Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (9)

Четвърта сцена

 

ПЪРВИ СЛУГА

Какво си донесъл, взел те дяволът? Набръчкани ябълки? Не знаеш ли, че сър Джон не може да ги понася?

 

ВТОРИ СЛУГА

Ей, вярно! Принцът веднъж постави пред него чиния от тях и му каза: „Ето ти още пет като тебе!“ и после свали шапка и каза: „Ще трябва да се сбогувам с тази шесторка стари, кръгли, жълти и сбабени рицари!“ Сър Джон много се ядоса тогава. Но сигурно вече го е забравил.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Добре, тогава застилай и ги остави! И виж не можеш ли намери Смиг и свирачите му. Мистрис Дол Чаршафдери би искала да послуша малко музика.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Побързайте! Стаята, дето вечеряха, е много топла. След минута ще минат тук.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Чувай, тук след малко ще дойдат принцът и мистър Пойнс. Ще си облекат нашите жакети и престилки, но сър Джон не трябва да знае за това. Каза ми го Бардолф.

 

ВТОРИ СЛУГА

Еха, ще бъде голям панаир! Славен номер!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Сам ще потърся Смиг.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Честна дума, миличка, вече се амортизирахме напълно. Пулсата ви е съвсем анормална, а бузките ви са като майски розички. Но, Бога ми, попрекалили сте с канарското, а това вино е много влиятелно, ще знаете, и хваща, преди човек да е казал: „К’во става?“ Как се чувствате?

 

ДОЛ

По-добре… хъп!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Ами да, чудесно! „Здраво сърце — чисто злато!“ Ето, сър Джон пристига!

 

ФАЛСТАФ (пее)

„На трон седеше крал Артур^[24]…“ Изхвърли цукалото! „… и беше славен крал…“ Как сме, мистрис Дол?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Малко е работила днес и й е станало зле.

 

ФАЛСТАФ

Така са всички от занаята — щом работата им е малко, разболяват се.

 

ДОЛ

Чумата да ви тръшне, тлъст негоднико! Това ли ви е съчувствието?

 

ФАЛСТАФ

Вас като ви слуша човек, мистрис Дол, кой няма да е тлъст.

 

ДОЛ

Мене като слушате? Като слушате лакомията си! Тя и болестите ви, те ви правят тлъсти!

 

ФАЛСТАФ

Ако готвачите помагат на лакомията, вие пък помагате на болестите, Дол. От вас ги пипваме, Дол, от вас ги пипваме! Признайте си, моя бедна светице!

 

ДОЛ

Пипвате ни нанизите и накитите, мили мой!

 

ФАЛСТАФ (пее)

„Ти остави ми, скъпа, кръгла брошка за спомен…“ И така си е: „храбрият воин куц се връща“, както е известно. Хвърляш се смело с навирена пика и стигаш в лазарета. Политаш да запушиш зиналата мортира…

 

ДОЛ

Да се обесиш макар, мършави мръснико!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Господи помилуй, пак започнахте! Вие двамата не можете да се срещнете, без да се дърлите. Никога няма хърмония между вас — само се драскате като два сухара. Не знаете да си прощавате ефектите един на друг. Ама че работа! Един от двамата трябва да носи и това се пада на тебе, Дол, защото ти си, както е казано, слабият съсъд!

 

ДОЛ

Как може един слаб съсъд да носи една такава огромна бъчва! В него има цял корабен товар вино от Бордо. Не съм виждала трюм така натъпкан като неговия!… Хайде, не искам да се караме, Джак! Тръгваш на война и никому не е грижа ще се видим ли отново, няма ли да се видим.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Адютантът Пистол е долу, сър, и иска да говори с вас.

 

ДОЛ

Да се обеси — мръсен побойник! Не го пускайте! В цяла Англия няма по-цапнат в устата кавгаджия!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Ако е кавгаджия, не го пускай! По никакъв начин! Искам да живея в мир и дружба със съседите си. Кавгаджии не ми трябват. Аз се ползвам с най-добра репунтация сред обществото. Залости вратата — не ща кавгаджии тук! Не съм вчерашна аз, да пускам крамолници в заведението си. Заключи вратата!

 

ФАЛСТАФ

Ти, кръчмарко, не чуваш ли?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Бъдете спокоен, сър Джон! Кавгаджии тук нямат работа!

