Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (4)

Четвърта глава

Три дни по-късно

Относно: Край на мълчанието!

„Скъпа Еми, не сме си писали от три дни. Смятам, че е време да подновим кореспонденцията. Желая ви лека работа. Често си мисля за вас — рано сутрин, на обед, вечер, през нощта, а и в останалото време.“

Всичко хубаво: Лео.

 

 

Десет минути по-късно

Re:

Г. (го, гос, госп, госпо…) Скъпи Лео, Вие спряхте да ми пишете, не аз! Чаках напрегнато, докато мълчахте, и се надявах най-сетне да проговорите. Нямах търпение. Но пък си струваше. Ето че отново сте тук и си мислите за мен. Чудесно! Как сте? Имате ли време и желание да изпием по чаша вино късно вечерта или рано през нощта? Разбира се, всеки пред компютъра си. Вие и въображаемата Еми. Аз и виртуалният Лео. Може и да си разменим по някоя дума. Какво ще кажете?

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„С удоволствие, Еми. Вашият Б. (Бе, Бер, Берн, Бернх…) съпруг не си ли е вкъщи вечер?“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Подобни въпроси искрено ви забавляват, нали? Сякаш искате да ме накажете за това, че съм щастливо омъжена. Напротив, Бернхард си е вкъщи вечер. Подготвя се в кабинета си за следващия ден, чете книга на своето канапе и или пък спи в леглото си. След полунощ обикновено се случва третото. Доволен ли сте от отговора?“

 

 

Шест минути по-късно

Отговор:

„Да, благодаря! Когато говорите за съпруга си, като че ли искате да ми покажете колко самостоятелно могат да съжителстват двама души, и то въпреки или тъкмо заради щастливия си брак. Вие не казвате, че той е «в кабинета», а в «кабинета СИ». Не чете на «нашето канапе», а на «своето». Дори не спи в «леглото ни», а в «леглото си».“

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, може и да звучи странно, но у нас всеки има своя стая, свое канапе и дори свое легло. В известна степен всеки от нас води свой собствен живот. Шокирах ли ви?“

 

 

25 секунди по-късно

Отговор:

„Защо тогава живеете заедно?“

 

 

18 минути по-късно

Re:

„Лео, толкова сте сладък! Наивен като двайсетгодишен младеж. Повярвайте ми, никой не е сложил на вратата на стаята си табела «Влизането забранено», нито пък канапетата ни са «недостъпни за външни лица». На леглата ни няма надпис «Внимание, зло куче!» С две думи, всеки разполага със свое лично пространство, но другият е добре дошъл да се присъедини. Или, както наскоро го формулирахме с вас, «да навлезе в личното пространство на другия». Е, научихте ли нещо ново за брака?“

 

 

30 секунди по-късно

Отговор:

„На колко години са децата?“

 

 

35 минути по-късно

Re:

„Фиона е на шестнайсет, Йонас на единайсет. А «моят Бернхард» е малко по-възрастен от мен. Край на темата за семейството, Лео! Нека оставим децата встрани от разговора. Преди няколко месеца ми писахте, че общуването с мен ви помага да преодолеете раздялата с Марлен. (Разбира се, не знам дали още е валидно, но бихте могли да ми кажете!) Аз самата си почивам от семейните задължения, когато ви пиша или чета вашите имейли. Вие сте като малък остров насред сивото ежедневие. Остров, на който искам да прекарвам времето единствено с вас, ако не възразявате.“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Не възразявам, Еми! Понякога просто ме обзема любопитство да разбера какво правите извън малкия остров. Интересно ми е как протича ежедневието ви на сушата, в сигурния пристан на брака. (Съжалявам, но изразът ми се стори подходящ.) Сега обаче отново се прехвърлям на острова. Кога ще пием вино? Късно ли е в полунощ?“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„Не, изобщо! Очаквам с нетърпение срещата.“

 

 

20 секунди по-късно

Отговор:

„И аз. Доскоро.“

 

 

В полунощ

Относно: (празно)

„Скъпа Еми, тук е Лео. Желая ви една прекрасна нощ за двама. В момента сме напълно сами. Може ли да ви прегърна, Еми? И да ви целуна? Целувам ви. А сега да пийнем. Какво пиете? Аз пия «Совиньон Визинтини, Коли Ориентали дел Фруили», реколта 2003 г. А вие? Кажете ми, Еми. Какво пие Еми? Аз пия бяло вино.“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Лео, май не сте на първата чаша!!!“

