа, приятели. За да не си помислите, че се отнасям с неуважение към вас или че ви притискам да бързате, ще остана тук няколко дни. Помислете си и ще поговорим пак. Съгласни ли сте? Алън ще ви се обади утре в три часа. Защо да отговаряте прибързано? Аз съм сигурен, че вие искате да покажете реализъм и уважение към господин Морано. Той очаква това от вас в името на старото приятелство.

Тримата братя отново се изсмяха.

— Това ли очаква той? Ah respecto?

— Да, точно това — ah respecto! — отвърна Бепи. — Затова моля ви, помислете малко по-сериозно. Предлагаме пет милиона, за да приключим случая.

 

 

Същата нощ в хотелския апартамент Бепи гледаше телевизия. Але и Шантавия Майки хъркаха в стаята си като горили. В десет часа телефонът иззвъня. Беше Алън Стоун.

— Току-що вечерях в ресторанта на Чарли Уонг — каза му Алън.

— Как беше?

— Отвратително. Когато захапах яйчната кифличка, намерих вътре гнусна бележка.

— Бележка ли? От кого?

— На нея пишеше: „Бум, ти си мъртъв.“ Трябва да е от Сам. Сигурен съм. Какво ще кажеш за това? Тия побъркани ли са, или са откачили? — попита Стоун.

— Леле, те наистина са големи глупаци. Даже не могат да направят разлика между яйчена кифличка и баница с късмети — пошегува се Бепи.

— Да. Дамата, с която имах среща, също беше на мнение, че това е майтап, обаче аз изядох остатъка от вечерята си с буца на гърлото. Повдига ми се. Тези типове са много силни. Вече си позволяват даже да ми сервират храна по тяхна рецепта. Свършено е с мен. Мислех си да се самоубия — изпъшка той. — Как можа да им предложиш пет милиона? Нямам пет милиона долара, които да им дам. Май е най-добре още сега да се гръмна. Откъде ще ги събера? Пак трябва да търся назаем. Максимумът, който мога да събера, е три милиона и това ще ме постави в жестоко положение. Не мога да се съглася с такова споразумение, Бефино. Не смятам, че търсиш най-доброто за мен решение на проблема. Създаваме впечатление, че сме слаби. Ще се обеся на някой клон и ще напрани нещата лесни за всички. Утре ще си купя въже. За вас ще остане да се боричкате за завещанието ми. Знам едно голямо дърво с достатъчно здрав и дебел клон. Според мен това споразумение ще ми струва хотела… И може би живота ми. Стигнахме до сто и петдесет процента. Впрочем кой определя тази лихва? Кой има най-голям интерес от нея? Кажи ми. Ние преговаряме от позицията на слабия.

— Напротив — отговори Бени, опитвайки се да го успокои. — Аз съм тук, за да постигнем максимална полза за теб. Смятам, че това са хора на крайностите. Първо ме заплашиха, а после ме нахраниха. Нормално би трябвало да те прикоткат, да те нахранят, и след това да те убият. Тези типове действат противно на правилото. Карат те да почувстваш повдигане още преди да си ял. Трудно ще е да се споразумеем с тях. Те са нагли и ненаситни. Освен това са на собствена територия. Обаче и друг път съм се сблъсквал с подобни случаи, Алън. Затова си поиграх малко с тях и ето, че вече ти напъхаха бележка в кифличката, за да те сплашат и да клекнеш. Спомни си, че отказаха четири милиона, без някой да им ги е давал. Предложих им пет милиона, за да проверя вярно ли съм ги преценил. Днес се срещнах с тях за първи път. Не очаквай чудо още от първия разговор. Нарочно се правя на слаб. Ще ми помогне при окончателното решение и ще имам повече възможности за маневриране. Ще спечеля доверието им, защото изглеждам мекушав и изплашен. Никой не се съмнява в слабия. Наблюдавам внимателно ходовете им и въпреки че изглеждат в силна позиция, те са глупаци. Остави ме да действам както си знам, Алън. Убеден съм, че няма да получат нищо повече от една кръгла нула.

— Как я виждаш тази кръгла нула? — отвърна му Алън. — Тия типове ще ни надробят на мусака. Те са ненормални. Сещаш се за това, нали? Следващия път ще ми лиснат супата във физиономията.

— Да, знам. Виждам злокобните признаци. Вероятно няма да се разберем с тях, но можем да опитаме. Ясно ми е, че са мръсници.

— Мръсници ли? — възкликна гръмко Алън. — Миналата година избиха половината Лос Анджелис. Наясно ли си с кого си имаш работа, Бефино?

— Да, ясно ми е. Затова днес, на масата, реших да не им давам нищо. Утре ще си поговорим по-подробно. Не се безпокой. Мога да се справя с положението. Точно сега гледам по телевизията Питър Лор и ме разсейваш от най-интересното, Алън. Той забива нож в гърба на Силни Грийнстрийт и не искам да пропусна този момент. Ще се видим утре. Не се притеснявай, чу ли? Това е мой проблем, а не твой.

— Да се притеснявам ли? Вече се побърквам.

Бепи се изсмя.

— Я се успокой! Така само им помагаш да си изиграят козовете. Точно това им трябва.

— Ами постигнаха го — промърмори Алън. — Насреща си имат един изплашен евреин, който вече не може да погледне яйчени кифлички.

— Обади ми се сутринта. Ще закусим заедно.

Около час по-късно на вратата се почука. Бепи я открехна и насреща му се усмихна високата брюнетка от ресторанта.

