Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (7)

Седма глава

Два дни по-късно

Относно: Равносметка

„Здравейте, Еми. Как сте? Аз не съм много добре. Не се чувствам особено горд от себе си. Не биваше да се срещам с Мия. Макар и да звучи абсурдно, трябваше да се досетя, че това запознанство ще ме обвърже още повече с вас, Еми. Упрекнах ви, че именно такава е била целта ви. Вземам си думите обратно, но само наполовина. Изглежда, и двамата сме имали подобна цел. Просто досега не се осмелявахме да го признаем. Мия беше единствено посредник между нас. Вие ми я натрапихте, а аз ви отмъстих с нейна помощ. Не постъпихме честно спрямо Мия. Нейният нарастващ интерес към мен всъщност отразяваше нуждата й от вас, Еми. Мисля, че трябва да направите опит да се сближите със своята приятелка. Аз самият постепенно ще се отдалеча от нея. Ще се опитам да поправя нещата, доколкото е възможно. Желая ви приятен ден.“

Лео

 

 

Един час по-късно

Re:

„Какво още смятате да поправите, Лео? Мен ли?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Вие сама обявихте затишие, Еми!“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Но вие продължавате да ми пишете всеки ден.“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Наистина ли искате да спрем?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„И бездруго вече го направихме.“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Понякога сте много жестока.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Вие ме научихте, Лео. Лека нощ.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Лека нощ.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Лека нощ.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Лека нощ.“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„Лека нощ.“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Лека нощ.“

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„Лека нощ.“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Часът е три сутринта. Духа ли Северния вятър? Лека нощ.“

 

 

15 минути по-късно

Re:

„Три и седемнайсет. Само западният, но той не ми пречи. Лека нощ.“

 

 

На следващата сутрин

Относно: Добро утро

„Добро утро, Лео.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Добро утро, Еми.“

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Тази вечер заминавам за Португалия с децата. Ще се върна след две седмици. Лео, ще бъдете ли тук тогава? Трябва да знам. Под «тук» имам предвид… какво всъщност имам предвид? Просто тук. Разбирате какво искам да кажа, нали? Страх ме е, че ще ви загубя. Нямам нищо против да слагате край, а аз да обявявам затишие. Може да си говорим и празни приказки. По-добре празни приказки с вас, отколкото с някой друг!“

 

 

18 минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, няма да ви чакам, но ще бъда тук, щом се върнете. Винаги съм бил тук за вас, дори в момент на затишие. Нека видим как ще се чувстваме след «паузата» от четиринайсет дни. Може би ще ни се отрази добре, особено като се вземе предвид кореспонденцията ни от последните дни.“

Сърдечни поздрави: Лео.

 

 

Два часа по-късно

Re:

„Само още нещо, преди да замина, Лео. Моля ви, отговорете искрено! Загубихте ли интерес към мен?“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Съвсем искрено ли?“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Да. Искрено и бързо! След малко трябва да заведа Йонас в болницата, за да му свалят гипса.“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Всеки път когато видя, че имам имейл от вас, сърцето ми започва да бие по-бързо. Чувствам се по същия начин, както преди седем месеца.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Въпреки празните приказки? Толкова се радвам!!! Спасихте почивката ми! Доскоро.“

 

 

45 секунди по-късно

Отговор:

„Доскоро.“

 

 

Осем дни по-късно

Относно: (празно)

„Здравейте, Лео, отбих се за малко в едно интернет кафе в Порто. Пиша набързо, за да поддържам сърдечния ви ритъм. При нас всичко е наред. Малкият е със стомашно разстройство от самото пристигане, а голямата се влюби в някакъв местен сърф учител. Остават още шест дни! Радвам се, скоро ще си пишем!

(P.S. Да не се сдобрите пак с Марлен!)“

 

 

Шест дни по-късно

Относно: Здравейте!

„Скъпи Лео, върнах се. Как мина «паузата»? Случи ли се нещо ново? Липсвахте ми! Междувременно не сте ми писали. Защо? Малко се страхувам от първия ви имейл. Още повече ме плаши мисълта, че ще ме накарате да чакам. Как ще продължим оттук нататък?“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„Еми, няма нужда да се страхувате от първия ми имейл. Ето го и него. Доста е безобиден.

1) Не се случи нищо ново.

2) Паузата ми се стори дълга.

