Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (5)

Пета глава

Осем дни по-късно

Относно: Отново тук!

„Здравейте, Еми, върнах се. Бях в Амстердам с Марлен. Решихме да започнем отначало, но всичко свърши почти веднага. Още на третия ден се разболях от пневмония. Чувствах се много неловко, защото тя се грижи за мен цели пет дни. Усмихваше се любезно като обиграна медицинска сестра, която мрази работата си, но не иска да вини пациентите. Пътуването се оказа пълната противоположност на онова, което си бях представял — не изживяхме ново начало, а добре познатия край. Изглежда, с годините ставаме все по-опитни. Този път се разделихме като приятели. Тя ме увери, че може да й се обаждам по всяко време, ако се нуждая от нещо. Вероятно имаше предвид лекарства от аптеката. А аз отвърнах следното: «Ако някога отново ни хрумне, че не искаме да живеем един без друг, трябва просто да прекараме няколко дни в Амстердам, за да се убедим в обратното».

Между другото разказах на Марлен за нас. Тя реагира така, сякаш отношенията ни са по-опасни от пневмонията. Признах й, че много си падам по една жена, с която случайно съм се запознал в интернет. Марлен ме попита на колко години сте и как изглеждате. Бях откровен и заявих, че нямам представа. Някъде между трийсет и четирийсет, с руса, кестенява или червена коса. Когато споделих, че сте щастливо омъжена, Марлен беше категорична, че ми хлопа дъската.

«Тази жена — допълних аз — ми позволява да отклоня мислите си от теб, но същевременно да изпитвам същите чувства. Тя ме провокира и вълнува. Понякога ми идва да я пратя по дяволите, но в следващия миг отново търся компанията й. Нуждая се от нея, защото умее да ме изслушва. Тя е интелигентна и духовита и винаги е до мен. А това е най-важното.»

«След като ти се отразява добре, продължавай да й пишеш — каза Марлен, докато се приближаваше към леглото. — А сега си изпий лекарството!»

Еми, чувствам се напълно безпомощен. Как да се отърва от нея? Тя е като хладилна чанта, но щом я докосна, ми става горещо. Докато вървим заедно по улиците на Амстердам, хващам пневмония. Когато обаче сложи ръка на челото ми, започвам да горя.

Второ: Ето че отново съм тук. Не възнамерявам доброволно да напусна мозъчната ви кора. Бих искал да продължим да си пишем. И най-после да се запознаем лично. Противно на логиката, досега пропуснахме всички подходящи моменти за това. Пренебрегнахме най-елементарните правила на сближаването. Сега сме стари приятели, които се подкрепят взаимно в ежедневието. Понякога дори се държим като влюбени. Но въпреки всичко ни липсва естественото начало на запознанството. Силно се надявам, че ще наваксаме пропуснатото! Още не съм сигурен как ще го направим, без да изгубим онова, което сме изградили до момента. Вие имате ли предложения?

Трето: Нарочно започнах имейла с Марлен. Искам да си споделяме повече неща от личния живот. Нека не се преструваме, че сме сами на този свят. Интересно ми е да узная как се справяте с брака, децата и всичко останало. Ще се радвам да разбера какво ви тревожи. Успокоително е да научиш, че и други хора имат проблеми. Готова ли сте да ме допуснете до своя свят? Ще бъда поласкан, ако ми гласувате подобно доверие.

Четвърто: Еми, моля ви, повече не ме мразете безпричинно! Трудно ми е да го понеса. Още в началото на март се оттеглих от екипа, който изследва имейлите като средство за предаване на емоции. Официалната причина беше липса на време. Истината е, че темата придоби прекалено «личен» характер за мен, за да мога да я изследвам научно. Надявам се, че сме изчерпали въпроса.

Хубав ден: ваш Лео.

(P.S. Автоматичното съобщение за отсъствие беше справедливо наказание за агресивните ви нападки. От друга страна обаче, ви съжалих. Изпратихте ми едно изключително красиво, искрено и изчерпателно писмо. Благодаря ви за всяка дума! Отново си извоювахте правото на няколко саркастични забележки.)“

 

 

45 минути по-късно

Re:

„Отказали сте се от изследването заради мен? Лео, впечатлена съм! Затова ви обичам! (За щастие не бихте могли да знаете какво влагам в тези думи.) Сега трябва да заведа Йонас на зъболекар. За съжаление още не може да му слагат пълна упойка. Ето как се справям с децата.“

Доскоро: Еми.

