Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Where There’s a Will, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh (2009)
Корекция и форматиране
ganinka (2014)

Издание:

Дей Леклеър. Завещанието

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0043-0

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Правило 9:

Великите списъци се съставят, а не падат сами от небето.

— Проблем ли? — тихо попита тя. — Със завещанието? Не… Не е възможно Джонатан да…

— Не. Не Джонатан. Ние наследяваме всичко, Кали. Двамата заедно. Моуди е оставила писмо, в което обяснява. Изглежда е искала да ни ожени.

— Тогава какъв е проблемът? Да не би защото иска ние да…

— Не мога да виня Моуди, че се е надявала ние да се съберем. Това е единственото нещо, което може да излезе от цялата бъркотия. — Джулиън се изправи и потърка чело. — Няма пари, Кали. А при положение, че и двамата сме наследници, трябва да вземем решение за Уилоус Енд сега.

— Можем да се справим. — Тя опита да овладее обзелата я паника. — Признавам, че не съм способна да планирам нещата и да отказвам услуги… Но ти имаш организаторски талант и ако обединим усилия, ще успеем. — Кали помълча и изведнъж рязко попита: — Е, как смяташ да постъпим с къщата?

Джулиън се намръщи и отпусна ръце. Жестът му бе красноречив. Тогава тя разбра и я полазиха ледени тръпки.

— Искаш да я продадеш, нали? — Обземаше я гняв.

— Кали…

— Не можеш да го направиш! След всичко, което преживяхме, докато намерим завещанието. След… — Тя го погледна в очите, всяка част от тялото й излъчваше предизвикателство. — След това, което се случи между нас!

Джулиън отиде до нея и я хвана за раменете.

— Това, което се случи между нас, няма нищо общо с предложението ми да продадем Уилоус Енд.

— Напротив! — Кали се измъкна от ръцете му и скочи на крака. — Най-хубавите ти спомени са свързани с тази къща! Поне за малко спри да мислиш, а почувствай!

— Това и правя. Не искам да продавам Уилоус Енд, който е и мой дом! Но трябва да реша кое е най-доброто за теб.

— Уилоус Енд е най-доброто за мен!

— Къщата се разпада пред очите ти. Нямаш нито пари, нито умение, за да довършиш ремонта. Ако не беше толкова упорита, щеше да видиш, че това е непосилно бреме.

— Не е бреме!

— Причината не е само в къщата, а и във всичко друго. Как мислиш, че се чувствам, когато виждам как те използват, как се съсипваш, вършейки услуга след услуга? Не мога да седя безучастно и да го позволявам! Не и при положение, че имам възможност да направя нещо, за да го предотвратя.

— Като ми отнемеш дома ли? — Гласът й рязко се повиши. — Знам, че можеш да наложиш продажбата на къщата по законен път. Ако поискаш твоя дял от наследството, някой съдия ще заповяда Уилоус Енд да се продаде и печалбата да се раздели между наследниците. Нали така се прави?

— Да.

— И ти ще постъпиш така с мен?

— Кали, не искам да те нараня… — поколеба се той.

— Да ме нараниш! — Тя го погледна гневно. — Ако изобщо изпитваш нещо към мен, ако поне малко ме обичаш, няма да го направиш. Нямаше да можеш да го направиш!

— Бих искал това да не се налага — тъжно каза той. — Но ако искам да не ме мъчи съвестта, не виждам друг изход. — Той се огледа наоколо, на лицето му беше изписана горчивина. — Понякога си мисля, че това място ти е по-скъпо от мен. Кога ще имаме време за самите нас? Уилоус Енд винаги се изпречва помежду ни.

Думите му улучиха болното място. Уилоус Енд наистина стоеше между тях. И винаги щеше да е така, ако не постигнат някакво споразумение.

— Има един начин да избегнем това — с мъка промълви Кали.

— Какъв?

— Ти мислиш, че няма да мога да се справя тук сама, че това не е по силите ми. А ако ти докажа, че се справям? Ако се върнем на предишното ни споразумение, ще се откажеш ли да продадеш къщата?

— Какво имаш предвид?

— Подновяваме облога. В продължение на една седмица аз ще отказвам да правя каквито и да било услуги, а ти трябва да издържиш без твоите часовници и планове. Победителят ще определи окончателната съдба на Уилоус Енд. Училищните ми задължения и твоята работа по книгата не влизат в облога. Ако в края на седмия ден нито един от нас не го е загубил, за победител ще бъда смятана аз. Все пак ще съм доказала, че мога да се грижа за себе си.

