Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Catch a Ghost, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
stontontina (2009)
Корекция и форматиране
ganinka (2014)

Издание:

Дей Леклеър. Семейният призрак

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-11-0221-2

История

  1. — Добавяне

Втора глава

По-късно следобед Рейчъл отвори пощенската кутия. Оттам върху сандалите й се изсипа купчина писма. Знаеше много добре съдържанието им. Сметки, сметки и сметки за плащане. Прецени възможностите си. Трябваше да ги събере и да ги внесе вътре, ала това никак не й се щеше. По-добре да сложи на всяко от тях надпис „Напуснала планетата, изпратете в друга галактика!“ и да ги пъхне в най-близката пощенска кутия. Тази идея заслужаваше да се обмисли. Само да имаше време и енергия за това. Но нямаше. След посещението при професора имаше сили за едно-единствено нещо — да заспи. Подчини се на нежеланата, но неизбежна съдба — отмахна бретона от очите си, пъхна вестника под мишница и се наведе да събере пощата. „Просрочено!“ „Последно предупреждение!“ „Внимание!“…

Тя измърмори под нос:

— Трябват ви пари? На мен също. Повярвайте, щях да ви ги дам, ако ги имах, но за съжаление нямам. Така че и вие няма да получите. Значи съм ви длъжник.

Взе купа хартии и отключи предната врата. В тъмнината на коридора се спъна в нещо огромно и космато и в миг изпусна всички сметки и предупреждения. Снийктийф, бездомният ангорски котарак, който отскоро живееше у тях, възмутено измяука.

— Извинявай, Снийк — успокои го тя и натисна копчето за осветлението. — Но какво има? Защо е тъмно? Електричеството ли са прекъснали?

Котаракът раздразнено изсъска и започна да драска из писмата. Рейчъл махна с вестника.

— Ако си беше избрал друго място, нямаше да се спъна в теб и да те засипя със сметките. Къде е Нана и какво става в къщата?

Снийктийф се промъкна в стаята. Коремът му се влачеше по килима, а наранената му в някаква котешка битка опашка се мяташе насам-натам. С един скок той се опита да сграбчи блестящо парче черен емайл. Приземи се на около трийсет сантиметра вляво и ядосано измяучи.

— Заслужаваш си го — скара му се Рейчъл. — Кой ти позволи да играеш с обеците на леля Франсиска. Ето защо ги няма от три дни.

Без да обръща внимание на протеста му, взе големите кръгли обеци и ги постави високо върху една етажерка. После погали котарака под брадичката.

— Отивай да играеш със своите играчки, пухчо!

Слаба светлина от вратата в края на коридора й подсказа, че баба й е в дневната. Спря пред вратата и замря от изненада.

Във въздуха се носеше остра миризма на тамян. В средата на помещението призрачно блещукаше малко огънче и сякаш плуваше из въздуха. След минута Рейчъл осъзна, че това бе свещичка, поставена на масата, покрита с черен плат. Около нея седяха четири фигури. Ръцете им бяха допрени една до друга с разперени пръсти. Едната от тях беше Нана. Какво ли правеха? Чу се дълбок женски глас:

— Фран-си-ска! Отговори ни, Франсиска! Заповядвам ти. Очакваме да ни дадеш знак от отвъдното!

Рейчъл се усмихна. Не можеше да сбърка този глас, нито пък огромния лъскав тюрбан, който се клатеше наляво-надясно. Мадам Зуфало!

Сякаш в отговор на командата на Мадам, масата се заклати. Краката й точно срещу нея се повдигнаха. После тя започна да се полюшва плавно насам-натам, сякаш танцуваше.

— Мили боже! — възкликна Нана.

— Днес духовете са много активни — може би ще успеем да осъществим контакт — обади се Ан, приятелката на баба й.

— Я, гледай! — Третият разтреперан глас беше на Гладис, компаньонката на Мадам.

— Тишина! Не разсейвайте духовете! — Мадам наклони глава, тюрбанът се люшна напред и тя бързо го сграбчи с две ръце, за да не се търколи. Веригата от ръце се скъса, масата тупна на пода и отново се превърна в неодушевена мебел. — Тюх!

