Едуард Литън
Бурен живот (63)

IV

— Виждаш, драги ми Лъмли — каза лорд Саксингъм, когато на следващия ден в колата на лорда двамата роднини бяха на път за Лондон, — виждаш, че в най-добрия случай тази женитба на Флорънс е съвсем лоша.

— Действително, тя има своите лоши страни. Малтрейвърс е наистина джентълмен и гениален човек, но джентълмени има в изобилие, а неговият гений само говори против нас, защото той дори не е от нашата партия.

— Точно така, моят собствен зет да гласува против мен!

— Един практичен, един разумен човек би се променил, но това няма да стане с Малтрейвърс. Всичките имоти, всичкото парламентарно влияние и всичкото богатство, което е на семейството и на партията, отива против семейството и против партията. Ти се прав, драги ми лорде.

— А тя би могла да вземе дука… човек с рента от 100 000 лири годишно! Това е направо смешно. Този Малтрейвърс е… неприятен човек.

— Упорит и горд, много променен през последните години, станал е суетен.

— Знаеш ли, Лъмли, аз бих предпочел само теб за зет.

Лъмли се изненада и каза:

— Сериозно ли говориш, лорде? Аз нямам богатството на Ърнест. Не мога да се уредя така, защото родствената ми линия, поне от майчина страна, е по-малко стара…

— О, колкото се отнася до уреждането, богатството на Флорънс е достатъчно, а що се отнася до семейството, връзките говорят днес повече отколкото нормандския произход. А за останалото, вероятно е ти да бъдеш наследник на стария Темпълтън, да имаш перство, една голяма сума от готови пари е винаги полезна. Ти се издигаш в Камарата, скоро ще заемеш длъжност и, ласкателството настрана, но ти доказа, че си дяволски умен при пазарлъците. О, аз бих предпочел хиляда пъти Флорънс да се бе увлякла по теб!

Лъмли Ферърс наведе главата си и не каза нищо. Той потъна в размишления, а лорд Саксингъм извади официалната си червена папка, задълбочи се в нейното съдържание и забрави всичко относно женитбата на дъщеря си.

Когато колата стигна до Пол Мол, Лъмли съобщи, че желае да слезе при „Пътниците“. Докато лорд Саксингъм гледаше да уреди работите на нацията, не можейки да уреди тези на семейството си, Ферърс питаше за адреса на Кастручио Цезарини. Портиерът не беше в състояние да му го съобщи. Италианецът обикновено се отбивал всеки ден, за да получава писмата си, но никой в клуба не знаеше къде е квартирата му. Ферърс написа бележка и я остави на портиера. В нея настояваше да се срещне с Цезарини колкото се може по-скоро и се запъти към къщата си на Джордж Велики. Отиде право в кабинета си, отключи чекмеджето на писалищната си маса и извади писмото, което Малтрейвърс беше писал на Цезарини, и което Лъмли беше запазил. Прочете го внимателно два пъти и втория път лицето му просия и очите му светнаха. Време е да ви запознаем със съдържанието на това писмо:

„Частно и поверително.

Драги ми Цезарини,

Приемам чистосърдечно уверенията за твоите приятелски чувства към мен. Относно женитбата аз съм склонен, макар неохотно, да се съглася. Що се отнася до госпожица Флорънс, малцина могат повече да заслепяват и да омагьосват като нея. Но дали тя е личността, която ще направи един дом щастлив? Т.е. ще се отдава ли на лошите настроения и на раздразнителността, тъй обикновени за нашата раса? Дали ще се задоволи да почита само едно сърце? Аз нея познавам достатъчно, за да отговоря на тези въпроси, но я познавам достатъчно, за да изпитвам голяма загриженост за вашето щастие, ако то зависи от една натура тъй заповедническа и суетна. Вие ще ми възразите, като ми припомните за нейното богатство, нейното положение. Ще кажете, че това са изворите, от които един амбициозен ум може да извлече щастието. Уви! Страхувам се, че този, който се ожени за госпожица Флорънс, ще трябва действително да ограничи сънищата си за блаженство в тази груба действителност. Но, Цезарини, тези не са думите, които, ако бяхме по-добри приятели, бих отправил към вас. Аз се съмнявам в действителността на тези чувства, които вие й приписвате и предполагате, че се отнасят до вас. Тя очевидно обича да побеждава. Тя си играе със своите жертви. Нейната суета си играе с тази на нашия пол. Тя ще я измами накрая, но вие не трябва да вярвате, че е дошло времето за това. Нека ви предупредя да внимавате, бъдете предпазлив. Това е само във ваша полза. Аз няма да кажа нищо повече.

