Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (2)

Втора глава

Една седмица по-късно

Относно: О.В.

„Отвратително време, не мислите ли?“

Сърдечни поздрави: Е.

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„1) Дъжд. 2) Сняг. 3) Нещо между дъжд и сняг.“

Поздрави: Лео.

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Още ли сте ми обиден?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Никога не съм бил.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„А може би не обичате да разговаряте с омъжени жени?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Напротив! Но се чудя защо омъжени жени обичат да общуват с напълно непознати мъже.“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Да не би да пишете и на други? На кое място се нареждам в терапията ви за преодоляване на раздялата с Марлен?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Браво, Еми, започвате да възвръщате формата си. В предишните имейли ми се сторихте леко пасивна, смутена и нерешителна.“

 

 

Половин час по-късно

Re:

„Скъпи Лео, сега малко по-сериозно. Длъжна съм да се извиня за имейла със седемте точки, който ви изпратих миналия понеделник. Прочетох го няколко пъти и трябва да призная, че звучи наистина ужасно. Проблемът е, че няма как да знаете какви емоции влагам в думите си. Ако можехте да ме видите, докато пиша, вероятно не бихте се ядосали. (Или поне така си мисля.) Повярвайте ми, аз съм всичко друго, но не и озлобена. Разочарованията ми от мъжете са изцяло в границите на нормалното. Разбира се, съществуват ограничени мъже. Но аз лично не съм попадала на такъв. Имах голям късмет в това отношение. Цинизмът е по-скоро мое хоби и развлечение, отколкото пристъп на гняв или желание за мъст.

Между другото наистина оценявам, че ми разказахте историята за Марлен. (Същевременно обаче ми прави впечатление, че не споделихте нищо за самата нея. Що за жена е/беше тя? Как изглежда? Кой номер обувки носи? Какви обувки харесва?)“

 

 

Един час по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, не ми се сърдете, но нямам особено желание да обсъждам модния вкус на Марлен. Мога само да кажа, че предпочиташе да ходи боса по пясъка. Сега се налага да ви оставя, защото очаквам гости.“

Приятен ден: Лео.

 

 

Три дни по-късно

Относно: Криза

„Скъпи Лео, бях твърдо решена да не ви пиша, преди да получа нов имейл от вас. Въпреки че не съм учила психолингвистика, в главата ми се зародиха две мисли:

1) Загатнах ви между редовете, че съм омъжена и имам щастлив брак.

2) Откакто научихте, ми изпращате най-апатичните писма от началото на нашата кореспонденция, продължила вече повече от година. А изведнъж изобщо престанахте да ми пишете. Да не би да сте изгубили интерес към мен? Ако е така, това дължи ли се на факта, че съм омъжена, и то щастливо? Поне имайте смелостта да ми го кажете.“

Поздрави: Еми.

 

 

На следващия ден

Относно: (празно)

„Господин Лео?“

 

 

На следващия ден

Относно: (празно)

„Леееооо, Ееехооо???“

 

 

На следващия ден

Относно: (празно)

„Нещастник!“

 

 

Два дни по-късно

Относно: Мили думи от Еми.

„Здравейте, Еми! Беше ми изключително приятно да се прибера вкъщи след изтощителен семинар от неособено привлекателния и сив Букурещ, където очевидно имат доста изкривена представа за пролетта (снежни бури и ужасен студ). Включих веднага компютъра и сред всичките петстотин безсмислени съобщения в пощенската си кутия открих четири имейла от многоуважаваната госпожа Ротнер, прочута със своето красноречие и богат език. При мисълта, че ще прочета вашите мили, прочувствени и духовити писма, се зарадвах като румънска мечка в края на зимния си сън. Изпълнен с еуфория, отворих последния получен имейл и какво, мислите, съзряха очите ми?

Нещастник!

Благодаря за топлото посрещане!

