Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (3)

Трета глава

На следващия ден

Относно: Кошмар

„Лео Лайке, най-после разбрах!!! Преди малко се събудих цялата обляна в пот. Сетих се! Много хитро сте скроили плана. Още отначало бяхте напълно сигурен, че няма да ви позная. И нищо чудно, дегизирали сте се като сервитьор! Познавате управителя на заведението и сте се уговорили да работите там за два часа, нали? Дори знам кой келнер бяхте. Всъщност има само една възможност, тъй като останалите изглеждаха прекалено възрастни. Вие сте слабичкият мъж с кръглите очила с черни рогови рамки.“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„И? Разочарована ли сте? (Между другото добър ден.)“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Разочарована? Отрезвена! Засегната! Ядосана! Излъгана! Вие ме подведохте. Още от самото начало сте замислили тази непочтена игра. Именно вие предложихте кафене «Хубер» за място на срещата. Вероятно седмици наред целият персонал се е забавлявал за моя сметка. Намирам го за подло и евтино. Това не е онзи Лео Лайке, когото познавам. Няма нищо общо с човека от имейлите и едва ли бих продължила да общувам с него. С тази постъпка вие унищожихте всичко, което бяхме изградили в продължение на месеци. Сбогом!“

 

 

Девет минути по-късно

Отговор:

„Сега поне харесвате ли ме чисто визуално?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Искате честен отговор? С удоволствие ще ви го изпратя, за да приключим веднъж завинаги.“

 

 

45 секунди по-късно

Отговор:

„Да, би било любезно от ваша страна, стига да не ви затруднявам.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„Не мисля, че сте красив. Нито пък грозен. Напълно сте ми безразличен. Ужасно скучен и банален. Направо пфууу!“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Наистина ли? Звучи доста брутално. Значи трябва да съм щастлив, че не съм на мястото на въпросния човек. И че не нося неговата келнерска униформа. С други думи не бях онзи мъж и никога няма да бъда. Всъщност изобщо не бях един от сервитьорите. Нито помощник в кухнята, униформен полицай или чистачка. Бях чисто и просто Лео Лайке, най-обикновен клиент на кафене «Хубер» между три и пет часа следобед. Жалко за съня ви, скъпа Еми Ротнер, която поставя външния вид над всичко. Жалко за пропиляния ви кошмар!“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Благодаря ви, Лео!!! Ще си сипя едно уиски.“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„Предлагам сега да обсъдим как изглеждате вие, за да се успокоите. Предварително искам да уточня, че външният вид е важен за мен, но далеч не толкова, колкото за вас. Следователно без притеснение ще заявя, че във въпросния интервал от време в заведението имаше много интересни жени, които биха могли да бъдат Еми Ротнер.

(За съжаление трябва да прекъсна за момент, тъй като ми предстои конференция — понякога ми се налага и да работя. Скоро сигурно няма да намирам време и за това.)

Ще ви пиша отново след около два часа. Междувременно е по-добре да оставите бутилката уиски настрана…“

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„1) Все още не мога да повярвам, че човек, способен да ми прави компания в толкова интимен момент (като пиенето на уиски) и който пише като вас, може да бъде някой от мъжете в кафене «Хубер»! Ето защо ще ви попитам още веднъж, скъпи Лео. Възможно ли е просто да не съм ви забелязала? Моля ви, кажете, че е така! Не ми се иска да попаднете в някоя от категориите, изброени от мен вчера. Би било наистина жалко!

2) Може би в заведението изобщо не е имало «много интересни жени». Може би мистър Лайке просто се интересува от (много) жени.

3) И все пак с удоволствие бих се разменила с вас. Според желанието, настроението и фантазията си ще изберете някой от многобройните «интересни» варианти на Еми Ротнер. Аз обаче трябва да се задоволя с един Лео Лайке, когото в най-добрия случай не съм забелязала. Последното не говори непременно във ваша полза.

4) Очевидно нямате представа коя съм.