 

ФАЛСТАФ

Не чуваш ли бе? Това е моят адютант!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Тинтири-минтири, сър Джон! Хич не ми ги говорете! Този ваш дютант няма да стъпи тук. Ей сега беше, миналата сряда, мистър Охтик, кварталният ни, ме вика и ми казва: „Стринко Скокли“, вика; и отец Мълч, и той беше там, „Стринко Скокли, вика, приемайте само възпитани гости, защото, вика, имате лошо ревноме.“ И знаете ли защо го каза? „Защото — вика, — вие сте честна жена и се ползвате с добро име и затова внимавайте какви гости приемате! Не приемайте кавгаджии!“ Никого не пускам! Щяхте да се прекръстите, да бяхте го чули само как ми говореше! Не ща аз кавгаджии в заведението си!

 

ФАЛСТАФ

Той не е кавгаджия, кръчмарко, а най-кротък мошеник на карти, честна дума. Можеш да го погалиш като кутре. Той и на мравката път сторва, ей Богу! От него кавги — никога! Викни го, момче!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Мошеник, казвате? За честни и за мошеници индиферентно домът ми е отворен. Но кавгите не ги обичам! Просто ми призлява, като чуя да казват „кавга“! Ето, пипнете! Вижте ме как само треперя, ето на!

 

ДОЛ

Наистина треперите.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Нали! Аз какво ви казвам! Като лист на трепетлика! Не мога да търпя кавгаджиите!

 

ПИСТОЛ

Да ви пази Бог, сър Джон!

 

ФАЛСТАФ

Здравей, адютанте! Дръж, Пистол, ще те заредя с чаша херес, дай един изстрел за здравето на кръчмарката!

 

ПИСТОЛ

Здравата ще я застрелям аз, сър Джон. От двете паласки едновременно!

 

ФАЛСТАФ

Тя е огнеустойчива, Пистол. Няма да я уплашиш.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Никаква огненастойка няма да пия аз. За ничие удовлетворение няма да пия повече, отколкото ми е мярката!

 

ПИСТОЛ

Тогава за вас, мистрис Дороти! Да се чукнем!

 

ДОЛ

Вие — с мене? Я се махай, мръснико! С мене ли бе, дрипав, мръсен, гаден мошенико? Само да си посегнал, кални просяко! Аз съм мръвка за господаря ти!

 

ПИСТОЛ

Познаваме се, мистрис Дороти!

 

ДОЛ

С тебе ли бе, джебчия дрипав! Келяв крадец! Кълна се в това вино, ще те ръгна с ножа си в мръсния гръцмул, ако ме подкачиш! Друм оттука, празна бутилко! Фехтовчик ръждясал! И откога сте навирили носа си, сър? Виж го ти, с два шнура на рамото! Много, брей!

 

ПИСТОЛ

Гръм да ме тръсне, ако не видя сметката на деколтето ти за тези думи!

 

ФАЛСТАФ

Достатъчно, Пистол! Тук няма да стреляш! Изгърми се далеч от компанията ни!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Моля ви, капитан Пистол! Не тук, милички капитане!

 

ДОЛ

Капитан! Не те ли е срам бе, проклет, гаден мошенико, не те ли е срам да те величаят капитан? Да бях на мястото на капитаните, щях добре да ти отупам праха, самозванецо, задето се перчиш с техния чин, без да си дослужил до него! Ти — капитан? За какво бе? Задето знаеш да се биеш в бардаците и да късаш яките на бедните курви, затова ли бе? Да пукнеш макар! Цял живот се храни с мухлясал кейк и варени сливи^[25]! Капитан! Негодници като тебе ще омърсят хубавата дума, както омърсиха думата „минавам“, която си беше невинна дума, преди да тръгне в неприлична компания! Истинските капитани трябва да си помислят по това!

 

БАРДОЛФ

Бъди добър, върви си, адютанте!

 

ФАЛСТАФ

Кротко, мистрис Дол!

 

ПИСТОЛ

Аз да си вървя? Казвам ти, капрал Бардолф, ще я разкъсам на парчета! Ще й дам да разбере!

 

ПАЖЪТ

Моля ви, идете си!