Ваш:

Ърнест Малтрейвърс“

— Ура! — извика Ферърс, когато постави писмото на масата, и си затърка ръцете от възторг. Не разчитах много, когато измислих това писмо, че случаят ще го направи толкова неоценимо полезно. Много малко е необходимо да се измени и най-глупавият ще се справи с това. Нека го видя още веднъж. Хм, хм. Първата фраза, която ще променя, е тази: — „Аз я познавам достатъчно, за да изпитвам голяма загриженост за вашето щастие, ако то зависи от една натура тъй заповедническа и суетна“ — задрасквам „вашето“ и поставям „моето“. Всичко останало е добре, добре — докато стигнем до „чувства, които вие й приписвате, и предполагате да се отнасят до вас“, — вместо „вас“, пиша „мен“ — останалото е добре. Сега остава датата. Трябва да я сменим със сегашния месец и работата е свършена. Този италианец трябва да дойде по-скоро. Ако мога само да предизвикам един непоправим раздор между нея и Малтрейвърс, мисля, че ще успея да заема мястото му. Нейният гняв, нейната отмъстителност ще я накарат да побърза да вземе първия, който й предложат, за да си отмъсти. А ако аз не успея? Което може и да не стане? Флорънс ще се запази за лейди на някой дук от нашата партия. Ще спечеля много от едно такова свързване, докато аз губя всичко и не печеля нищо от нейното омъжване за Малтрейвърс. Още повече той е от противна партия и започвам да го мразя като отровата. Но никакъв дук няма да я има. Флорънс Ферърс, колко хубаво звучи, макар че би звучало грубо в поезия.

После Лъмли предпазливо притегли към себе си мастилницата, казвайки си:

„Никакво ножче. Ножчетата са неприятна разточителност, но в случая се налага, трябва да изпратя за едно.“

Той позвъни и поръча да купят ножче. Точно когато излезе слугата, се чу почукване и в следващата минута влезе Цезарини.

— А — каза Лъмли, придавайки си меланхоличен вид, — радвам се, че си дошъл. Ще ме извиниш, че ти писах тъй безцеремонно. Моля, седни, как си? Изглеждаш неспокоен, мога ли да ти предложа нещо?

— Вино — каза Цезарини лаконично, — вашият климат е подходящ за вино.

В това време влезе слугата с ножчето и му поръчаха да донесе вино и сандвичи. Лъмли говореше за различни работи докато донесоха виното. След това се учуди, когато видя Цезарини да си налива и да изпива чаша след чаша с очевидно желание. След като се задоволи, Цезарини обърна черните си очи към Ферърс и каза:

— Имаш да ми съобщаваш новини, виждам това в очите ти. Сега съм готов да слушам всичко.

— Добре, тогава слушай ме. Ти си бил прав в подозренията си, ревността винаги вярно открива съперника. Не се съмнявам никак, че Отело е бил прав, и че Дездемона не е била по-добра отколкото той я е мислел. Малтрейвърс е предложил ръката си на братовчедка ми и предложението му е прието.

Лицето на Цезарини напълно пребледня и цялото му тяло се разтрепери като лист. За момент той изглеждаше като парализиран.

— Проклет да е! — каза със стиснати зъби най-после, въздишайки дълбоко.

— И след едно такова писмо до теб! Спомняш ли си го? Ето го. Той те предупреждава да се пазиш от Флорънс, и след това я взима за себе си. Това не е ли предателство?

— Предателство, черно като ад! Аз съм италианец! — извика Цезарини. Всички страсти, характерни за хората от тази нация, бяха изписани върху лицето му. И аз ще бъда отмъстен! С разорено богатство, разрушени надежди и съсипан в сърцето, аз още имам само божествената утеха на отчаяните. Имам отмъщението!

— Ще го викаш на дуел? — попита Лъмли замислено и спокойно. — Служиш ли си с напразен удар? Ако е така, си заслужава да се помисли за това, ако не, това е подигравка. Твоят удар пропуска, неговият отива във въздуха, наместват се секундантите и вие двамата се оттегляте дяволски доволни, че сте се отървали. Дуелите са лъжа.

— Господин Ферърс — каза Цезарини, — това не е работа за шеги.

— Аз не се шегувам и нещо повече, Цезарини — каза Ферърс, енергично и много по-заповеднически, отколкото гнева на италианеца. — Нещо повече, аз така мразя Малтрейвърс, така съм ужилен от неговото студено превъзходство, тъй разсърден от неговия успех, така се гнуся от мисълта за свързването му с Флорънс, че съм готов да отрежа ръката си, за да осуетя тази женитба! Аз не се шегувам, човече! Но аз влагам разум и методика в отмъщението си, по наш английски начин.

Цезарини зяпна говорещия мрачно, стисна ръката си, измърмори нещо и започна да се разхожда бързо насам–натам из стаята.

— Ти би желал да бъдеш отмъстен, така бих желал и аз. Сега какви ще бъдат средствата? — каза Ферърс.