Еми, Еми! Хубаво сте измислили поредния сценарий. Налага се обаче да ви разочаровам — изобщо не ми пречи фактът, че имате «щастлив брак». Никога не съм възнамерявал да ви опозная по-добре, отколкото е възможно във виртуалното пространство. Не съм искал да разбирам и как изглеждате. Съдейки по текстовете, които ми пращате, аз изграждам собствен образ за вас. Създавам своя лична Еми Ротнер. Начинът, по който си ви представям, не се е променил от началото на кореспонденцията ни. И няма да се промени, независимо дали сте преживели три нещастни брака, пет успешни развода, или ежедневно се оглеждате за «нещо ново», а в съботните нощи се отдавате на необуздани страсти. За съжаление обаче констатирам, че общуването с мен ви натоварва. Не спирам да се чудя защо една иронично-остроумна, чаровна, самоуверена, щастливо омъжена жена, която носи 37 номер обувки (и няма определена възраст), толкова много държи да обсъжда лични теми с един непознат, скучен, често навъсен мъж, който се възстановява от предишна връзка и има склонността да изпада в тежки кризи? Всъщност какво мисли съпругът ви за това?“

 

 

Два часа по-късно

Re:

„Първо най-важната новина — румънската мечка Лео се завърна от Букурещ! Добре дошли. Съжалявам за обидата, но ми беше на езика. Как бих могла да знам, че си имам работа с извънземен мъж, който по никакъв начин не е разочарован от факта, че неговата вярна и саркастична приятелка вече е омъжена? Очевидно предпочитате да създадете «своя лична Еми Ротнер», вместо да се запознаете с истинската. Позволете ми да ви отправя едно малко предизвикателство, скъпи г-н психолингвист. Дори в най-смелите си фантазии никога няма да разберете коя е истинската Еми Ротнер.

Успях ли да ви провокирам? Не? Така си и мислех. Опасявам се, че се случва тъкмо обратното — вие ме провокирате, Лео. Прилагате един необикновен, но изключително целенасочен подход, за да поддържате моето любопитство — искате да знаете едновременно всичко и нищо за мен. В даден момент пишете за «безумния си интерес», а в следващия изтъквате почти патологичната си незаинтересованост. Съответно или ме привличате, или ме отблъсквате. Признавам, че в този миг чувствам първото. Но, от друга страна, може би сте самотен, затворен, скитащ се (румънски) вълк, който не смее да погледне една жена в очите. Вероятно изпитвате силен страх от реалните срещи и създавате свой собствен въображаем свят, тъй като не успявате да се ориентирате в осезаемите, материални измерения на действителността. Не е изключено да избивате комплекси по отношение на жените. Предполагам, че Марлен би могла да ми разясни ситуацията. Имате ли случайно актуалния й телефонен номер или координатите на испанския пилот? (Шегувам се, не ми се сърдете отново цели три дни.)

Лео, падам си по вас. Харесвам ви, и то много! Много, много, много! Ала просто не ми се вярва, че не искате да ме видите. В никакъв случай не твърдя, че непременно трябва да се срещнем. Но ми е любопитно да узная как изглеждате. Така бих си обяснила доста неща, например защо пишете по този специфичен начин. Интересно ми е да науча какво лице се крие зад писмата, които ми изпращате. Изведнъж всичко ще придобие по-голяма яснота.

Държа още сега да направя едно уточнение — не желая да говоря за съпруга си. Вие обаче спокойно можете да ми пишете за други жени (ако такива съществуват извън пощенската ви кутия). В състояние съм да ви дам добри съвети, тъй като отлично разбирам тяхната гледна точка — в крайна сметка и аз съм представителка на същия пол. Но що се отнася до съпруга ми… Е, хубаво, ще споделя нещо. Имаме прекрасна, хармонична връзка и две деца (от първия му брак, с което ми бяха спестени мъките на бременността). Между нас няма тайни. Разказах му, че често общувам по имейла с един симпатичен психолингвист. Той ме попита: «Искаш ли да се запознаеш с него лично?». Аз му отговорих: «Не». Той отвърна: «А какво тогава?». Аз: «Абсолютно нищо». Той: «Ясно».

Това беше всичко. Съпругът ми не продължи да ме разпитва и аз си замълчах. Ето защо не желая да го обсъждаме по какъвто и да е начин. Съгласен ли сте?

А сега да се върнем към вас, скъпи мечо. Как точно изглеждате? Кажете ми. Моля ви!!!“

С най-добри пожелания, ваша Еми.

 

 

На следващия ден

Относно: Тест

„Мила Еми, трудно мога да се лиша от ледено-горещите емоции, съпровождащи писмата ви. Кой ще ни плати времето, което (не) прекарваме заедно? И как успявате да съчетаете имейлите със служебните и семейните си задължения? Вероятно и двете ви деца имат поне по три морски свинчета или други домашни любимци, които да ангажират вниманието им. Откъде намирате свободно време да се занимавате толкова интензивно с един непознат мечок?