Сега можете да продължите, Лео!“

 

 

Два часа по-късно

Отговор:

„Благодаря, Еми, най-после получих истински имейл в стил Ротнер. Позволете ми веднага да премина към четвърта точка. Заблуждавате се, като си мислите, че нямам представя коя от всички жени сте. Трябва обаче да призная, че не съм напълно сигурен в преценката си. Спрях се на три варианта и съм убеден, че един от тях е верният. При подредбата смятам да използвам букви, а не цифри, защото не искам описанието ми да придобие формата на класация. Ето и моите кандидатки за титлата «Еми Ротнер»:

а) Прототип на първоначалната ми представа за Еми. Седеше на бара, четвъртата отляво. Висока около 165 см, грациозна, с къса тъмна коса. На около четирийсет години. Неспокойна, с отривисти движения, постоянно въртеше чаша уиски (!!!) в ръце. Седеше с високо вдигната глава и демонстрираше известна надменност. (Прикриваше леката си несигурност с достолепна арогантност.) Екстравагантен панталон и яке. Странна филцова чанта. Зелени обувки, сякаш избрани за победител в неделния конкурс измежду личната колекция от сто чифта. (Предполагаем номер на обувките — 37!!!) Наблюдаваше мъжете така, че да не забележат погледа й. Черти на лицето — фини, леко напрегнати. Лице — красиво. Тип — непринудена, енергична, темпераментна. Една истинска Еми Ротнер.

б) Втори вариант, Еми блондинката. Три пъти смени мястото си в заведението. Отначало седеше в предната дясна част, след това съвсем отзад. По някое време мина в средата и накрая отиде на бара. Самоуверено поведение, бавни движения (в сравнение с прототипа на Еми). Руса чуплива коса, подстригана в стил. 80-те. На около трийсет и пет години. Първо пиеше кафе, после червено вино. Изпуши една цигара. (Наслаждаваше й се истински, без да прилича на страстен пушач.) Ръст — над 175 см. Стройна, с дълги крака. Червени маркови маратонки. (Предполагаем номер на обувките — 37!!!) Избелели джинси, тясна черна тениска (голям бюст, ако ми позволите тази забележка). Хвърляше случайни погледи на мъжете в заведението. Черти — спокойни. Лице — красиво. Тип — женствена, самоуверена, хладнокръвна.

в) Изненадващата Еми. Обикаляше из салона, няколко пъти седна и на бара. Доста срамежлива. Екзотичен тен, големи бадемови очи, премрежен поглед, плахо излъчване. С кестенява коса до раменете, отпред подстригана на етажи. На около трийсет и пет години. Напитки — кафе, минерална вода. Ръст — към 170 см. Слаба, със стилен жълто-черен панталон (определено не евтин) и тъмни, семпли боти. Набиваща се на очи брачна халка! (Предполагаем номер на обувките — 37!!!) Оглеждаше се наоколо, видът й беше замечтан, одухотворен, меланхоличен. Черти — нежни. Лице — красиво. Тип — женствена, чувствена, срамежлива, нерешителна. И може би тъкмо заради това — Еми Ротнер.

Е, скъпа Еми, предлагам ви тези три варианта. Накрая все пак ще ви отговоря на належащия въпрос от първа точка, а именно дали е възможно да не сте ме забелязали. Разбира се, че е възможно. Но в случая не е така, съжалявам!“

Ваш Лео

 

 

Пет часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, днес няма ли да ми пишете? Толкова ли силно страдате от ограниченията на собственото си въображение? Нима ви е напълно безразлично дали по цели нощи (и с кого) вися в долнопробни барове?“

Лека нощ: Лео.

 

 

На следващия ден

Относно: Загадъчно

„Добър ден, Лео. Направо ме съсипвате. Вече не съм в състояние да мисля за нищо друго! Много ми хареса описанието на трите жени. Изумена съм, непрекъснато ме изненадвате. Иска ми се наистина да не съм ви видяла!!! Лео, нека приемем, че действително съм една от тях. Бихте ли ми обяснили как точно успяхте да наблюдавате гостите на заведението, без да се набивате на очи? Да не би да сте ползвали скрита камера? Ако наистина съм една от трите жени, аз също би трябвало да съм ви разгледала доста добре. Следователно се потвърждава съмнението ми, че сте били един от мъжете, които не отговарят на представата ми за Лео Лайке, защото, простете за израза, всички изглеждаха убийствено скучни.

Второ (днес не използвам цифри, а само думи. Последният ви имейл преливаше от числа — пропуснахте единствено да споменете точните мерки на жените): защо именно тези три?

Трето: коя от тях ви допадна най-много?

Четвърто: кажете ми най-сетне кой бяхте вие? Моля ви! Дайте ми поне малък жокер.“

С приятелско, но все по-нарастващо нетърпение: ваша Еми.