— Добър вечер, Бефино — каза тя. — Може ли да вляза?

Беше изненадан, но откачи осигурителната верига на вратата.

— Да. Какво има?

— Хрумна ми, че ще е хубаво да дойда и да те завия.

— Как така? И откъде знаеш номера на стаята ми?

— Да речем, че просто харесвам къдрокосите мъже от Ню Йорк и по тази причина съм пуснала бакшиш на служителката от рецепцията.

Бепи знаеше, че апартаментът е резервиран за сметка на хотела на Алън, а не на негово име. Тя вече се беше издала. Сега Бепи знаеше със сигурност, че момичето е пионка на Грималди. Братята я бяха изпратили да приспи бдителността му, за в случай че решат да го нападнат. Той я огледа от главата до петите и му се прииска да я изхвърли през прозореца, обаче не биваше да създава проблеми.

— Ще ми налееш ли нещо за пиене? — попита тя.

— Обслужи се сама. Барчето е там.

Кристи отиде до барчето и си наля. След малко попита:

— Мога ли да ползвам банята ти, Бефино? Пишка ми се.

— Действай. Обаче не се мотай, защото се каня след малко да откъртя.

След десетина минути тя излезе само по гащички, сутиен и колан с жартиери. Изглеждаше невероятно съблазнителна върху високите си токчета, които придаваха на задника й още по-приятна закръгленост и го караха да изпъва гащичките. Гърдите й издуваха прекалено малкия сутиен, а зърната им прозираха през фината материя.

Тя се приближи бавно до Бефино като на конкурс за мис Америка, свали рязко тирантите му и заби нокти в бялата риза. Започна да диша възбудено в лицето му и го близна по устните като разгонена котка през любовния период. После го целуна страстно.

— Винаги ли, след като се изпишкаш, се държиш така? — прошепна й Бепи.

— Понякога — каза тя с широко отворени очи. Усмихна се и започна да се потрива о кадифения му панталон.

— Бас хващам, че искаш да се чукаш цяла нощ.

— Позна — въздъхна Кристи. — И целия ден утре. Много искам да те посмуча, Бефино — добави тя и бавно се спусна на колене.

Той я вдигна от пода и я отведе до дивана.

— Слушай, госпожичке, още не си дошла тук и вече започваш да ми духаш. Какво ти става бе?

Тя полегна на дивана и разтвори широко дългите си крака.

— Искам да се чукам с теб. Не го ли разбра? Хайде, миличък, поиграй си с мен — подкани го тя и отдръпна на една страна гащичките между краката си.

— Какво ще правиш, ще се опипваш ли? — попита грубо той.

— Да. Ти по такива гледки ли си падаш?

— Точно така, по това си падам. Погали я. Аз ей сега ще дойда. Подготви я добре, много добре.

Ясно му беше, че е изпратена от братята Грималди да го обработи и тя правеше доста силен опит, обаче той нямаше намерение да я остави в кревата си.

Бепи се спря и се обърна към нея. Тя му се усмихна и започна да се гали чувствено с пръсти, като ги облизваше от време на време между милувките. Колкото и да беше странно, тя наистина гореше от страст, не се преструваше. Желаеше го силно. Очите й се разшириха. Действително се наслаждаваше на соловото изпълнение и езикът й палуваше в сумрака, докато го чакаше да се върне.

Изведнъж тя бързо се изправи до седнало положение, изви гръб назад и с учестено дишане, застена от удоволствие. Преждевременно и неумишлено се бе довела до оргазъм.

Бепи се върна с Але и Майки и я завари притиснала сластно бедрата си едно в друго. Той им каза да я отведат в стаята си и да й се изреждат до следобеда на другия ден. Те едва не припаднаха.

— Господи, Исусе — каза Але. — Къде я намери?

— Прескочи през прозореца — отвърна му Бепи. — Искам да я чукате, докато откачи, и когато вече не може да ходи, да се обадите на Сам Грималди да дойде да си я прибере. Обаче здравата да я чукате, Але. Обработете я хубаво. Искам никога да не забрави този велик момент от живота си.

Както бе застанал, само по гигантските си бели боксьорски гащета на черни точки, Але приличаше на полуоблечена панда. Той се наведе и я грабна на ръце, опитвайки се да бъде нежен. Кристи продължаваше да тръпне в затихващи оргазмени конвулсии. Але Хоп се спря, погледна назад към Бепи и каза:

— Тая още е в екстаз.

Наблюдавайки жадно как тази пищна хубавица се разтапя в оргазъм пред очите му, Шантавия Майки си помисли, че е умрял и е попаднал в рая. Започна да се почесва нервно по главата, очаквайки нетърпеливо да се върнат в спалнята.

Все още отдадена на себе си, Кристи обърна поглед към Бефино и прошепна със задъхан, дрезгав глас:

— Ти си гаден негодник!

— Как каза, че ти е името, сладурче? — попита я Бепи.

Але Хоп повтори въпроса като ехо:

— Да бе, как й е името? Щом като ще я чукаме, бихме искали да знаем поне как се казва. Нали така, Майки?

— Когато работата опре до секс, имената са нещо важно — отвърна Майки, драпайки се по задника. — Гледай я само! Не може да изключи.

Тя се взираше в мъжете, слушайки разговора им, и отново изруга по Бефино:

— Мръсно копеле! Няма да отида с тия умствено недоразвити простаци. Чуй ги само. Те са тъпи.