Значи искате непременно да научите как изглеждам. Добре, предлагам ви една игра, при това доста шантава, но нека веднъж и аз се представя в различна светлина. И така, готов съм да се обзаложа, че веднага бих разпознал неповторимата Еми Ротнер в компания на двайсет други жени. Същевременно съм сигурен, че измежду същия брой мъже вие никога няма да отгатнете кой е истинският Лео Лайке. Какво ще кажете да направим този тест? Ако се съгласите, можем да измислим подходящ начин за провеждането му.“

Приятен ден: Лео.

 

 

50 минути по-късно

Re:

„Разбира се, че ще го направим! Вие сте истински любител на приключенията! Предварително искам да ви кажа нещо, но не ме разбирайте погрешно. Подозирам, че няма да ми допаднете визуално, скъпи Лео. Вероятността е голяма, тъй като по принцип харесвам много малко мъже (обикновено са хомосексуалисти).

Няма да коментирам как вие бихте възприели моята външност. Вече казахте, че ще ме познаете веднага. Следователно сте си изградили собствена представа за начина, по който изглеждам. Какво предположихте в началото? «На четирийсет и две години, малка, грациозна и енергична, с къса тъмна коса.» В такъв случай ви желая успех! Е, как да действаме? Да си изпратим взаимно двайсет снимки на различни хора, сред които и една наша?“

Сърдечни поздрави: Еми.

 

 

Два часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, предлагам да се срещнем лично, без да знаем, т.е. да се смесим с тълпата. За целта бихме могли да изберем голямото кафене «Хубер» на Ергелтщрасе. Със сигурност го знаете. Клиентелата е доста разнообразна. Ще останем там в рамките на два часа, например в някой неделен следобед. Сред непрекъснатия поток от хора в салона едва ли ще забележим, че се опитваме да се разпознаем един друг.

Що се отнася до евентуалното ви разочарование, смятам, че и след срещата не трябва да разкриваме как изглеждаме. Според мен интересен е не външният ни вид, а дали и как ще разпознаем другия. Пак повтарям, не държа да знам как изглеждате, просто искам да отгатна коя сте. И съм сигурен, че ще успея. Между другото първоначалната ми представа за вас леко се измени. Вече ви смятам за по-млада (въпреки съпруга и децата), г-жо Ема Ротнер.

И още нещо. Много се радвам, че продължавате да цитирате части от старите ми имейли. Това означава, че не сте ги изтрили. Чувствам се поласкан.

Какво мислите за идеята да се срещнем?“

Всичко добро: Лео.

 

 

40 минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, има един проблем. Ако ме разпознаете, ще научите как изглеждам. Същото важи и в обратния случай. Вие обаче не искате подобно нещо. А аз се опасявам, че няма да ми харесате визуално. Лео, нима това е краят на нашата вълнуваща история? Да не би изведнъж и двамата да проявяваме силно желание да се видим, за да не трябва да си пишем? Ако е така, цената на моето любопитство става прекалено висока. Предпочитам да остана анонимна и да получавам писма от моя мечок до края на живота си.“

Целувки: Еми.

 

 

35 минути по-късно

Отговор:

„Изключително мило писмо! Аз лично не се притеснявам за срещата. Така или иначе няма да ме познаете. А моята представа за вас е съвсем ясна и очаквам да се потвърди. Но ако все пак се окаже, че съм сбъркал (в което искрено се съмнявам), и бездруго няма да мога да ви идентифицирам. Така ще запазя в съзнанието си въображаемата Еми.“

Целувки: Лео.

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Ех, Лео, побърквате ме със своята самоувереност! Не мислите ли, че е прекалено дръзко от ваша страна? И след като вече го казах, позволете ми да задам един въпрос. Въображаемата Еми харесва ли ви поне малко?“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Що за въпрос? Толкова ли е важно дали ми харесва?“

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Да, и то много, господин моралист. Поне за мен. Защото обичам 1) да харесвам; 2) да бъда харесвана.“

 

 

Седем минути по-късно

Отговор:

„Не е ли достатъчно 3) да харесвате себе си?“

 

 

Единайсет минути по-късно

Re:

„Не, защото съм твърде нескромна. А и човек се харесва по-лесно, когато някой друг го харесва. Но вие може би искате да се харесате единствено на пощенската си кутия. Така ли е? Тя е търпелива, а вие дори не трябва да си миете зъбите. Всъщност останали ли са ви някакви? Или и това не е важно?“

 

 

Девет минути по-късно

Отговор:

„Ето че отново накарах кръвта ви да закипи. И за да приключа веднъж завинаги с тази тема, ще кажа, че въображаемата Еми ми харесва изключително много. В противен случай нямаше да мисля толкова често за нея.“

 

 

Един час по-късно

Re:

„Значи мислите често за мен? Чудесно. И аз мисля често за вас, Лео. Може би действително не е уместно да се срещаме. Лека нощ!“

 

 

На следващия ден

Относно: Наздраве!