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

„Ето че Еми отново ми пише. Еми. Еми. Еми. Малко съм пиян, но само малко. Пих цяла вечер и чаках да стане полунощ, когато Еми ще ме посети. Да, така е. Наистина не съм на първата бутилка. Копнея за моята Еми. Искате ли да дойдете при мен? Ще изгасим лампата. Не е нужно да се виждаме. Искам да ви почувствам, Еми. Ще затворя очи. Връзката ми с Марлен е лишена от смисъл. Ние само се нараняваме. Вече не се обичаме. Тя не мисли така, но ние просто не се обичаме. Това не е любов, а зависимост, чувство за притежание. Марлен не желае да ме пусне, а аз не мога да я задържа. Леко съм пиян. Но не много. Ще дойдете ли при мен, Еми? Ще ме целунете ли? Сестра ми твърди, че изглеждате ослепително, независимо коя сте всъщност. Някога целували ли сте непознат мъж? Ще отпия още една глътка бяло вино. Пия за нас. Вече съм леко пиян. Но не много. А сега е ваш ред да ми пишете, Еми. Писането е като целувка, но без устни. Писането е целувка между два интелекта. Еми, Еми, Еми.“

 

 

Четири минути по-късно

Re:

„Е, представях си малко по-различно първата ни среднощна среща. Лео е напълно пиян! Но и това си има своя чар. Знаете ли, Лео, ще бъда кратка. Вероятно буквите и бездруго се размазват пред очите ви. Ако искате, разкажете ми нещо повече за себе си. Все пак не изпадайте в подробности, за които утре ще съжалявате. Сега смятам да изпия чаша френско червено вино от долината на река Рона, реколта 1997 г. Пия за вас! По-добре е обаче да минете на минерална вода или да си направите силно кафе!“

 

 

50 минути по-късно

Отговор:

„Толкова сте строга, Еми. Не бъдете толкова строга. Не искам кафе. Искам Еми. Елате при мен. Ще изпием по една малка чаша вино. Бихме могли да си сложим превръзки на очите, като в онзи филм. Не се сещам как се казва, трябва да помисля. Копнея да ви целуна. Изобщо не ме интересува как изглеждате. Влюбих се във вашите думи. Пишете ми каквото искате. Бъдете строга, ако това ви харесва. Но аз пак ще обичам писмата ви. Всъщност изобщо не сте строга, а просто се насилвате да изглеждате такава. Преструвате се на по-силна, отколкото сте в действителност. Марлен не близваше алкохол. Тя е една много трезва, но очарователна жена. Всички го казваха. Избяга с някакъв пилот от Испания. Връзката им обаче приключи. Марлен твърди, че аз съм най-важният човек за нея. Каква лъжа! Не можем да бъдем отново заедно. Раздялата винаги боли. И аз не желая да повтарям старите грешки с Марлен. Майка ми много я харесваше. Но тя почина, а и приживе беше ужасно нещастна. Нещата се развиха по доста неочакван начин. Част от мен си отиде с нея. Едва сега го осъзнавам. Майка ми не полагаше много грижи за мен и сестра ми. А баща ми замина за Канада с по-големия ми брат. Аз останах някъде по средата. Пренебрегнат. Бях кротко дете. Мога да ви покажа снимки. Искате ли? На карнавалите винаги се маскирах като Бъстър Кийтън. Харесвам мълчаливите трагикомични герои, които умеят да правят гримаси. Хайде, елате да изпием по още една чаша и да разглеждаме снимки от карнавалите. Жалко, че сте омъжена. Не, всъщност е по-добре така. Изневерявали ли сте на съпруга си, Еми? Не го правете. Човек се чувства много наранен, когато го излъжат. Малко съм пиян, но главата ми е бистра. Марлен ми изневери веднъж. Поне знам само за един случай. Не успя да го скрие от мен, тъй като беше изписано на лицето й. Еми, вече смятам да изпратя този имейл. Целувам ви. Отново и отново, независимо коя сте. Копнея за близост. Не желая да мисля непрекъснато за майка си. Нито за Марлен. Искам да целувам Еми. Съжалявам, малко съм пиян. Вече го изпращам. Отивам да спя. Целувам ви за лека нощ. Жалко, че сте омъжена. Смятам, че щяхме да си подхождаме добре. Еми. Еми. Еми. Обичам да изписвам името ви. Натискам първата буква със средния ляв пръст, а втората с десния показалец. После плъзгам средния пръст на същата ръка два реда по-нагоре. ЕМИ. Бих могъл да напиша хиляда пъти името. Когато го правя, все едно ви целувам. Време е за сън, Еми.“

 

 

На следващата сутрин

Относно: Привет

„Здравейте, Лео, слязохте ли на Земята?“

Поздрави: ваша Еми.