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Защо именно тези три? Еми, отдавна знам, че сте изключително привлекателна жена. Вие сте съвсем наясно с това и не се опитвате да го скриете. Непрекъснато го изтъквате, било то пряко или косвено. Никоя жена не блъфира с външността си, освен ако не е сто процента сигурна, че въздейства на мъжете. Вие дори се обиждате, когато не успеете да засенчите моментално всички наоколо. Нека ви припомня втора точка от вчерашния ви имейл. Там пишете: «Може би в заведението изобщо не е имало „много интересни жени“. Може би мистър Лайке просто се интересува от (много) жени.» Смятате се за най-привлекателна от всички и се чувствате лично засегната, ако веднага не получите необходимото признание. Ето защо задачата ми се оказа съвсем лесна — трябваше просто да си набележа няколко атрактивни жени, които се оглеждаха наоколо (независимо дали успяваха да го прикрият или не) и носеха приблизително 37 номер обувки. Изборът ми се спря точно върху три.

Към «Трето»: не бива да ме питате коя от жените ми е допаднала най-много. И трите бяха интересни по свой начин, но за мен те имат щастлив брак, две деца и ако не шест морски свинчета, то поне един котарак на име Вурлицер. И трите живеят в друг свят, в който мога да надникна само виртуално, но нямам право да опозная. Вече многократно споменах, че предпочитам да създам свой образ на Еми Ротнер в съзнанието си (съответно в пощенската си кутия), отколкото да я преследвам в реалния свят или да тъгувам за нея. Все пак ще ви призная, че първата Еми Ротнер (така нареченият прототип) ми се струва най-автентична. Тя сякаш се доближава най-много до онази Еми, която познавам от писмата.

Към «Четвърто»: ако потвърдите, че действително сте една от трите кандидатки, ще ви подскажа кой от мъжете в кафенето съм бил.“

С най-добри пожелания: ваш Лео.

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Добре, Лео. Но първо ми дайте жокера. После ще потвърдя или опровергая предположенията ви!“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Имате ли брат или сестра?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Да, по-голяма сестра, която живее в Швейцария. Защо? Това ли беше жокерът?“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Да, Еми.“

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„Но той не ми подсказва нищо!“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Имам по-голям брат и по-малка сестра.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„Чудесно, Лео. Но нека го обсъдим някой друг път. В момента цялото ми съзнание е ангажирано от мъжа, който има по-голям брат и по-малка сестра.“

 

 

50 минути по-късно

Re:

„Ехо, Лео, къде сте? Каква е тази мъчителна пауза?“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Доста често се виждам със сестра ми Адриен. Чувствам я много близка. Споделяме си всичко. Скъпа Еми, това беше повече от жокер. За останалото трябва да се досетите сама. А сега ми кажете дали сте една от трите «Еми».“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Лео, що за кодирано съобщение? Искам да ми загатнете… Ясно! Едва тогава ще кажа каквото и да било.“

 

 

30 секунди по-късно

Отговор:

„Питайте как изглежда сестра ми.“

 

 

35 секунди по-късно

Re:

„Как изглежда сестра ви?“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„Висока и руса.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„О, страхотно. Вижте, предавам се!

Скъпи наблюдателен психолингвист Лео, Наистина съм една от трите жени. Но както ги описвате, те едва ли биха могли да бъдат по-различни една от друга. Обединява ги единствено номерът на обувките им. Учудвам се как и трите ви се струват интересни и привлекателни. Но такива сте вие, мъжете.

Приятна вечер! Смятам да направя кратка почивка от Лео. Очакват ме по-съществени неща. Чао.“

Еми

 

 

Един час по-късно

Отговор:

„Последното беше класически пример за прототипа на Еми, вариант номер едно.“

 

 

Пет часа по-късно

Отговор:

„Сестра ми е манекенка. Лека нощ!“

 

 

На следващия ден

Относно: !!!

„Не!“

 

 

45 минути по-късно

Отговор:

„Напротив.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Дългокраката руса манекенка…“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„… е сестра ми!“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„А вие сте мъжът, който държеше ръката й и я гледаше влюбено.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Направих го само за заблуда на противника. В същото време тя наблюдаваше всички жени, които приличаха на Еми, и ми ги описваше с най-големи подробности.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„По дяволите, вече съвсем забравих как изглеждахте! Погледнах ви съвсем бегло.“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„Все пак успях да спася честта на мъжете в кафенето. Сама казахте: «Вдясно на бара седеше може би единственият интересен мъж в заведението. Държеше за ръка някаква руса дългокрака манекенка». Смятам да разпечатам този пасаж и да го сложа в рамка!“

