Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (5)

Трета сцена

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Описахме ви свойте цел и сили.

Сега, приятели, кажете вие

как виждат ви се нашите надежди.

Да чуем вас най първо, лорд-маршале.

 

МОУБРИ

Аз одобрявам времето за бунта,

но бих желал да чуя по кой начин

войските си ще можем да подсилим,

та с чело, дръзко вдигнато, да срещнем

голямата и силна мощ на краля.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Мощта ни наброява не по-малко

от двайсет и пет хиляди войника,

а се надяваме, че ще получим

и помощта на граф Нортъмбърланд,

чиято гръд гори за кръвна мъст.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Въпросът е, лорд Хейстингз, в туй: дали

с това, което имаме, ний можем

без граф Нортъмбърланд да влезем в бой?

 

ХЕЙСТИНГЗ

Със него можем.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

                Във това е всичко!

Ако без него чувстваме се слаби,

по мое мнение не е разумно

да почваме, преди да дойде той.

В дела с тъй кървав лик не се допускат

догадки и надежди, основани

на всякакви несигурни подкрепи.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

В това сте прав, лорд Бардолф. Затова

при Шрузбъри се случи тъй със Хотспър.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Да, той реши, че може да се храни

със празни обещания за помощ,

да гълта въздух, подплатен с надежди,

и с тях надул една войска, по-малка,

отколкото той бе си я представял

в най-трезвата си мисъл, като луд

поведе свойте хора към провала

и сам, жумейки, рипна във смъртта.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Това, че са се взимали предвид

различните възможности все пак

не е вредило никога.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

                        О, да!

Вредило е, когато с тях били са

подменяни действителните сили.

Прибързаното дело е подобно

на клонките, напъпили през март:

надеждата то плод да върже има

по-малка вероятност да се сбъдне,

отколкото страхът, че студовете

ще го попарят. Вдигаме ли дом,

ний най-напред оглеждаме земята,

след туй чертаем плана и когато

харесаме му общата рисунка,

пресмятаме какво ще ни излезе

и ако той надхвърля наште средства,

чертаем втори план, с по-малко стаи

или дори решаваме изобщо

да не строим. А щом е тъй, когато

решили сме да сринем едно кралство,

за да издигнем друго, то ще трябва

със двойно основание, аз мисля,

да проверим и мястото, и плана,

и колко надълбоко ще копаем,

съветници да търсим и претеглим

дали ще стигнат силите ни с оглед

на разните препятствия. Защото

в противен случай ще градим на книга

със имена, а не със живи хора,

подобно оня, който се заема

да вдига дом, без много да му мисли

за средствата, които той ще глътне,

и ето, недовършен го зарязва,

гол скелет под плача на небесата

и плячка за безжалостната зима.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Аз смятам, че дори да се окажат

мъртвородени нашите надежди

и ни един войник да не подсили

мощта, която имаме сега,

пак с днешната си численост ще можем

успешно да премерим сили с краля.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Нима крал Хенри разполага само

със двайсе и пет хиляди?

 

ХЕЙСТИНГЗ

                        Със толкоз

и даже със по-малко срещу нас,

защото в тез крамолни времена

той има да се бие в три посоки:

против французите, против Глендауър^[15]

и против нас. Най-много с една трета.

Така че е на три разкъсан, болен,

а и хазната му освен това

кънти със звук на празно.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                        И не вярвам,

че би могъл да слее трите части

на своята войска, за да настъпи

със пълната си сила срещу нас.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Не бойте се! Той няма да остави

гърба си гол за уелсци и французи,

които ще го лавнат по петите.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Кого определил е да командва

войската против нас?

 

ХЕЙСТИНГЗ

                Сина си Джон

и Уестморланд. Той сам и Хари Мънмът

ще тръгнат срещу уелсците. Не зная

кого срещу французите е пратил.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Тогава да вървим! Оповестете

защо се вдигаме на бой със него!

Народът се е вече уморил

от своя скъп избраник. Обичта му

преяла е от много лакомия.

В нетраен дом живее оня, който

гради върху сърцето на народа.

О, празна паплач, как ревеше ти

във чест на Болинбрук^[16], когато той

не беше още станал туй, което

ти искаше да бъде; а сега,

преситила бездънната си ящност,

ти, странна твар, се мъчиш да повърнеш,

което си погълнала. Тъй точно

ти, кучко улична, опразни своя

проклет търбух от царствения Ричард,

а пък сега пак искаш да ядеш

повърнатото и в пръстта го търсиш.

Кому да вярваш в тези времена?

Които искаха смъртта на Ричард,

додето беше жив, сега се молят

над гроба му! Изменчива тълпа,

ти с прах замерваше лика му светъл,

когато той, въздишайки, премина

през гордия ти Лондон, по петите

на Болинбрук, а днес крещиш: „Земя,

върни ни оня крал и взимай тоя!“

О, хорски ум! И винаги така е:

„Сегашните неща са все ужасни,

а прежните и бъдните — прекрасни!“

 

МОУБРИ

И значи тъй, да стягаме войска?

 

ХЕЙСТИНГЗ

Да, Времето е казало така!