Мина известно време, докато Джулиън решаваше. Най-после кимна.

— Съгласен съм с условията. Но какво ще стане, ако изгубиш?

— Няма такава вероятност! — твърдо заяви тя.

Кали се събуди от дрямката си на кушетката в кабинета и с удоволствие откри, че се намира в прегръдката на Джулиън. Телата им бяха прилепени едно до друго, а устните му — съвсем близо до нейните. Усети общия ритъм на сърцата им и изпита неописуема наслада. Този смешен облог беше разклатил нервите й. Джулиън бе издържал три дни и не беше допуснал нито една грешка. Всички часовници в къщата бяха спрени, а календарите — скрити. Кали се притисна в Джулиън — имаше нужда от спокойствието, което й даваше любовта му.

— Бих искала винаги да се събуждаме така — прошепна тя и докосна с устни шията му. След това се изчерви, осъзнала колко неприлично беше прозвучало казаното от нея.

— Аз също бих искал да се събуждам всяка сутрин до теб — проехтя смехът му.

— Аз… ние… — запъна се Кали и веднага смени темата. — Има много неща, които трябва да се уредят, преди да предприемем каквото и да било.

Тя пое дълбоко дъх и думите заседнаха в гърлото й. Усещаше всеки негов мускул. Искаше й се никога да не бе казвала това.

— Май си права — измърмори той.

— Няма да бързаме — погледна го Кали с надежда, — нали?

— Няма.

Тогава защо ръцете му я обгърнаха още по-здраво, като че ли се страхуваше да я пусне? Сякаш щяха да ги разделят всеки момент… Кали усети напрегнатостта на Джулиън и разбра, че е готов да се отдръпне.

— Говоря едно, а изпитвам съвсем друго — простена той. — Ако скоро не те пусна, мога да направя нещо, за което после и двамата ще съжаляваме.

— Толкова лошо ли ще бъде? — Тя зарови лице в неговото рамо и обви шията му с ръце.

— Може би не. Но по-добре ще е да не се възползвам от случая. Аз те желая, Кали. Искам да те отведа далеч от тук. Някъде, където няма да има планове за ремонт на къщата, крещящи деца, идиотски завещания или съмнителни поправки на електрическата инсталация. Следващият път, когато някой те помоли за услуга, ще те метна на рамо и ще те отведа толкова далеч оттук, че никога няма да намериш обратния път.

— Имаш предвид да изоставим Уилоус Енд? — Дъхът й секна и тя се освободи от прегръдката му. — Не мога да направя това.

— Кога най-после ще се науча? — изруга тихо, ала злобно Джулиън. — За теб имението винаги е на първо място, нали? Толкова пъти съм се чудил кого обичаш повече — мен или тази къща. Не смея да те накарам да избираш между нея и мен, защото знам, че ще загубя!

— Не е така, Джулиън! Ти не разбираш.

— Права си. — Той пое дълбоко дъх, за да се успокои, и заговори с доброта и състрадание: — Е, обясни ми тогава. Защо си толкова против да продадем Уилоус Енд? — Джулиън леко я стисна през кръста, за да я накара да отговори по-бързо. — Помисли малко. Знаеш, че нещата никога не могат да бъдат такива, каквито бяха, когато Моуди беше жива. Истина е, че къщата е събрала в себе си много чудесни спомени, обаче е само една къща! Продажбата й може да е твоят шанс да започнеш отново. Защо не искаш да се възползваш от него?

Беше очаквала този въпрос, но това не направи отговора й по-лесен. Все пак, бе длъжна да му каже истината.