 

 

Шест часа по-късно

Re:

„И така, Лео. В момента седя в стаята си, Бернхард още е на работа, Фиона ще нощува при приятелка, Йонас спи (с два зъба по-малко), Вурлицер си хапва кучешка храна (излиза по-евтино, а и на него му е все едно, стига да е в големи количества). Както знаете, нямаме морски свинчета, тъй като биха се усладили на котарака. Мебелите ме гледат укорително. Надушват предателство. Заканват ми се: «Само да си посмяла да му кажеш колко струваме и как изглеждаме!». Пианото ме предупреждава: «В никакъв случай не издавай, че Бернхард е бил твой учител по пиано! Нито кога те е целунал за пръв път и как сте се любили върху капака ми!». Етажерката с книги ме пита: «Кой изобщо е този Лео? Какво прави тук? Защо прекарваш цялото си време с него и все по-рядко посягаш към книгите? Кога стана толкова замислена?». Музикалната уредба също не остава по-назад: «Музиката означава много за теб и Бернхард, но скоро ще спреш да свириш Рахманинов и ще започнеш да се увличаш по вкуса на Лео. „Шугабейбс“ ще стане любимата ти група!». Единствено шкафът за вино се застъпва за мен: «Лео не ми пречи. Ние тримата си подхождаме доста добре». Леглото обаче се държи доста заплашително: «Еми, ако ще лягаш върху мен, изобщо не си мисли за други мъже. Сериозно ще закъсаш, ако те спипат тук с Лео! Предупреждавам те!».

Лео, не мога да го направя. Няма как да ви допусна в моя свят. Никога не ще станете част от него. Той е твърде компактен. Като крепост, която не търпи нашественици и не може да бъде превзета. Лео, с вас трябва да останем «навън». Само така няма да ви загубя. Питате ме как се справям с брака. Страхотно, Лео, наистина! Същото важи и за Бернхард. Двамата се уважаваме изключително много. Той никога не би ми изневерил, а аз не бих го изоставила. Не искаме да се нараняваме взаимно. Толкова неща постигнахме заедно. Ние разчитаме един на друг. Интересуваме се от музиката и театъра. Имаме безброй общи приятели. Шестнайсетгодишната Фиона е като моя по-малка сестра. А за Йонас съм нещо като млада майка. Той е бил съвсем малък, когато съпругата на Бернхард е починала.

Лео, не ме принуждавайте да отварям семейния албум. Нека се разберем за следното: ще ви разказвам случки от ежедневието си, ако наистина имам нужда да споделя тревогите си с близък приятел. Вие можете да ми пишете за личния си живот колкото искате, в най-големи подробности. (Но без еротични истории, не бих го позволила!)

Време е да си лягам. Най-сетне ще мога да се наспя. Лео, радвам се, че отново сте до мен!!! Нуждая се от вас. Искам да се движа и да изпитвам чувства извън моя свят. Лео, вие сте външният ми свят! Утре ще поговорим за Марлен. За целта ми трябва бистър ум. Лека нощ, скъпи мой! Целувам ви!“

 

 

На следващия ден

Относно: Марлен

„Добро утро, Лео. Очевидно не можете да живеете нито заедно, нито разделени. В такъв случай ви е необходима промяна. Лео, имате нужда от друга жена! Трябва да се влюбите отново. Едва тогава ще разберете какво ви е липсвало през цялото време. Близостта не е разрушаване на дистанцията, а нейното преодоляване. Тръпката в една връзка не се състои в самото постигане на съвършенство, а в непрекъснатия стремеж към него. Лео, нищо друго няма да помогне, трябва да ви намерим жена! Разбира се, не е лесно просто да забравите Марлен. Но все пак се опитайте. Предлагам ви следното: не мислете за нея, а за мен! Представете си, че заедно правим онова, което бихте искали да предприемете с Марлен. (Мебелите отново ме гледат подозрително.) Поне на първо време, докато успеем да ви намерим жена. Какъв тип харесвате? Как трябва да изглежда? Хайде, кажете ми! Може би познавам подходящата.