— Признак на лошо възпитание е да говориш, докато изживяваш оргазъм — отвърна й Бепи. — Както сама каза, утре си свободна целия ден. Така че забавлявай се. Бъди любезна с моите приятели. Не ги наричай с грозни имена. Като ги опознаеш, ще видиш, че са свестни момчета.

Отведоха я. Никога нямаше да забрави Бефино Менесиеро от Ню Йорк, който се отказа от една красива и изгаряща от желание жена като нея. Той пък беше на мнение, че за това е била необходима огромна воля от негова страна.

 

 

На другата сутрин Бепи се срещна на закуска със Стоун. Разказа му за Кристи Макбрайд. И двамата се смяха, докато Бепи описваше изражението на лицето й, когато видя Але Хоп и Шантавия Майки, застанали смаяни по долни гащи с крещящ десен.

— Алън, доста мислих по твоя проблем снощи. Първоначално предложихме на тия мръсници три милиона, обаче те отвърнаха с отказ от четири. Ти си съгласен да платиш три, нали така?

— Точно така.

— Обаче сега те си мислят, че могат да получат пет милиона.

— Прав си — отвърна Алън. — Смятат, че пет милиона са им вързани в кърпа. Не биваше ние да споменаваме тази цифра. Сега тя им се е запечатала в мозъците.

Бепи мигновено долови намека в думичката „ние“ и отговори със същия учтив тон и ударение:

Ние не сме споменавали пет. Аз ги предложих. Ще действам с тия хора така, както аз си знам, и ако доживеят деня, в който ще получат пет милиона от „Ел Банко“, ти ще имаш брада до ташаците като Рип Ван Уинкъл. Разбра ли ме, Алън?

Алън не отговори.

— Та както виждам нещата — продължи Бепи, — тези хора ще ни създадат големи неприятности. Няма да им угодиш, докато не им дадеш част от хотела си. Морано обаче каза, че за това и дума не може да става. А предложението за пет милиона беше майтап, ако не си загрял.

— Сполай ти, Господи — обади се Алън, опипвайки нервно златната верижка на врата си. — Най-после заемаме силова позиция. Братята са много усърдни в делата си. Може да са тъпи, но са упорити.

— Упорити ли? Единствената възможност за братята Грималди да продължават с упорството си е да ги ликвидирам и тримата. В гробовете си ще упорстват в мир. Тези хора са с повредени мозъци, Алън, и аз лично ще се погрижа най-после да мирясат. Вече взех решение. Ще ги премахна, за да почистя част от боклука на обществото. За хора като тях може да скърби единствено майка им.

— Надявах се да не се стигне чак дотам — промърмори Алън. — Какъвто съм късметлия, сигурно ще се наложи да се разправям с майка им. Вероятно ще се появи с черни обувки на високи токчета и ще поиска да прибере парите на синчетата си. Как мислиш да постигнеш всичко това без война?

— Няма да има война, Алън. Само погребение. Има разлика. Едно погребение винаги минава много по-лесно и по-тихо от война. Пред нас са три важни фигури от подземния свят на Лос Анджелис. Всичките трябва да си отидат едновременно, така че е нужно да измислим нещо специално. Нали разбираш, някакво голямо произшествие… Самолетна катастрофа или нещо такова.

Алън погледна Бепи в очите.

— Идеята ти е примерно да ги качим на малък самолет за някъде и после пилотът да скочи с парашут, оставяйки тримата братя да се гледат стъписано, така ли?

— Да, нещо такова. Обаче в малък самолет човек не може скришом да си сложи парашут. Планирането на маршрута и други подробности го правят много трудно изпълнимо. Трябва да бъде нещо по-просто, но убедително. Имаш ли познати каскадьори?

— Познавам един, който навремето беше каскадьор.

— С какво се занимава сега?

— С нищо. Всъщност би бил особено подходящ — безработен е. Той е комарджия и дължи на хотела поне петдесет хилядарки според последната ми информация. И съм убеден, че още не си е изплатил залозите.

— Точно той ми трябва — каза Бепи. — Намери ми го. Кажи му, че ще му платя петдесет хиляди и ще уредя сметките му в хотела ти. Това ще го заинтересува.

— Добре, утре ще му се обадя.

— Не, обади му се днес и разговаряй лично с него. Не го търси чрез други хора. Не искам никой да знае, че сме във връзка с него. Къде живее?

— Лас Вегас. Този глупак е непоправим комарджия. Влюбен е във Вегас. Говори се, че и като каскадьор е бил непоправим. Чувал съм, че неведнъж се е пребивал.

— Това е добре. Като че ли е роден да губи. Свържи се с него и му кажи, че ще отидем да го видим във Вегас. Уговори срещата за късно тази нощ. Извикай братя Грималди на среща по някое време днес.

 

 

Същия ден следобед Бепи бе седнал на една маса с лице срещу Пит Грималди.

— Как мислите? Какво решихте, момчета? — попита той.

— Можем ли да стигнем до споразумение или не?

— Да, ние се разбрахме да вземем петте милиона и да запазим мира — отговори Пит.

— Обаче това е окончателно. Пазарим се така: пет милиона или нищо — обади се Сам. — Цялата сума в брой.

— Смятах да ви платя с чек — каза Бепи на Сам.

— Ти луд ли си бе? — кресна Сам от другия край на масата. — Ние дадохме на тоя евреин пари в брой и искаме да ни ги върне в брой.

Бепи се усмихна. Точно това искаше да чуе.