— Така никога няма да се свържем с Франсиска — завайка се Нана.

— Да опитаме още веднъж — обяви Мадам, намести тюрбана, вдигна ръкавите на кафтана си и постави ръце на масата. — Допрете пръсти всички. И нека беда сполети този, който наруши целостта на кръга!

— Но, Мадам… — упрекна я Гладис, — вие го прекъснахте преди малко!

— Не ме занимавай с дреболии! Предстои ни важна задача. Тишина! Усещам посетител. — Масата отново се залюля. — Фран-си-ска-а-а!

— Отговаря ли? Там ли е? — възбудено прошепна Нана.

— Да… Да. Ела при мен, ела. Аз те викам! — Тюрбанът на Мадам Зуфало се клатеше заедно с масата.

— Жена е. Млада и много красива. Усещам я наблизо. Все по-близо! Тук е! Говори, говори, Мадам Зуфало ти заповядва!

Рейчъл леко се изкашля. Мразеше да прекъсва хората, но трябваше да говори с баба си.

— Ъ-ъх, здравейте.

— Улових я! — триумфално заяви Мадам. — Франсиска, ние сме приятели! Искаме да се свържем с теб. Говори!

— Не, аз не съм Франсиска — прехапа устни Рейчъл, смутена, че е прекъснала сеанса им.

— Аха, вероятно е дух-водач — промърмори медиумът.

— Мисля, че трябва да знаете… — опита Рейчъл още веднъж.

Мадам Зуфало я прекъсна.

— Тихо, милички! Духът водач ни говори! О, велики дух! Ние търсим Франсиска Ариста. Можеш ли да ни свържеш с нея?

— Съжалявам, аз… — Колективен възглас на разочарование заглуши думите й.

— Дух-водач, имаме важна работа с Франсиска. Нейната пра-праплеменица иска да я попита нещо. Ще ни водиш ли?

— Не, че не искам! Не мога — възпротиви се Рейчъл.

— Виждам я! — изпищя Гладис. — Тя е тук, в стаята! О, небеса!

Тюрбанът, обшит със сребърни пайети, проблесна в полумрака.

— Получи се! Свързах се с духа! Разбира се, в края на краищата, аз съм Мадам Зуфало!

— О, ще изпадна в транс! — изстена Гладис.

— Не, сега не е моментът! — изсъска Мадам. — Това е велик миг за мен и ти заповядвам…

— Не бих искала да ви разочаровам, но това съм аз, Рейчъл.

Жените на масата извикаха от удивление. Момичето пресече стаята, коленичи до количката на баба си и нежно я прегърна.

— Какво става тук?

— Правим сеанс. Мадам Зуфало предложи. Сега и следващия месец, около Хелоуин, духовете са най-активни.

Мадам благоволи да обясни:

— Баба ти се надяваше да разбере как се задейства магията на медальона. Съгласих се да се свържа с Франсиска.

— Много любезно от твоя страна — добави Нана.

— О, Рейчъл, ти работиш толкова много, а нещата вървят от зле по-зле. Реших, че можем да помогнем, като поговорим с Франсиска.

— Да, но всичко се провали. Духовете ни изоставиха. Ан, запали още свещи. — Мадам докосна с пръсти слепоочията си, затвори очи и изпъшка. — Напълно съм изтощена! Гладис, подай ми бързо лекарството за възстановяване.

След малко светнаха половин дузина свещи. Гладис застана до стола на Мадам с лъжица и някакво шише в ръка.

— Една или две лъжици?

Мадам Зуфало отвори едно око.

— За по-сигурно три.

— Съжалявам, че ви прекъснах — обърна се Рейчъл към групата. — Наистина имам нужда от помощ.

— Е, това беше — каза Ан. — Аз ще тръгвам.

— Нося лоши новини. — Рейчъл посочи вестника. — Видяхте ли заглавията? Професор Зак Кингстън ще се опита да разобличи призрака на Франсиска.

Мадам Зуфало пребледня.

— Зак Кингстън? Самият Зак Кингстън?! — Грабна шишето от Гладис и здравата си глътна. Миризма на бренди се смеси с аромата на тамян. — Време е да си вървим. Бюла, за мен беше удоволствие. Някой път пак ще повторим сеанса.