Сериозно, една жена не изпитва любов към вас, щом твърди: «След като ти се отразява добре, продължавай да й пишеш». Марлен не обича Лео. Лео не обича Марлен. И двамата черпите страстта си от копнежа по любовта на другия. Не ми хрумва нищо по-оригинално. А сега ме чака работа. Доскоро.“

Еми, виртуалната алтернатива.

 

 

Четири часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми от външния свят, вашите имейли ми доставят истинско удоволствие. Благодаря ви. Предайте на мебелите, че им се възхищавам и ценя разбирателството им. Няма да бъда нашественик в дома на семейство Ротнер. Смятам да окупирам Еми единствено на екрана! Специални поздрави на шкафа за вино. Тримата бихме могли да организираме нов среднощен хепънинг. (Обещавам този път да не пия предварително.)

Много мило от ваша страна, че искате да ми потърсите жена. Какъв тип предпочитам? Тя трябва да изглежда така, както пишете вие, Еми. И да ме допусне във вътрешния си свят, а не само във външния. С други думи жена, която не е «щастливо омъжена», не живее в семейна крепост и не е охранявана от мебелите в жилището си. Докато такава жена наистина пресече пътя ми, с удоволствие ще се възползвам от предложението ви да мисля за вас вместо за Марлен. Няма да е лесно, но ако продължавате да ме отрупвате с имейли, определено ще ми помогнете при изпълнението на тази мисия.

Желая ви приятна вечер. Днес ще се видя със сестра ми Адриен, която несъмнено ще се радва да чуе, че за пореден път съм се разделил с Марлен. Ще й хареса, че все още поддържам контакт с Еми. Тя познава само няколко пасажа от писмата ви, моето описание за вас и трите кандидатки от кафенето. Но определено й допадате, независимо коя сте всъщност. По този въпрос е на едно мнение с брат си.“

 

 

На следващия ден

Относно: Мия!

„Здравейте, Лео. През нощта се сетих с коя жена ще ви запозная. С Мия, разбира се! Тя е подходящата! Лео и Мия — колко добре звучи само! Слушайте сега. Мия е на трийсет и четири, с прекрасна външност. По професия е спортен педагог. Има дълги стройни крака и страхотна фигура без грам излишни мазнини. Тенът на кожата й е тъмен, а косата — черна. Единственият й недостатък е, че не яде месо. Но стига да й кажете, че нещо е тофу, няма проблеми. Мия е изключително начетена, интелигентна, забавна и винаги в добро настроение. Истинска мечта за всеки мъж. А и не е обвързана! Да ви запозная ли?“

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Еми, Еми, Еми! Наслушал съм се на хиляди истории за дългокраки жени тип «Мия». Всяка седмица сестра ми ме запознава с някоя. Пред очите ми е цял каталог с манекенки ала «Мия» с 0,0 процента телесни мазнини, коя от коя по-красива и стройна. И, разбира се, всички са необвързани. Знаете ли защо, скъпа Еми? Защото обичат да живеят така и не искат да променят нищо!

Не желая да охлаждам ентусиазма ви, скъпа Еми от външния свят, но нямам никаква нужда да се запознавам със съвършената Мия. Животът ми харесва такъв, какъвто е в момента. Все пак искрено ви благодаря за усилията!

Между другото имате много поздрави от сестра ми. Според нея ще направим грешка, ако се видим. Думите й бяха следните: «Една среща би сложила край на връзката ви. А тя определено ти влияе добре!».“

Хубав ден: Лео.

 

 

Два часа по-късно

Re:

„Добре, Лео, очевидно няма да се видим скоро. И бездруго вече се примирих с тази мисъл. Ще направите от мен един търпелив човек! Думите на сестра ви много ме зарадваха. Но откъде е толкова сигурна, че една среща би сложила край на «връзката» ни? Според нея кой от двамата би прекратил нашите отношения?