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Не се възгордявайте, скъпи мой. Всъщност вниманието ми бе привлечено от красивата блондинка. Помислих си, че щом някой излиза с такава жена, би трябвало да е интересен човек. Спомням си единствено, че сте сравнително висок, слаб и младолик. Бяхте облечен сравнително добре и доколкото си спомням, все още имахте коса и зъби. Най-същественото разбрах предимно от изражението на мнимата ви любима. Тя ви гледаше така, сякаш много държи на вас и ви цени високо. Но може и просто да се е преструвала, за да заблуди бедната Еми Ротнер. Между другото планът да се съюзите със сестра си е доста хитър. Много е мило, че сте й разказали за мен. Имам добро предчувствие. Наистина ви харесвам, Лео! (И съм повече от щастлива, че не се оказахте рунтавото чудовище или някой друг от ужасяващите персонажи в кафене «Хубер».)“

 

 

30 минути по-късно

Отговор:

„Всъщност и аз нямам представа как изглеждате, скъпа моя. През цялото време седях с гръб към въпросните кандидатки. Адриен ми описваше жените от своя гледна точка, затова приложих и толкова модни детайли. Нямам никакви лични наблюдения.“

 

 

Един час по-късно

Re:

„Преди окончателно да приключим с играта, имам един последен въпрос. Коя от трите жени би допаднала най-много на сестра ви? За коя си мисли, че съм аз?“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„За една от трите ми каза: «Би могла да е тя!». За другата добави: «Вероятно е тя!». А за третата: «В тази би се влюбил!».“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„В Коя бихте се влюбили???“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, никога няма да получите отговор на този въпрос. Спестете си усилията, няма да изкопчите нищо от мен. Желая ви хубава вечер. И благодаря за вълнуващата «игра». Много ви харесвам, Еми!“

Ваш Лео

 

 

25 секунди по-късно

Re:

„В русата с големите гърди, нали?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Откажете се, скъпа Еми!“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Опитът да избегнете въпроса също е отговор. Значи в русата с големите гърди!“

 

 

На следващата вечер

Относно: Един лош ден

„Скъпи Лео, как мина денят ви? Моят беше лош. Добър вечер, лека нощ.“

Еми

(Между другото коя от трите жени си представяте, когато мислите за мен? Надявам се, че все още мислите за Еми!)

 

 

Три часа и половина по-късно

Отговор:

„Когато мисля за Еми, не си представям никоя от трите, описани от сестра ми, а четвъртата, моята Еми. И, да, разбира се, че все още си мисля за нея. Защо денят ви не мина добре? Кое беше лошото в него?“

Лека нощ, добро утро: ваш Лео.

 

 

На следващия ден

Относно: Един хубав ден!

„Добро утро. Ето така започва един хубав ден! Отварям пощенската си кутия и откривам имейл от Лео Лайке. Вчера се чувствах зле — нямах писмо от Лео. Нищичко, дори и жалка вест. Какво друго може да очаквам от подобен ден?

Лео, нека ви кажа нещо. Мисля, че трябва да сложим край. Започвам да ставам зависима от вас. Не е нормално да чакам писма от мъж, който ми обръща гръб, когато се видим. Той отказва да се запознае лично с мен и желае единствено да получава имейлите ми. Използва моите думи, за да създаде жена по свой собствен вкус. Вероятно го прави, защото жените, с които се среща действително, го карат да страда неимоверно. Не мога да продължавам така. Не ми е достатъчно. Разбирате ли ме, Лео?“

 

 

Два часа по-късно

Отговор:

„Да, напълно ви разбирам. Ще ви задам четири въпроса, като използвам познатата схема на Ротнер.

1) Искате ли да се запознаем лично?

2) Защо?

3) Докъде ще доведе срещата ни?

4) Ще кажете ли на съпруга си?“

 

 

30 минути по-късно

Re:

„1) Дали искам да се запознаем лично? Естествено. По-добре лично, отколкото безлично, нали?

2) Защо? Ще узная едва когато се срещнем.

3) Докъде ще доведе срещата ни? Дотам, докъдето трябва. Ако не доведе дотам, значи не е било писано така.

4) Дали ще кажа на съпруга си? Ще мога да ви отговоря чак след като знам докъде е довела срещата ни.“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Значи бихте изневерили на съпруга си?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Кой е споменал подобно нещо?“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„С такива впечатления останах от писмото ви.“

 

 

35 секунди по-късно

Re:

„Внимавайте да не си създадете погрешни впечатления.“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Какво ви липсва във вашия съпруг?“

 

 

75 секунди по-късно

Re:

„Абсолютно нищо. Как изобщо ви хрумна, че нещо ми липсва?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Останах с подобно впечатление.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„От какво толкова се впечатлихте? (Психологическите ви похвати започват да ме дразнят.)“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„От начина, по който ми показвате, че искате нещо от мен. Едва когато се запознаем лично, ще разберете какво е то. Но аз не се съмнявам, че наистина искате (или по-скоро търсите) нещо. Нека го наречем приключение. Който търси приключения, очевидно не изживява такива в момента. Прав ли съм?“