„Здравейте, Лео, извинете, че ви притеснявам толкова късно. Дали случайно сте онлайн? Нека изпием по една чаша червено вино. Всеки пред своя монитор, разбира се. Вече съм на третата. (Ако не обичате вино, излъжете ме, че от време на време с удоволствие си позволявате по една чашка или цяла бутилка. Естествено, с мярка и без определена цел. Не мога да понасям два вида мъже — пияниците и аскетите.)

Re:

Сипвам си четвърта, за да се напия окончателно. Това е последният ви шанс за днес.

Re:

Жалко, вече е твърде късно. Мисля си за вас. Лека нощ.“

 

 

На следващия ден

Относно: Жалко

„Скъпа Еми, наистина съжалявам, че съм пропуснал романтичната среднощна среща пред компютъра. С удоволствие бих пийнал една чаша за ваше здраве, изпращайки по дяволите виртуалната анонимност. Бяло вино щеше ли да свърши работа? Аз лично го предпочитам пред червеното. За щастие няма да ви разочаровам — нито се напивам често, нито съм пълен аскет. Но все пак може да се каже, че съм по-скоро пияница, отколкото въздържател. Марлен например (нали я помните?) не близваше алкохол. Изобщо не й понасяше. Най-лошото беше, че ненавиждаше и мен, ако случайно ме видеше с чаша в ръка. Разбирате ли? Така започват емоционалните конфликти между двама партньори. За пиене винаги е нужна компания.

Както вече споменах, страшно съжалявам, че пропуснах примамливото предложение от снощи. За съжаление се прибрах много късно. Надявам се, че скоро ще изникне друга възможност.“

Ваш виртуален приятел по чашка: Лео.

 

 

20 минути по-късно

Re:

„Прибрали сте се много късно? Лео, Лео, къде обикаляте по цели нощи? Бъдете искрен — на хоризонта се задава наследница на Марлен, нали? Ако е така, разкажете ми най-подробно за нея, за да мога да ви разубедя. Интуицията ми подсказва, че в момента не сте напълно готов за нова връзка. А и бездруго си имате мен. Въображаемата Еми несъмнено се доближава много повече до идеала ви за жена, отколкото някаква случайна позната от долнопробен бар (за самотни мечоци) в два през нощта. Ако обичате, стойте си отсега нататък вкъщи, за да можем от време на време да пием заедно по чаша вино (може и бяло). След това умората ще надделява и вие ще си лягате, а на следващия ден ще пишете нов имейл на въображаемата богиня Еми Ротнер. Съгласен ли сте?“

 

 

Два часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, много се радвам, че отново имах възможността да изживея толкова очарователна сцена на ревност. Напомня ми леко италианска мелодрама, но наистина й се насладих. Що се отнася до отношенията ми с жените, предлагам да ги държим настрана подобно на съпруга ви и двете деца с шестте морски свинчета. Такива теми просто нямат място в нашата кореспонденция! Във виртуалното пространство съществуваме само двамата. Ще поддържаме контакт, докато не ни омръзне. Аз лично не смятам, че скоро ще се уморя да ви пиша.“

Приятен пролетен ден: ваш Лео.