И още нещо, Лео. Във вчерашния си имейл отново използвахте израза «щастливо омъжена». Защо го поставихте в кавички? Човек би си помислил, че сте вложили леко подигравателна нотка. Схващате ли за какво говоря?

А сега да се върнем към Мия. Явно сте разбрали напълно погрешно моето описание. Тя няма нищо общо със захаросаните красавици от модните списания. Мия е жена от класа. И съвсем не иска да остане необвързана. Просто страда заради грешките, които е допуснала като по-млада. На деветнайсет се запознава с някакъв красавец. Същински жребец, бликащ от тестостерон. Но отвътре е напълно лишен от съдържание, най-вече в областта на главата. След две бурни години, изпълнени с очакване и надежди, той най-сетне проговаря и магията изчезва. На двайсет и една Мия бърза да открие следващия мъж мечта. Казва си, че този път иска повече. Следват друго разочарование и нов опит. Така се оформя познатата схема — тя смята, че се нуждае от подобен мъж до себе си, за да поправи грешката от първия път. В крайна сметка всеки провал я обвързва все повече с такъв вид мъже.

Партньорите на Мия изглеждат еднакво, но никой от тях не успява да компенсира разочарованието от своя предшественик. Тъкмо обратното — всеки следващ е също толкова лишен от съдържание, колкото и предишният. През последните две години тя се умори и загуби всякаква инициатива. Не иска и да чуе за срещи. Наскоро обаче ми каза следното: «Обади ми се, ако се запознаеш с някой симпатичен мъж. Аз няма да предприемам каквото и да било. Нещата трябва да станат от само себе си. Иначе няма да се получи». Такава е Мия. Лео, убедена съм, че ще бъдете във възторг от нея.“

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, първо ще отговоря на встъпителните ви въпроси.

1) Сестра ми не уточни кой ще сложи край на «връзката» ни (може ли да използвам кавички?), ако се стигне до среща помежду ни. Тя по-скоро имаше предвид, че виртуалните ни отношения са несъвместими с истинския живот. Именно тази несъвместимост ще доведе до разрив. 2) Колко сте наблюдателна! Напълно несъзнателно съм сложил кавички на «щастливо омъжена». А може би програмата за текстообработка ги е поставила автоматично. Не, сериозно, Еми. Вие измислихте въпросния израз, а аз просто го цитирам, защото за мен «щастливият брак» винаги е бил субективно понятие. Съмнявам се, че го тълкувам по същия начин като вас или съпруга ви. А и толкова ли е важно? Наистина не съм вложил нищо подигравателно. Занапред изцяло ще се въздържам от употребата на кавички. Доволна ли сте?

Нека се върнем към вашата приятелка Мия. Когато я видите следващия път, й кажете, че познавате мъж, който само от един опит е разбрал, че Няма Начин да поправи «грешката от първия път». Мъж, който също е ужасно уморен и лишен от инициатива. Той не иска да чуе за срещи или да предприема каквото и да било, тъй като нещата трябва да станат от само себе си. Иначе няма да се получи. Кажете й: «Такъв е Лео, Мия!». Но не я убеждавайте, че ще изпадне във възторг от мен. Защото възторгът предполага, че двама души поне са се погледнали в очите. А това в момента е твърде обвързващо за Мия и Лео.

(Чувствам се леко засегнат от факта колко бързо ме преотстъпихте на първата си възможна приятелка. Липсват ми вашите сцени на ревност, Еми!)“

 

 

40 минути по-късно

Re:

„Ех, Лео, дори и да ревнувам, не мога да ви «притежавам» извън пощенската си кутия. Но ако станете «притежание» на една от най-добрите ми приятелки, ще принадлежите отчасти и на мен. (Наистина ли предполагате, че намеренията ми са безкористни?) Всъщност често съм разказвала на Мия за вас. Искате ли да знаете какво мисли тя? (Мога да се обзаложа, че не искате, но все пак ще ви разкрия.)“

„Знаеш ли, Еми? — каза Мия. — Точно такъв търся. Мъж, който предпочита да му изпращам имейли, вместо да правим секс. Всички мъже искат секс. Но само един е достоен, защото очаква от мен нещо различно: поща!“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Еми, пак се върнахте на темата за секса!“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Да, направи ми впечатление. Отново се потопих в света на мъжете.“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Струва ми се, че се потапяте с такава готовност, за да можете без задръжки да говорите за секс.“