 

 

Час и половина по-късно

Re:

„Да, действително търся нещо. Търся спешно някой свещеник, за да ми обясни значението на изневярата. Поне така, както си я представя един свещеник, който никога досега не е изневерявал, защото няма на кого да изневери, освен на Божията майка. Лео, моля ви, не разигравайте драми в стил «Птиците умират сами»! Не търся никакво «приключение». Просто ми е интересно как изглеждате. Искам поне веднъж да погледна в очите виртуалния си приятел. Ако наричате това изневяра, признавам, че имам потенциал да изневеря.“

 

 

20 минути по-късно

Отговор:

„Но за по-сигурно няма да кажете на съпруга си.“

 

 

15 минути по-късно

Re:

„Лео, не обичам подобни морализаторски твърдения! Съветвам ви да ги запазите за себе си. Да имаш щастлив брак не означава ежедневно да докладваш на партньора си с кого си се видял. Така бих отегчила до смърт Бернхард.“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Значи няма да кажете на вашия Бернхард за срещата ни, тъй като се страхувате да не го отегчите до смърт?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Лео, как само звучи «вашия Бернхард»! Не съм виновна, че съпругът ми също си има име. Но това далеч не означава, че той ми принадлежи. Не е залепен денонощно за мен, а аз не го галя непрекъснато по главата и не му нашепвам, че е «моят Бернхард». Лео, според мен нямате идея какво всъщност представлява един брак.“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Еми, до момента изобщо не съм коментирал нечий брак. Между другото така и не отговорихте на последния ми въпрос. Но както писахте наскоро, опитът да избегнете въпроса също е отговор.“

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, да приключим с тази тема. Всъщност Вие не отговорихте на ключовия ми въпрос. Ще го повторя още веднъж. Искате ли да се срещнем? Ако да, нека го направим! Ако не, бихте ли ми казали как трябва да продължим отсега нататък? Ще продължим ли изобщо?“

 

 

20 минути по-късно

Отговор:

„Защо просто не си пишем, както досега?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Не мога да проумея защо нямате никакво желание да ме видите! Лео, вие сте непоправим. Представете си, че съм блондинката с големите гърди!!!“

 

30 секунди по-късно

Отговор:

Какво бих спечелил в такъв случай?

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„Ще можете да ме зяпате.“

 

 

35 секунди по-късно

Отговор:

„И това ще ви хареса?“

 

 

25 секунди по-късно

Re:

„Не на мен, а на вас! Всички мъже обичат да зяпат, макар и да не си го признават.“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Подобни диалози ми харесват много повече.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„Аха, значи си падате по недодяланата вербална еротика.“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Добри заключителни думи, Еми. За съжаление трябва да изляза. Желая ви приятна вечер.“

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Днес си разменихме цели двайсет и осем имейла, Лео. И какво постигнахме? Нищо. Кое е вашето мото? Необвързаността. А заключителните ви думи? «Приятна вечер». Струва ми се, че все още сме на етапа «Еми Ротнер ви желае весела Коледа и честита Нова година». След стотици писма и една професионално непроведена среща не сме се сближили дори и на милиметър. Интимното ни непознанство се поддържа единствено от неимоверните усилия, които полагаме за него. Лео, Лео, Лео. Жалко, жалко, жалко.“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Оплаквате се, когато не ви пиша цял ден. Не сте доволна и ако в рамките на пет часа ви изпратя четиринайсет имейла. Мисля, че не може да ви се угоди, скъпа Еми.“

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„Не и по имейла!!! Приятна вечер, г-н Лайке.“

 

 

След четири дни

Относно: (празно)

„Ку-ку!“

Сърдечни поздрави: Еми.

 

 

На следващия ден

Относно: (празно)

„Лео, ако мълчанието ви е някаква тактика, определено е доста неприятна! Омръзна ми, няма да ви пиша повече. Чао.“

 

 

Пет дни по-късно

Относно: (празно)

„Надявам се, че не са ви спрели тока, Лео.