 

 

Два часа и половина по-късно

Re:

„Още ли се чудите как да обясните среднощните си имейли? Няма нужда, Лео. Намирам ги за изключително очарователни. Трябва по-често да се напивате. Едва тогава разкривате емоционалната си същност, ставате непринуден и нежен, на моменти дори бурен и страстен. Отива ви да бъдете необуздан! Чувствам се поласкана, че искате да ме целувате толкова често! Хайде, напишете ми нещо!!! Страшно съм любопитна какво мислите. Вероятно трескаво се опитвате да се върнете към нормалното си състояние и да скриете онзи Лео от вчера. Дано не е повръщал.“

 

 

Три часа по-късно

Re:

„Лео??? Не е честно да мълчите! Бих казала, че е проява на лош вкус. Надушвам един мъж, който на сутринта отрича любовните думи, прошепнати в ухото на неговата любима миналата нощ. Надушвам един доста типичен, посредствен и скучен мъж, но не и Лео. Пишете ми най-сетне!!!“

 

 

Пет часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, в момента е десет вечерта. Искате ли да дойдете при мен? Ще ви платя таксито. (Живея в края на града.)“

Лео

 

 

Около два часа по-късно

Re:

„А така! Скъпи Лео, в момента е 23:43 ч. Спите ли? Ако не, нека ви попитам нещо:

1) Наистина ли искахте да дойда при вас?

2) Все още ли го искате?

3) Да не би отново да сте «леко пиян»?

4) Какво си представяте, че ще правим, ако дойда при вас?“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми,

1) Да. 2) Да. 3) Не. 4) Каквото се случи.“

 

 

Три минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео,

1) Аха. 2) Аха. 3) Добре. 4) Каквото се случи? Обикновено се случва онова, което човек иска да се случи. Вие какво искате да се случи?“

 

 

50 секунди по-късно

Отговор:

„Наистина не знам, Еми. Но мисля, че и двамата ще разберем, когато се видим.“

 

 

Две минути по-късно

Re:

„А ако нищо не се случи? Ще гледаме глупаво, ще свиваме рамене, докато някой от нас не се осмели да каже: «Съжалявам, нещо не се получава». И как ще действаме после?“

 

 

Една минута по-късно

Отговор:

„Трябва да поемем риска. Елате при мен, Еми! Осмелете се! Нека най-сетне направим тази крачка! Доверете ми се!“

 

 

25 минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, малко се изнервям от необичайната ви настойчивост. Имам едно подозрение. Мисля, че много добре знаете какво ще се случи. Вероятно все още се намирате под въздействието на снощното опиянение и настроението ви е приповдигнато. Търсите близост. Искате да забравите за Марлен. Прочели сте много книги и сте изгледали безброй филми с подобни сцени. Като «Последно танго в Париж» с Марло Брандо и т.н. Лео, познавам доста добре тези сцени — Той вижда Нея за пръв път, по възможност на приглушена светлина, за да се прикрият всички евентуални дефекти. Без да промълвят и дума, те свалят дрехите си. Нахвърлят се един върху друг като прегладнели зверове и се търкалят с часове по пода. Край на сцената. Нов кадър. Той лежи по гръб, а на устните му е изписана фриволна усмивка. Наблюдава със сладострастен поглед тавана на стаята, сякаш ще го погълне всеки момент. Тя е положила глава на гърдите му. Прилича на разгонена кошута, чиито страсти току-що са задоволени от цяло стадо елени. Един от двамата изпуска цигарен дим през ноздрите си. Постепенно картината избледнява. Какво следва после? Интересувам се предимно от това. Какво следва после???