— Добре, Алън. Плати им пет милиона в брой. Това е цената им за мира, а всички искаме мир. Тези хора ще си получат цената — повтори той. — Ще обясня на Морано, че това е най-доброто, което сме могли да направим за теб. До няколко дни трябва да отпътувам за Ню Йорк. Хайде тази вечер всички да отидем във Вегас. Ще се радвам, ако и тримата дойдете като наши гости да се посмеем и забавляваме и освен това да вземем парите ви. Аз не бих рискувал да пренасям такава сума. Вие можете да го направите. Утре към три часа ще се съберем всички в хотел „Ел Банко“ и ще ги преброим. Искам и тримата да присъствате при предаването на парите, за да няма след това приказки. Съгласни ли сте? Ще бъда свидетел, че парите са ви изплатени и ще докладвам на Морано за приключването на сделката. Обаче помнете, че това ще бъде последният път, когато стъпвате в хотела!

Братята се съгласиха да отидат в Лас Вегас и да пренесат парите.

— Освен това, Сам — подхвърли Бепи, — не забравяй да се отбиеш в хотела ми да си вземеш любовницата. Приятелите ми я чукат от толкова време, че малката сигурно не може да ходи. Вероятно краката й вече са се изкривили.

— Каква любовница? — попита Сам, правейки се на ударен.

Когато по-късно Бепи се върна в апартамента си, с голяма изненада установи, че Кристи е още там. Беше облечена и чакаше. Двамата с Але Хоп гледаха телевизия. Бепи я огледа. Жадното за секс момиче от предната вечер се бе превърнало в жалка марионетка. Изглеждаше съвсем покорна и бледа. Очевидно беше, че пазачите й са я изтощили напълно.

— Ония мръсници не си ли я потърсиха? — попита Бепи.

— Не. Никой не се е обаждал за нея — отговори Але.

— Дадохте ли й да яде?

— Да. Нахранихме я, чукахме я и я изкъпахме. Цялата е напудрена и готова да им я изпратим обратно — промърмори изтощено той. — Сега мога ли да поспя? Скапах се от тая работа.

— Да, върви да спиш. Ще те събудя по-късно. В шест часа заминаваме за Вегас.

— Може ли вече да си тръгвам? — попита тихо Кристи.

Бепи я погледна право в очите и на лицето му грейна мълчалива подигравателна усмивка, с която целеше да я доунищожи.

— Какво си зяпнал, Бефино? — кресна тя неочаквано и го прониза със свиреп поглед. — Всичко това снощи можеше да бъде само твое. Обаче не! Ти го даде на ония гадни катили. А сега ме зяпаш с похотлив поглед! Искам да си отида вкъщи. Разбра ли? — изхлипа тя. — Просто ме пусни да си отида.

— Съжалявам, ако мислиш, че те гледам похотливо, защото аз не те желая, скъпа. Само ми стана тъжно за теб. Този поглед беше от съжаление. В действителност дори не бих се изпикал върху теб. Ти си долна проститутка, шпионираща за една още по-гадна тайфа от катили, тъпа курва, която се чука с катили наляво и надясно. Лягаш с всичките — от Ню Йорк до Лос Анджелис. Гордееш ли се със себе си? Само някой да си свали шапката и започваш да мастурбираш. Не е нужно много, за да се възбудиш, а? Отприщи се с едно пишкане — напомни й той. — После веднага си напъха ръката в оная работа, и то публично. Това не те ли притеснява?

— Не, не ме притеснява. Достатъчно е Сам Грималди да каже една дума и започвам да я галя. Искаш ли да я подготвя, за да я оближеш сочна? Или може би се страхуваш, че ще се нацапаш и ще си опропастиш скъпия костюм? — попита тя с презрителна подигравка.

— Ти си едно много красиво момиче, но си прекалено нахална. А също и много лоша шпионка. За твое сведение на Сам не му е стигнал умът да вземе предохранителни мерки, за да не пострадаш. Той е абсолютен чвор, от който не става нищо. Снощи си мислех, че съм дал на приятелите си да чукат нещо от класа — готини баджаци, дълги крака, големи цици и хубава физиономия. Обаче ти току-що обезцени подаръка ми. Ти си само една евтина курва и най-вероятно те ще се окажат с лош късмет и ще опрат до услугите на някоя ветеринарна поликлиника, за да се отърват от непознат вид трипер.

Кристи скочи на крака и отметна назад дългата си лъскава коса.

— Ветеринарна болница ли? — попита тя със задавен глас.

— Казах поликлиника.

— Искаш ли да мастурбирам пред теб или не? Знам, че това ти хареса, перверзник такъв! Ти си извратен. Защо не го признаеш? Познавам хора като теб. Личи ти по жадния поглед — отвърна на удара тя. — Избрал си идеален момент за въздържание. С каква цел го правиш, в религиозна секта ли ще влизаш, или днес ще приемаш първо причастие?

— Изчезвай моментално оттук, малка мъстийо — отвърна й той гневно. — Бъди благодарна, че още дишаш. Трябва да призная, че си красива дори когато си ядосана. Видът ти е изкушаващ, но душата ти е на долен помияр. Мога да те гледам, сладурче, и като мъж да се възхищавам, че си такова готино парче, обаче, слава Богу, не те желая.

— Не ме желаеш? Тогава нещо не ти е в ред — разпали се тя. — Всички мъже ме желаят. Погледни ме! — Тя вдигна полата си и показа голия си задник. — Виж ми котенцето и кажи, че не ме желаеш. Знаеш, че много ме искаш. Освен ако нещо не си сбъркан. Ти си помиярът, не аз. — Тя изведнъж се разсмя и го посочи с пръст.