Тя се вдигна тежко на крака и набързо се омете от стаята, следвана от Гладис. Пайетите на лилавия й тюрбан блещукаха като сигнални светлини. От коридора се чу писък.

— Вероятно е настъпила паяка на Снийктийф. На идване Мадам се спъна в него — обади се Нана.

— Дано не е настъпила Снийк. Ще трябва да светна лампите.

— Не можеш. Тя изключи електричеството, за да не ни пречи, когато викаме духовете…

Точно в този момент Снийктийф яростно измяука. Мадам изрева от болка и се чу шум от съдрана коприна. Рейчъл изтича към коридора, откъдето се чуваха крясъците. Двете жени тъкмо се измъкваха през входа, преследвани от котарака, наежил козина.

— Кажи на Бюла, че ще й изпратя сметка за кафтана. И нека не си прави труда да ми звъни повече. Сменям номера си! — Бранейки се от ноктите на Снийк, Мадам Зуфало като за последно се спъна в прага и се изниза навън.

— Благодаря, че дойдохте! Приятна вечер — извика Рейчъл след тях и затвори вратата. После се върна при баба си. — Не разбирам. Мислех, че Мадам е дошла само за да ти гледа на карти?

— Миналата седмица тя завърши пълен курс за медиуми и вече контактува с духове — засмя се Нана. — Искаш ли да ти извика някой дух? Например, този на Елвис Пресли, макар да не вярваме много-много. Гладис се закле, че го е видяла при един от сеансите…

— Нана, трябва да поговорим за този Зак Кингстън. Вече се видях с него, той не вярва в съществуването на Франсиска. Дошъл е, за да докаже, че такъв дух няма!

— И как ще го направи? И двете знаем, че призракът й витае наоколо. Нима може да се опровергае нещо, което сме видели с очите си?

— Да, така е. Но той е домъкнал най-съвременна апаратура. Даже е получил разрешение да се установи в ранчото.

Нана погали котарака, който се беше свил в скута й.

— Много добре.

— Но…

— Ще видиш, че техниката ще откаже да работи. Професорът ще дойде, Франсиска ще забие камбаните на ранчото, ще се появят светлинките и той ще повярва.

Рейчъл не беше много сигурна.

— Не прилича на човек, който вярва в каквото и да било. Много е упорит.

Баба й кимна добродушно.

— Е, ние сме още по-упорити. Сигурна съм, че има добри намерения. О, виж, обеците на Франсиска! Знаех, че ще изникнат отнякъде. — Тя взе обеците от масата и ги разклати.

Рейчъл се засмя.

— Снийк си играеше с тях и аз ги сложих… — Тя объркано погледна към етажерката, където преди малко ги бе оставила. — Странно, мога да се закълна, че не бяха на масата…

— Добре е, че този професор е дошъл да докаже съществуването на призрака — представи Нана своето виждане. — Много мило от негова страна, че се е заинтересувал. Книгата ти ще се продава по-добре, ако и той вдигне малко шум.

Рейчъл се намръщи. Едва ли могат да разчитат на помощта му. Тя погледна загрижено баба си. Бяха в критично финансово състояние. Ако книгата се провали, Нана ще изгуби къщата и ще се наложи да я изпратят в старчески дом. Баба й я беше отгледала и Рейчъл се ужасяваше от мисълта, че могат да се разделят.

В края на краищата Франсиска съществуваше. И никакъв циничен… и самомнителен учен не можеше да докаже обратното. Твърде много бяха заложили. А това означаваше, че някой трябва да спре Зак Кингстън. Тя… Но как?

Пресконференцията! Досега той й беше говорил. Сега е време да я изслуша. Този път щеше да му даде да разбере.

 

 

Беше типичен горещ септемврийски ден и ранчото гъмжеше от хора. Не помнеше досега да е виждала такава тълпа в централния двор. Каменната ограда почти не се виждаше от монтирани камери и любопитни зяпачи. Ан, ученичката, която живееше в малкия апартамент зад тяхната къща и помагаше на Нана, не се върна навреме, така че Рейчъл закъсня и не успя да говори предварително с професора.