Започвам да се притеснявам за вас. Напишете ми поне едно «Беее»!“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Добре, Еми, нека се срещнем. Разбира се, ако все още искате. Кога? Днес? Утре? Вдругиден?“

 

 

15 минути по-късно

Re:

„Така значи, безследно изчезналият най-после се появи! И изведнъж се разбърза да ме види. Да, може би все още искам да се срещнем. Но първо ми кажете къде потънахте цели десет дни. И гледайте обяснението да е достоверно!!!“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„Майка ми почина. Достатъчно достоверно ли е?“

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„По дяволите! Наистина ли? От какво?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Най-вече от нещастие. Диагнозата беше «злокачествен тумор». За щастие всичко приключи бързо, без особени мъчения.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Бяхте ли при нея, когато се случи?“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Почти. Със сестра ми чакахме в коридора. Лекарите ни казаха, че моментът не е подходящ за свиждане. Питам се дали има по-подходящ момент от този.“

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Бяхте ли близки? (Извинете, че ви задавам такъв тривиален въпрос, Лео.)“

 

 

Четири минути по-късно

Отговор:

„Само преди седмица щях да кажа, че не сме особено близки. Днес обаче съм на друго мнение, ако съдя по болката, която изпитвам. Но не искам да ви отегчавам със семейните си истории, Еми.“

 

 

Шест минути по-късно

Re:

„Изобщо не ме отегчавате, Лео. Искате ли да се видим и да поговорим? Може би точно аз съм подходящият човек в тази ситуация. Намирам се съвсем встрани от живота ви, но все пак съм близо до вас. Нека веднъж завинаги забравим формалностите и се срещнем като двама добри стари приятели.“

 

 

Десет минути по-късно

Отговор:

„Съгласен съм. Благодаря ви, Еми! Какво ще кажете за тази вечер? Но трябва да ви предупредя, че чувството ми за хумор достигна рекорден спад.“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Скъпи, скъпи Лео, за съжаление няма да успея довечера. Не може ли утре към седем вечерта в някое кафене в центъра?“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Утре е погребението, но вероятно ще приключи до седем. Ще ви напиша имейл най-късно до пет следобед. Тогава ще уговорим мястото на срещата. Става ли?“

 

 

Десет минути по-късно

Re:

Да, Лео, нека направим така. Много ми се иска да ви кажа нещо утешително. Страхувам се обаче, че би прозвучало като „весела Коледа и честита Нова година“. Затова ще се въздържа. В мислите си съм с вас. Мога да си представя какво ви е в момента. Не смея да ви пожелая „лека нощ“, тъй като едва ли ще спите спокойно. Но утре вечер ще бъда ваша опора. Доскоро!

Еми

(Въпреки тъжния повод се радвам, че ще се видим!

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Аз също!“

Лео

 

 

На следващия ден

Относно: Промяна

„Скъпа Еми, за съжаление уговорката ни за днес отпада. Утре ще ви обясня защо. Не ми се сърдете. Благодаря ви за подкрепата. Наистина я оценявам!“

Сърдечни поздрави: Лео.

 

 

Два часа по-късно

Re:

„Няма проблем.“

Еми

 

 

На следващия ден

Относно: Марлен

„Скъпа Еми, снощи бях с Марлен, бившата ми приятелка. Тя дойде и на погребението. Двете с майка ми се разбираха чудесно и за мен беше важно да поговоря с нея. Марлен е ключът, способен да отвори вратите на моята сложна семейна история. Мога само да й завиждам за близките й отношения с майка ми. Вчера тя се чувстваше много зле и аз бях човекът, който я утешаваше. Тази роля определено ми хареса, тъй като не понасям да ми съчувстват. Предпочитам аз да съчувствам на някого. (От време на време и на самия себе си, но няма да се впускам в подробности.) Дано не ми се сърдите, че ви «вързах тенекия». Помислих си: «Лео, защо е необходимо да въвличаш жена, която няма нищо общо с миналото ти?». А и не ми се искаше да ме виждате в подобна светлина. Предпочитам да се срещнем, когато съм в по-добра форма. Опитайте се да ме разберете, Еми. Още веднъж ви благодаря за подкрепата. Тя означава много за мен.“

Хубав ден: Лео.

 

 

Три часа по-късно

Re:

„Всичко е наред.“

Поздрави: Еми.