 

ПИСТОЛ

Във ада ще я видя по-напред, пред мрачните Плутонови талази^[26]! Кълна се в таз ръка! Сред пъклените пари на Ереб^[27] и мъките незнайни! Обтягай куката и дръж така! По нея, псета! Вий, три съдбовни Парки^[28]! Нима съм безоръжен пред вразите? Не е ли тук приятелката вярна на моето бедро?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Заклинам ви, капитан Пищов, успокойте се! Няма я вашата приятелка и късно е вече за оная работа! Форсирайте гнева си!

 

ПИСТОЛ

На нас ще ги продават! Стари кранти

и глезени кобили азиатски,

що трийсет мили в ден не могат мина,

да се сравняват с Цезар, с Канибал,

с ахейците троянски? Не, във ада

при Цербер^[29] да вървят и небосвода

да цепят мълнии! Мигар ще отстъпим

пред улични пачаври?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Бога ми, капитане, много ругантни думи говорите!

 

БАРДОЛФ

Върви си, адютанте, тая работа ще свърши с битка!

 

ПИСТОЛ

Да мрат кат’ псета людете! Корони

в праха да се търкалят! О, къде си,

приятелко на моето бедро?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Няма я, като ви казвам! Честна дума! О, Божичко, няма да седнем да я крием я! За Бога, успокойте се!

 

ПИСТОЛ

Тогава яж и пий, чаровна моя

Калиполидо^[30]! Дайте тука херес!

„Si fortune me tormente

sperato me contento.“^[31]

Да се боим от фланга? Нека стрелят!

Наливай тук! Легни до мен, любима!

Нима до „точка“ стигнали сме веч?

Не ще ли има „и така нататък“?

 

ФАЛСТАФ

Искам спокойствие, Пистол!

 

ПИСТОЛ

Поклон вам, рицарю! Ил’ ние с вас

не сме броили седемте звезди?

 

ДОЛ

За Бога, изхвърлете го по стълбите! Не мога да търпя такива гръмогласни хвалипръцковци!

 

ПИСТОЛ

По стълби — мен? Обяздвали сме доста

ирландски кончета!

 

ФАЛСТАФ

Бардолф, метни го като шилинг на ези-тура! Щом напразно го молим да престане с празните думи, да опразва стаята!

 

БАРДОЛФ

Хайде, тръгвай, капитане!

 

ПИСТОЛ

Какво? Ще има пускане на кръв?

Тогаз, о, смърт, люшни ме в свойта люлка

и зиналите рани нека викнат

трите сестрици^[32]! Атропа, зова те!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Тя стана една!

 

ФАЛСТАФ

Момче, подай ми шпагата!

 

ДОЛ

Моля ти се, Джак, Моля ти се, не я вади!

 

ФАЛСТАФ (измъква шпага)

Поемай по стълбите!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Стана тя, каквато стана! Ще го закрия това заведение, щом трябва да живея сред такива апокалипси и мортизации! Ето, изклаха се! Света Богородице! Приберете оръжията! Приберете си оръжията!

 

ДОЛ

Успокой се, Джак! Моля ти се! Няма го вече, негодника! Даде му ти да се разбере! Ах, моят храбър малък свадливко!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Не сте ли ранен в слабините? Май се опита да ви ръгне подло в корема.

 

ФАЛСТАФ

Изгони ли го?

 

БАРДОЛФ

Да, сър. Фиркан беше. Ранили сте го в рамото.

 

ФАЛСТАФ

Негодник! Ще предизвиква мене!

 

ДОЛ

Ах, малкото ми сладко безобразниче! Как си се изпотило, маймунче мое! Дай да ти избършем мутричката! Ах, моят буен дебеланко! Ах, ти, моето пакостниче! Много те обичам, глупчо! Ти си ми два пъти по-храбър от Хектора Троянски, пет пъти по-силен от Агамемнона и десет пъти по-мъжествен от деветимата херои^[33], палавникът ми!

 

ФАЛСТАФ

Гаден мерзавец! Ще го подхвърлям на одеяло аз него!

 

ДОЛ

Подхвърляй го ти на одеяло, щом ти се ще, пък аз тебе ще търкулна на чаршафа!

 

ПАЖЪТ

Музикантите дойдоха, сър.

 

ФАЛСТАФ

Да почват! Свирете, господа! Ела на коленете ми, Дол! Мръсен хвалипръцко, ама се изниза като живак!

 

ДОЛ

Точно така! А ти го подгони като черковна кула!… Я ми кажи ти, шопарче угоено за Свети Вартоломей^[34], когато ще престанеш да мушкаш денем и ръгаш нощем и ще почнеш да кърпиш старата си кожа за небето?

