Дей Леклеър
Завещанието (11)

Епилог

Джулиън се събуди в ранните часове на утрото. Кали, която от вчера вече бе негова съпруга, лежеше до него и дълбоко спеше. Кестенявата й коса се бе разпиляла по възглавницата. Той дълго лежа, като я наблюдаваше, удивен от чудото на любовта.

Ако не беше тази любов, едва ли щяха да издържат по време на сватбата. През съзнанието му преминаха картини от празненството: облечена в бяла рокля, Кали върви към църквата, съпровождана от Брут; Брут пресушава три купи шампанско и буквално надминава позорната си слава от Деня на благодарността: Кали, Дона и Кори позират за снимка; подносите с риба, която Брад специално бе изпратил за случая…

Стомахът му се сви от глад. Като внимаваше да не събуди Кали, Джулиън се измъкна от леглото и тръгна към кухнята. Отвори хладилника и извади останалата от предишния ден риба. Каза си, че все някак ще се научи да я харесва. Също както се научи да обича кучета, които мислят, че са хора, разнебитени стари къщи и състрадателни съпруги. Той взе лист хартия и писалка и написа: „Как да имаш щастлив брак. Първа глава: Година първа. Правило 1…“