3) Не ви писах, защото решихме да направим пауза.

4) И вие ми липсвахте! (Може би повече, отколкото аз на вас. Поне сте били заета да защитавате шестнайсетгодишната си дъщеря от набезите на португалския сърф учител. Как се развиха нещата?)

5) Как ще продължим? Имаме точно три възможности. Както досега. Да спрем дотук. Да се срещнем.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„4) Фиона смята да емигрира в Португалия и да се омъжи за сърф учителя. Върна се с нас само за да си събере багажа. Поне тя си мисли така.

5) Избирам третата възможност.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Снощи ви сънувах доста интензивно, Еми.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Наистина ли? И на мен ми се е случвало да ви сънувам интензивно. Всъщност какво разбирате под «интензивно»? Сънят не беше ли поне малко еротичен?“

 

 

35 секунди по-късно

Отговор:

„Свръхеротичен!“

 

 

45 секунди по-късно

Re:

„Сериозно ли? Странно е да го чуя от вас.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„И аз самият се учудих.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„И??? Хайде, искам подробности! Какво правихме? Как изглеждах? Какво беше лицето ми?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

 

„Не можах да видя лицето ви.“

 

 

Минута и половина по-късно

Re:

„Ех, Лео, какъв сте само! Навярно сте сънували русата Еми от кафенето. Онази с големите гърди, които си струва да се проучат отблизо.“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Защо постоянно говорите за големи гърди? Да нямате някакъв проблем с тях?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Не спирате да ме учудвате, Лео. Вие не се интересувате какъв е бюстът ми, а дали имам проблем с големите гърди. Това е толкова нетипично за един мъж. Човек би помислил, че сте развили фобия към тях.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Еми, с риск да ме обявите за напълно асексуален държа да отбележа, че независимо какви гърди има една жена — големи, малки, дебели, тънки, широки, плоски, кръгли, овални или заострени — те изобщо не ме интересуват, ако не знам как изглежда лицето й. Поне ми липсва талантът да пренебрегна всичко останало и да се концентрирам единствено върху размера на гърдите й.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Ето че си противоречите! Преди малко заявихте, че в свръхеротичния сън сте видели всичко друго, но не и лицето ми. Само не казвайте, че не сте обърнали внимание на гърдите ми.“

 

 

55 секунди по-късно

Отговор:

„Не видях лице, гърди или други части на тялото. Целият ми сън се основаваше на усета.“

 

 

Минута и половина по-късно

Re:

„След като не сте ме видели, откъде знаете, че именно аз съм жената, която сте опипали в тъмното?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Защото съществува само един човек, който се изразява така — вие!“

 

 

Две минути и половина по-късно

Re:

„Значи сме си говорили, докато сте ме опипвали в тъмното?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Не ви опипвах, а ви чувствах. Има огромна разлика. И, да (освен всичко друго), наистина си говорихме.“

 

35 секунди по-късно

Re:

„Свръхеротично!“

 

 

Минута и половина по-късно

Отговор:

„Нищо не разбирате, Еми. Явно в подобни ситуации не можете да се откъснете от представата за предишните си мъже.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Веднага тегля черта между «предишните си мъже» и неповторимия Лео, за когото женските гърди са без значение. С това благородно разграничение мисля да свърша за днес. Трябва да изключа компютъра, чака ме работа. Ще ви пиша утре.“

Доскоро: Еми.

 

 

На следващия ден

Относно: Среща

„Е, Лео, ще се видим ли? Разполагам с цялото време на света. Бернхард и децата ще бъдат в планината една седмица. Останах съвсем сама.“

 

 

Пет часа и половина по-късно

Re:

„Ей, Лео, да не си глътнахте езика?“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Не, Еми. Просто се чудя какво да ви отговоря.“

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Това няма да доведе до нищо добро. Отлично знам какво си мислите. Хайде, Лео, нека се срещнем! Да не пропускаме може би последния удобен момент. Какво ще загубите?“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„1) Вас

2) Себе си

3) Нас“

 

 

17 минути по-късно

Re:

„Лео, вие изпитвате панически страх от личния контакт. Ще се видим, ще си допаднем и ще си поговорим така, както досега, само че лице в лице. Всички притеснения ще изчезнат още от самото начало. А след един час ще ни се струва смешно, че сме се страхували да се срещнем. Ще седнем на малка маса в някой италиански ресторант. Вие ще ме гледате как хапвам спагети «Ал песто». (Може ли да си поръчам «Войголе»?) Аз ще си завъртя главата така, че да усетите раздвижването на въздуха, скъпи Лео. Най-сетне ще почувствате една истинска, осезаема, освежаваща, антивиртуална струя въздух!!!“

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Еми, вие не сте Мия. Не съм имал никакви очаквания към нея, нито тя към мен. С Мия бяхме просто непознати, които започват от нулата. При нас двамата е различно, Еми. Ние нямаме определена цел и можем да се движим само в една посока — назад. Не съм убеден, че крайният резултат ще ни хареса. Невъзможно е да изживеем нещата, за които говорим в писмата. Не сме в състояние да се превъплътим във всички образи, плод на фантазията ни. Аз ще бъда огорчен, ако не сте онази Еми, която познавам. Вие ще се натъжите, ако се окажа различен от виртуалния ви партньор. А това неминуемо ще се случи! Ще си тръгнем разочаровани след нашата първа (и последна) среща. Ще се чувстваме така, сякаш сме преяли с тежко ястие, което сме приготвяли месеци наред. Чакали сме го прегладнели, но то не ни се е усладило. И после какво? Край. Нима ще се преструваме, че нищо не се е случило? Еми, едва ли някога ще успеем да забравим огорчението. Развенчаният образ на другия ще остане завинаги пред очите ни. Вече няма да има за какво да си пишем. Ще се питаме дали си струва да продължим. А рано или късно ще се засечем случайно в някое кафене или в метрото. Ще се престорим, че не сме се видели, и ще се отдалечим с бързи крачки един от друг. Ще се срамуваме да си признаем какво е останало от отношенията ни. Нищо. Ще се превърнем в двама непознати с привидно общо минало, което ги е заблуждавало толкова дълго време.“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„А всеки ден измират стотици животински видове.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Какво искате да кажете?“

 

 

55 секунди по-късно

Re:

„Лео, вие хленчите, хленчите, хленчите, хленчите, хленчите. И сте ужасно черноглед, черноглед, черноглед, черноглед.“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„Черноглед.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„???“

 

 

Минута и половина по-късно

Отговор:

„Черноглед. (Пропуснахте го. Написахте пет пъти «хленчите», но само четири пъти «черноглед». А може би сте искали да бъдат четири на четири? Тогава едното «хленчите» е излишно.)“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Браво, много сте наблюдателен. Типично е за вас, Лео. Понякога сте болезнено педантичен, но същевременно изключително внимателен и коректен. Ето защо искам да видя очите ви, истинските ви очи! Лека нощ. Сънувайте ме! И този път поне се опитайте да ме погледнете!“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Лека нощ, Еми. Съжалявам. Аз съм такъв, какъвто съм, такъв, какъвто съм, такъв, какъвто съм.“

 

 

Два дни по-късно

Относно: „Безобидна“ среща

Добър ден, Еми. Ако (вече) не ми се сърдите, нека изпием няколко чаши вино довечера.

Изпълнен с очакване: ваш Лео.

 

 

Час и половина по-късно

Re:

„Здравейте, Лео, тази вечер ще се срещна «на живо» с Мия. Решихме да излезем заедно като в доброто старо време. Вероятно ще осъмнем в последния отворен бар и определено няма да бъдем хубава гледка. Може да се прибера вкъщи чак към пет сутринта.“

 

 

16 минути по-късно

Отговор:

„Разбирам. Човек наистина трябва да се възползва, когато семейството му не е наоколо. Поздрави на Мия. Лека вечер.“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Изобщо не искам да знам как изглеждате, докато пишете подобни писма. (Между другото имате доста наивна представа за семейния живот, или поне за моя. Не е необходимо съпругът ми и децата да отсъстват, за да изляза с приятелки до пет сутринта. Мога да го правя, когато пожелая.)“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„И с мен ли можете да се виждате, когато пожелаете? Независимо дали Бернхард е в планината с децата, или се намира в апартамента (и всеки момент ще се появи в стаята ви)?“