— Ти си обратен, ето това е. Ти си гаден педал. Господинът с раирания костюм е педераст. Ето защо не ме искаш. Гледай само като кажа на Сам. Твоите хора трябваше да ти свършат работата…

Бепи я удари с отворена длан — оглушителен шамар, който насълзи очите й. Той погледна лицето й и червената следа от шамара.

— Отпечатъкът от ръката ми много ти отива. Дръж се прилично. Днес вече каза достатъчно. А сега се върни при Грималди и наговори същите бълвочи на ония умопомрачени копелета.

Гордостта й се изпари. Тя отмести с ръка косата от лицето си и му се усмихна, за първи път искрено. Бепи й отвори вратата и също се усмихна. Изглежда, бе възхитена от неговата сила и пренебрежението му към еротичните й атаки. Протегна ръка, хвана нежно дланта му и прошепна:

— Всичко това можеше да се превърне в много мил спомен и за двама ни. Съжалявам, господин Менесиеро. Идеята не беше моя.

Той я погледна със съчувствие.

— Знам и те разбирам. Бъди спокойна, нещата ще си дойдат на мястото. Желая ти всичко добро… Кристи.

 

 

По-късно същата нощ вече в Лас Вегас Бепи се срещна с каскадьора, който се нае да свърши работата. Той беше дебел и отпуснат, но твърдеше, че е в състояние да се справи. Каскадьорът поиска пет хиляди долара в аванс и Бепи се съгласи да му ги даде на сутринта, преди да се заеме със задачата, а остатъкът щеше да получи след приключването й.

Разговаряха в продължение на няколко часа, докато уточнят плана. Каскадьорът трябваше да качи в колата си братята Грималди за летището и да хвърли автомобила от една скала по пътя, като изскочи точно преди да полети.

— Колата пада на дъното на пропастта, а братята се превръщат в три ангелчета. Простичко. Това е елементарен план — каза Бепи. — Толкова е елементарен, че трябва да успее. Когато дойде, полицията ще си помисли, че е станало произшествие. Алън, аз и ти ще ги следваме с нашата кола. Каскадьорът ще се спусне долу да изнесе касата с петте милиона, а ние ще го изчакаме. Погрижи се касата да може да издържи падането и евентуален пожар, без да се пръсне.

— Бъди спокоен. Ще бъде здрава като банков сейф — отвърна Алън.

— Планът е малко старомоден, но е единственият начин да ликвидираме тримата едновременно и е по-добър, отколкото да се разкарваме насам-натам с пищови. Опитай се да ги напиеш, преди да тръгнат — добави Бепи.

— Понякога старите методи са най-добри. Един скок в скалиста урва винаги е убедителен — съгласи се Алън.

— Не искам да се получи като в блудкавите филми — каза Бепи и погледна в очите първо каскадьора, а после и Алън. — Там всичките пари се разхвърчават и филмът свършва.

— Бъди спокоен, Бефино. Аз ще се погрижа — отвърна Алън. — Вярвай ми. Ще трябва да омета всичките си спестявания, за да събера такава сума. Касата ще бъде възможно най-доброто, което се продава… Все пак, когато братята видят големината и теглото на касата, може би ще решат да пътуват с кола до Лос Анджелис, вместо да летят.

— Да, прав си. Това е възможно. Трябва да бъдем подготвени за всичко. Може да имат на разположение свой собствен шофьор. Затова нека да предвидим и непредвидимото. Сигурен съм, че няма да си тръгнат с пет милиона под мишницата без предварителен план. Освен ако наистина са тъпаци.

— Не биха регистрирали касата на летището като багаж. Затова може би ще поискат ние да ги закараме обратно до Лос Анджелис. В такъв случай ще разполагаме с повече време да се разправим с тези гадове — предположи Алън. — Това би било чудесно, обаче с пет милиона в ръцете, те вече сигурно са си уредили златна лимузина. Нямат нужда от нас.

— Ако стане така, ще следваме колата им отдалече. Когато спрат за пиш-пауза, можем да ги нападнем и да им вземем касата. Ще ги атакуваме с всичко, което имаме, и след това ще офейкаме по най-бързия начин. Voi capite?[3] — попита Бепи и намигна на Алън.

— Si, si, senor[4] — отвърна Алън, понеже не знаеше как да го каже на италиански.

— Добре, стига за днес. Скапан съм. Трябва да си починем, за да ни се избистрят главите.

Алън не спираше да говори и да се притеснява.

— Не забравяй, че пет милиона са огромна сума. Тези типове са силни. Може да са наели цяла армия във Вегас, която да ги ескортира на връщане. Не мислиш ли, че е вероятно?

— Може да е така, но може и да не е. Скоро ще разберем. Такова нещо трудно се предвижда. Ще почакаме и ще видим. Ако се наложи да изоставим този план, аз имам наум нещо друго — отвърна Бепи.

— Да допуснем, че се откажат от помощта ни, вземат парите и напуснат града със собствен ескорт. Какво ще правим тогава? Тази работа може да се превърне във фиаско.