Огледа се наоколо за него. Само минутка разговор насаме с него бе достатъчен да го убеди, че прави грешка…

— О, това не е ли най-новата ни „велика“ репортерка! — чу някакъв глас в ухото си.

По тежкия парфюм, който се разнесе зад гърба й, Рейчъл позна кой стои отзад. Тя се обърна, като се помъчи да бъде любезна.

— Здравей, Оупъл! — Как бе възможно майка да избере такова ужасно име за детето си?

— Вярно ли е — бързо започна Оупъл, — че „Местни новини“ те е определил да отразиш тази история?

— Господин Харпър персонално ме помоли…

— Персонално?! Изглежда е поомекнал, откакто напуснах вестника.

— Не съм забелязала.

Две тъмни хитри очички се впиха в лицето й.

— Виж какво, от това, че работим в два съперничещи си вестника, не следва, че не можем да си помагаме. Професорът ще развенчава вашия семеен дух. Искам да знам твоята версия за нещата.

— Той е изпаднал в заблуда. Аз съм права. Но не го записвай. Ще поговоря с него и цялата бъркотия ще се оправи — той ще отиде да си професорства и ще остави Франсиска на мира. Това е.

Оупъл се засмя.

— След като направи заявление, едва ли ще се откаже. Всеки би го помислил за глупак.

Рейчъл не беше мислила за това. Значи трябва да побърза.

— Ще го разубедя.

— Така ли? И как смяташ да го направиш?

— Ще използвам всички възможни средства.

Лицето на Оупъл доби хищно изражение и тя я измери с поглед.

— Какво ще отговорите на това, професоре?

Рейчъл се извърна и попадна точно пред студения поглед на Зак.

— О-хо!

— О-хо? — повтори той.

Тя се насили да се усмихне. Не беше най-доброто начало за втората им дискусия. Може да опита да вземе аванс. Може… да го развесели. Да, да бъде ужасно забавна.

— Възклицания не вършат работа, така ли? Ами тогава… Какво ще кажете за подкуп? — осмели се да се пошегува тя.

Той обаче бе загубил чувството си за хумор. Присви потъмнели от гняв очи и заприлича на барутен погреб. Липсваше му само клечка кибрит. И доколкото можа да осмисли ситуацията, току-що я беше запалила. Той се обърна към Оупъл, която се хилеше насреща му.

— Моля да ни извините, налага се да проведем един разговор насаме.

Сграбчи лакътя на Рейчъл и я отведе в отдалечения край на верандата, близо до платформата, оградена с кордон.

Тя се огледа нервно наоколо. Не биваше да започват със скандал. Опита се да смекчи яда му.

— Не трябваше ли да опитвам с подкуп?

— Не, ако ти се ще да живееш! Срещал съм двулични, аморални…

— Мошенически — помогна му Рейчъл услужливо.

— Благодаря! Мошенически, нечестни, хитри…

— Протестирам! Определението „хитър“ не е подходящо.

— Но ти, миличка, надминаваш всички! Ако дори за минута си помислила, че ще стоя безучастен, докато лъжеш американските читатели…

— Изглежда, цинизмът ти пречи да видиш действително съществуващи неща…

— Ще те разоблича на всяка цена! Ти и твоят призрак сте вече история.

— Повече няма да те убеждавам. Оставям на Франсиска!

— Ще съжаляваш, че си се родила на този свят!

— Тя ще те накара да се пръснеш от яд!

— Ще се разминеш с печалбата от книгата!

— Продължавай по този начин и горчиво ще съжаляваш!

— Надявам се, умееш да губиш…

— Същото важи и за теб! Мисля, че поне си изяснихме позициите.

Зак скръсти ръце и кимна:

— Да, напълно!

— Ще бъдеш ли достатъчно разумен да се измъкнеш тихичко оттук, докато още ти давам тази възможност?

Той не помръдна. Кафявите му очи весело просветнаха. Можеше само да се възхити на упоритостта му, макар че не проявяваше здрав разум в случая.

— Следователно… война?

— Война!

Естествено, Франсиска избра точно този момент, за да предизвика хаос. Камбаните на ранчото лудо забиха и един от обслужващия персонал объркано изтича да види какво става. След малко се появи и се развика:

— Ей, там няма никой! Камбаните бият!