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Лео, изведнъж всичко ми се изясни!!! Спокойно можехте да си спестите мрачната тирада отпреди два дни, в която описахте дълбокото разочарование от евентуалната ни първа среща. Очевидно проблемът е съвсем друг. Казва се Бернхард. Вие имате прекалено голямо самочувствие, за да останете на заден план. Не искате да се срещнем, защото чисто теоретично не можете да ме «притежавате», независимо дали го желаете или не. Във виртуалното пространство аз съм изцяло ваша и тази форма на общуване ви устройства чудесно, защото според настроението си избирате между дистанцията и близостта. Така ли е?“

 

 

45 минути по-късно

Отговор:

„Еми, не отговорихте на въпроса ми. Щяхте ли да (искате да) се видите с мен, ако съпругът ви беше вкъщи? И (допълнителен въпрос) какво бихте му казали? Вероятно: «Скъпи, довечера ще се срещна с един мъж. Пишем си от една година, обикновено по цял ден. Често той е първият човек, с когото говоря сутрин, и последният, който ме изслушва преди лягане. Ако нощем не мога да заспя заради северния вятър, не идвам при теб, скъпи, а пиша имейл на същия този мъж. И той ми отговаря. Справя се доста добре със северния вятър. Какво обсъждаме ли? Само лични въпроси. Говорим си за нас двамата и си представяме какво би се случило, ако нямах теб и децата. Такива неща. Както вече споменах, довечера ще се срещна с него…».“

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Никога не наричам съпруга си «скъпи».“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„О, съжалявам, Еми. Разбира се, наричате го Бернхард. Звучи много по-почтително.“

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Лео, не ми се сърдете, но нямате абсолютна никаква представа от един добре функциониращ брак. Знаете ли какво ще кажа на Бернхард, ако реша да се видя с вас? «Бернхард, довечера ще изляза с мой приятел. Може да стане късно.» Как ще отговори той? «Приятно изкарване!» И знаете ли защо?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Защото му е все едно какво правите?“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Защото ми има доверие!“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„За какво ви има доверие?“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„Той знае, че не бих направила нищо, с което да застраша съвместния ни живот.“

 

 

Девет минути по-късно

Отговор:

„А, ясно. Просто се потапяте в безобидния за семейството ви «външен свят». Вътрешният си остава недокоснат. Еми, представете си, че вие се влюбите в мен и аз във вас. Представете си, че започнем романс, афера, любовна връзка… Наречете го както искате. Тогава пак ли няма да направите нищо, с което да застрашите съвместния ви живот с Бернхард?“

 

 

Дванайсет минути по-късно

Re:

„Лео, изхождате от грешни предпоставки — аз няма да се влюбя във вас!!! Между нас няма да има романс, афера или любовна връзка! Ще се срещнем като двама стари приятели, които не са се виждали от години. Единствената разлика е, че никога не сме се виждали. Вместо да кажа «Лео, изобщо не си се променил», ще възкликна: «Значи така изглеждате, Лео!». Ето как ще се случат нещата!“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Да разбирам ли, че бихте се задоволили, ако само Аз се влюбя във Вас? Тогава цял живот ще ви изпращам изпепеляващи, въодушевени, сърцераздирателни имейли. Ще ви посвещавам стихове, песни, а защо не мюзикъли и опери, в които ще давам израз на несподелените си страсти. А след време ще можете да кажете на себе си или на Бернхард: «Виждаш ли, все пак си струваше, че се видяхме онзи път».“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Очевидно Марлен ви е наранила дълбоко!“

 

 

Четири минути и половина по-късно

Отговор:

„Не се отклонявайте от въпроса, Еми. Марлен няма нищо общо с конкретния случай. Той засяга единствено нас двамата, ако не и тримата. Защото, колкото и яростно да го отричате, съпругът ви също е замесен. Изобщо не вярвам, че съвсем случайно сте избрали да се видим в момента, в който Бернхард се намира далеч в планината.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Не, не е случайно. Тази седмица просто имам повече свободно време, което искам да прекарам с любимите си хора. С приятели и познати, които тепърва ще ми станат по-близки. Между другото наближава осем часа. Трябва да излизам, Мия сигурно ме чака. Желая ви приятна вечер, Лео.“

 

 

Пет часа по-късно

Re: Лео?

„Здравейте, Лео, буден ли сте? Ще изпиете ли чаша вино с мен? Лео, Лео, Лео. Не се чувствам никак добре.“

Еми

 

 

Тринайсет минути по-късно

Отговор:

„Да, буден съм. По-точно вече не спя. Активирах будилника «Еми». Увеличих докрай сигнала за получаване на нов имейл и сложих лаптопа до възглавницата си. Когато иззвъня, направо подскочих от леглото.