Лео, не става така. Използвате нетипични за вас клишета. Разбира се, винаги има вариации по темата. В опиянението на миналата нощ ви хрумна идеята за превръзка на очите. Значи не бива дори да се виждаме. Вие ми отваряте слепешката. Двамата се хвърляме в обятията си и правим сляп секс. След това се сбогуваме в мрака. На следващия ден вие отново ми пишете благочестиви имейли да не изпадам в изкушения, а аз, както винаги, отвръщам троснато. Но щом падне мрак, ние пак се срещаме, напълно освободени от досегашния си живот, без да се съобразяваме с виртуалното си общуване. Правим секс в най-висша степен на необвързаност. Няма какво да губим или да рискуваме. Вие получавате своята «близост», а аз едно извънбрачно приключение. Трябва да призная, че звучи вълнуващо. Но всичко това си остава една мъжка фантазия, скъпи Лео. Изобщо не си правете илюзии. Или поне не с мен! (Казвам го съвсем добронамерено, честна дума!)“

 

 

15 минути по-късно

Отговор:

„А ако просто исках да ви покажа няколко снимки от детството? Или да изпием чаша уиски, за да отпразнуваме факта, че най-накрая сме решили да се срещнем? Може би само копнеех да чуя гласа ви и да вдишам аромата на косата ви.“

 

 

Девет минути по-късно

Re:

„Лео, Лео, Лео, понякога си мисля, че вие сте жената, а аз — мъжът. Но всичко е една сложна игра. Налага ми се да разсъждавам като мъж, за да мога да ви разбера. Опитвам се да проникна в съзнанието на противоположния пол и на базата на собствения си опит да анализирам мъжкия начин на мислене (и свързания с него речников запас). В знак на благодарност вие ме обвинявате, че съм обсебена от секса. Лео, аз успях да разгадая класическия мотив за настойчивите ви среднощни покани, а вие ме нападате с твърденията, че те всъщност са били моя идея. Човек би помислил, че сте невинен ангел, поредният срамежлив романтик! Само не ми казвайте, че ме каните у дома си в десет вечерта, за да разглеждаме снимки от детството ви. (А може би разполагате и с богата колекция от пощенски марки? Ако е така, щях да дойда веднага…)“

 

 

Три минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, моля, престанете да ме сравнявате с всички останали мъже. Твърде голям индивидуалист съм, за да ме поставяте под един (най-често омразен) общ знаменател с тях. Защо продължавате да си правите изводи за мен от поведението на други мъже? Отношението ви е много обидно!“

 

 

18 минути по-късно

Re:

„Добре, добре, съжалявам! Но ето че отново отклонихте въпроса защо искахте да ме видите посред нощ. Лео, не е срамно да си признаете. Напротив, чувствам се поласкана. Отношението ми към вас няма да се промени, ако разбера, че в състояние на алкохолно опиянение ви е хрумнала еротичната идея да приложите номера с превръзката на напълно непознатата, но очевидно доста привлекателна Еми. Между другото часът вече е един и половина през нощта. Смятам да се отправям към леглото. Още веднъж ви благодаря за интересното предложение. Проявихте смелост. Харесва ми, когато сте спонтанен и ме обсипвате с целувки в пияно състояние. Лека нощ, Лео. Целувки и от мен.“

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

„Никога не съм искал да прилагам каквито и да е номера. Лека нощ.“

 

 

Дванайсет минути по-късно

Re:

„Още две неща, Лео. И бездруго не мога да заспя. Първо, сериозно ли смятахте, че щях да ви позволя да платите таксито, ако бях дошла?

Второ, кой от трите варианта на Еми очаквахте да видите? Енергичния прототип на Еми, блондинката с големия бюст или срамежливата Еми? Едно е сигурно — въображаемата Еми би изчезнала в мига, в който се срещнем.“

 

 

Един ден по-късно

Относно: Проблеми с компютъра?

„Лео? Защо мълчите?“

 

 

Три дни по-късно

Относно: Кратка пауза

„Скъпа Еми, пиша само за да ви уверя, че няма да спра да ви пращам имейли. В момента, в който разбера какво бих могъл да ви напиша, ще го направя веднага. Сега се опитвам да овладея шизофреничната си натура, която се разби на хиляди парченца през последните дни. Щом съумея да ги сглобя, ще бъда на ваше разположение.

Еми, не ми излизате от главата. Липсвате ми. Копнея за вас. Всеки ден препрочитам имейлите ви.“

Ваш Лео.

 

 

Четири дни по-късно

Относно: Предателство

„Здравейте, господин Лайке, страдате ли от гузна съвест? Не трябва ли да ми издадете нещо? («Издавам» има същия корен като «предавам».) Нужно ли е да знам нещо, което не сте ми казали? Ако е така, май вече знам. Направих ужасяващо разкритие в пощенската си кутия. Сещате ли се за какво говоря? Хайде, успокойте съвестта си!!!“

Поздрави: Еми Ротнер.