— Не ти ли идва на ума, че съм им закачил опашки? — каза грубо Бепи. — Известно ми е за всеки, с когото разговарят в този хотел. Ако усетя, че хората им са пристигнали, решението ми ще бъде да ги спипаме в стаите им и да ги изнесем в куфари, тихо и елегантно. Нали ти се намират три големи сандъка, Алън? Приготви ги. Слушай, ако трябва, ще ги пречукам даже и в твоя креват. Гледай чаршафите ти да бъдат чисти. Единствената причина да са още живи е, че искам да го направя хитро и изпипано, а това изисква солидна подготовка. Иначе е нужен само един автомат. Хайде, нека забравим за малко тази работа.

По-късно същата вечер, когато останаха сами с Бепи, Алън попита:

— Ами какво ще правим с каскадьора?

Той погледна над внушителните си очила и зачака отговора му.

— Може ли да хвърчи? — попита Бепи. — Когато изнесе касата, ние ще я вземем и Але Хоп ще го хвърли обратно в гроба му. Ако не може да хвърчи, дупе да му е яко.

— Да, може ли да хвърчи? Звучи успокояващо — измърмори Алън, без да се разсмее. — Аз изрично му казах да използва първия неработещ открит рудник. Намира се точно зад един остър десен завой.

— Нашата цел изисква абсолютно безлюдно място, за да не види никой — каза му Бепи.

— Бъди спокоен. Познавам почти всички рудници в района. Купувал съм акции, за да избягна данъците. Този е само на четиринадесет мили от Вегас. Абсолютна пустош. Има само една въпросителна: мислиш ли, че няма да се усетят, пътувайки четиринадесет мили в грешна посока? Летището е само на три мили.

— Може би няма, ако каскадьорът кара бързо и бръщолеви непрекъснато. Може да не разберат колко път са изминали. Какво ще направят? Ще го застрелят ли? Вероятно ще бъдат заети с планове какво да правят с парите. Трябва да се получи. Нямаме избор. Защо не се повозиш дотам заедно с него и Але Хоп да разузнаете района? Провери урвата, за да се убедиш, че щатските власти не са затрупали шибаната дупка. Съгласен ли си? Искам да паднат поне от стотина метра. Направете една суха тренировка преди акцията. Каскадьорът трябва добре да познава района. Нека оттренира движенията си. Трябва да бъде абсолютно точен. Обаче не отивайте там с лимузина. В пустинята лимузините привличат погледа.

На другия ден към три часа братята Грималди неочаквано казаха на Алън Стоун, че много спешно трябва да напуснат Лас Вегас. Искали парите на следващия ден, не по-късно, и щели да откарат касата на летището, откъдето щели да я занесат в Лос Анджелис със самолет. Имали резервация за два часа следобед и поискаха да бъдат закарани на летището в един.

— Нужен ни е само транспорт до летището — каза Сам.

Алън отговори, че ще им предостави лимузината си.

На сутринта преброиха заедно парите и скоро братята бяха готови да отпътуват. В последния момент те направиха своя ход. Сам бил размислил и отказа да ползва лимузината на Алън. Вместо това настоя да вземат такси до летището.

— Не е необходимо, приятели — каза той, докато се ръкуваше с Бепи и Алън. — Отбивайте се да се виждаме, когато сте в Лос Анджелис.

— Как така ще взимате такси? Алън ви е приготвил лимузината си. Не се притеснявайте, използвайте я до летището. Пътувайте приятно. Колата ви чака отпред — настоя Бепи. Знаеше, че при това положение те никога няма да се съгласят да вземат лимузината, затова продължаваше да им я натрапва. Така ги караше да се чувстват сигурни и доволни, че взимат такси. Вече бяха убедени, че са го надхитрили.

— Не, не се притеснявайте. Ще се оправим — настоя Сам. — С такси ще правим по-малко впечатление.

„Гледай го какъв е кретен — помисли си Бепи. — През цялото време си вярва, че е с една крачка пред мен, а? Тия наистина са тъпаци.“ Беше предвидил този ход и затова бе подготвил едно крадено такси.

Алън се втурна към кабинета си услужливо и заяви:

— Аз ще се обадя за такси.

Той се свърза с каскадьора и му съобщи да вземе таксито вместо лимузината и да паркира пред хотела.

— Ще бъдат долу след минута. Направи така, че да се качат в твоето такси. Бъди нащрек. — После промърмори на себе си: — Щом като предпочитат такситата, ще им дадем такси.

Братята взеха касата и тръгнаха към входа на хотела като бягащи нелегално от казармата войници. Бързаха и припряно се качиха в чакащото такси.

— За летището — казаха те на шофьора.

Каскадьорът се престори, че съобщава за курса си на диспечера. В действителност говореше с Бепи в потеглящата зад тях кола.

— Пред коя авиокомпания — попита той.

— ТУА. Тръгвай, защото бързаме — отвърна му Сам.

Радиотелефонът бе инсталиран от Шантавия Майки в невзрачния седан, за да го ползват Бепи, Алън и момчетата.

— Жълто такси дванайсет — каза каскадьорът. — Трима пътници за терминала на ТУА във Вегас, потеглям от хотел „Ел Банко“ в тринайсет и пет, край.

Следвайки указанията, каскадьорът остави радиостанцията включена, за да може Бепи да чува разговора на братя Грималди. Остана малко изненадан, когато чу отговор от Шантавия Майки, който му нареди да се отбие до търговския център „Мади Крийк“, след като закара пътниците си.

— Там чакат трима индийци, които преди малко са спечелили джакпота. Може да закачиш добър бакшиш.

Каскадьорът потисна усмивката си.