 

 

Шест минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, не се правете на толкова целомъдрен! Спомняте ли си онзи пропит с вино имейл, в който ми разказахте за превръзките за очи? А посталкохолния пристъп на страст на другия ден? Вие далеч не сте някой възвишен аскет, отхвърлил изкушенията на плътта, за какъвто често обичате да се представяте! Е, да ви уредя ли среща с Мия?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Не говорите сериозно, нали?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Напротив! Убедена съм, че двамата с Мия не трябва да предприемате кой знае какво, за да си допаднете веднага. Доверете се на усета ми.“

 

 

Седем минути по-късно

Отговор:

„Не, благодаря. Смятам, че е малко перверзно да се запозная с приятелка на Еми вместо със самата нея. Лека нощ!“

(Все още) ВАШ Лео.

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Но вие изобщо не искате да се запознаем лично!“

Лека нощ: (в известна степен) Ваша Еми.

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„А, да, и още нещо. Не сме изчерпали напълно темата «щастливо омъжена» в кавички!!! Приемете го като заплаха. Сладки сънища, скъпи мой.“

Еми

 

 

На следващата вечер

Относно: ???

„Днес няма ли да получа имейл от Лео? Ядосан ли е? Заради Мия ли? Лека нощ, Еми.“

 

 

На следващата сутрин

Относно: Мия

„Добро утро, Еми, промених решението си. Ще се възползвам от вашето предложение. Ако уредите всичко и Мия наистина желае да се видим, ще се срещна с нея!“

Сърдечни поздрави: Лео.

 

 

15 минути по-късно

Re:

„Леееооо? Занасяте ли ме?“

 

 

30 минути по-късно

Отговор:

„Ни най-малко. Говоря съвсем сериозно. Ще се радвам да се видя с Мия в някое кафене. Бъдете така добра и се заемете с организацията, скъпа Еми. Удобно ми е в събота или в неделя следобед. Някъде в центъра. В кафене «Хубер», «Европа» или «Париж», все едно.“

 

 

40 минути по-късно

Re:

„Лео, плашите ме. Що за рязка промяна в настроението? Сигурен ли сте, че не ми се подигравате? Наистина ли да питам Мия? Да не се откажете в последния момент? Мия е много чувствителна жена, не бива да си играете с нея.“

 

 

Три часа по-късно

Отговор:

„Не съм от мъжете, които си играят с непознати жени. Просто си промених мнението. Щом ми предлагат среща с привлекателна жена, защо да не се възползвам? Едва ли ще ми навреди да си поговоря с нея около час. Идеята да ни запознаете ми харесва все повече, Еми.“

Лека вечер: Лео.

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Добре, Лео, ще си направя съответните изводи. Ще се чуя с Мия и ще ви уведомя.“

 

 

Минута и половина по-късно

Отговор:

„Какви изводи?“

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, навярно подозирате, че ще отменя уговорката в последния момент. Може би смятате, че никога не съм възнамерявала да ви запозная с моята (привлекателна) приятелка. Мислите си, че съм използвала Мия само за да се правя на интересна пред вас. Така ли е? Е, драги Лео, бъркате! След малко ще й се обадя. Ако тя потвърди срещата, не бива да се измъквате. Иначе страшно ще ви се ядосам!“

Всичко добро засега: Еми.

 

 

18 минути по-късно

Отговор:

„Мия обаче няма да се съгласи. Защо й е да се среща с непознат мъж, близък на нейна приятелка, при положение че самата й приятелка не го е виждала? С право ще се зачуди защо трябва да излиза точно с него. Мия ще се почувства като опитно зайче. Но нямам намерение да ви разубеждавам. Лека нощ, поздравете от мен шкафа за вино! Щом приключим със «случая Мия», можем отново да изпием по чаша. Какво ще кажете, Еми?“

 

 

На следващия ден

Относно: Мия

„Здравейте, Лео, как сте? Адски е горещо днес! Вече не знам какво да съблека от себе си. Носите ли понякога шорти и сандали? Какво предпочитате — тениска (с якичка?) или безупречно изгладена риза? С колко разкопчани копчета? Джинси, панталон с ръб или — не дай боже — бермуди? Колко светло трябва да е навън, за да си сложите слънчеви очила? Имате ли косми по ръцете? А по гърдите? Добре, спирам дотук.

