Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (9)

Девета глава

Три дни по-късно

Относно: Последни въпроси

„Здравейте, Лео, явно няма да ми пишете пръв. Поне ще ми отговорите ли? Колко време ви остава тук? Кога заминавате за Бостън?“

Поздрави: Еми.

 

 

Девет часа по-късно

Отговор:

„Добър вечер, Еми, при мен нещата са доста хаотични. В момента трескаво се подготвям за Америка. Полетът ми е на 16 юли, т.е. след две седмици. Отново ще кажа, че би било хубаво да се видим дотогава. Ако все още се чудите дали да се срещнем, направете го заради мен. Наистина го искам! Ще ми доставите огромна радост, ако се съгласите. Знам, че ще се почувствам по-добре след това. Убеден съм, че същото важи и за вас.“

 

 

Дванайсет минути по-късно

Re:

„Лео, наистина ли не разбирате? При положение че това ще бъде «прощалната ни среща», аз ще се почувствам добре след нея само ако се окаже, че нямате нищо общо с човека, с когото си писах цяла година (естествено, пренебрегвам ужасно сухите ви имейли). А в случай че действително стане така, срещата ще се превърне в едно голямо разочарование за мен. Бих се почувствала добре единствено защото няма да се видим отново. Очевидно вие сте сигурен, че тя ще ми повлияе положително. Нима искате да ми подскажете, че огорчението ми е гарантирано? Затова ще ви попитам пак: защо да ходя на среща, от която ще се разочаровам?“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Не смятам, че срещата непременно трябва да бъде разочароваща, за да се почувствате по-добре от днес например.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„От днес ли? Откъде знаете как се чувствам днес?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Днес определено не се чувствате добре, Еми.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„А вие?“

 

 

35 секунди по-късно

Отговор:

„И аз.“

 

 

25 секунди по-късно

Re:

„Защо?“

 

 

45 секунди по-късно

Отговор:

„По същата причина като вас.“

 

 

50 Секунди по-късно

Re:

„Но вината е изцяло ваша, Лео. Никой не ви е принуждавал да ме напускате.“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Напротив!“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Кой?“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Кой?“

 

 

На следващата сутрин

Относно: Аз

„Аз се принудих да го направя. Аз и гласът на моя разум.“

 

 

Час и половина по-късно

Re:

„А кой изяви желание да се срещнем? Пак ли вие и вашият разум? Или вие и вашата безразсъдност? Или само чистата ви безразсъдност? Или (в най-лошия случай) чистият разум?“

 

 

20 минути по-късно

Отговор:

„Аз, разумът, чувствата, ръцете, краката, очите, носът, ушите, устата, всичко. Всяка частица от мен иска да се видим, Еми.“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Устата?“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„Да, разбира се. Нужна ми е, за да говоря.“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„Аха.“

 

 

Два дни по-късно

Относно: Добре

„Здравейте, Лео. Добре, да рискуваме. Нека се видим, какво толкова? Кога ви е удобно тази седмица?“

 

 

Половин час по-късно

Отговор:

„Ще се съобразя изцяло с вас. Сряда, четвъртък, петък?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Утре.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Утре? Добре, нека да е утре. Сутринта, по обед, следобед, вечерта?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Вечерта. Къде?“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„В кафене или ресторант по ваш избор. В някой музей, ако искате. На разходка в парка. На пейка в парка. Където кажете. Оставям вие да изберете.“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„У вас.“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Защо?“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Защо не?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Какво целите?“

 

 

55 секунди по-късно

Re:

„А Вие какво целите, Лео? Не забравяйте, че не аз пожелах тази прощална среща.“

 

 

35 минути по-късно

Отговор:

„Абсолютно нищо. Просто искам да видя жената, която беше до мен през последните месеци и се превърна в част от живота ми. Искам отново да чуя гласа ви, нещо повече от «уиски» и «да ти настръхне косата». Искам да видя как движите устните си, докато изричате думите: «А Вие какво целите, Лео? Не забравяйте, че не аз пожелах тази прощална среща». Как мърдате ъгълчетата на устните си, как искрят очите ви, как вдигате веждите си, докато изговаряте подобни изречения? Какво изражение съпровожда ироничните ви коментари? Какви следи е оставил северният вятър по бузите ви? И още милиони такива неща.“

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Опасявам се, че вече е твърде късно, Лео. Едва ли времето ще стигне за всички тези наблюдения. Колко часа ще продължи срещата? Кога трябва да си тръгна?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Когато и двамата решим, че е време.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„А ако мненията ни се разминават?“

 

 