Сред тълпата се надигна неописуема врява, светкавици на фотоапарати, камери… Хората се защураха от единия край на двора до другия. Рейчъл наблюдаваше всичко с олимпийско спокойствие и задоволство.

„Благодаря ти, Франсиска, чудесно го направи!“ — хвърли тя самодоволен поглед към професора. Е, нека сега доказва, че ранчото не е обитавано от призрак!

Две тежки ръце стиснаха раменете й и я придърпаха назад. Зак! Химикалката изтрака върху каменната веранда, а кокът й окончателно се развали. Странно, почувства се много добре в прегръдките му, а не би трябвало. Природата понякога си играе с хората. Изпита объркване. Зак наведе устни към ухото й, така че да го чуе при целия шум на тълпата.

— Изненада! Дамата била и добър актьор!

— Актриса — поправи го бързо тя, като се опитваше да се овладее.

Искаше да оправи разпилените кичури по раменете си, но ръката й неволно докосна гърдите му и тя рязко се отдръпна. Отношенията им и без това бяха безкрайно сложни, че да се добавят и романтични елементи.

— Казах ти, че моят призрак наистина съществува!

Шумът около тях беше поутихнал и тя го чу да казва с делови тон:

— Ако по-рано имах някакви съмнения, то те вече са изчезнали.

Не очакваше да чуе точно това.

— Значи вярваш, че духът на Франсиска витае из ранчото?

— Познай.

Тя се отдръпна.

— Значи още мислиш, че съм… двулична, аморална, долна… — не и хитра — измамница?

— Забележителна памет!

— Камбаните не те ли убедиха в противното?

— Тъкмо напротив, те ме убедиха, че бях прав. Мислиш, че лесно ще ме излъжеш. Ще наредиш да ударят няколко пъти камбаните и аз ще си събера багажа?

— Франсиска се намеси…

— Е, тогава сгреши!

— Добре, професоре! Не можете да ме разстроите. Честно казано, щях да се учудя, ако се бяхте отказали толкова бързо. Явно, необходимо е време Франсиска да ви убеди. Но това рано или късно ще стане!

— Ти или си безкрайно наивна, или си страхотно ловка измамница.

— Виждаш ли? Нещата се променят. Само преди пет минути беше убеден в едното. След няколко дни ще решим и останалите проблеми.

— В никакъв случай — кротко отвърна Зак и тя усети, че вече е по-спокоен, дори се облегна небрежно на близката колона. — Не очаквам да ми кажеш как го направи?

— Кое?

— Това с камбаните.

— А, това ли?

— Скоро ще разбера, но ще е по-лесно за теб, ако можеше сега ми кажеш истината.

По-лесно за нея? Рейчъл стисна устни. Не я интересуват последствията. Достатъчно! Истината? Е, ще му я каже.

— Добре. Ще ти обясня. Беше много просто — огледа се наоколо тя.

Той се напрегна като пума, готова за скок. С едно ловко движение я обърна и промени положението. Сега тя се оказа притисната до колоната. Сложи ръце на раменете й с властен жест… Или поне се помъчи. Рейчъл усети полъх на фин мъжки парфюм и това отклони всичките й мисли в съвсем друга посока — какво би станало, ако я прегърне страстно и я целуне?

— Кажи ми, кажи как го направи? — грубо попита Зак и с това помете всичките й фантазии.

— Франсиска се грижи за това — прошепна в ухото му тя.

Един мускул трепна на челюстта му. Той приближи лице до нейното и се вгледа в очите й, като напрегнато я изучаваше. Сърцето й се сви. Беше толкова близо! Само на няколко сантиметра, устните й щяха да докоснат неговите, ако…

— Ти… Ти вече ме попита… — Тези сантиметри така я изкушаваха!

— И ти уж ми отговори. — Очите му блеснаха насмешливо. — Франсиска се грижела. Да си умреш от смях!

Рейчъл се намръщи. Нейният призрак не заслужаваше присмех. По-добре да се отнася с уважение към пралеля й или жестоко ще съжалява.

— Говоря сериозно!