 

ФАЛСТАФ

Мълчи, Дол! Не ме предупреждавай като мъртвешка глава^[35], не ми спомняй за края!

 

ДОЛ

Тогава кажи ми, гълъбче, що за човек е принцът?

 

ФАЛСТАФ

Добро, малко празно младо момче. Но за иконом би го бивало — добре ще реже хляба.

 

ДОЛ

А Пойнс? Казват, че бил остроумен?

 

ФАЛСТАФ

Той — остроумен? Да се обеси, песоглавецът му с песоглавец! Остроумието му се точи като тюксбърийска горчица! В него има толкоз духовитост, колкото в дървен чук!

 

ДОЛ

Защо тогава принцът го обича?

 

ФАЛСТАФ

Защото е като него тънкокрак и на игрището подхвърля ловко обръча, и може да прескочи стол, и яде змиорка с копър^[36], и пие вино със запалени свещи^[37], и е отличен на прескочикобила с децата, и се кълне изящно, и ботушите му седят като на обущарска фирма, и разказва клюки, без да прави скандали, и изобщо, защото има всички способности на човек със слаба глава и пъргаво тяло. Зарад тях принцът го допуска до себе си. Защото и той, мила Дол, е същият… Еднакви са на тегло — косъм би наклонил везната към единия или другия!

 

ПРИНЦЪТ

Да отрежем ли ушите на този тумбест кърчаг?

 

ПОЙНС

Да му хвърлим един бой пред фльорцата му!

 

ПРИНЦЪТ

Виж го само, сухият му пън, как я кара да му чеше тиквата като папагал!

 

ПОЙНС

Не е ли чудно, че искането надживява с толкоз години моженето?

 

ФАЛСТАФ

Целуни ме, Дол!

 

ПРИНЦЪТ

Сатурн и Венера да са в близост^[38] тази година! Какво казва алманахът?

 

ПОЙНС

А онази огнена комета, помощникът му, как си шушука със стария тефтер на господаря му!

 

ФАЛСТАФ

Не са ти искрени целувките, Дол!

 

ДОЛ

Целувам те от все сърце, честна дума!

 

ФАЛСТАФ

Стар съм, стар съм!

 

ДОЛ

А пък аз обичам повече теб, отколкото което и да е от онези хлапета с жълто около човките.

 

ФАЛСТАФ

Какъв плат за фуста искаш? В четвъртък ще получа пари. Утре ще ти купя шапка… Да чуем една весела песен!… Не, време е за леглото… Щом си отида, и ще ме забравиш!

 

ДОЛ

Честна дума, иде ми да плача, като говориш така. Ще видиш, няма да си сложа нищо хубаво, докато те няма… Да ги послушаме докрай!

 

ФАЛСТАФ

Херес, Франсис!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сега, сър!

 

ПОЙНС

Момент, сър!

 

ФАЛСТАФ

Ха! Един незаконен син на краля ни!… А ти да не си брат на Пойнс?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ах ти, земен глобус с всички континенти на греха по тебе, ето какъв живот си водил значи!

 

ФАЛСТАФ

По-добър от твоя. Аз си пия, а ти ми носиш виното.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Аз ти нося виното, но ти ще отнесеш боя!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, да пази Бог Ваша Светлост! Добре завърнали се в Лондон! Господ да благослови светлия ви лик! О, Исусе! От Уелс ли идете?

 

ФАЛСТАФ

Куча смес от лудории и царственост, кълна се в тази всеотдайна плът и заразена кръв, добре си дошъл!

 

ДОЛ

Как смееш, тлъсти глупако! Не те е срам!

 

ПОЙНС

Милорд, той ще обърне всичко на шега и ще се изплъзне, ако не го накажете, докато сте гневен!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ти, кучи склад от лой, как посмя да ме черниш така пред тази честна, добродетелна и благовъзпитана дама?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Да ви благослови Господ, сър, за доброто ви сърце! Точно такава е тя, небето вижда!

 

ФАЛСТАФ

Значи си ме чул?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да, и ти си ме познал преди това, както и оня път, като бягаше при Гадсхил^[39]. Отлично знаеше, че съм зад гърба ти и говореше нарочно, за да изпиташ търпението ми!