 

 

Три часа и половина по-късно

Отговор:

„Еми, всичко наред ли е? Какъв е този закодиран имейл? Нима сте измислили нова теория на конспирацията? Във всеки случай нямам никаква представа за какво говорите. Направили сте ужасяващо разкритие в пощенската си кутия? Моля, бъдете по-ясна! И не се дръжте така дистанцирано само заради едно подозрение!“

Всичко хубаво: Лео.

 

 

30 минути по-късно

Re:

„Уважаеми г-н психолингвист, ако «подозрението» ми се потвърди, ще ви намразя за цял живот!!! По-добре ми разкрийте истината веднага.“

 

 

25 минути по-късно

Отговор:

„Еми, не знам защо се държите така, но писмата ви ме плашат. Не желая да ставам жертва на безпочвената омраза, породена от налудничавите хрумвания на мнителния ви мозък. Кажете ми ясно за какво става въпрос или ме оставете на мира! Вече съм наистина ядосан!“

Лео

 

 

На следващия ден

Относно: Предателство, втора част

„В неделя се видях с една моя приятелка. Говорихме си за вас, Лео. «С какво се занимава?», попита тя. «Преподава психолингвистика в университета», отговорих аз. Психолингвистика? Соня беше силно заинтригувана. Поинтересува се какво точно правите и аз й казах, че не съм съвсем наясно, тъй като рядко обсъждаме работата и говорим най-вече за самите нас. Тогава се сетих, че в началото споменахте за едно изследване, което правите. Подхвърлих на Соня, че се занимавате с езика на имейлите. След малко отново се върнахме на този въпрос и лицето й внезапно помръкна. Думите й бяха следните: «Еми, внимавай, може би той просто те използва за изследването си!». Направо изпаднах в шок. Прибрах се вкъщи и започнах да препрочитам старите ви имейли. Попаднах на един пасаж от 20 февруари: «В момента изследваме влиянието на имейлите върху езиковото поведение и още по-интересно, тяхната роля като средство за предаване на емоции. Ето защо в писмата ми понякога се промъкват научни термини, но ви обещавам, че за в бъдеще ще се въздържам».

Е, скъпи Лео, сега разбирате ли защо реагирам по този начин? ЛЕО, НАИСТИНА ЛИ МЕ ИЗПОЛЗВАТЕ ЗА НАУЧНИ ЦЕЛИ? ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ МЕ ТЕСТВАТЕ КАТО ПРОВОДНИК НА ЕМОЦИИ? НИМА СЪМ САМО МАТЕРИАЛ ЗА СКУЧНА ДОКТОРСКА ДИСЕРТАЦИЯ ИЛИ ЗА НЯКОЕ УЖАСНО ЕЗИКОВО ИЗСЛЕДВАНЕ?“

 

 

40 минути по-късно

Отговор:

„Най-добре се допитайте до вашия Бернхард. Вече ми писна от вас. Никой не би издържал товара на емоциите ви.“

Лео

 

 

Пет минути по-късно

Re:

„Изобщо не мислете, че нападките ви са ми помогнали да преодолея тревогите. Моля ви за ясен отговор, Лео. Мисля, че ми го дължите.“

 

 

Три дни по-късно

Относно: Лео!

„Скъпи Лео, изживях три кошмарни дни. Страхът (който по-скоро беше истински пристъп на паника), че през цялото време сте ме използвали за целите на вашето изследване, се смеси с друго опасение — може би се отнесох несправедливо към вас. Може би с прибързаните си обвинения разруших нещо помежду ни. Не знам кое от двете би било по-лошо — евентуалното ви предателство или фактът, че с безпочвените си подозрения съм унищожила грижливо изграденото доверие помежду ни.

Скъпи Лео, опитайте се да ме разберете. Трябва да призная, че много отдавна не съм била в толкова близки отношения с някого. Дори се учудвам как се стигна дотам. Само в писмата си до вас имам възможност да бъда изцяло себе си. За да постигне нещо в «реалния живот», човек е принуден непрекъснато да прави компромиси с личността си. Не Трябва да реагираш прекалено остро! Трябва да приемаш едно или друго! Трябва да си затваряш очите! Нужно е постоянно да приспособяваш чувствата си към заобикалящата среда, да щадиш хората, които обичаш, да играеш стотици роли всеки ден, да балансираш и да си изключително точен в преценката си, за да не застрашиш общото цяло, от което самият ти си част.