— Ще го промуша в сърцето, аз ще…

— Спри тези трагични излитания. Не, не се мръщи и не подскачай. Седни и бъди разумен, или ме остави и действай сам.

— Господине — каза Цезарини с поглед, който би стреснал някой по-малко решителен от Ферърс, — внимавай как гледаш на скръбта ми.

— Ти си оскърбен, а отказваш помощ, ти си банкрутирал, а беснееш, когато трябва да обмисляш и да кроиш планове за придобиване на богатство. И отмъщението, и амбицията си можеш да постигнеш, но те са награди, които се печелят с една спокойна стъпка и смела ръка.

— Какво искаш да направя? И какво друго, освен неговия живот, би ме задоволило?

— Отнеми живота му, ако можеш, аз нямам нищо против. Иди и го отнеми, но забележи, че ако пропуснеш целта си, или ако той излезе по-силен, ще бъдеш затворен в някоя лудница за следващите една или две години. Мисля, че това не е мястото, в което би желал да прекараш зимата, но както искаш.

— Ти!… Ти!… Но какво си ти? Сбогом, господине.

— Почакай един момент — каза Ферърс, когато видя, че Цезарини се приготви да излезе от стаята. — Почакай на този стол и ме изслушай. За теб би било много по-добре.

Цезарини се поколеба и после, като че ли механично, се заслуша в думите на Ферърс.

— Прочети това писмо, което Малтрейвърс ти беше писал. Свърши ли? Добре. Сега забележи, ако Флорънс види това писмо, тя няма да се ожени за този, който го е писал. Ти трябва да й го покажеш.

— О, мой ангел пазител, виждам всичко! Да, има думи в това писмо, които никоя горда жена не може да прости. Дай ми го пак, ще отида още сега.

— Пфу! Много си бърз. Не си забелязал, че това писмо е писано преди пет месеца. Преди Малтрейвърс да познава добре Флорънс. Той сам й е признал тогава, че не я обича. Толкова повече ще цени победата си сега. Флорънс би се усмихнала на това писмо, и би казала: „А, той мисли за мен сега по друг начин.“

— Искаш да ме подлудиш ли? Какво искаш да кажеш? Не каза ли ей сега, че ако тя види писмото, никога няма да се омъжи за човека, който го е писал?

— Да, да, но писмото трябва да се промени. Ние трябва да изтрием датата и да поставим днешна дата… днешна… Малтрейвърс се завръща днес. Трябва да го направим да изглежда не като отговор на твое писмо, с което искаш неговия съвет и мнение относно твоята женитба с Флорънс, а като отговор на твое писмо, с което го поздравяваш с предстоящата женитба. Със заместването на едно местоимение, вместо друго, на две места, писмото ще изглежда много добре, точно както искаме. Прочети го и виж. Чакай по-добре аз да го прочета.

Ферърс прочете пак писмото, което с малките изменения, които предложи, можеше наистина да приеме характера, който искаше да му придаде.

— Предупреждението накрая за предпазливост може да бъде изтълкувано — каза Ферърс, — като тайна и мълчание относно това лично и поверително писмо. Ясно ли ти е сега всичко? Готов ли си сега да изиграем една роля, която изисква хитрост, деликатност и над всичко самообладание? Качества, които са толкова обикновени за твоите съотечественици.

— Ще направя всичко, не се бой. Това може да е низост, може да е разбойничество, но аз не искам да знам. Малтрейвърс няма да ми съперничи, да господства и да ме заслепява във всичко.

— Къде си на квартира?

— Къде… извън града.

— Премести се при мен за няколко дни. Не мога да ти имам доверие далеч от себе си. Изпрати за багажа си. Имам стая на твое разположение.

Цезарини отначало отказа, но поради ужаса от самотата при едно такова решение за престъпление, се съгласи. Той отиде сам да донесе багажа си и обеща да се върне за вечеря.

„Трябва да призная — каза Лъмли, като седна отново до масата, — че това е най-мръсната работа, която някога съм правил, но заради голямата цел няма да обръщам внимание на средствата. След всичко, това е предразсъдък на джентълменско възпитание.“

За няколко секунди с помощта на ножчето да изличава и перото — да пише, Ферърс завърши работата си, с изключение промяната на датата, което той остави да бъде направено според обстоятелствата.

„Мисля, че съм направил доста сполучливо промяната, въпреки че не съм подправял досега — мислеше си Ферърс. — Но изменението би се забелязало при внимателно изследване. Цезарини ще трябва да й прочете писмото, и ако тя го погледне сама, то ще бъде със смаяни очи и замаян поглед. Преди всичко, той не трябва да й го оставя и трябва да я обвърже като изиска от нея най-голяма тайна. Тя е почтена и ще удържи на думата си. Така, сега тази работа е уредена. Аз имам малко време преди вечеря да отида при чичо си и да пожелая на стария човек добро настроение.“