Еми, знаех, че ще ми пишете тази нощ! Всъщност колко е часът? А, малко след полунощ. Очевидно двете с Мия не сте издържали дълго по баровете. (Мисля да не пия вино. Вече си измих зъбите. Комбинацията от вино и паста за зъби е като да ядеш супа със сутрешното си кафе.)“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Лео, тооолкова се радвам, че ми пишете!!! Защо очаквахте да получите писмо от мен?“

 

 

Седем минути по-късно

Отговор:

„1) Защото обичате да прекарвате времето си с любими хора. «С приятели и познати, които тепърва ще ви станат по-близки.»

2) Защото сте сама вкъщи.

3) Защото се чувствате самотна.

4) Защото духа северният вятър.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Благодаря, че не ми се сърдите, Лео. Вчерашните ми имейли бяха ужасно резервирани. Вие не сте само обикновен приятел. Означавате много повече за мен. За мен вие сте, вие сте… човекът, който отговаря на въпросите ми още преди да съм ги изрекла: да, наистина ви пиша, защото се чувствам самотна!“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Как мина срещата с Мия?“

 

 

Две минути и половина по-късно

Re:

„Ужасно! Тя не обича начина, по който говоря за Бернхард. Не иска да слуша за брака и семейството ми. Не иска да слуша за имейлите ми, нито за моя… Лео. Не й харесва как говоря. Не й харесва, че говоря. Нищо не й харесва. И мен вече не харесва.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Но защо сте обсъждали такива неща? Мислех си, че просто ще обикаляте баровете като в доброто старо време.“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Старото време остана в историята. Именно затова е старо. Новото време не може да бъде като него. Ако се опита, ще изглежда вехто и изхабено, също като хората, които копнеят по отминалите дни. Ние не бива да тъжим за тях. Който го прави, е просто жалък. Да ви издам ли нещо? Нямах търпение да се прибера вкъщи, при Лео.“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Радвам се, че ме възприемате като свой дом!“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Лео, моля ви, бъдете искрен. Какво смятате за връзката ми с Бернхард след всичко, което чухте от мен и Мия? Кажете ми честно!“

 

 

Четири минути по-късно

Отговор:

„Хммм, не знам дали е уместно да обсъждаме този въпрос в дванайсет и половина през нощта. Нали не искахте да ме въвличате в своя «вътрешен свят»? Е, добре, щом настоявате. Мисля, че имате един добре функциониращ брак.“

 

 

45 секунди по-късно

Re:

„Добре функциониращ“? Нима това е нещо негативно? Защо всичките ми близки смятат, че една „добре функционираща“ връзка е лоша?

 

 

Шест минути по-късно

Отговор:

„Еми, не съм твърдял подобно нещо. Щом една връзка функционира добре, тя не може да бъде лоша, нали? Тя става лоша едва когато спре да функционира добре. Тогава човек трябва да се запита защо се е стигнало дотам и дали не може да промени ситуацията. Еми, наистина не мисля, че е уместно да обсъждате брака си с мен. Мия също не е идеалният събеседник. Като че ли Бернхард е най-подходящ за тази роля.“

 

 

13 минути по-късно

Отговор:

„Еми, да не заспахте?“

 

 

35 секунди по-късно

Re:

„Лео, искам да чуя гласа ви.“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„Моля?“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Искам да чуя гласа ви!“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Наистина ли? И как си представяте, че ще стане? Очаквате да направя демо запис и да ви го изпратя? Имате ли специални желания? Достатъчно ли е да кажа «проба, проба, едно, две, три», или държите да ви изпея цяла песен? (Ако по някаква случайност улуча правилния тон, не звуча никак зле.) Бихте могли да ми акомпанирате на пианото…“

 

 

55 секунди по-късно

Re:

„Веднага! Лео, Искам Да Чуя Гласа Ви Веднага. Моля ви, изпълнете желанието ми. Обадете ми се. 83 17 433. Оставете съобщение на телефонния секретар. Моля, моля, моля! Само няколко думи.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„А на мен ми е интересно как изговаряте изреченията, които изписвате с главни букви в имейлите си. Крещите ли? И ако да, по какъв начин? Пронизително или прегракнало?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Добре, Лео, предлагам ви следното: вие ще ми се обадите и ще прочетете един от имейлите си на телефонния секретар. Например: «Наистина ли? И как си представяте, че ще стане? Очаквате да направя демо запис и да ви го изпратя? Имате ли специални желания?…». И така нататък. После аз ще ви позвъня с думите: «Веднага! ЛЕО, ИСКАМ ДА ЧУЯ ГЛАСА ВИ ВЕДНАГА. Моля ви, изпълнете…». И така нататък.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Контрапредложение: съгласен съм, но нека да е утре. В момента изобщо нямам глас, а и съм адски уморен. Какво ще кажете да проведем телефонната сесия към девет вечерта на чаша вино? Става ли?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Да. Наспете се добре, Лео. Благодаря за подкрепата. Благодаря, че откликнахте на молбата ми. Благодаря, че ви има. Благодаря!“

 

 

45 секунди по-късно

Отговор:

„А сега ще изритам лаптопа от леглото си! Лека нощ.“

 

 

На следващата вечер

Относно: Гласове

„Здравейте, Еми, наистина ли ще го направим?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Разбира се, много се вълнувам.“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„А ако гласът ми не ви хареса? Ако останете потресена? Ако си кажете: «Нима през цялото време съм общувала с този мъж?». (Наздраве! Пия френско вино.)“

 

 

Минута и половина по-късно

Re:

„Същото важи и в обратния случай. Ако вие не харесате гласа ми? Ако направо ви настръхне косата от него? Ако изведнъж спрете да ми пишете? (Наздраве! Аз пия уиски — надявам се, че не възразявате. Доста съм неспокойна и ми трябва нещо по-силно.)“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Да използваме последните си имейли. Какво ще кажете?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Но тези имейли са много трудни и съдържат единствено въпроси. Те не се произнасят лесно, особено когато говориш за пръв път с някого. За мен задачата е още по-непосилна. В края на въпросителното изречение жените винаги повишават глас. А ако човек е нервен, гласът му като нищо може да се сподави. Разбирате ли ме? Не искам това да се случи.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Еми, Да Започваме! Аз ще говоря пръв, а вие след пет минути. Когато сме готови, ще си пишем. Едва тогава ще чуем какво сме си казали. Ясно ли е?“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„Почакайте!!! Няма ли да ми изпратите телефонния си номер?“

 

 

35 секунди по-късно

Отговор:

„О, извинете. 45 20 737. Е, започвам.“

 

 

Девет минути по-късно

Отговор:

„Готов съм. Вие сте наред!“

 

 

Седем минути по-късно

Re:

„И аз съм готова! Кой ще прослуша пръв съобщението?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Ще го направим едновременно.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Добре, после ще си пишем.“

 

 

14 минути по-късно

Re:

„Лео, защо мълчите? Ако гласът ми не ви харесва, спокойно ми го кажете в лицето (в пощенската кутия). Смятам, че като жена бях ощетена при избора на имейлите. А за дрезгавия нюанс в гласа ми е виновно уискито. Пишете ми веднага, иначе ще изпия цялата бутилка! И бъдете сигурен, че вие ще поемете болничните разходи, ако ме приемат с алкохолно натравяне!“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Еми, останах без думи. Направо съм изумен. Представях си ви по съвсем различен начин. Кажете ми, наистина ли говорите така? Или сте си преправили гласа?“

 

 

45 секунди по-късно

Re:

„Как говоря?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Невероятно възбуждащо! Като водеща на еротично предаване.“

 

 

Седем минути по-късно

Re:

„Колко мило от ваша страна! Но и вие не сте за изхвърляне. Говорите много по-дръзко, отколкото пишете. Имате глас на пушач. Любимият ми пасаж е: «Нима през цялото време съм общувала с този мъж?». И най-вече думите «мъж» и «общувала». При «мъж» изпъква звукът «ъ». Направо е уникален, не прилича на никой друг. По-скоро е като шепот, като издихание, сякаш пушите марихуана и изпускате през зъби дима от цигарата. За съжаление «ъ» се употребява по-рядко, нали? Но вие трябва да използвате думи с този звук! При «общувала» произнасяте «щува» невероятно предизвикателно и секси, като подкана, на която човек не може да устои. «Щува» спокойно може да се използва за име на нов медикамент за увеличаване на потентността. «Щува» вместо «Виагра», по акустичния модел на Лео Лайке. Сигурна съм, че ще се продава добре.“