Четири минути по-късно

Отговор:

„Тогава ще надделее онзи, който първи реши, че е време да се разделим.“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„Тоест Вие.“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Не съм казал подобно нещо.“

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Учудвам се колко много неща не сме си казали, въпреки че толкова отдавна уговаряме срещата. Например, как ще се поздравим? Ще си стиснем ли ръцете? Ще се потупаме ли по рамото? Ще ви поднеса ли грациозно ръка за целувка, или ще ви подам бузата си, обрулена от северния вятър? Ще ме целунете ли действително, или просто ще стоим втренчени един в друг?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Ще сложа чаша вино в ръката ви. Ще пием за нас.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Нямате ли уиски? Но не някоя забравена бутилка с мухъл на дъното, където едва се вижда един пръст жълтокафеникава течност. В такъв случай аз първа ще реша, че е време да си ходя.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Не се притеснявайте. Срещата ни няма да страда от липса на уиски.“

 

 

45 секунди по-късно

Re:

„А от какво?“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„От нищо. Сама ще се уверите, Еми. Очаква ни една приятна, полезна и необходима среща.“

 

 

Три часа по-късно

Re:

„Имате ли малко време, Лео? Знам, че е късно. Сипете си чаша червено вино, то винаги ви се отразява добре. Хрумнаха ми още няколко въпроса. Свързани са с любимата ми тема. 1) Възможно ли е да поискате да правим секс по време на «прощалната ни вечер»? 2) Съществува ли вероятност аз да проявя такова желание? 3) Ако и двете предположения се окажат верни (и наистина си легнем заедно), ще се почувстваме ли по-добре след това? Питам, защото бяхте напълно уверен, че срещата ще ни повлияе положително. 4) Последното не противоречи ли на вашето убеждение, че няма да пожелая да ви видя отново?“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„1) Възможно е да поискам да правим секс, но не е нужно да го показвам.

2) Не смятам, че е много вероятно да проявите такова желание.

3) Дали ще се чувстваме по-добре след това? Да, определено.

4) Няма да пожелаете да ме видите отново, тъй като имате семейство. След срещата ни ще разберете съвсем ясно къде ви е мястото.“

 

 

Седем минути по-късно

Re:

„1) Наистина ли предполагате, че няма да забележа, ако искате да правим секс?

2) Що се отнася до моето желание, предположението ви не е далеч от истината. (Казвам го, за да не храните излишни надежди.)

3) Твърдите, че ще се чувстваме по-добре след това. Радвам се, че най-после звучите като типичен мъж. Така изглеждате по-земен.

4) Смятате, че ще разбера къде ми е мястото. Наистина ли вярвате, че можете да прецените ситуацията по-добре от мен?

И един последен въпрос, преди да си легнем. Лео, все още ли сте поне малко влюбен в мен?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Поне малко?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Лека нощ. Аз съм много влюбена във вас. Страхувам се от срещата. Не мога и не искам да си представя, че ще ви загубя.“

С обич: Еми.

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Човек не бива да мисли, че ще загуби. Самата мисъл е пагубна. Лека нощ, скъпа моя.“

 

 

На следващата сутрин

Относно: (празно)

„Добро утро, Лео, не мигнах цяла нощ. Да дойда ли у вас довечера?“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Добро утро, Еми. И аз не можах да спя. Да, елате. Удобно ли ви е към седем вечерта? Ще поседим на терасата.“

 

 

Два часа по-късно

Re:

„Лео, Лео, Лео, ами ако вечерта се окаже по-хубава, отколкото очаквате? Представете си, че се влюбите в жената пред вас, в изражението, което съпровожда ироничните й коментари, в начина, по който говори, в жестовете, очите, косата й (нарочно не споменавам гърдите), в дясното й ухо, в левия глезен… Представете си как усещате, че ни свързва нещо много повече от виртуалното общуване, че нашето познанство не би могло да бъде случайно. Лео, наистина ли е невъзможно да се видим отново? Не можете ли да продължите да ми пишете от Бостън? Не искате ли да бъдем заедно? Не желаете ли да прекарате живота си с мен?“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„Еми, Вие Не сте Свободна, За да Прекарам Живота Си с Вас.“

 

 

35 минути по-късно

Re:

„Представете си, че съм свободна.“

 

 

45 минути по-късно

Re:

„Лееео, никакъв отговор ли не ви идва наум?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, прекалено трудно ми е да си го представя. Не мога да го направя поради простата причина, че вие не сте свободна и никога няма да бъдете. Ще ми се отрази добре (надявам се и на вас), ако тази вечер се освободите за малко от семейството си. Но това далеч не означава, че сте на мое разположение. По принцип не ми е трудно да си представям разни неща. В случая обаче това е невъзможно, независимо колко хубаво звучи.

