Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (10)

Десета глава

На следващата вечер

Относно: Северен вятър

„Скъпи Лео, знам, че постъпката ми е непростима. Твоето мълчание го доказва. Ти не ме попита нищо. Абсолютно нищо. Значи така ме наказваш. Не побесня, не се опита да ме разубедиш, не изпадна в отчаяние. Не предприе никакви действия. Подмина всичко с мълчание. Не попита защо. Държиш се така, сякаш си се досещал от самото начало. Това ме натъжава още повече. Разочарованието ти едва ли е по-голямо от моето. Защото върху моето тежи мисълта за твоето.

Лео, отказах се да дойда при теб в последната секунда. Не преувеличавам. Виновна е само една буква, една-единствена погрешна буква, появила се в най-неподходящия момент. Лео, спомняш ли си, че ме попита дали ще кажа на Бернхард къде отивам? Сещаш ли се какво ти отговорих? «Ще му обясня, че ще се видя с един приятел.» Случи се точно така. Той ме попита дали го познава. Аз отвърнах: «Вероятно не, не съм ти разказвала кой знае колко за него». Допълних, че ще си говорим дълго и сигурно ще се забавя. Както предположих, той ми пожела приятна вечер. Но проблемът беше, че каза още една дума. «Приятна вечер, Еми.» Изрече «Приятна вечер» по съвсем обикновен начин.

После обаче направи кратка пауза и добави «Еми». Не беше повече от едно придихание. Краката ми се подкосиха. Обикновено той се обръща към мен с «Ема», винаги и само с «Ема». Не ми е викал «Еми» от години. Дори не си спомням кога за последно ме е наричал така.

Лео, въпросното «и» вместо «а», тази единствена странна буква предизвика шок у мен. Не прозвуча никак добре. Бернхард просто не биваше да я произнася. Изрече я така разобличаващо и унищожително. Все едно осъзнаваше какво се случва и се опитваше да ми каже: «Знам, че искаш да бъдеш Еми. Щом е така, няма да те спирам. Приятна вечер!». Трябваше да му отговоря нещо ужасно, да му се противопоставя: «Бернхард, аз не само искам да бъда Еми, аз Съм Еми. Но не твоята, а нечия друга. Той ме откри, без да ме е виждал. Той ме разпозна. Извади ме от моето скривалище. Аз съм неговата Еми. Еми на Лео. Не ми ли вярваш? Мога да ти го докажа. Имам всичко написано».

Почувствах ли се гузна? Не, Лео, нямах скрупули спрямо Бернхард. Страхувах се само от себе си.

Върнах се в стаята и исках да ти напиша имейл. Нищо не ми дойде наум. Измислих единствено следното жалко изречение: «Скъпи Лео, днес не мога да дойда при теб, всичко се обърка». В продължение на няколко минути гледах втренчено екрана, след което изтрих съобщението. Не бях способна да ти откажа. Така щях да отрека собствените си желания.

Лео, нещо се случи. Чувствата ми напуснаха пределите на пощенската кутия. Мисля, че те обичам. И Бернхард го е усетил. Студено ми е. Северният вятър духа през прозореца.

Какво ще правим?“

Десет секунди по-късно

Отговор:

„ВНИМАНИЕ. ПРОМЕНЕН ИМЕЙЛ АДРЕС. ПОЛУЧАТЕЛЯТ НЯМА ДОСТЪП ДО ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ НА ИЗБРАНИЯ ОТ ВАС АДРЕС. ВСИЧКИ НОВИ СЪОБЩЕНИЯ ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИТИ АВТОМАТИЧНО. ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ СИСТЕМНИЯ АДМИНИСТРАТОР.“