Скъпи Лео, с вас не се боях да проявявам спонтанност. Не съм мислила какво е редно да очаквам и какво не. Пишех, напълно освободена от предразсъдъци, и се чувствах невероятно добре!!! И то единствено благодарение на вас, скъпи Лео. Ето защо станахте толкова важен за мен. Вие ме приехте такава, каквато съм. Понякога ме възпирахте, понякога ме пренебрегвахте и дори се засягахте от думите ми. Но вашето търпение ми показа, че не бива да се променям. Позволете ми да си направя малка реклама — в действителност съм много по-кротка, отколкото в имейлите. Следователно, ако някой харесва онази Еми, която изобщо не се старае да се представи в добра светлина и страстно изтъква отрицателните си качества — да, Лео, аз съм ревнива, недоверчива, леко невротична, нямам особено високо мнение за противоположния пол, нито пък за своя — май изгубих мисълта си… Искам да кажа, че ако някой харесва онази Еми, която не се опитва да изглежда добра и показва своите слабости, колко ли би му допаднала истинската Еми? В реалния живот тя не смее да разкрие същността си и често мени настроенията си. Чувства се несигурна в себе си и е пълна с противоречия.

Но тук не става дума само за мен. Лео, постоянно мисля за вас. Окупирали сте няколко квадратни милиметра от главния ми мозък (а може би от малкия мозък или от хипофизната жлеза, нямам представа; във всеки случай онази част от главата, с която човек мисли за някого като вас). Вие дълготрайно се установихте там. Не съм напълно сигурна дали в живота сте същият мъж, за когото се представяте в писмата. Но дори и отчасти да е така, това вече ви прави специален. А щом сглобя целия пъзел на нашето общуване, се получава един мъж, който действително би могъл да съществува. Вие постоянно пишете за вашата въображаема Еми. Аз лично не съм толкова склонна да се задоволя с виртуалния Лео. Трудно ми е да харесвам мъж, който живее единствено в представите ми. Той трябва да е от плът и кръв и да бъде готов за срещата с мен. Още не сме стигнали до този етап, но все повече се приближаваме до него. Докато най-сетне застанем или седнем един срещу друг. Или пък коленичим. Няма никакво значение.

Лео, да приемем, че наистина използвате за научни цели имейла, който пиша в момента. Разглеждате го дума по дума, правите си съответните заключения, прилагате примери как се предават емоции и още по-лошо — по какъв начин те могат да бъдат събудени в събеседника. Мисълта за това е толкова ужасяваща, че ми идва да вия от болка!!! Моля ви, кажете ми, че нашето приятелство няма нищо общо с изследванията ви. Простете, че изобщо ми хрумна подобна идея. Но аз съм човек като всички останали. Винаги си представям най-лошото, за да имам сили да го понеса, ако наистина се окаже вярно.

Лео, това е най-дългият имейл, който съм ви изпращала досега. Не го пренебрегвайте. Върнете се в нашия виртуален свят. Не напускайте мозъчната ми кора. Нуждая се от вас! Много ви… ценя!

Ваша Еми.

P.S. Вече е доста късно, но съм сигурна, че сте буден и ще проверите пощенската си кутия. Не е нужно да отговаряте сега. Ще ми подскажете ли само с една дума, че сте получили съобщението? С една-единствена думичка, става ли? Разбира се, може и с повече, ако ви е по-лесно. Моля. Моля. Моля. Моля. Моля. Моля.“

 

 

Две секунди по-късно

Отговор:

„АВТОМАТИЧНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОТСЪСТВИЕ. ПОЛУЧАТЕЛЯТ Е В ОТПУСК И НЕ МОЖЕ ДА ОТГОВОРИ НА ИМЕЙЛИТЕ СИ ПРЕДИ 18 МАЙ. В СПЕШНИ СЛУЧАИ ТОЙ ЩЕ БЪДЕ УВЕДОМЕН ОТ ИНСТИТУТА ПО ПСИХОЛОГИЯ КЪМ УНИВЕРСИТЕТА. ИЗПРАЩАЙТЕ ПИСМАТА СИ НА СЛЕДНИЯ ИМЕЙЛ АДРЕС: [email protected]“

 

 

Една минута по-късно

Re:

„Безобразие!“