— На никого не съм споменавала за това. Моуди знаеше как се чувствам, не беше нужно да й го казвам. Разбираш ли, обичам Уилоус Енд. Наистина го обичам! Годините, които прекарах тук, бяха най-щастливите в живота ми. Имаш ли представа какво съм преживяла, преди да се преместя в Уилоу? Никога няма да го разбереш напълно, ако не си го изпитал. Дори не помня истинския си баща. Починал е, когато съм била бебе. Преди да дойда тук, не съм се задържала на едно място повече от тринадесет месеца — майка ми си сменяше съпрузите и жилищата непрекъснато. Баща ти бе моят четвърти „татко“. Когато се преместихме в Уилоу, помислих, че съм попаднала в някаква вълшебна приказка. Знаех, че съм намерила истинското си място. Моуди ме разбираше. Когато майка ми реши, че е прекарала достатъчно време сред „фермери“, Моуди се погрижи да остана тук. Не беше трудно. Щях да остана в Уилоу временно, докато майка ми се настани някъде. След известно време започна да разбира колко по-интересен е животът й, ако около нея не се мотае шестнадесетгодишна дъщеря. Моуди настоя да остана и майка ми не се противопостави. Сигурно дори се е зарадвала. Може би сега ще разбереш защо Уилоус Енд означава толкова много за мен. Когато дълго си нямал дом, ще направиш всичко възможно да го запазиш и да се грижиш за него. — Думите й ясно издаваха нейните чувства.

— Откажи се от облога, Кали — прозвуча ниският и дълбок глас на Джулиън. — Беше грешка, че го направихме. — Той я хвана за раменете и заговори бързо: — Забрави за Уилоус Енд. Премести се в Чикаго и започни нов живот с мен.

— Не, Джулиън. — Тя сложи ръка на устните му. — Това винаги ще тегне над нас. Трябва да решим, преди да предприемем нещо. Не си променил мнението си относно моите възможности да се справя с къщата, нали?

— Не, не съм.

— Така и мислех. Затова няма да се откажа от облога. Смятам, че ще ми е от голяма полза. Вече не се старая да докажа нещо на теб. Сега има какво да доказвам и на себе си.

— Не съм сигурен дали ми вярваш, или не, ала бих искал да спечелиш. Ако обаче аз разполагах с Уилоус Енд, не мога да обещая, че това, което щях да сторя, щеше да ти хареса. Знаеш го, нали?

Този път тя го накара да замълчи, като го целуна.

— Не казвай нищо повече, Джулиън — прошепна до устните му. — Не разваляй това, което имаме. Не още. Утре може всичко да се сгромоляса, но сега нека се насладим на времето, което имаме…

Обичаше Джулиън. Обичаше смеха му и неговото особено чувство за хумор. Обичаше го дори заради това, което той възнамеряваше да направи, въпреки че не бе съгласна с мотивите.

Изведнъж разбра, че само Уилоус Енд не й е достатъчен. Искаше Джулиън, а не къща! Искаше да бъде част от живота му, да живее с него, да го обича и да му роди деца…

Но той не й го беше предложил!

На седмия ден от облога Кали разбра, че ще спечели. Това й създаде чувство за изпълнен дълг, макар че не я развълнува толкова, колкото бе очаквала. Вместо това разбра, че по-скоро би искала да се хване на бас за нещо съвсем различно от Уилоус Енд. Ако можеше, би се обзаложила за любовта на Джулиън.

Телефонът иззвъня и Кали го вдигна без колебание.

— Ало? Да, кмете, какво мога да направя за вас? — Тя го изслуша и отговори спокойно: — Благодаря, че ми предлагате да участвам в този комитет, ала се страхувам, че нямам възможност. Питали ли сте Сюзън Ашмор? Тя ми се обади вчера за една услуга, но за съжаление съм много заета. Да, може би следващия път. Радвам се, че се обадихте.

Кали затвори и въздъхна. Добре, ако не друго, поне се бе научила да отказва помощта си. Само не знаеше дали да го смята за положително постижение. Телефонът иззвъня втори път и тя вдигна, като помисли с облекчение, че облогът изтича днес.

— Ало?

— Кали? Аз съм — отговори приглушен глас.

— Дона? Какво има? Гласът ти е особен.

— Отнася се за Кори. Случи се нещо много неприятно.

— Какво? Какво е станало? Да не би да е ранен?

— Не, нищо му няма, но е в беда. Аз съм в полицейския участък. Те… го арестуваха. Моля те, би ли дошла?

— Да, разбира се — отговори Кали. — Опитай да запазиш спокойствие, Дона. Аз тръгвам. В участъка в Саутсайд ли сте?

— Да. Побързай, Кали, страх ме е.

— Знам. Добре, че ми се обади. След пет минути ще съм при вас.

Кали окачи слушалката и притвори очи. И за минута не се подвоуми как да постъпи. Ще отиде и ще помогне на Кори. Нямаше друг избор. Някои неща са по-важни от облог за една къща. В случая Кори беше по-важен. Тя изхвърча навън. Щеше да съжалява и страда, но по-късно. Не сега!