Тримата братя започнаха да се отпускат, когато каскадьорът подкара бързо към пропастта. Разговаряха много разпалено и не забелязваха, че летището е вече на три мили зад гърба им.

— Видяхте ли им физиономиите, когато им казах да забравят за лимузината, понеже ще вземем такси? На оня скапаняк, Бефино, мустакът му увисна до брадата. Ами евреинът? Едва не се насра. Мислят ни за глупаци. И аз съм гледал филми. Затварят преградното стъкло на лимузината и пускат газ на хората в задното помещение. Не се съмнявам, че това ни бяха приготвили. — Сам се засмя на собствените си думи.

— Поръчал съм четирима души да ни посрещнат в Лос Анджелис — каза Джо на братята си. — Ако тези боклуци се опитат да ни скроят номер, ще го направят в Лос Анджелис, а не във Вегас. Затова нашите момчета ще чакат на летището. Трябва по най-бързия начин да приберем касата. Онези баламурници не знаят, че ни чака частен самолет. Мислят си, че ще мъкнем този сандък с редовен пътнически полет.

— Бефино ме попита с коя авиокомпания ще пътуваме — каза Пит, смеейки се. — Ама че кретен! Отговорих му с „Аляска“ и той ми повярва!

Бепи се усмихна, докато ги слушаше: „Тъпаците са наели самолет, а забравиха да наемат предварително кола.“

— Ама как се изплашиха тия типове. Сърцето на оня, Бефино, му падна в петите — изсмя се отново Сам. — Добре го стреснахме с приказката за чувала. Отщя му се да яде, даже не можа да чука Кристи. Никой, ако е с всичкия си, не би отказал на най-скъпата проститутка в Бевърли Хилс! Видяхте ли колко бързо предложи петте милиона?

— Да бе. Изобщо не му беше до парите. Толкова беше изплашен, че с радост пожертва мангизите на евреина, само и само да постигне някакво споразумение — каза Пит. — И Морано изпраща такъв човек да урежда сделка като тази. Сигурно вече изкуфява от старост. Късметлия е, че не пречукахме това хлапе. Имах чувството, че Алън ще си глътне пурата, когато чу пет милиона. Изобщо не им мина през ума, че може да се навием на четири.

— Още не мога да възприема, че загубеният Бефино даже не е чукал курвата — възкликна Сам. — Направо е жалък. Кучката казва, че бил непреклонен и й отказал категорично. Уважавала го за това. Аз пък казвам, че сме го шашнали и не е могъл да го вдигне.

— Според мен той е жалък педал — обади се Джон. — Държеше се като такъв. Господин Морано това, господин Морано онова… Направо си е педал. Сигурен съм. Никой не би отказал на Кристи.

Сред смеха и шегите Пит вдигна изненадано поглед.

— Ей, не трябваше ли вече да сме пристигнали? Онзи път отзад не беше ли за летището?

— Ще заобиколя откъм задната страна. За да избегнем задръстването заради ремонта на пътя — каза шофьорът.

— Не знаеш ли, че шофьорите в Невада са същите като ония в Ню Йорк? — обади се Сам. — Прецакват те с брояча. Винаги минават по най-дългия маршрут. Не се притеснявай, можем да си го позволим. — Той потупа с длан касата.

— Налага се да влезем откъм задната страна на летището. Днес асфалтират отпред, затова съм принуден да заобиколя — обясни шофьорът. — Ще изключа апарата, ако искате. Съобщиха по радиото, че пътят ще бъде затворен.

Таксито започна да се изкачва по едно възвишение.

— Приятелче, ти вървиш нагоре. Летището е ей там, долу — сопна се Пит.

Почти бяха стигнали. Оставаше още съвсем мъничко. Шофьорът надникна в огледалото и видя, че очите им шарят във всички посоки.

Таксито наближи пропастта и каскадьорът подкара право към нея с деветдесет километра в час, точно както бяха репетирали. С лявата ръка отвори рязко вратата в последната секунда и се катурна тромаво върху песъчливия терен, изтъркулвайки се шест метра до самия ръб на скалата. Беше преценил грешно скоростта и разстоянието и увисна на ръба с главата напред, но успя да предотврати падането.

Алън и Бепи наблюдаваха неспокойно от тяхната кола.

— Ама че тъпак! — изкрещя Алън. — За малко и той самият да полети! Гледай само каква идиотщина. Едва не хвръкна заедно с тях. Можеше да го изгубим, преди да е извадил касата. Тоя скапаняк изобщо не може да скача.

Лицето на Бепи беше ледено. Той не отговори на Алън. Слушаше братята Грималди, които още се чуваха от високоговорителя.

— Ей, къде изчезна тоя шофьор? — кресна Сам. — Ох, Господи! Какво става, по дяволите? Мамка му на Бефинооо…

Бепи се усмихна и каза:

— Ако можех само да им видя физиономиите, щях да бъда безкрайно щастлив.

Таксито излетя от ръба на пропастта, сгромоляса се върху скалите в основата на канарата и лумна в пламъци.

— Измъкни касата! — кресна Алън на каскадьора, тичайки към бездната. Погледна горящите останки и размаха ръце, а златната верижка на врата му се люлееше неистово. — Измъкни проклетата каса, защото ще се стопи!

Беше изпаднал в нервна криза.

Каскадьорът бързо се спусна надолу по урвата. Подхлъзваше се на отронени камъни и измина повечето от разстоянието по задник. Таксито продължаваше да гори.