Погледът му потъмня.

— Вече можеш да прекъснеш представлението.

— Какво представление?!

— Това, на което станах неволен зрител. Каза на онази репортерка, че ще използваш всички средства, за да ме отклониш от намеренията ми. Тъй като камбаните не свършиха докрай работа, предполагам, преминаваш към съблазняване. Искам честно да те предупредя. С любовна история няма да ме накараш да се откажа — усмихна й се хладно той. — Но можеш да опиташ.

Вбесена, Рейчъл стисна юмруци. Ужасното бе, че несъзнателно му беше показала колко е привлекателен.

— Не, благодаря. Не играя тези игри. Може и да си неотразим, но аз съм свикнала да устоявам на типове като теб!

Един слаб млад човек ги прекъсна.

— Извини ме, професоре. Трябва да започваме.

— Благодаря, Кърт. — Зак се обърна към нея: — Ще довършим този разговор по-късно. — В гласа му прозвуча заплаха.

Той се отправи към подиума. Микрофонът изпращя. Развълнуваните разговори постепенно стихнаха. Зак откачи микрофона и търпеливо изчака. Когато публиката се притаи в очакване, тихият му леко дрезгав глас проряза тишината.

— Потресени ли сте?

Рейчъл се огледа и удивено откри, че с този прост въпрос професорът бе омагьосал тълпата.

— Е, потресени ли сте? — повтори Зак, като този път повиши тон, сякаш изискваше отговор. Когато се дочуха потвърждения, той отново замълча за момент, сетне продължи: — Не бъдете! Искате ли наистина да остане изумени? Искате ли призрак, който наистина да видите?

Отговорът моментално прозвуча. Зак наведе глава.

— Добре! — разпери ръце в знак на съгласие той. — Лаура? Яви се при мен!

Тълпата смутено ахна. На покрива на ранчото стоеше изумителна брюнетка с коса до кръста. Облечена беше в копринена роба, която се развяваше леко на вятъра. Най-странното бе, че жената изглеждаше толкова ефирна, чак прозрачна! Тя помаха на публиката и изчезна.

Необходими бяха няколко минути присъстващите да се успокоят. Зак отново с лекота привлече вниманието им.

— А сега, потресени ли сте? — Когато се чуха възгласи на одобрение, той насмешливо продължи: — Не бъдете! Доведох ви моя призрак, за да ви докажа нещо. И то е, че невинаги трябва да вярвате на очите си.

Този път посочи една завеса зад себе си.

— Нека да ви представя моя дух. Лаура?

Завесата се вдигна и жената от покрива пристъпи напред. Този път никой не се усъмни в „земната“ й същност. Тя свали черната перука и тръсна собствената си къса къдрава коса. Отиде до микрофона, прегърна Зак и въодушевено го целуна. Тълпата ентусиазирано заръкопляска.

— Както виждате — продължи той усмихнато, — Лаура е истинска, както сме и ние с вас. Тя е местна актриса, която беше любезна да се отзове на поканата… за моята малка демонстрация. Науката наистина е удивително нещо! Помислете за филмите, които гледаме всеки ден. Да се постави призрак на покрива е детска игра в сравнение с някои специални ефекти, които се постигат с помощта на някои съвременни технологии. Един способен компютърен аниматор може да направи почти всичко. — Погледна някъде в нейната посока и продължи: — Открих, че най-сигурният начин да се създаде призрак са познанията на човека. В този случай, това е моят електронен експерт Кърт Морис. — Кърт излезе иззад завесата.

— Искате да кажете, че камбаните, които чухме преди малко, са специални ефекти? — попита един репортер.

— Това съм дошъл да открия.

Рейчъл наблюдаваше как журналистите трескаво пишеха в тефтерите си. Беше възмутена и разочарована. Не беше честно! Франсиска трябва да има шанс сама да докаже съществуването си. Зак беше организирал тази пресконференция с цел да спечели публиката на своя страна. Направи я на глупачка. Тогава защо да стои със скръстени ръце?

Стисна юмруци и вирна войнствено брадичка. Проправи си път през тълпата към подиума. Изправи се точно пред Зак и пренебрежително отстрани неговия „призрак“.