 

 

Десет минути по-късно

Re:

„Сетих се нещо — какво стана със срещата и играта на разпознаване? Няма ли да се състои? Наистина ли трябва да се притеснявам заради среднощната изкусителка от бара? Какво ще кажете за вдругиден, неделя, 25 март, 15 ч. в оживеното кафене «Хубер»? Да го направим!“

Еми

 

 

20 минути по-късно

Отговор:

„Разбира се, скъпа Еми. С удоволствие ще ви разпозная. Проблемът е, че не мога този уикенд. Заминавам за Прага за три дни. Следващата неделя обаче спокойно можем да проведем нашия социален експеримент.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„С кого ще ходите в Прага???“

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„Не, Еми, няма да ви кажа.“

 

 

35 минути по-късно

Re:

„Добре, както желаете. Но само не се връщайте от Прага с разбито сърце! Градът сякаш е създаден да разбива сърца, особено в края на март. Всичко е сиво, а вечер човек яде кнедли и пие бира в някоя кръчма, облицована с възможно най-тъмното дърво на света. Келнерът е мързелив и депресиран, сякаш е спрял да живее, след като навремето е обслужил Брежнев при едно от държавните му посещения. Струва ми се някак безсмислено. Защо не избрахте Рим? Там ще ви посрещне слънцето. Аз лично бих отишла с вас в Рим.

Между другото играта ни ще трябва да почака. В понеделник заминавам на едноседмична ски екскурзия. Разбира се, ще кажа на своя верен събеседник с кого ще пътувам — със съпруга ми и двете ни деца. (Но без морски свинчета!) Съседите ще се грижат за нашия тлъст котарак. Казва се Вурлицер, като известната марка джукбоксове, само че репертоарът му е един и същ. Мрази скиорите и затова ще си остане у дома. Желая ви прекрасна вечер.“

Еми

 

 

Пет часа по-късно

Re:

„Прибрахте ли се, или още висите в долнопробния бар?“

Лека нощ: Еми.

 

 

Четири минути по-късно

Отговор:

„Вече съм вкъщи. Чаках с нетърпение вечерната проверка на Еми. Сега мога да си легна спокойно. И тъй като утре ще изляза рано, желая на вас и цялото семейство една приятна седмица в планината. Лека нощ и доскоро!“

Лео

 

 

Три минути по-късно

Re:

„С пижама ли спите?“

Лека нощ: Е.

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

„А вие? Да не би да си лягате гола?“

Лека нощ: Л.

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Лео, въпросът прозвуча много еротично. Не съм очаквала подобно нещо от вас. И за да не унищожа зараждащото се сексуално напрежение помежду ни, няма да попитам как изглежда пижамата ви. Лека нощ и приятно изкарване в Прага!“

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Значи все пак спите гола?“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Той наистина иска да разбере! Добре, скъпи Лео, казвам го само в името на въображаемия ви свят — зависи от това до кого си лягам. А сега ви пожелавам един незабравим романтичен уикенд за двама!“

Еми

 

 

Две минути по-късно

Отговор:

За трима! Ще пътувам с приятелка от детството и нейния партньор. Лео. (Вече смятам да изключа компютъра.)

 

 

Пет дни по-късно

Относно: (празно)

„Скъпа Еми, имате ли интернет в планината?

Сърдечни поздрави: Лео.

P.S. Оказахте се права за Прага, моите приятели решиха да се разделят. Но мисля, че Рим щеше да е още по-голяма катастрофа.“

 

 

Три дни по-късно

Относно: (празно)

„Скъпа Еми, няма ли да се върнете скоро? Писмените ви проверки започнаха да ми липсват. А и висенето в долнопробни барове не ми доставя същото удоволствие.“

 

 

Един ден по-късно

Относно: (празно)

„Пиша ви, за да получите три имейла от мен в пощенската си кутия.“

Всичко добро, Лео.

(Вчера си купих нова пижама. Специално за Еми или поне докато си мислех за нея.)

 

 

Три часа по-късно

Отговор:

„Няма ли да ми пишете повече?“

 

 

Два часа по-късно

Отговор:

„Не можете или не искате да ми пишете?“

 

 

Два часа и половина по-късно

Отговор:

„Ще сменя пижамата, ако проблемът е в нея.“

 

 

40 минути по-късно

Re:

„Ах, Лео, толкова сте сладък!!! Но това, което правим, е лишено от смисъл и няма нищо общо с реалния свят. Ски екскурзията например беше част от действителността. Може и да не бе най-добрата, но ми хареса и не бих искала да я изживея по различен начин. Малките леко ме изнервиха, но такава е ролята им като деца. А и не съм тяхна майка и те не пропускат случай да го покажат. Като цяло обаче пътуването мина добре. (Споменах ли го вече?)