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Не, явно нещо не е наред, щом ми пишете толкова лаконично. Какво има, Еми? Засегнах ли ви, когато отказах да се видим? Чувствате ли се използвана (и в същото време ненужна)?“

 

 

Два часа и половина по-късно

Re:

„Не, не, Лео. Просто съм много заета и затова бях кратка.“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Не вярвам. Познавам ви, Еми. Поне отчасти. Колкото и да е странно, започвам да изпитвам угризения на съвестта. Взех да си мисля, че ми се сърдите, макар да знаете твърде добре, че нямате никакво право.“

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Стига сте увъртали, скъпи Лео. Кажете, поне имахте ли успех с утешаването? Потръгнаха ли отново нещата с Марлен?“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Така било значи! Ами разбира се! Лео Лайке има наглостта да се срещне със своята бивша приятелка след погребението на майка си. Еми Ротнер, която не пропуска случай да заклейми господин Лайке като отявлен моралист, веднага надушва нравствения упадък. Нека тогава призная още нещо, скъпа Еми. Как ще реагирате, ако ви кажа, че само шест часа след погребението на майка ми бях на косъм да преспя с бившата си приятелка? Надявам се, че сте силно шокирана! Лека вечер.“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Бихте ли ми обяснили как човек се разминава «на косъм» от секса с някого? И преди всичко — защо би го направил? Убедена съм, че само мъжете се държат по този начин. Вероятно сте сметнали, че можете да «утешите в леглото» бившата си приятелка. Но малко преди нещата да ескалират, тя се е усетила и ви е прошепнала в ухото: «Лео, недей, не бива да го правим. Отново ще разрушим доверието, което си върнахме тази вечер». А вие сте си казали: «Жалко, бях само на косъм…».“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, изумен съм колко упорито и самоуверено се изказвате по лични въпроси, които не ви засягат ни най-малко. Учудвам се как успявате да изберете възможно най-неподходящия момент, за да натрапите своята липса на вкус, опитвайки се да припишете на други хора склонността си да принизявате всичко до едно-единствено нещо — секс, секс и само секс. Започвам да се питам защо се държите по този начин.“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Драги Лео, уважавам дълбоко вашата скръб, но кой започна да се хвали, че е щял да преспи «на косъм» с някого? Вие или аз? Съжалявам, Лео, но ми е дошло до гуша от такива сцени. Изпитвала съм ги твърде често на собствения си гръб, а много от приятелките ми продължават да страдат от мъжкото малодушие. Извинете ме, ако ситуацията с Марлен е протекла другояче. Между другото човек с вашата чувствителност трябва да знае, че жена като мен би се обидила, в случай че я пренебрегнат в последната минута, и то заради бивша приятелка. Да, Лео, действително съм засегната. Не съм случаен човек, дори за вас.“

С уважение: Еми.

 

 

На следващия ден

Относно: Еми

„Не, Еми, определено не сте случаен човек. Особено за мен. Вие сте моят втори глас, който ме съпровожда в ежедневието. Вие превърнахте вътрешния ми монолог в диалог и обогатихте душевния ми свят. Не спирате да задавате въпроси, да се защитавате, да ме осмивате и да спорите с мен. Изключително съм благодарен за вашия хумор, чар, жизненост и дори за липсата ви на вкус.

Но, Еми, не се превръщайте в моя съвест! И за да не се отклоня от любимата ви тема, ще добавя, че би трябвало да ви е напълно безразлично кога, с кого и колко често правя секс (или какъв вид предпочитам). Аз не разпитвам как върви интимният ви живот с Бернхард. И, честно казано, не ме интересува. Това не означава, че никога не съм имал еротични фантазии с вас. Но се опитвам да ги държа настрана и да не ви ги натрапвам. Те са в моето съзнание и именно там трябва да останат. Не бива да навлизаме в личното пространство на другия. Така няма да постигнем нищо.

Еми, онези на пръв поглед маловажни думи, които си разменихме след смъртта на майка ми, наистина ми помогнаха. Отново чух втория си глас. Той задаваше въпроси, които сам не си задавах, и предлагаше нужните отговори. Накара ме да се чувствам по-малко самотен. Изпитах силното желание най-после да стопя дистанцията между нас. Ако онази вечер бяхте намерили време, наистина щях да го направя. Всичко можеше да бъде различно днес, без тайни и мистерии. Още в началото на срещата щях да ви прехвърля семейния си товар и двамата щяхме да рухнем под неговата тежест. Край на магията и илюзиите. Щяхме да говорим, докато няма какво повече да си кажем. Какво би последвало? Единствено отрезвяване. Как бихме се справили с близостта, при положение че никога не сме се срещали? Как щяхме да се погледнем? Какво бихме видели в другия? Щяхме ли да си пишем днес? И ако да, за какво?

Еми, страх ме е да не загубя «втория си глас», гласа на Еми. Искам да го запазя и да се отнасям предпазливо към него. Той стана неделима част от мен.“

Ваш Лео.

