Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (12)

Първа сцена

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Тук спираме. Коя е таз гора?

 

ХЕЙСТИНГЗ

Наричана е Галският шумак.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Пратете незабавно съгледвачи,

да разузнаят броя на врага!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Те вече са изпратени.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                        Добре!

Побратими в голямото ни дело,

мой дълг е да ви кажа, че получих

най-нова вест от граф Нортъмбърланд,

чиито хладни сънища и мисъл

са следните: желаел тук да дойде

с войска, която щяла да приляга

на неговия ранг, а пък такава

не можел във момента да сбере

и затова сега се е оттеглил

в Шотландия, за да набира сили

и моли Бога дръзкият ви опит

да надживее трудността и риска

на срещата с могъщия противник.

 

МОУБРИ

От туй писмо надеждата ни в него

задира дъното и се разбива

на късчета!

 

ХЕЙСТИНГЗ

                Какви са новините?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

На миля от гората, откъм запад

врагът настъпва във отличен строй.

Пространството, което той покрива,

говори, че по численост възлиза

на близо трийсет хиляди.

 

МОУБРИ

                        И толкоз

отдавна предполагаме, че има.

Предлагам да излезем на полето

и му дадем сражение!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Кой иде

във бляскави доспехи на началник?

 

МОУБРИ

Граф Уестморланд, доколкото го виждам.

 

УЕСТМОРЛАНД

Привет и пожелание за здраве

от нашия велик главнокомандващ

принц Джон, дук Ланкастър.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                        Граф Уестморланд,

свободно и без страх ни изкажете

целта на свойто идване!

 

УЕСТМОРЛАНД

                        Тогава

към ваша милост ще отправям главно

словата си. Ако метежът беше

във своя образ на река от паплач,

предвождана от млади главорези,

увлякла просяци и дечурлига

с привидната си сила; ако бунтът —

проклет да е! — се беше изразил

във своя истински и неподправен

природен вид, то вий, почтени отче,

и тези знатни лордове със вас,

не бихте украсили, убеден съм,

ужасната му грозота със свойте

блестящи гербове. Как вие, графе —

чиято титла на архиепископ

крепи се върху гражданския мир,

чиято тъй внушителна брада

тоз мир с десница кротка посребрил е,

чиято ученост е придобита

във школата на този същи мир,

чието бяло расо изразява

невинността във образа на гълъб,

чист символ на мира — как вий решихте

да преведете своя собствен образ

от мирния език, тъй мил и сладък,

на грапавия говор на войната,

превръщайки мастилото си в кръв,

перата в пики, книгите в гробове,

а Божията реч в тръба за бой?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Вий питате защо съм го направил?

Ще ви отвърна. Всички ний сме болни:

тресем се от угаждане и ситост

във смъртоносна треска, за която

е нужно кръвопускане. От нея

издъхна Ричард, прежният ни крал.

Но аз, почтени графе Уестморланд,

не ида тука в роля на хирург

и не като противник на мира

ме виждате сред тез военни люде —

аз временно приех тоз грозен облик,

за да принудя с него към диета

отеклите от ситост умове

и да разтворя кръвните съсирки,

които почват да запушват вече

държавните ни вени. Но накратко:

поставих на теглилка безпристрастна

възможните щети от таз война

срещу обидите, от нас търпени,

и нейната присъда ми показа

неправдите по-тежки от вредите.

В коя посока времето тече,

ний чувстваме; от мирния ни залив

застави ни към нея да се втурнем

потокът лих на сгодната случайност

и имаме изготвен списък жалби,

които ще покажем, щом дотрябва;

защото колчем искахме да стигнем

до краля си след някоя неправда,

запречваха ни достъпа до трона

виновните за нея. И така

уроците от недалечно време,

записани във тази пръст със още

личаща кръв, и примерите нови,

които всеки миг ни дава днес,

принудиха ни да нахлузим тези

неподобаващи за нас доспехи

не с цел да режем ствола на мира

или да кастрим неговите клони,

а мир по друг да изградим, във който

едно да са название и същност.

 

УЕСТМОРЛАНД

А как ви е нанесъл ущърб кралят,

кога е бил към жалбите ви глух,

кой знатен е подсторил да ви пречи,

та трябваше с печата си духовен

да осветите кървавата книга

на бунта срещу Божия наместник?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Престолът ни, тоз роден брат за всички,

е в дълг към мен за родния ми брат!

 

УЕСТМОРЛАНД

Не е той в дълг към никого за него,

а даже и да е, не вам се пада

да предявявате на краля сметки!

 

МОУБРИ

Защо не нему и защо не нам,

които помним вчерашните рани

и чувстваме как времето потиска

и днеска със неправедна ръка

честта и ранга ни?

 

УЕСТМОРЛАНД

                О, драги Моубри,

вникнете в неизбежните закони

на времето и, вярвайте, тогава

наистина ще видите, че то

нанася ви обидите, не кралят.

Но колкото до вас, ни крал, ни време

не виждам аз да са ви дали нявга

и педя почва, за да изградите

на нея свойте жалби. Та нима

не бяхте вий възстановен във всички

владения на Норфъкския дук,

покойния ви татко, тъй дълбоко

от всички ни и помнен, и почитан?