Позволете ми да ви задам един въпрос. Знам, че няма да ви хареса, но е важен. Ще кажете ли на съпруга си къде отивате?“

 

 

Девет минути по-късно

Re:

„Лео, престанете най-сетне!!! Ще му обясня, че ще се видя с един приятел. Той ще попита дали го познава. Аз ще отговоря: «Вероятно не, не съм ти разказвала кой знае колко за него». Ще добавя, че ще си говорим дълго и сигурно ще се забавя. А той ще ми пожелае приятна вечер.“

 

 

20 минути по-късно

Отговор:

„А ако се приберете едва на сутринта? Какво ще ви каже тогава?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

Смятате, че е възможно да се прибера чак на сутринта? Изненадвате ме.

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Какво каза веднъж Еми Ротнер?“ Колко пъти откриваме възможности, които в началото са били немислими. Накратко, всичко е възможно. Постепенно започвам да вярвам в това.

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Ооо, интересно. Харесва ми, когато говорите така. (Може би защото използвате мои думи.) Между другото остават четири часа до срещата. Да издам ли коя от трите жени от кафенето ще се появи на прага на жилището ви?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Не, Еми, в никакъв случай! Дори напротив. Имам едно предложение. Но не бива да ми се смеете. Ще оставя вратата на апартамента открехната. Вие ще влезете в коридора и ще се отправите към първата стая вляво. Навсякъде ще бъде тъмно. Аз ще ви прегърна, без да ви виждам. И ще ви целуна в мрака. Само една целувка. Една-единствена целувка!“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„И ще ме накарате да си тръгна?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Разбира се, че не! Просто ще се целунем веднъж, след което ще вдигнем завесата и ще разберем кого сме целунали. Ще ви подам чаша вино и ще пием за нас. После ще видим какво ще се случи.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„За мен чаша уиски! Иначе съм съгласна със замислената от вас програма. Като цяло тя доста се доближава до номера с превръзката за очи, само че липсва превръзката. Смятам, че е романтично. Да го направим тогава! Наистина ли ще го направим? Не е ли лудост?“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Разбира се, че ще го направим!“

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Но, Лео, много е рисковано. Не знам дали ще ми хареса начинът, по който се целувате. Всъщност как се целувате? Страстно или сдържано, само с устни или с език? Какви са зъбите ви — остри или тъпи? Колко агресивен е езикът ви? Твърд като пластмаса ли е, или мек като гъба? Ще бъдете ли със затворени очи? (Всъщност няма голямо значение, нали ще сме на тъмно.) А какво ще правите с ръцете си? Ще ме сграбчите ли? Къде? Колко силно? Ще дишате ли учестено? Ще издавате ли странни звуци с устата си? Кажете, Лео, как се целувате?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Целувам се така, както пиша.“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„Думите ви са ужасно превзети, но не звучат никак зле, Лео. Освен всичко друго пишете доста разнообразно!“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Да! Надявам се, че отговорът не ви се струва твърде кратък.“

 

 

Минута и половина по-късно

Re:

„Ни най-малко. Въпросът ми изискваше точно този отговор. А сега отивам да се приготвя. Ще се видим след час и половина, Лео, ако дотогава сърцето ми не е изскочило от вълнение.“

 

 

Три минути и половина по-късно

Отговор:

„Пред жилищната сграда има домофон. Натиснете бутона на апартамент 15. В асансьора въведете код 142 и се качете до последния етаж. Там има само една врата. Ще бъде леко открехната. Насочете се съм стаята вляво, откъдето ще чуете музика. Толкова се радвам, че ще дойдете!“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„И аз се радвам, че ще ви видя, Лео. Радвам се, че ще те видя. Еми не се целува с никого в тъмното, ако вече не е преминала на ти с него. Обръщай се и към мен с ти, Лео. Между другото аз съм на трийсет и четири, с две години по-млада от теб.“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Еми, трябва да ти разкажа по-подробно за Бостън. Ти не знаеш за какво става въпрос. Ситуацията е съвсем различна. Ще ти обясня всичко. Искам да споделя с теб толкова много неща! Разбираш ли?“

 

 

Минута и половина по-късно

Re:

„Полека, Лео. Едно по едно. Има време за Бостън. Има време за обяснения. Нека първо се целунем. Доскоро, скъпи мой!“

 

 

45 секунди по-късно

Отговор:

„Доскоро, скъпа моя!“