 

 

Три часа по-късно

Re:

Нека продължа любимата си тема. Съжалявам, но не ми е безразлично Кога, с Кого и Колко Често Правите Секс! Щом съм нечий „втори глас“, мога да се меся в решенията на този човек по споменатите въпроси. (Трябва обаче да призная, скъпи Лео, че до момента не съм коментирала казуса „какъв вид секс“ обичате. Но скоро ще стигна и до него.) Сега ви оставям насаме със собствения ви глас. Утре следва продължение.

Целувки: Еми.

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Може ли и аз да си позволя малко циничност, уважаема Еми? Да приемем, че наистина съм «рунтавото чудовище» от кафене «Хубер». Пак ли нямаше да ви е безразлично кога, с кого и колко често правя секс? С други думи не се ли интересувате от тези неща именно защото в имейлите си към мен преследвате някакъв мъжки идеал, който — въпреки семейното щастие с Бернхард — не ви е безразличен? Така се потвърждава теорията ми, че всеки от нас е гласът на фантазията на другия. Чувството не е ли достатъчно хубаво и ценно, за да го разваляме?“

 

 

На следващия ден

Относно: Отговор

„Скъпи Лео, знаете ли кое ме дразни у вас? Определенията, които използвате по отношение на съпруга ми. «Въпреки семейното щастие с Бернхард». Какво, по дяволите, имате предвид? «Семейно щастие» звучи (при това нарочно!) като «изпълняване на интимните семейни задължения с партньора». Или като: «Узаконено от държавата редовно полово сношение със съответния обмен на телесни течности». Скъпи Лео, вие се подигравате с моя брак! Много съм чувствителна на тази тема. Моля ви, престанете!“

 

 

45 минути по-късно

Отговор:

„Еми, непрекъснато говорите за секс. Направо сте патологичен случай!“

 

 

Един час по-късно

Re:

„Едва започвам да говоря за секс, скъпи мой. Във вчерашните ви писма има няколко пасажа, които си струва да обсъдим. Като например въпроса за «еротичните фантазии». Вие използвате цели три отрицания, за да ме уверите, че ви привличам. Ето така се изразява Лео! Друг би казал: «Еми, понякога имам еротични фантазии с вас!». Лео Лайке обаче заявява: «Еми, това не означава, че никога не съм имал еротични фантазии с вас». И още се чудите, че не искам да приключа с тази тема! Не аз съм патологичният случай, скъпи Лео. Именно вие сте склонен към вербална еротика и словесни остроумия. Накратко, изобщо не вземам за чиста монета възвишените ви сексуални въжделения. Какво прави добрият стар Лео със своите тройно отречени еротични фантазии? Цитат: «Опитвам се да ги държа настрана и да не ви ги натрапвам». Не искал да ми ги натрапва. Питам се какви ли са тези фантазии, щом е толкова трудно да ми ги натрапите? Разкажете ми повече за тях.“

 

 

20 минути по-късно

Re:

„А, да, и още нещо, г-н Лео. Вчера ми писахте следното: «Не бива да навлизаме в личното пространство на другия». Склонна съм да ви противореча. Всичко, което обсъждаме и правим тук, е лично пространство. Още от самото начало беше така и нещата все повече се задълбочават. Ние не говорим за работата или интересите си, не коментираме какви са хобитата ни. Държим се така, сякаш не съществува култура, пренебрегваме политиката и дори не споменаваме времето. Единственото, което правим, е да навлизаме в личното пространство на другия. Вие в моето и аз във вашето. Така забравяме за всичко останало. Едва ли можем да навлезем по-навътре в личното пространство на събеседника. И вие постепенно трябва да приемете факта, че вече сте проникнали в моето «интимно пространство», и то не в смисъла на «любимата ми тема». Бих казала дори, че сте стигнали далеч отвъд нея.“

Лека вечер: Еми.

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, знаете ли пък от кое се дразня АЗ? От вашите постоянни обръщения — «господин Лео», «професор Лео», «господин психолингвист», «господин моралист» и т.н. Направете ми услуга, нека се ограничим само с «Лео». Саркастичните ви послания и бездруго са достатъчно ясни. Благодаря за разбирането!“

Лео

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Уффф! Не ви харесвам днес!“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„И аз не се харесвам.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„Много мило от ваша страна, че си признавате!“

 

 

20 секунди по-късно

Отговор:

„Благодаря.“

 

 

15 секунди по-късно

Re:

„Моля.“

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Заспахте ли вече?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Рядко заспивам преди вас. Лека нощ!“

 

 

30 секунди по-късно

Отговор:

„Лека нощ.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Често ли мислите за майка си? С удоволствие бих отнела част от бремето ви.“

 

 

30 секунди по-късно

Отговор:

„Вече го направихте, скъпа Еми. Лека нощ.“