— Не мога да я взема! Много е горещо! — Гласът му кънтеше в скалистата урва, а той гледаше нагоре към четиримата мъже.

— Извади проклетата каса! — крещеше истерично Алън и гласът му също ехтеше в скалите. — Измъкни касата, майка му стара!

Обладан от ужас, виждайки касата заглавена между топящите се пружини на седалките и мъртвите братя, които сякаш се опитваха да я грабнат дори в смъртта си, каскадьорът протегна ръка и се опита да хване нажежената дръжка. Отскочи назад от болка още щом пръстите му се долепиха до горещия метал. С огромно усилие и страдание той успя да помести малко касата, но му пречеше овъгленият труп на Пит Грималди, който сякаш се бе вкопчил в нея.

Виждайки тялото, чиято коса още димеше, а плътта цвърчеше, той изкрещя от ужас и размаха обгорените си ръце към мъжете горе.

— Много е гореща! Не мога да я измъкна. Изгорих си ръцете!

— Извади касата! — продължаваше да крещи Алън. — Не ми дрънкай глупости! Побързай, докато не се е стопила!

Каскадьорът се озърна, взе един дебел клон и се върна при останките от колата. Избута навътре в таксито тлеещия скелет на Пит, успя да освободи касата и да я изтегли настрани. Свали си колана, завърза го за дръжката и задърпа нагоре по склона на скалата.

Когато стигна до горе, Шантавия Майки му помогна да изтегли касата. Але Хоп стисна изгорената му ръка и сърдечно го поздрави за добре свършената работа.

Каскадьорът, изтощен до крайност и запъхтян, даде да се разбере, че силното ръкостискане му причинява болка. Когато опита да се отскубне, Але стисна по-здраво. После го грабна и го хвърли обратно в стръмната урва.

Още сутринта Алън бе дал на каскадьора плик с пет хиляди долара в брой, върху който пишеше „Благодаря“ и стоеше подписът на Пит Грималди. Така щеше да изглежда, че каскадьорът е бил в делови отношения с опечените братя Грималди.

— Много ми е странно как тези глупаци се вързаха на стария трик с подмяна на колите и скок от скалата — каза Бепи, докато пътуваха обратно към хотела. — Всеки ден по телевизията показват по нещо такова. Обаче още върши работа. Продължава да върши невероятно добра работа.

Всичко бе минало гладко. Братята Грималди излетяха за Лос Анджелис от високата сто и двадесет метра канара. Алън си получи парите обратно и всичко беше наред. Той беше щастлив, но нервите му бяха разнебитени, затова прекара остатъка от деня в мансардния си апартамент.

 

 

Два дни по-късно групата се завърна в Ню Йорк. Дон Морано попита Бефино:

— Какво се случи там? Защо беше нужно да убиваш четирима души, за да решиш въпроса? Аз те помолих да преговаряш. Ти на това преговори ли му казваш? Да пречукаш четирима души компромис ли е?

— Опитах се да постигна споразумение — обясни Бепи. — Опитах много настойчиво, но те се държаха глупашки, като cafoni. По едно време заплашиха, че ще ме напъхат в чувал. Ти каза да преговарям и аз го направих. Опитах да постигна компромис, но беше невъзможно. Оказаха се много неразбрани хора. Те взеха решението вместо мен. Това бяха разбойници. Искаха пет милиона долара или хотела в замяна на два милиона. Тези хора бяха луди и — ти се оказа прав — тъпи като галоши. От самото начало на разговорите ни те нямаха капка респект към мен или фамилията Морано и ми го заявиха право в очите — каза сериозно Бепи и след това се усмихна. — Как да преговаря човек? Тези боклуци нямаха капка уважение. Изпратиха ти послание. Да си стоиш в бруклинските билярдни зали и да не се бъркаш в хотелиерския бизнес. Затова на път за Лос Анджелис им се случи ужасна катастрофа. Чете ли вестниците? Даже са откраднали такси. Не е ли това голяма глупост от тяхна страна?

— Да, четохме вестниците и се притеснихме от турнето ви в Холивуд. Помислихме, че снимате филм там — каза дон Емилио и стисна рамото на Бепи. — Никога не са били разумни хора. Знам го. Просто се надявах, че проблемът може да бъде разрешен по-безболезнено. — Той предъвка пурата си и отпи от чистото кафе, мънкайки си нещо под носа. — Sta beni. Сега разбираш защо изпратих теб, Бефино. Жалко е, но тези хора никога не са имали ah rispecto, дори и в Шака, в родината ни. Спомням си, че когато беше момче, Пит ми открадна колелото. Винаги е бил pazzo, дори и тогава. Morte е uno topo. Умря един плъх.

Бепи се усмихна леко, но в действителност му идваше да прихне заради историята с велосипеда. След толкова години Морано си спомня, че Пит му е откраднал колелото! Гледай какво е запомнил! Обаче знаеше, че донът е доволен от решението му да преустанови всякакви преговори с фамилията Грималди.

— Алън Стоун попита колко дължи за услугата. Казах му да се обърне към теб за отговор. Сметнах, че може би ще искаш ти да определиш цената, защото сега той е с три милиона печалба.

Дон Морано отново изпусна кълбо дим от пурата си и погледна Бефино — приятелят му, който нито веднъж не забрави значението на rispetto.

Бележки

[1] Чакай (итал.). — Б.пр.

[2] Глупаци(итал.). — Б.пр.

[3] Разбирате ли? (итал.). — Б.пр.

[4] Да, да, господине. (исп.). — Б.пр.