Едуард Литън
Бурен живот (28)

II

Много бяха изпитанията на Алис, много повече, отколкото тези, които някой калугер някога би описал и те биха се отнасяли до живота на някой светия или мъченик — невъзможно е да бъдат пресъздадени с думи. Ние може да говорим в книгите за верността, но никой не е описал дори собствената си биография, без да бъде принуден да изпусне поне девет десети от най-важния материал. Какво представляват три, какво — шест тома? Преживяваме шест тома в един ден! Мисъл, чувства, радости, скръб, надежди, страхове, колко плодовити могат да бъдат те, ако разкажат поотделно изпитаното за един час! Но животът на човека е кратък период от безкрайното и вечното и най-точните му изповеди са мизерно съкращение на една бърза и объркана мисъл.

Бяха изминали три месеца и повече от нощта, когато Алис, легнала с плач да спи между онези диви другари, се опита да избяга от бдящото око на баща си. Тогава те бяха на брега на Ирландия. Дарвил се беше разделил с Уолтър и морските бандити. Той беше пръснал по-голямата част от парите, които неговите престъпления му бяха донесли. Беше започнал сериозно да се опитва да приложи ужасния си план — да осигури своята издръжка чрез продаване на дъщеря си. Алис би могла да бъде тикната в лошия път, ако не беше познавала Малтрейвърс. Но от този час самото прегрешение я направи добродетелна. Беше разбрала от момента, когато беше започнала да люби, какво значи женска чест; с пожертването на себе си си купи скромност, деликатност на мисълта и душата. Голяма част от нашия морал, по отношение на първата погрешна стъпка на жената, ни води, както всички знаем, към варварски грешки, освен с единични изключения. Клетите нещастнички, които пълнят улиците и театрите, рядко първоначално са били развратени вследствие на любов. Станали са такива обикновено поради бедността и заразата от обстоятелствата и примера. Мизерна, празна фраза е да ги наричаме жертви на съблазънта. Те са жертви на глада, суетата, любопитството и на женски лоши съвети. Но съблазънта на любовта едва ли някога води към порочен живот. Ако една жена някога действително е любила, любимият й е образувал непроходима преграда между нея и другите мъже. Техните предимства я ужасяват и настройват против тях — тя по-скоро би предпочела да умре, отколкото да изневери дори на паметта. Докато мъжът обича пола, жената обича индивида, и колкото повече го обича, толкова повече е студена към подобните нему. Защото страстта на жената е в чувствата във въображението, в сърцето. Тя рядко има нещо общо с грубите образи, с каквито момчетата и старите хора — неопитните и износените — я свързват.

Но въпреки че кръвта на Алис се смразяваше от бащиния й отвратителен език, тя видя в самите му постъпки възможност да избяга. В един час на пиянство той я изтласка вън от къщата и застана да я наблюдава. Това беше в град Корк. Тя взе решение моментално — зави по една тясна уличка и започна да бяга с всичка сила. Дарвил напразно се помъчи да я настигне — погледът му беше замътен, стъпките му — залитащи от пиянството. Тя чу последното му проклятие да заглъхва някъде далеч. И страхът ускори хода й. Спря се най-после и видя, че се намира в предградие. Отпусна се неподвижно, съсипана и изнемощяла, но, за пръв път почувства, че в нея се раздвижва някакъв странен и нов живот. Отдавна знаеше, че носи в утробата си нероденото отроче на Малтрейвърс. И това я караше да се бори и да живее. Но сега зародишът беше избързал да стане същество — движеше се и отправяше зов към нея — нещо невидимо, непознато, и в същото време живо същество, апелиращо към своята майка! О, какъв трепет почувства от полуизказаната нежност и полутайнствения ужас на този момент! Каква нова страница в живота на една жена съобщаваше той. Сега, междувременно, трябваше да бъде внимателна към себе си — трябваше да се предпазва от умора, трябваше да се бори с отчаянието. Беше й доверено нещо свято — животът на друг — детето на Обожавания. Беше лятна нощ. Тя седна на един груб камък. Градът беше от едната й страна със стотиците светлини. Побелелите полета бяха от другата страна, а отгоре — месечината и звездите. Повдигна насълзените си очи и й се стори, че Бог, нейният Закрилник, се усмихва от красивото небе. И така, след една почивка и тиха молитва стана и продължи пътя си. Когато се умори, се промъкна под една стряха в двор на някакво имение и за първи път от седмици насам потъна в сън на сигурност и надежда.