Лео, нека бъдем искрени — аз съм плод на вашето въображение. Реални са единствено буквите, които благодарение на професионалните си умения свързвате в едно хармонично цяло. За вас съм като телефонен секс, само че без секс и без телефон. Или по-скоро като виртуален секс, но без еротични снимки. А за мен вие сте просто играчка, безобиден флирт, внасящ свежа струя в ежедневието ми. С вас мога да правя онова, което ми липсва — да изживея първите стъпки на едно сближаване, без действително да трябва да се сближавам. Всъщност вече стигнахме до втората и третата стъпка и не бива да се задълбочаваме. Смятам, че е редно да спрем дотук. В противен случай ще станем за смях. Отдавна не сме на петнайсет, особено аз.

Лео, ще ви разкрия още нещо. По време на леко изнервящата, но като цяло приятна, спокойна и дори романтична семейна екскурзия постоянно си мислех за непознатия мечок Лео Лайке. А това не е хубаво. Направо е патологично, не мислите ли? Може би е време да сложим край.“

Еми

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Между другото съжалявам за раздялата на вашите приятели. Да, вероятно Рим щеше да е същински ад.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Как всъщност изглежда новата пижама?“

 

 

На следващия ден

Относно: Среща

„Скъпа Еми, няма ли поне да проведем играта «Да разпознаеш другия»? Смятам, че след нея ще ни е по-лесно да се откажем от «сближаването». Еми, не мога просто да престана да мисля за вас, като спра да ви пиша или да очаквам писмата ви. Струва ми се прекалено жестоко. Нека все пак проведем малкия експеримент! Какво ще кажете?“

Всичко най-хубаво, Лео.

(Няма как да опиша новата си пижама. Човек трябва да я види и пипне.)

 

 

Час и половина по-късно

Re:

„Следващата неделя, от 15 до 17 ч. в кафене «Хубер»?“

Поздрави: Еми.

(Лео, Лео, обяснението за пижамата ми се стори като чиста провокация. Ако не беше дошла от вас, щях да кажа, че е доста просташка!)

 

 

50 минути по-късно

Отговор:

„Чудесно! Но не е нужно да пристигнем точно в 15 ч. и да си тръгнем в 17 ч. Освен това не бива да се оглеждаме твърде настоятелно. Не трябва по никакъв начин да се издаваме. Не се поддавайте на изкушението да дойдете при мен и да ме попитате дали съм Лео Лайке. Нека наистина си дадем шанс да не се разпознаем. Съгласна ли сте?“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Да, да, разбира се. Не се бойте, г-н професоре, няма да ви безпокоя. А за да си спестим още тревоги, предлагам да не си изпращаме имейли до неделя. После ще си пишем отново. Става ли?“

 

 

40 секунди по-късно

Отговор:

„Става.“

 

 

30 секунди по-късно

Re:

„Това обаче не означава, че всяка нощ трябва да висите в онзи долнопробен бар.“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„В никакъв случай. И бездруго не е забавно да ходя там, ако Еми Ротнер постоянно не ми държи сметка.“

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„Сега вече съм спокойна. До неделя!“

 

 

30 секунди по-късно

Отговор:

„До неделя!“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„И не забравяйте да си измиете зъбите!“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„Еми, винаги ли искате да имате последната дума?“

 

 

35 секунди по-късно

Re:

„Да, по принцип. Но ако толкова държите, този път ще ви оставя да се изкажете последен.“

 

 

40 минути по-късно

Отговор:

„Послеслов за пижамата. Аз написах: «Човек трябва да я види и пипне». Вие отговорихте, че щяхте да възприемете коментара като просташка провокация, ако не беше дошъл от мен. Протестирам! Занапред ви моля да преценявате провокациите ми наравно с тези на другите. Оставете ме да се изразявам толкова просташки, колкото позволяват възможностите ми. Що се отнася до конкретния случай, пижамата действително си струва да се пипне. Материята е направо страхотна. Бих могъл да ви я изпратя за проба, ако ми дадете адреса си. (Все още ли ви се струва просташко?) Лека нощ!“

 

 

Два дни по-късно

Относно: Дисциплина

„Поздравявам ви, Еми, много сте дисциплинирана! До вдругиден в кафене «Хубер».“

Ваш Лео.