 

МОУБРИ

Кога баща ми е погубил свойта

сияйна чест, та тя да трябва после

да бъде възкресявана във мен?

Обичаше го Ричард и, заставен

от висши интереси, го прокуди;

а пък когато Болинбрук и той^[49]

със копия, насочени напред,

със спуснати забрала и с очи,

пламтящи зад железните решетки,

стояха на арената и вече

над тях звучеше тръбният сигнал,

какво, какво тогаз би отклонило

баща ми от гръдта на Болинбрук?

Когато кралят хвърли своя жезъл,

животът му привързан бе към него,

живота си той хвърли и живота

на всички тез, които Болинбрук

след туй погуби с брадва или меч!

 

УЕСТМОРЛАНД

Лорд Моубри, вий говорите неща,

които не познавате. Граф Херфорд

тогаз се считаше за най-добрия

английски рицар и не е известно

кому се би усмихнала Фортуна;

пък и да беше победил баща ви,

успеха си той трудно би изнесъл

от Ковънтри, защото против него

настръхнала бе цялата страна,

а с обич и молитви към небето

обсипваше тя Херфорда, когото

боготвореше повече дори

от краля си… Но аз се отклоних.

От царствения наш главнокомандващ

изпратен съм да чуя от какво

сте недоволни вий и да ви кажа,

че той ще ви изслуша и във случай,

че вий сте прави, ще изправи всичко

и ще премахне всякоя причина

за неприязън между вас и трона.

 

МОУБРИ

Но ние трябваше да му изтръгнем

това съгласие! Във него има

не обич, а държавническа хитрост!

 

УЕСТМОРЛАНД

Премного самомнителен сте, Моубри.

Туй кралско предложение е израз

на милост, не на страх. Защото ето,

оттук се вижда нашата войска,

достатъчно уверена в мощта си,

за да допуска мисълта за страх.

Ний имаме по-знатни имена,

по-опитни бойци, по-крепки брони,

по-висша цел и разумът подсказва,

че по-добре ще бъдем и по дух…

Така че за изтръгване изобщо

да не говорим!

 

МОУБРИ

                Мене ако питат,

излишно е да се приказва с вас!

 

УЕСТМОРЛАНД

Защото ви е срам от свойто дело!

Чупливото не бива да се пипа!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Дали принц Джон получил е от краля

широки пълномощия да действа

и преговаря вместо него с нас?

 

УЕСТМОРЛАНД

В „главнокомандващ“ включва се и туй.

Тоз празен ваш въпрос ме удивлява.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Тогаз вземете, графе Уестморланд,

тоз свитък, в който се съдържат всички

оплаквания наши. Ако бъдат

приети те, от първо до последно,

и всички членове — далечни, близки —

на нашия съюз получат твърди

гаранции, че няма да пострадат

и че решеното ще бъде бързо

приведено във действие, то ние

в послушното си русло ще се върнем

и ще сплетем отново свойте мишци

в могъщата десница на мира.

 

УЕСТМОРЛАНД

Ще връча тез условия на принца.

Предлагам да се срещнем, господа,

пред двете ни войски и там, на място,

да разрешим — дай Боже! — спора мирно

или веднага да го предоставим

на мечовете съдници!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Съгласни!

 

МОУБРИ

Сърцето ми нашепва, че не дълго

ще траят точките на този мир.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Не бойте се, подпише ли го принцът

при нашите условия, които

ще бъдат всеобхватни и подробни,

мирът ще се държи като скала!

 

МОУБРИ

На нас обаче ще се гледа тъй,

че всеки дребен и изчоплен случай,

да, всеки смешен и невинен повод

ще носи за монарха ни дъха

на днешните ни действия и даже

да бъдем верни нему, както верни

били са мъчениците към кръста,

ще ни пресява той в тъй силен вятър,

че нашето зърно ще отлети

със плявата и няма да се прави

различие между добро и зло.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Не, не, лорд Моубри, кралят — зная туй —

е уморен от тез дребнави разпри

и вече е разбрал, че щом премахне

един съмнителен, поражда двама

и затова ще иска да изтрие

от свойто сметководство всеки спомен,

способен да извика за живот

отминалите дрязги. Знае той,

че няма начин да плеви страната

при всяко подозрение, защото

вразите му така са сплели корен

със преданите му, че щом отскубне

противника, каквото и да прави,

със него ще изтръгне и приятел.

Като жена, ядосала мъжа си,

страната ни, когато той готов е

да я зашлеви, срещу него вдига

детето си и със това възпира

ръката му, замахнала за удар.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Освен това той вече изпочупи

последните си пръчки по гърба

на толкоз провинили се към него,

че, вече без оръдия останал,

напомня лъв без нокти, който може

да плаши с рев, но не и да разкъсва.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Така е, лорд-маршале, и затуй

бъдете сигурен, че ако ние

добре обмислим своята спогодба,

мирът като строшен и сраснал крайник

по-здрав ще е, отколкото е бил.

 

МОУБРИ

Дано сте прав! Граф Уестморланд се връща.

 

УЕСТМОРЛАНД

Принц Джон е близо тук. Благоволете

да се явите между двата строя

за срещата със него!

 

МОУБРИ (Към Архиепископа)

                Ваша Светлост,

водете ни със Божието име!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Приветствувайте принца си, милорд!

Ний идваме.