 

 

Четири минути по-късно

Отговор:

„На мен най-много ми хареса как произнасяте «настръхне косата», Еми. Не съм очаквал, че сте способна да изговорите тези думи така чаровно, меко и дълбоко. Нямаше и следа от повишаване на гласа или сподавяне. Чух едно наистина красиво, елегантно, грациозно, кадифено настръхване на косата. А «уиски» прозвуча толкова аристократично. «Уис» като свистенето на вятъра, «ки» — същински ключ към вашата… хммм… спалня. (Вероятно усещате, че привършвам първата бутилка червено вино.)“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Лео, продължавайте! Харесвате ми, когато пиете. Алкохолът в комбинация с гласа ви определено ми влияе…“

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Лео, къде се изгубихте?“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„Един момент. Тъкмо отварям нова бутилка червено вино. Френското вино е хубаво, Еми! Много рядко пием френско вино. Рядко и в малки количества. Ако пиехме по-често и повече френско вино, щяхме да сме по-щастливи и да спим по-добре. Имате невероятно еротичен глас, Еми. Харесва ми. Гласът на Марлен също беше еротичен, но по друг начин. Тя е много по-студена от вас, Еми. Гласът на Марлен е дълбок и студен. Гласът на Еми е дълбок и топъл. Как само казвате: уиски, уиски, уиски. Наздраве за нас! Аз пия френско червено вино. Еми, ще прочета отново всичките ви имейли. Вече ще ми звучат съвсем различно. Досега четях вашите писма с грешния глас. Винаги чувах Марлен. Възприемах Еми като Марлен от началото на връзката ни, когато всичко беше с отворен край. Тогава имаше само любов и всичко изглеждаше възможно. Как се чувствате, Еми?“

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„О, не! Лео, защо пиете толкова бързо? Не можете ли да почакате? Ако вече сте отпуснали глава върху клавиатурата, ще ви пожелая «лека нощ», скъпи мой. Прекарвам си чудесно с вас, но точно когато стане интересно, алкохолът си казва думата и трябва да приключваме. Слава богу, че поне си имам телефонен секретар. Преди лягане ще прослушам още няколко пъти думите ви: «Нима през цялото време съм общувала с този мъж?». Те определено ще ми помогнат срещу северния вятър.“

 

 

Дванайсет минути по-късно

Отговор:

„Еми, не бързайте да си лягате! Все още съм бодър. Еми, елате при мен! Ще изпием по още една чаша. Вие ще нашепвате в ухото ми «уиски, уиски, уиски». Ще повтаряте «Да ви настръхне косата», след което ще я развеете настрани. А аз ще възкликна: «Това значи е косата на въпросната Еми с 37 номер обувки». Обещавам, че съвсем леко ще сложа ръка върху раменете ви. Само една прегръдка. Само една целувка. Само няколко целувки, нищо повече. Съвсем безобидно. Еми, копнея да вдишам аромата ви. Вече знам как звучи вашият глас. Сериозно, Еми, елате при мен. Ще ви платя таксито. Не, вие няма да ми позволите. Нищо, все някой ще го плати. Адресът ми е Хохлайтнергасе 17, апартамент 15. Елате при мен! Или аз да дойда? Също е възможно! Ще вдишам аромата ви и ще ви целуна веднъж. Никакъв секс. За съжаление сте омъжена! Обещавам, никакъв секс. Бернхард, обещавам! Копнея само да вдишам аромата на кожата ви, Еми. Не искам да знам как изглеждате. Ще стоим на тъмно. Само няколко целувки, Еми. Какво лошо има в това? Нима е изневяра? Какво е изневярата? Един имейл? Един глас? Аромат? Целувка? Искам да дойда при вас. Искам да ви прегърна. Да прекарам само една нощ с Еми. Ще си затворя очите. Не е нужно да знам как изглеждате. Искам единствено да усетя аромата ви, да ви целуна и да ви почувствам съвсем близо. Смея се от щастие. Това изневяра ли е, Еми?“

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Нима през цялото време съм общувала с този мъж? Лека нощ, Лео. Хубаво ми е с вас. Удивително хубаво. Невероятно хубаво!!! Лесно мога да се пристрастя. Вече съм пристрастена.“