Всъщност исках да ви кажа, че се чух с Мия. По принцип тя е съгласна да се видите в някое кафене през деня. Думите й бяха: «Защо не?». Но вие трябва да й се обадите. (Разбира се, едва ли ще го направите.) Мия смята, че не желаете да се запознаете с нея. Мисли си, че нейната приятелка Еми просто се опитва да я уреди с някого. Освен това ме попита как изглеждате. Отвърнах й, че май не сте грозен, но на практика съм видяла само сестра ви… Мдааа, трудна работа. Вероятно нищо няма да стане! Избягвайте да излизате в горещините!“

Ваша Еми.

 

 

Два часа и половина по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, ще отговоря на въпросите ви. Чувствам се много добре. Да, адски е горещо! Когато ми пишете «Вече не знам какво да съблека от себе си», целта ви е да си представя как изглеждате точно в този момент, нали? Е, спечелихте — наистина си го представих!

Нося шорти единствено на плажа. (Струва ми се, че наоколо няма такъв.) Никога не обувам сандали, но ако държите, ще си купя някой чифт за първата ни среща. Тениска или риза? И двете, често една върху друга. Колко разкопчани копчета? В зависимост от времето. В момента всички са разкопчани, тъй като няма кой да ме гледа. Що се отнася до панталоните, предпочитам джинси. Бермуди ще обуя най-рано на първата ни среща, ако, разбира се, решим да се видим през лятото (на някоя от следващите години)! Нося слънчеви очила, когато навън грее слънце. Имам косми по главата, слепоочията, на брадата, ръцете, краката и гърдите… Май са доста.

А, да, за малко да забравя — пратете ми телефонния номер на Мия!

Желая ви приятни часове в горещината.“

Ваш Лео.

 

 

45 секунди по-късно

Re:

„Моля? Наистина ли ще се обадите на Мия? Още смятате, че блъфирам, нали? Ето, заповядайте: 0773/8636271. Мия Лехбергер. Сега доволен ли сте?“

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Благодаря, Еми. Странно е как човек може да се поти толкова много в края на май… Днес заминавам на двудневен конгрес в Будапеща. Ще ви пиша веднага щом се върна. Забавлявайте се, докато ме няма, Еми.“

Всичко най-добро: Лео.

 

 

Два дни по-късно

Относно: (празно)

„Здравейте, Лео! Върнахте ли се? Познайте с кого говорих сутринта. Ще отгатнете ли какво ми каза? «Обади се виртуалният ти приятел. Бях толкова изненадана, че щях да затворя телефона. Но той се държа толкова мило! Беше учтив, дружелюбен, леко срамежлив, чаровен… дрън-дрън… Имаше такъв приятен глас! И ми се стори невероятно възпитан!…» Лео, Лео, очевидно сте използвали целия си чар. Честно казано, не вярвах, че ще звъннете на Мия. Желая ви приятно изкарване на утрешната среща! Между другото Мия ме попита дали не искам да дойда. Обясних й, че няма да е честно спрямо Вас, тъй като аз съм по-скоро плод на въображението ви. Жена с три лица, които не сте виждали. Едва ли ще се зарадвате, ако трябва да изберете едно от тях. Права ли съм?“

Сърдечни поздрави: Еми.

 

 

Три часа по-късно

Отговор:

„Здравейте, Еми! Върнах се, но все още съм доста зает. Мия ми се строи много симпатична по телефона. Ще ви пиша пак.“

Лео

(P.S. Не е необходимо да присъствате лично, Еми. И бездруго Мия ще ви опише срещата в най-големи подробности.)

 

 

Дванайсет минути по-късно

Re:

„Лео, напоследък се държите малко арогантно. Изобщо не знам как да тълкувам поведението ви. Успех утре!“

Еми

И до скоро виждане! (В някой друг живот.)