 

ФАЛСТАФ

Не, не, не е така! Не знаех, че си тук и слушаш!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тогава първо ще те накарам да си признаеш, че си ме оскърбил умишлено, а после знам какво ще те правя!

 

ФАЛСТАФ

Не съм те оскърбил, Хал, честна дума, не съм те оскърбил!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не си говорил лошо за мен, не си ме нарекъл иконом и резач на хляб и не знам още какво?

 

ФАЛСТАФ

Не съм те оскърбил, Хал!

 

ПОЙНС

Не си, а?

 

ФАЛСТАФ

Не съм го оскърбявал, Нед, кълна се! Достойни Нед, не съм го оскърбявал! Аз само говорих лошо за него пред тези паднали създания… за да не би те да ти хвърлят око, Хал, и, постъпвайки така, действах като грижовен приятел и верен поданик. Твоят баща, Хал, трябва да ми благодари за това. Не съм те оскърбявал, Хал! Честна дума, Нед, не съм го оскърбявал! Нямаше такова нещо, момчета!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ето, видя ли как от чиста пъзливост и проста подлост обиди тази добродетелна дама, за да се оправдаеш пред нас! Нима тя е паднало създание? Или е паднала тази честна кръчмарка? Или твоят паж е вече паднал? Или честният Бардолф с този нос, пламтящ от старание, и той е от падналите?

 

ПОЙНС

Отговори де, пън с пън, отговори, да те чуем!

 

ФАЛСТАФ

Дяволът е записал вече Бардолф в своя тефтер и лицето му е личната кухня на Луцифер, в която той пече пивни червеи. Колкото до момчето, един благ ангел се върти още около него, но Сатаната вече го надвива.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А жените?

 

ФАЛСТАФ

Едната от тях и тъй си е вече в пъкъла и й пари много, бедната. За другата, дължа й пари и дали ще бъде наказана отвъд за това не знам.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Няма, гарантирам ви!

 

ФАЛСТАФ

И аз мисля, че няма. Смятам, че си вече наказана тук за това. Но ще има и още едно обвинение срещу тебе: че противозаконно си гощавала клиентите си с блажно^[40], за което според мене ще има да виеш.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Всички гостилничари го правят. Какво са една-две овнешки плешки за целите пости!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Вие, благородна госпожо…

 

ДОЛ

Какво каза Ваша Светлост?

 

ФАЛСТАФ

Негова Светлост каза нещо, срещу което плътта му въстава.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Кой хлопа тъй силно? Я виж кой е на вратата, Франсис!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ха, Пето! Какво ново?

 

ПЕТО

Баща ви е във Уестминстър. От север

пристигнаха, във прах и пот, над двайсет

вестители. А, идвайки насам,

видях поне дузина гологлави

и потни капитани да разпитват

по кръчмите къде е сър Джон Фалстаф.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Кълна се, Пойнс, гризе ме съвестта,

затуй че тук пилея ценно време,

когато бунтът като южен вятър,

смрачил небето, вече пръска с капки

главите ни, незащитени с нищо.

Наметката и меча ми! Джак, сбогом!

 

ФАЛСТАФ

Пред нас е най-сладката мръвка на нощта, а ето, трябва да тръгваме, без да сме я вкусили!

Пак чукат!

Какво има?

 

БАРДОЛФ

Нареждане да идете в двореца.

Дузина капитани чакат вън!

 

ФАЛСТАФ (към пажа)

Момче, плати на музикантите! Сбогом, кръчмарко! Сбогом, Дол! Виждате ли, момичета, как се търсят истинските мъже! Тези, които за нищо не ги бива, могат да си спят спокойно, а човека на действието — под дърво и камък! Довиждане, гълъбчета! Ако не ме отправят веднага, ще отскоча да ви видя, преди да замина.

 

ДОЛ

Не мога да говоря!… Сърцето ми се пръска!… Джак, миличък, пази се!

 

ФАЛСТАФ

Сбогом, сбогом!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

На добър час! Като узреят сливите, ще станат двайсет и девет години, откак те познавам, и по-честен и искрен човек… хайде, на добър час!

 

БАРДОЛФ (отвън)

Мистрис Чаршафдери!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Какво има?

 

БАРДОЛФ (отвън)

Кажи на мистрис Чаршафдери да дойде при господаря!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Дол, бързо! Тичкайте, Дол! Дол, миличка!…

Хайде, какво се бавите, Дол?