 

 

Три дни по-късно

Относно: (празно)

„Здравейте, Лео, бяхте ли там?“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Разбира се!“

 

 

50 секунди по-късно

Re:

„По дяволите! Тъкмо от това се страхувах.“

 

 

30 секунди по-късно

Отговор:

„От какво се страхувахте, Еми?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Всички мъже, които биха могли да бъдат Лео Лайке, изглеждаха ужасно. Съжалявам, ако звучи грубо, но предпочитам да съм искрена. Лео, наистина ли бяхте в кафене «Хубер» между три и пет часа вчера? Имам предвид на бара или в салона (било то седнал, прав, коленичил и т.н.), а не скрит в тоалетната или в отсрещната сграда?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Да, Еми, действително бях там. Според вас кои от мъжете в кафенето биха могли да бъдат Лео Лайке?“

 

 

Дванайсет минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, малко се боя да навлизам в подробности. Моля, кажете ми само едно: нали не бяхте онзи — ох, как да се изразя — набит, дребничък господин с четина по цялото тяло? Носеше изтъркана бяла тениска, а около кръста си бе вързал лилаво подобие на ски пуловер. Стоеше в края на бара и пиеше кампари или някаква друга червеникава напитка. Ако това наистина сте били вие, вкусовете ни леко се разминават. Несъмнено има жени, които намират подобни мъже за безкрайно интересни и привлекателни. Сигурна съм, че в даден момент въпросният господин ще намери своята идеална половинка. Но за съжаление определено не е мой тип.“

 

 

18 минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, ценя високо вашата откровеност, но, честно казано, тактичността не е от най-силните ви качества. Очевидно много държите на външния вид. Реагирате така, сякаш любовният ви живот през следващите десет години зависи изцяло от красотата на виртуалния ви приятел. Между другото нека ви успокоя — кръвожадното рунтаво чудовище на бара няма нищо общо с мен. Но продължете с догадките — кой още не бих могъл да бъда? А ако все пак се окажа един от мъжете, които са ви се сторили отблъскващи, ще прекратите ли отношенията ни?“

 

 

13 минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, разбира се, че не. Нищо няма да попречи на общуването ни. Знаете, че съм склонна да преувеличавам. Щом си въобразя нещо, никой не е в състояние да ме разубеди. Вчера нито един от мъжете не се доближи дори малко до представата, която съм си изградила за вас, мили Лео. Никое от скучните неделни лица в кафене «Хубер» не излъчваше скромността, вниманието, изтънчения вкус и чувствителността, които струят от пощенската ми кутия.“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Сигурна ли сте? Може би просто не сте ме забелязали.“

 

 

Осем минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, знам, че искате да ми вдъхнете кураж, но трудно бих могла да пропусна човек, който си заслужава да бъде забелязан. Много ми харесаха двамата особняци, покрити целите с обици, на третата маса вляво. Но те не бяха на повече от двайсет. Вдясно на бара седеше може би единственият интересен мъж в заведението. Държеше за ръка някаква руса дългокрака манекенка и сякаш цялото му внимание беше ангажирано с нея. Имаше и един сравнително симпатичен, но за съжаление леко глуповат тип, който приличаше на европейски шампион по гребане. Едва ли изглеждате така, Лео! Какво видях още? Скучни мъже, навярно обсебени от грижите за малките си градинки; акционери в пивоварни, които събират подложки за бирени чаши; костюмари с дипломатически куфарчета; постоянни клиенти на местната железария, чиито пръсти са мутирали в гаечни ключове; пилоти любители с инфантилни погледи, т.е. пораснали деца. Но така и не попаднах на някой харизматичен тип. Задавам съвсем плахо въпроса — кой от всички беше моят психолингвист? Кой е Лео Лайке? Дали не съм пропуснала да го видя в този съдбоносен неделен следобед в кафене «Хубер»?“

 

 

Час и половина по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, рискувам да ме сметнете за надменен, но бях сигурен, че няма да ме познаете!“

 

 

40 секунди по-късно

Re:

„Лео, кой от всички бяхте вие? Кажете ми!!!“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Мила Еми, нека продължим утре, сега трябва да изляза. Благодарете на Господ, че изобщо сте успели да си намерите мъж. Между другото позволете ми една скромна забележка. Направи ли ви впечатление, че до момента изобщо не сме обсъдили вас? Коя от всички жени беше Еми Ротнер? Повече утре.“

Всичко най-добро: ваш Лео.

 

 

20 секунди по-късно

Re:

„Какво? Смятате да ме изоставите в този критичен момент? Лео, не може да ми го причините! Пишете ми веднага! Моля ви!“

 

 

Половин час по-късно

Re:

„Наистина не ми писа повече. Може би все пак е бил рунтавото чудовище…“